Доказване с косвени доказателства при начислена ел. енергия в невизуализиран регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 568

[населено място], 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4782 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производство по чл. 290, във вр. с чл. 295, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределение север“ АД срещу Решение № 412 от 31.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 383/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 7/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 880/2020 г. по описа на РС – Свищов, с което е уважен предявеният от К. Г. К. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 815,76 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 09.06.2016 г. – 07.12.2019 г. по фактура № [ЕГН]/24.08.2020 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба К. Г. К. е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3131/20.06.2024 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: когато липсват преки доказателства за установяването на правно-релевантен факт, може ли пълно доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

Въззивният съд е възприел разрешение на този процесуалноправен въпрос в противоречие с Решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 8/04.01.2024 г. по гр. д. № 4102/2022 г. на ВКС, ІV ГО, в които при разглеждането на случаи, подобни на настоящия, е прието, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само опосредено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, а е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, т. нар. „презумпция ад хоминем“, съпътства друг – установен по делото факт. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВКС, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.

В мотивите към Решение № 50054/16.05.2023 г. по гр. д. № 2023/2022 г. на ВКС, III ГО, което е постановено при предходното разглеждане на настоящото дело от касационната инстанция, изрично е прието, че с протокол от 08.06.2016 г. за монтаж и демонтаж на електромер в обекта на ищеца е бил монтиран нов електромер с нулеви показания на видимата част на дисплея; че на 07.12.2019 г. е извършена проверка на СТИ от служители на жалбоподателя, за което по реда на чл. 49 ПИКЕЕ е съставен констативен протокол № 1502752, подписан от представители на оператора (двамата служители, извършили проверката) и от свидетел, удостоверяващ отсъствието на ползвателя и присъствието си на проверката, в който са констатирани показания в тарифа Т3, като електромерът е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична проверка в БИМ; че процесният електромер е в срока си на метрологична годност, работи в класа си на точност и с него е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невизуализирания регистър ТЗ, който факт е установен с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ ГД „МИУ“ РО-Русе) и от заключението на назначената по делото техническа експертиза; че въз основа на резултатите от извършената метрологична експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО-Русе е била коригирана сметката на ищеца за процесния обект в [населено място] за периода 09.06.2016 г. - 07.12.2019 г. със сумата 5 815. 76 лв. по фактура № [ЕГН]/24.08.2020 година. Вещото лице констатирало, че СТИ не страда от друга техническа неизправност, отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Посочено е също, че не са установени външни механични дефекти по измервателния уред, както и видима външна намеса или повреда в схемата му на свързване. Установено е, че при софтуерното четене на паметта на устройството в невизуализираната на дисплея и ненастроена за отчет тарифа ТЗ има натрупване на показания. Според приетата по делото експертиза електромерът е монофазен, произведен е през 2016 г. и тогава е монтиран като фабрично нов в обекта на ищеца (на 08.06.2016 г., съгласно приложения протокол № 15142670). При тези обстоятелства касационната инстанция е приела, че при първото разглеждане на делото от въззивния съд същият необосновано е счел, че при монтажа на процесния електромер на 08.06.2016 г. не било доказано дали средството за търговско измерване е било с нулеви показания, доколкото данни за нулевите показания по отчетните тарифи Т1 и Т2 се съдържали в протокола за монтаж, от което логично се извеждал извод, че и показанията по останалите регистри са били нулеви. В тази връзка съставът на ВКС е приел за неизяснени въпросите, касаещи констатираното софтуерно въздействие върху СТИ, респ. възможно ли е да се касае за техническа грешка без целенасочено човешко поведение, какви са възможните причини за наличие на показания в регистър Т3 и в какво се изразява констатираната в протокола на БИМ при софтуерно четене „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и как въззивният съд е счел за възможно процесните киловати да са натрупани преди монтажа на СТИ или в друг период и от кого, ако не от ищеца. Ето защо съставът на ВКС е отменил обжалваното решение и е върнал делото на въззивния съд, за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение за възможните причини за натрупване на установеното при софтуерния прочит на паметта на електромера в регистър ТЗ количество ел. енергия; при какви условия е възможно (включително при какви несъответствия с техническите характеристики) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на СТИ; има ли и в какво се изразява в случая софтуерното въздействие, какво се цели с него и постига ли се препараметризация на записванията на уреда, в т.ч. - преразпределяне на преминаващата ел.енергия към невизуализирания регистър; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ на процесния измервателен уред, респ. изключва ли се възможността тези показания да са съществували към момента на монтажа му в обекта на ищеца; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия било ли е възможно да бъде доставено и потребено от абоната за изследвания период и на каква стойност възлиза.

При така постановеното отменително решение на касационната инстанция основателни са оплакванията на касатора, че в обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение окръжният съд неправилно е приел, че върху СТИ не е извършено софтуерно въздействие, а причината, поради която били налични показания в невизуализирания регистър (тарифа 3), както и дали към момента на монтажа на СТИ при абоната е имало показания, натрупани в невизуализираните регистри, била неустановена. Този извод на въззивния съд е в противоречие както с цитираната по-горе практика на ВКС по поставения по делото правен въпрос, така и в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ГПК

Както е прието в мотивите към Решение № 60042/26.07.2021 г. по т. д. № 242/2020 г. на ВКС, І ТО, Решение № 93/05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 83/26.03.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 250/18.07.2013 г. по гр. д. № 634/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 8/04.01.2024 г. по гр. д. № 4102/2022 г. на ВКС, ІV ГО, при новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, споровете относно правното значение на установените по делото релевантни факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират, като при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение. След като в случая в отменителното решение на ВКС изрично, въз основа на събраните по делото косвени доказателства, е прието за установено релевантното обстоятелството, че в имота на ищеца е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираните му регистри, както и че при извършената на 07.12.2019 г. проверка са констатирани показания в тарифа Т3, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е следвало отново да обсъжда тези обстоятелства, а е следвало да ги приеме за установени в обжалваното решение. Ето защо неправилен е изводът на въззивния съд, че не са се осъществили юридическите факти за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Допуснатата в изпълнение на указанията на ВКС комплексна електротехническа и софтуерна експертиза е дала заключение, че показанията в регистър 3 е възможно да имат следния произход – вследствие на препараметизиране на електромера (промяна на тарифната схема, което се извършва чрез технически средства – лаптоп със съответен софтуер и оптична глава), монтиране на електромера с показания по тарифа 3 и техническа неизправност (повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, атмосферни влияния и др.). Вещите лица поясняват, че за всяка промяна в параметрите и всяко прочитане на паметта на електромера следа остава в т. нар. „лог файл“ (log file), като в паметта се записва само последната дата на промяна. Поддържат, че по технически път е невъзможно в случая да се установи кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър ТЗ, като данни в паметта на СТИ за насочване на електроенергия към регистър Т3 липсват.

Неправилно окръжният съд е възприел заключението на комплексната експертиза в частта му по третата задача, поставена с отменителното решение на ВКС. При изпълнението на тази задача, както и при отговора на въпроса какви са възможните причини за натрупване на установеното при софтуерния прочит на паметта на СТИ в регистър 3 количество ел. енергия, вещите лица не са установили друга причина за отчитането в невизуализирания регистър Т3, извън следните хипотези - външната софтуерна намеса в тарифната схема на електромера (препараметризиране), монтиране на електромера с показания по тарифа 3 и техническа неизправност. Последните два възможности са изключени с оглед фактическите изводи, че през 2016 г. в имота на ищеца е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираните му регистри, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, което е установено и при метрологичната проверка, обективирана в констативния протокол № 341/04.08.2020 г. на БИМ ГД „МИУ“ РО-Русе. При елиминиране на тези две хипотези логично следва изводът за осъществена външната софтуерна намеса в тарифната схема на електромера (препараметризиране), констатирана в протокола от метрологична проверка от БИМ ГД „МИУ“ РО-Русе.

Ето защо въззивният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за приложението на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случая, поради което е достигнал до неправилен краен извод за основателност на предявения по делото отрицателен установителен иск за недължимост от ищеца на ответника на процесната сума от 5 815,76 лева. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ условие за начисляването на допълнително количество електроенергия е измерването на това количество в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, което в случая е установено, както с двете експертни заключения по делото, така и с неоспорения констативен протокол № 341/04.08.2020 г. на БИМ - официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗИ и чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ.

При тези съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови друго – за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.

С оглед крайния изход на спора ищецът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същият следва да бъде осъден за заплати на ответника претендираните и направени от последния разноски за всички съдебни инстанции по делото, чийто общ размер възлиза на сумата 10 257.32 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 412 от 31.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 383/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК от К. Г. К., ЕГН: [ЕГН], срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:[ЕИК] отрицателен установителен иск за признаване за установено, че К. Г. К. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата 5 815,76 лв., представляваща стойността на начислената електрическа енергия за периода 09.06.2016 г. – 07.12.2019 г., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на адрес: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН]/24.08.2020 година.

ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:[ЕИК], сумата 10 257.32 лв. (десет хиляди двеста петдесет и седем лева и 32 ст.), представляваща разноски за производството пред всички съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: