Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Март 2021

Отказ за отмяна на влязло в сила решение по спор за земеделски имот

Върховен касационен съд · 05 Март 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителка иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск за собственост върху идеална част от земеделски имот. Тя представя писма от министерство и извадки от карти, като твърди, че те са нови доказателства за липса на идентичност на имота и за некомпетентност на органа по земеразделяне. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като документите не разкриват нови факти и страната е можела да ги представи по време на процеса.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се допуска въз основа на документи, чиито данни са съществували в налични архиви и са могли да бъдат събрани при полагане на дължима грижа в хода на делото, както и когато не установяват нови правнорелевантни обстоятелства.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеновооткрити доказателстваревандикационен исквъзстановяване на собственостземеделски земиявна фактическа грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 05.03.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 2042 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 682 от 03.02.2020 г. на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 391 от 14.12.2018 г., поправено с решение № 3 от 4.01.2019 г., по гр.д. № 524/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 1369/2016 г. на Районен съд-Ботевград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Л. Х. И. против М. П. К. ревандикационен иск по отношение на 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], местността „З.“ с площ 1027 кв.м., съставляващ имот № * по картата на землището.

М. П. К. се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.1ГПК.

Л. Х. И., чрез пълномощника си адвокат Х. Я., оспорва молбата за отмяна, като претендира възстановяване на направените разноски.

П. Т. П. счита, че молбата за отмяна е основателна.

С определение № 103 от 23.09.2020 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови решението си, Софийски окръжен съд е констатирал, че Л. Х. И. е основал претендираните права на твърденията, че е наследник на С. Р. З., починала 1978 г. и възстановено право на собственост на наследниците й с решение № 24Р/14.09.1995 г. на ОСЗ-Ботевград на поземлен имот с идентификатор ***, местност „З.“ с площ 1027 кв.м., като правният спор възникнал след като П. Т. П. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност и продал имота на М. П. К.. По същество възраженията на двамата ответници, вкл. и на настоящата молителка, се свеждат до оспорване на възстановяването на имота на наследниците на С. Р. З. по реда на ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл следва да се тълкува направеното от тях оспорване на автентичността и съдържанието на представеното с исковата молба възстановително решение, на което се позовава ищецът.

Съдът е приел за установено, че ищецът е един от наследниците на С. Р. З.. С исковата молба е представен „препис към 14.11.2016 г.” на решение № 24Р/14.09.1995 г., издаден от ОСЗ-гр.Ботевград, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.027 дка, пета категория, местността „З.”, имот № * по картата на землището, като в решението е отбелязано, че е влязло в сила на 14.09.1996 г. Видно от скица № 15-205303/26.04.2016 г. на СГКК-Софийска област, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2011 г., находящ се в м. „З.”, с площ 1027 кв.м., с начин на трайно ползване нива, е с номер по предходен план *. В скицата като собственици на имота са вписани С. Р. З. съгласно решение № 24Р/14.09.1995 г. и П. Т. П. съгласно нот.акт № 190/2016 г.

С нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело № 19/2016 г. на нотариус Т. Ф. П. Т. П. е признат за собственик на основание давностно владение два поземлени имота, между които и поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 1027 кв.м., съставляващ нива с номер по предходен план * и с нотариален акт № 25, т. І, рег. 0 351, дело № 20/2016 г. на нотариус Т. Ф., го е продал на М. П. К..

В административната преписка по ЗСПЗЗ по заявление вх. № 2316/13.02.1992 г. се съдържат: решение № 8996 от 17.06.1994 г., с което на наследниците на С. Р. З. е възстановена в стари реални граници нива от 1 дка, находяща се в строителните граници на [населено място],[жк], с отбелязване „извън регулация” и копие на решение № 24Р/14.09.95 г. за възстановяване в стари реални граници нива от 0,869 дка, шеста категория, м. „З.”, имот № 5123 по картата на землището; писмо от Н. Х. З. до ПК-Ботевград, с което той е заявил, че връща горепосоченото решене за нива от 0,869 дка в м. „З.”, имот № *, тъй като имотът не е наследствен и писмо от ПК-Ботевград до ЕТ „А. Инженеринг”, с което от фирмата е поискано във връзка с молбата от Н. З. в скицата за имот № *, който е на наследници на Х. Ц. И., да бъде променено името на собственика, поради явна фактическа грешка. В допълнение към първоначално изпратената преписка с писмо изх. № ПО-05-073/20.06.2017 г. на ОСЗ-Ботевград е представен споразумителен протокол за въвод във владение от 14.06.1996 г., в който под № 13 фигурира имот от 1 дка в м. „З.” със собственик С. Р. З. по заявление № 2316 и решение № 54Р от 18.09.1996 г. на ПК-Ботевград, издадено по същата преписка по заявление вх. № 2316/13.02.92 г., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на С. Р. З. в съществуващи стари реални граници на нива от 1 дка, пета категория, м. „З.”, имот № *. Представена е стр. 2 към решение № 24Р/14.09.1995 г. на ПК-гр.Ботевград, подписана от председател, секретар и шестима членове, с отбелязване, че заверените скици на номера на имоти *, * и * представляват неразделна част на това решение. С писмо изх. № ПО-0-073/1/27.06.2017 г. на началника на ОСЗ-Ботевград е посочено, че в съдържащото се преписката решение № 54Р от 18.09.1996 г. е допусната техническа грешка при издаването, като същото следва да се чете решение № 24Р/14.09.1995 г., тъй като при първоначалното идентифициране имот № * в м. „З.” е погрешно заснет и същия е върнат на фирмата – изпълнител на техническите дейности за ново заснемане. Посочено е в писмото, че с тогавашния софтуер ОСЗ не е имала възможност да издава повече от едно решение с регистър за възстановяване на имотите в съществуващи стари реални граници на един собственик на основание чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съдържащо всички възстановени имоти. Поради това ограничение при повторно или допълнително заснемане и/или корекция в някой от имотите, са се запазвали номерата и датата на първоначалното решение. Посочено е, че преписът на решение № 24Р/14.09.1995 г. към дата 14.11.2016 г., издаден от ОСЗ, е съгласно данните, предоставени от АГКК към 12.01.2015 г.

При така възприетите доказателства, съдът е посочил, че представеният с исковата молба препис на решение № 24Р/14.09.1995 г. не е препис на документ по смисъла на чл. 183 от ГПК /възпроизвеждащ съдържанието на документ в оригиналния му автентичен вид/, а генерирана от цифровата база данни, съхранявана от ОСЗ като специализиран софтуер, разпечатка на решението. Като извадка от информационна система на ОСЗ, същата няма как да обективира подписите на постановилите решението лица. Поради това и направеното от ответниците оспорване на авторството на така представения препис е лишено от предмет. След като представеният „препис” на решението съставлява генерирана от компютърната система разпечатка от въведените база данни, то липсата на подписи на тази разпечатка не може само по себе си да обуслови извод за липса на волеизявление, в какъвто смисъл са съображенията на районния съд, както и направения от съда извод, че в правния мир не съществува решение № 24Р/14.09.1995 г. с твърдяното от ищеца съдържание. Непредставянето от ищеца на оригинала на решението на хартиен носител за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост на неговия наследодател върху процесния земеделски имот, както и фактът, че решение с такова съдържание не е представено от ОСЗ, не може априори да обуслови извод за липса на възстановително решение с конститутивно действие и респ. за недоказаност на материалната му легитимация като собственик на имота на твърдяното основание – земеделска реституция. Представената разпечатка на съхранената електронна информация, надлежно заверена от оторизиран държавен орган /ОСЗ/, макар и да не обективира решението на ПК-гр.Ботевград, има доказателствено значение като носеща данни за съществуването на такова решение. При направеното от ответниците оспорване на верността на така представената разпечатка, извод за съществуването, респ. несъществуването на възстановително решение с такова съдържание следва да се направи въз основа на всички събрани по делото доказателства.

Съдът е посочил, че предвид установения ред за извършване на реституцията на земеделските земи чрез нарочно административно производство, когато не е наличен оригинала на възстановителното решение на хартиен носител във вида, в който е издадено, доказването на издаването на представеното като разпечатка от компютърната система на ОСЗ решение и неговото съдържание, е възможно чрез всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, образувана по цитираното в преписа заявление. Приел е, че преценявайки данните, установени от съдържащите се в приетата по делото административната преписка писмени доказателства, и отчитайки и особеностите, свързани с разпечатване на информацията от компютърната система на ОСЗ, може да се направи извод, че в полза на наследниците на С. Р. З. е възстановено правото на собственост върху претендирания с исковата молба земеделски имот. Имот с посочените в заявлението характеристики /нива от 1 дка в м. „З.”/ е възстановен с решение № 54Р/18.09.96 г. на ПК-гр.Ботевград, като възстановеният имот изрично е посочен като имот номер * по картата на землището, който имот е и предмет на представения с исковата молба „препис” на решение № 24Р/14.09.95 г. Фактът, че възстановеният с решение № 54Р/18.09.96 г. имот се различава по номер и дата на издаването му, както и по брой и персонален състав на комисията, с издадения на 14.11.2016 г. „препис”, приложен към исковата молба, не опорочава същото и не може да доведе до извод за несъществуването му, предвид особеностите на използвания от ОСЗ софтуер. Предвид цялостната преценка на съдържащите се в административната преписка данни и уточненията, направени с писмото на началника на ОСЗ-Ботевград, няма съмнение, че съдържащата се в преписката оригинал на стр. 2 към решение № 24Р/14.09.95 г. /л. 99 от първоинстанционното дело/, носеща подписите на членовете на комисията, е част от решение № 54Р/18.09.96 г. и съставлява едно цяло, независимо от различието в номера и датата, посочени в титулната му част. Това различие е обусловено от факта, че по първоначалното решение № 24/14.09.95 г. /л. 82/ се е наложило допълнително заснемане на посочения в него имот, а при всяка корекция във възстановените имоти се генерира решение с нов номер и дата на издаването му. Тук не става въпрос за постановяване на второ решение по едно и също заявление, а за отстраняване на допусната явна фактическа грешка по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ. Важното е съдържанието на решението с посочени в титулната част номер и дата на издаване /54Р/18.09.96 г./, с което по заявление вх. № 2316/13.02.92 г., по което е образувана административната преписка, е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Р. З. върху конкретен имот, посочен с номер по картата на възстановената собственост. С оглед на това съдържание и отбелязването в приложената стр. 2 към решение № 24Р/14.09.95 г., че заверената скица на имот № * е неразделна част от решението, несъмнен е извод, че те са част от едно и също решение, доколкото имот № * е предмет на диспозитивната част от решение № 54Р/18.09.96 г.

Искът е уважен, като е прието, че П. Т. П. не е придобил имота по давност, съответно не е могъл да прехвърли собствеността на М. П. К..

В подкрепа на твърдяното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят М. П. К. е представила писмо № АО-12/22.01.2020 г. и № АО-13/21.01.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, извадка от цифров модел на КВС гр. Ботевград, ЕКАТЕ 05815 и обзорна карта КВС на гр. Ботевград, за които счита, че установяват, че имотът, предмет на решение № 24Р/14.09.95 г. /решение № 54Р/18.09.1996 г./ не е идентичен с процесния имот, като твърди, че горните доказателства не са представени не поради процесуалното й бездействие, а поради незнание за тях, тъй като първоинстанционният съд е отказал да открие производство по оспорването на решение № 54Р/18.09.1996 г. и на писмо изх. № ПО-0-073/1/27.06.2017 г. на началника на ОСЗ-Ботевград, в което се твърди, че имотът по решение № 54Р/18.09.1996 г. е идентичен с процесния и, че номера на това решение следва да се чете № 24Р, а ако съдът бе открил производство по оспорване на тези документи, щеше да установи липсата на идентичност на имота. Счита, че писмо № АО-13/21.01.2020 г. установява, че комисията, издала решенията, не е била компетентна да ги издава, а липсата на компетентност води във всички случаи до нищожност на административния акт.

В писмо № АО-12/22.01.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, дирекция „Поземлени отношения и комасация“ е посочено, че не се съхраняват цифровите модели на КВС към 14.09.1995 г. и към 18.09.1996 г.; първият цифров модел, който се съхранява в архива на МЗХГ е от 20.06.2002 г., от който е предоставена обзорна карта на имоти № * с площ 1.027 дка и на имот * с площ 0.869 дка; последният цифров модел, който се съхранява в архива на МЗХГ, предоставен за изработване на КККР на АГКК, е от 17.10.2011 г., от който също се предоставя обзорна карта на имоти № * с площ 1.027 дка и на имот * с площ 0.869 дка, като и в двата цифрови модели не съществува имот № *; в посочения период не е имало промяна в цифровия модел на КВС за цитираните имоти и са посочени данните за двата имота, включително и координати на граничните точки /които са различни за всеки от имотите/. В писмото е посочено и, че описаните имоти и местности би могло да се изследват подробно от вещо лице в ОСЗ-гр.Ботевград., където би следвало да се съхраняват всички картни материали от приетите етапи на влязлата в сила КВС на хартиен носител.

В писмо № АО-13/21.01.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ е посочен състава на поземлената комисия, гр. Ботевград към 8.08.1995 г., 10.10.1995 г. и 18.09.1996 г. /като е видно, че към последната дата е бил сменен председателя и е назначен допълнителен осми член/, както и че личните трудови досиета на служителите на поземлените комисии от създаването им през 1991 г. до началото на 2003 г. се водят и съхраняват от общинската администрация.

В приложените извадка от цифров модел на КВС към 20.06.2002 г. и 17.10.2011 г. е посочено местоположението на имот № *, а на обзорна карта КВС на гр. Ботевград – местоположението на имот * и съседният * /другият имот, за който е издаден констативен нотариален акт № 24, т. І, рег. № 347, дело № 19/2016 г. на нотариус Т. Ф. за придобито от П. Т. П. право на собственост по давност/ и на имот *.

Посочените документи не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. От една страна обстоятелствата, удостоверени в новосъздадените писма на МЗХГ, са съществували към момента на разглеждане на спора по същество и М. П. К. е можела да ангажира доказателства за тях. Фактът, че съдът е отказал да открие производство по чл.193 ГПК за оспорване на решение № 54Р/18.09.1996 г. и на писмо изх. № ПО-0-073/1/27.06.2017 г. на началника на ОСЗ-Ботевград е ирелевантен, доколкото не е пречка страната при полагане на дължимата грижа да се снабди с доказателства за твърдените пороци на решенията или да поиска установяването им със съдебна експертиза /каквото искане по делото не е направено/. Същевременно факта, че имот № * не е идентичен с имот № * е бил установен по делото и именно в тази връзка са били формирани изводите на съда, че е била допусната грешка при идентифициране на заявения за възстановяване имот, което е наложило връщане на преписката на фирмата-изпълнител и постановяване на решението от 18.09.1996 г., с което имотът е идентифициран като * и е възстановен на наследниците на С. Р. З.. В настоящото извъниинстанционно производство по отмяна на влязло в сила решение, не може да се проверява правилността на извода на съда, че е налице хипотезата на явна фактическа грешка по чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ при първоначалното възстановяване на имот № * и, че решението на ОСЗ от 18.09.1996 г. е произвело конститутивното си действие и правото на собственост е възстановено именно върху имот № * на наследниците на С. Р. З..

Изложеното се отнася и до установения с писмо № АО-13/21.01.2020 г. на Министерство на земеделието, храните и горите, главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ състав на поземлената комисия към трите посочени дати. За М. П. К. не е съществувала пречка да се снабди с тази информация в хода на делото, още повече, че изрично е била въвела възражението за нищожност на приложеното към исковата молба решение № 23Р от 14.09.1995 г. Същевременно различния състав на органа по възстановяване на собствеността е констатиран от съда и същият е формирал изрични мотиви, че при разпечатване на решение от информационната система, ползвана от ОСЗ, същото не се материализира в оригиналния си вид и съдържание, като се получава разминаване в датата на издаване на решението, както и в персоналния състав на комисията, взела това решение.

В обобщение след като представените към молбата за отмяна писмени документи не удостоверяват нови обстоятелства или не съставляват доказателство за твърдени от страната факти, които са останали недоказани по делото, а са свързани с факти, които съдът е приел за установени, но въз основа на тях е направил, различни от поддържаните от молителката изводи /правилността на които не подлежи на изследване в настоящото производство/, както и след като не е имало пречки страната да се снабди с посочените документи в хода на делото, доколкото същите са издадени въз основа на справки в съществували в течение на исковото производство архиви, то молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на настоящото производство М. П. К. следва да възстанови на Л. Х. И. направените по повод молбата за отмяна разноски. Към отговора на молбата за отмяна е представено пълномощно от Л. И., с което упълномощава адвокат Х. Я. да изготви отговор на молбата за отмяна и да го представлява в производството, за което видно от договора за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г. е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 500.00 лв. В открито съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020 г., установяващ, че Л. И. е заплатил на адвокат Я. още 500 лв. за процесуално представителство по делото. М. К. е възразила, че не дължи възстановяване на заплатените на 10.12.2020 г. разноски, което изявление следва да се квалифицира като възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Касационният състав намира възражението за основателно. Цената на иска, по който е постановено влязлото в сила решение е 116.50 лв. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за изготвяна не молба за отмяна, респ. отговор на молба за отмяна без процесуално представителство е 300.00 лв., а с процесуално представителство в открито съдебно заседание – 500.00 лв. В този размер е било уговорено възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство в договора за правна защита и съдействие от 12.02.2020 г. Фактическата и правна сложност на производството по настоящото дело, по което се извършва преценка дали представените с молбата за отмяна четири документа съставляват новооткрити доказателства от значение за разрешения с влязлото в сила решение правен спор и дали страната е можела да се снабди с тях в хода на делото, не обосновава допълнително уговорения и заплатен хонорар от 500.00 лв. за явяване н съдебно заседание.

Поради изложеното М. П. К. следва да възстанови на Л. Х. И. разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лв.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 682 от 03.02.2020 г. на М. П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 391 от 14.12.2018 г., поправено с решение № 3 от 4.01.2019 г., по гр.д. № 524/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 1369/2016 г. на Районен съд-Ботевград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Л. Х. И. против М. П. К. ревандикационен иск по отношение на 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ботевград, местността „З.“ с площ 1027 кв.м., съставляващ имот № * по картата на землището.

ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“131“ № 2, ет.4 ап.10 да заплати на Л. Х. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.19 разноски за настоящото производство в размер на 500.00 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.