Намаляване на наказание на непълнолетен за убийство и отмяна на увеличаването му

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * необоснованост * непълнолетен * съкратено съдебно следствие * явна несправедливост на наказанието * замяна на наказание на непълнолетен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

Гр.София, 01.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.336/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №31/17.07.23 г., постановена от ОС-София /СОС/, НО, 4-ти състав по Н.Д.308/22 г., подсъдимият М. В. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.4 вр.чл.115 вр.чл.63,ал.1, т.1 и т.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, като е оправдан да е извършил деянието по особено мъчителен начин. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл.152,ал.4, т.1 вр.ал.1,т.2 вр.чл.18,ал.1,пр.1 вр.чл.63,ал.1,т.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23,ал.1 НК като общо наказание е определено по-тежкото измежду двете, а именно четири години и осем месеца, търпимо при първоначален общ режим. Приспаднато е времето, през което лицето е било задържано по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража.

По протест на прокуратурата е образувано В.Н.Д.1144/23 г. С решение №4/ 08.01.24 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 4-ти състав, присъдата на СОС е изменена, като подсъдимият е признат за виновен за извършване на процесното убийство по особено мъчителен начин за потърпевшата по смисъла на чл.116,ал.1, т.6 вр.чл.115 НК и наложеното му наказание е увеличено на осем години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е променено и общото най-тежко наказание за изтърпяване- осем години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с четири години и отмереното наказание става дванадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу решението на САС е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия. В нея са възведени касационни основания по чл.348,ал.1 НПК и се иска отмяна на решението на САС и потвърждаване на присъдата на СОС.

В съдебно заседание пред ВКС деецът и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи.

Представителят на ВП моли решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Най-напред този съд се счита задължен да даде определени пояснения, което се дължи на част от съдържанието на аргументите по касационната жалба. Тъй като при липса на хипотезата на чл.354,ал.5,изр.2 НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото, а не по същество, той следва да бъде сезиран и да дава отговори само за аргументирано въздигнати от съответната страна допуснати според нея съдебни грешки- по процесуалния закон, по материалния и относно наложеното наказане при осъждане, когато се счита за неправилно отмерено. Тя не може да се произнася по доказателствата за същината на вменената престъпна деятелност, ако не става дума за оспорвана годност на извеждане на същите. Затова именно необосноваността и недоказаността не са касационни основания,видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК.

В този смисъл поначало ангажиращите второстепенните съдилища процесуални документи- протест,жалба, възражение- са свързани с претенции по доказателствена преценка по същество, защото те се отнасят до решаващ съд, с възможност да разглежда производството като втора първа инстанция. Поради различната същност на въззивното и касационното произнасяне ВКС не трябва да бъде приканван да оглежда доводи по обстоятелства, релевирани пред въззивната инстанция, както се иска в жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия пред този съд- да се прецени възражението му, депозирано пред САС срещу протеста на ОП-София.

Освен казаното, това е възражение против протест, депозиран срещу първоинстанционната присъда и касае съображенията по нея. Предмет на разглеждане пред ВКС, съгласно разпоредбата на чл.346 НПК, е въззивното решение, което на собствено основание носи недоволство за някоя страна. И спорът следва да бъде повдиган не защото пред втория съд по същество са залягали аргументи против неоснователността на сезиращия го въззивен документ /възражението е срещу него/, а защото постановките на контролираната инстанция могат да бъдат подведени под някое от визираните касационни основания и поднесени в този вид пред инстанцията по правото.

Ето защо ВКС няма да се занимава с каквито и да са възражения за необоснованост и с доводите по възражението срещу въззивния прокурорски протест. Точно понеже не е съд по същество, при липса на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, както бе казано по-горе, настоящата инстанция не може да упражни искано от нея правомощие- да отмени решението на САС и да потвърди първоинстанционната присъда.

ПО ДОПУСТИМИТЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ДОВОДИ:

Прегледът на касационната жалба установява значителна неяснота при поднасяне на съображенията в контекста на подвеждането им под съответните касационни поводи. Като оставим настрана,че цифрово е споменато единствено основанието по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, в съдържателен план този съд се старае да обобщи доводите и да ги пригоди към касационни основания, които е легитимиран да обсъжда. Затова, най-общо казано, е възможно да се изведе, че страната се оплаква от съществено нарушеине на процесуалните правила чрез некачествено обсъждане от контролирания съд на аргументи по поведението на подсъдимия, субсумирано под квалифициращия признак по чл.116,ал.1,т.6 НК „особено мъчителен начин“; явно противоречие при поднасяне на тезата по наложеното наказание- от една страна САС приемал действията на СОС, а от друга-увеличавал определеното за убийството наказание. Все във връзка с касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, изразяващо се в липса на мотиви, се обмисля и становището по неяснота на ревизирания съдебен акт как биха могли да се изпълнят целите на наказанието по НК с приложението на чл.24 НК.

По-нататък, подведими под нарушение на материалния закон са възраженията по приемане от страна на САС на особено мъчителен начин за извършване на убийството на малолетното момиченце; отричането на извеждане на случайно деяние по това вменено престъпно поведение и следователно липса на престъпление; самото приложение на чл.24 НК.

И накрая, по мнение на тази инстанция в най-голяма степен се оспорва увеличаването на наложеното наказание за извършено убийство- от четири години и осем месеца на осем години. В този ред на мисли се излагат смекчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от решаващата втора инстанция. Това вече е касационно оплакване по чл.348,ал.1,т.3 НПК.

Обособените съображения не налагат поединично обсъждане. Възможно е да търпят общо разглеждане по групи с даване на съответни отговори в светлината на съответно касационно основание. Така и ще подходи тази инстанция.

1/ Несъстоятелен е доводът,че са произволни изводите на САС относно наличието на квалифициращото чл.116,ал.1,т.6 НК обстоятелство „особено мъчителен начин“. Като оставим настрана претенциите за необоснованост на съдебната преценка, въззивната инстанция е изложила подробно своето становище относно доказателствените източници, от които прави извод защо начинът на умъртвяване на потърпевшата- чрез продължително притискане на дихателните отвори на устните и носа на детето и настъпилата механична асфиксия,довела до смъртта- представлява обсъждания квалифициращ признак. Изписани са аргументи в тази връзка, с които не се спори по същество, а се прави собствена интерпретация на страната за нагласата на подсъдимия при осъществяване на престъпното деяние /убийството, само то се обсъжда, защото опитът за изнасилване не се оспорва въобще/.

Ето защо от една страна не може да твърди,че няма годна мотивировка за приемане за налично на квалифициращото обстоятелство „особено мъчителен начин“. В този смисъл не са нарушени нито процесуалният,нито материалният закон. От друга страна- не присъстват никакви разумни съображения по установената фактология, от които да се извежда, че подсъдимият е действал при изключващо вината обстоятелство „случайно деяние“. На л.44 гръб, предпоследен абзац от второинстанционното досие, въззивната инстанция изрично е отговорила /макар и в частта по осмисляне на дължимото за налагане наказание/ на така отправеното и пред нея възражение, като се е обосновала със съответен доказателствен материал, изключващ импулсивността и раздразнението на дееца, които да са взели връх над разсъдъка му. ВКС се съгласява с казаното и не намира противостоящи му обсъдими аргументи по жалбата.

2/ Всъщност, на фона на коментираното дотук не може да не се обърне внимание на две обстоятелства, заявени в касационната жалба- че САС е приел допълнителния квалифициращ признак, по който е постигнато оправдаване от първата инстанция, само за да има повод да увеличи наложеното наказание от СОС; и че при определяне на наказанието е подходил към подсъдимия като към пълнолетно лице. Първото съображение е неприемливо, защото контролираният съд е реализирал по надлежен начин аргументацията си по доказателствата, обуславящи приложението на правото и това няма общо с размера на наложеното наказание.

Не така стои въпросът с второто обстоятелство, а именно,че ревизираният съд по същество е пристъпил към разглеждане на въпросите за подсъдимия като към пълнолетно лице. Това е вярно, макар в касационната жалба само да е подхвърлено, без да се разисква въпросът защо е така. Ето защо този съд ще бъде кратък и ще маркира следното: В т.10 на ППВС№6/30.10.75 г., изменено с постановление №7/06.07.87 г., е уточнено,че „съгласно чл.63,ал.1 и 2 НК предвидените в особената част наказания се заменят по реда,указан в тази разпоредба. Това заменяване се прилага по отношение на всички лица, които са извършили престъпленията като непълнолетни, независимо от това дали при решаване на делото са навършили пълнолетие. Когато за извършеното престъпление са предвидени две или повече алтернативни наказания, съдът заменя всички алтерантивни наказания и в пределите на така заменените наказания определя наказанието съобразно правилата на гл.V НК.“

Съгласно Р-8-69-ОСНК пък “при определяне наказанието на непълнолетните подсъдими, съдът първо заменя по реда на чл.63 НК санкциите, предвидени за отделните престъпления в особената част на НК. Едва след това в така определените рамки индивидуализира наказанието, като преценява смекчаващите и отегчаващи обстоятелства-чл.54 и 55 НК. Заменят се по силата на закона предвидените в особената част на НК наказания за отделните видове престъпления, а не определеното от съда наказание за конкретното извършено деяние.“ Наред с идентично като приетото в първата част на посочения акт, в Р-9-81-ОСНК, Р-10-70-ОСНК, Р-27-88-ОСНК е възприета и теза като в горепосоченото постановление „Когато непълнолетният подсъдим е извършил престъпление, за което в особената част на НК за отделния състав са предвидени две или повече алтернативни наказания, на основание чл.63,ал.1 НК се заменят всички наказания и в пределите на заменените санкции се определя конкретното наказание.“

И само в общ теоретичен план трябва да се каже, че при определяне на наказания на непълнолетни подсъдими целта най-вече е те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд, видно от разпоредбата на чл.60 НК. Неслучайно спрямо тях доживотният затвор без замяна и доживотният затвор като вид наказания са абсолютно изключени и заменени от лишаване от свобода. Това по правило се явява най-тежкото възможно за налагане наказание на непълнолетен към момента на извършване на деянието деец.

На фона на тези разсъждения какво показва конкретната процесуална действителност? Към момента на осъществяване на инкриминираните му деяния Б. не е имал навършени 16 години. Ерго,за него е приложима само ал.1 на чл.63 НК. Обсъжданото престъпление убийство, в извършването на което той е признат за виновен и отговаря, предвижда в своята санкционна част наказания доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

При така описаното, и най-простият прочит на мотивите към съдебните актове на решаващите съдилища установява, че те при алтернативно предвидени в нормата на чл.116,ал.1 НК наказания, първо са обмисляли дължимото за налагане наказание на Б. все едно е пълнолетно лице, а едва след това са заменявали същото по силата на правилата на чл.63,ал.1,т.1 и т.2 НК. Ето защо СОС е определил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца при условията на т.2, а САС, след като е преценил, че извършеното престъпление е изключително тежко, сиреч, с наложимо наказание доживотен затвор, е приложил т.1 на ал.1 на обсъждания законов текст. И това е при положение, че въззивната инстанция е упоменала решение на ВС на РБ, съгласно което се указва как се прави редукцията точно в случаи като процесния-Р.50/30.01.78 г.по Н.Д.749/77 г.по описа на 1 н.о.на ВС на РБ. Не е съобразено обаче, че първо се прави заменянето, изключващо каквито е да са разсъждения за доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, и изискващо и замяна на лишаването от свобода като трето алтернативно наказание, предвидено в чл.116,ал.1 НК. Едва след това се извършва индивидуализацията в рамките на гл.V НК. Точно в такъв смисъл са и постановките по решение №491/14.12.10 г., постановено от 2 н.о.на ВКС по К.Н.Д.429/10 г., очертаващо ясно заменено наказание лишаване от свобода,което се явява в рамките на преценка от три месеца минимум до десет години максимум.

Като е разсъждавал по приложимостта на текстовете на чл.38,ал.1 и чл.38 А, ал.2 НК /л.42 лице и гръб от второинстанционното досие/ и по преценката на СОС за липсата на предпоставки за изолиране на Б. до края на живота му, поради което е подбрано лишаване от свобода по чл.63,ал.1,т.2 НК като нужна санкция, САС е дал да се разбере,че е приел стореното от първата инстанция за допустимо. Сам той е пристъпил към разсъжденията си, все едно ги прави спрямо пълнолетен извършител, определяйки доживотен затвор. Което очевидно е незаконосъобразно според закона и горните постановки на съдебната практика за замяна на алтернативните наказания при непълнолетни лица, макар и решението да не се атакува обсъжданата плоскост.

Тук е мястото да се каже, че цялостният подход на въззивната инстанция при определяне на наказанието, включително и с оглед неговото увеличаване по чл.24 НК, установява не толкова загриженост за превъзпитание на лицето, която цел по правило се приема за непълнолетните подсъдими според споменатата вече норма на чл.60 НК, а отговаря на обмисляне предимно на характера на извършените престъпни деяния /които несъмнено са зловещи/ и даване на пенитенциарен отговор чрез съобразяване и с обществените нагласи за отмъщение. Така се възприема обсъждането на дължимото наказание на плоскостта на заложените в чл.36 цели на същото за пълнолетен подсъдим, а не на базата на чл.60 НК /л.44 гръб долу и л.45 лице горе от въззивното досие/.

3/ Този съд намира,че генерално погледнато, защитата е права да твърди, че е допуснато нарушение на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК и наложеното наказание за извършеното убийство се явява явно несправедливо и в рамките на извършената вече замяна по силата на правилата за непълнолетните. Той се солидаризира с отчетените от САС отегчаващи обстоятелства и не намира за нужно да ги повтаря. Зачетените смекчаващи фактори пък са били изразени от първостепенния съд и са приети за налични. Това са чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение и съжаление за стореното и процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно производство. С тях именно се е съгласил САС, като от своя страна е изяснил становището си по важни според него отегчаващи обстоятелства, разрешаващи отмерването на по-високо наказание. Затова, макар и да се счита,че наказанието не е съответно, не може да се намери за състоятелна позицията по касационната жалба, че има противоречие в изказа на въззивната инстанция относно възприетите съображения на СОС по определената санкция и същевременно увеличаване на същата.

Наред с всички оценени при индивидуализацията фактори ВКС съзира още две доминиращи смекчаващи обстоятелства. Видно от приложението към обвинителния акт, поисканите за разпит от прокуратурата лица са 35, а вещите лица-8. Подсъдимият и неговият защитник са направили искане за провеждане на първоинстанционното разглеждане на делото по реда на чл.371,т.1 и сл.НПК- в разпоредителното заседание на 01.06.23 г. са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица от досъдебното производство /ДП/. Такова съгласие е дадено и от страна на държавния обвинител. Затова съдебното следствие е започнало веднага с разпит на подсъдимия. Накрая съдът с оглед депозираните обяснения, е решил,че е необходимо изслушване само на едно вещо лице-медицински експерт, депозирал заключение на ДП и делото е отложено за 17.07.23 г.,когато е и приключило с постановяване на присъда. Това поведение на подсъдимия и неговият защитник бързо и ефективно да завърши първоинстанционното производство, без да бъдат подлагани на съдебни затруднения свидетели и вещи лица, на безспорна мъка-близките на пострадалото дете, и несъмнено при рязко снижаване на съдебните разходи, подлежи на бонификация, отчитана при определяне на наказанието. В такъв смисъл ВКС разчита казаното в касационната жалба, че контролната инстанция „пропуска да спомене…с оглед особеностите на случая да се проведе маскимално обективно и законосъобразно съдебно следствие, при което не се стига до „крайни емоции и припадъци“ в съдебната зала и извън нея както от страна на подсъдимия, така и на други присъстващи или „засегнати“ от това дело лица“ и го уважава.

Като взема повод от последното казано, този съд не може да не отчете като смекчаващо обстоятелство и недоброто психическо здраве на подсъдимия, което е документално установено по делото. То,макар и да не играе роля по отношение на признаване вменяемост на лицето и възможността му да участва пълноценно в наказателния процес и макар и да разкрива,че Б. е манипулативен и склонен към изкривяване на факти, което може да бъде отнесено към двояката преценка на даваните от него обяснения- като доказателствено средство и като средство за защита, безспорно е налице.

Ето защо ВКС намира, че съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по процесното убийство установява,че наложеното наказание от страна на САС лишаване от свобода за срок от осем години е явно несправедливо, поради което подлежащо на намаляване- на шест години. Решението на въззивната инстанция трябва да бъде коригирано в такъв смисъл. А приетото изисква от своя страна промяна на общото търпимо най-тежко наказание при първоначален общ режим, по силата на чл.23,ал.1 НК- за срок от шест години.

Това са размислите на касационната инстанция за определяне на дължимото на подсъдимия наказание, а не третираното от защитата в съдебно заседание пред ВКС обстоятелство колко време той бил задържан с мярка за неотклонение Задържане под стража и как практически изтърпявал наказанието си. Както е известно, целите на мярката са съвсем различни от тези по наложимото наказание.

4/ Що се касае до приложението от страна на САС на разпоредбата на чл.24 НК, то действително трябва да се намери за състоятелно оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение поради неяснота за постигане на целите при неговото прилагане. От една страна, за да обоснове същото, въззивната инстанция се е обърнала към размишленията си относно наложимото наказание по убийството. От друга- общо отмерените дванадесет години се дължат на поредна преценка на определянето на подсъдимия като пълнолетно лице и позоваване на заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Такива се споменават с обсъждане и от защитата в касационната жалба. Въобще е подмината нормата на чл.60 НК и преценката как с оглед нея увеличението на наложеното най-тежко наказание би се отразило на превъзпитанието на подсъдимия, съден за извършени от него престъпления като непълнолетен. Искането за увеличение от страна на държавното обвинение прави допустимо обмислянето на коментираната разпоредба, но пък експлоатирането й изисква съответна аргументация-както от претендиращата страна,така и от решаващия съд.

Липсата на годни за обсъждане съображения, наред с личната преценка на тази инстанция за неприсъствие на обстоятелства, обуславящи предпоставките на чл.24 НК и в тази връзка-нарушение на материалния закон с нейното произволно прилагане, налагат коригиране на въззивното решение с отмяна на приложението на коментираната законова норма.

Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване този съд желае да отбележи,че в мотивите към решението САС е определил общ режим на изтърпяване на наложеното от него най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което не е сторил в диспозитива. Обратно е поведението му след прилагане на разпоредбата на чл.24 НК- в мотивите не е отразил режим след реализиране на тази си позиция, а в диспозитива-да /л.45 лице и гръб от въззивното дело/. Казаното няма практическо значение с оглед изменението на решението на въззивната инстанция.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 3 вр.ал.5,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА решение №4/08.01.24 г.,постановено от АС-София, НО, 4-ти състав, постановено по В.Н.Д.1144/23 г., както следва:

НАМАЛЯВА наложеното на М. В. Б. на основание чл.116,ал.1,т.4,пр.2 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.63,ал.1,т.1 и т.2 НК наказание лишаване от свобода от осем на ШЕСТ години.

На основание чл.23,ал.1 НК определя като общо най-тежкото измежду наложените по това производство наказания-лишаване от свобода за срок от шест години, търпимо при първоначален общ режим.

ОТМЕНЯВА решението в частта по приложение на чл.24 НК.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/