Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2026
Отказ за поправка на очевидна фактическа грешка относно идеални части
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ответницата е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение, с което иск за разваляне на договор за гледане и издръжка е частично прекратен. Тя твърди, че прекратяването поради сливане на качествата кредитор и длъжник е трябвало да бъде за 1/9, а не за 1/18 идеална част от имота. Върховният касационен съд отхвърля молбата, като приема, че диспозитивът напълно отговаря на формираната в мотивите воля и изчисленията са верни.
Какво приема съдът
Очевидна фактическа грешка е налице само когато формираната правораздавателна воля на съда е отразена неточно в диспозитива; липсва основание за поправка, когато диспозитивът съответства изцяло на изложените в мотивите фактически и правни изводи.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
очевидна фактическа грешкапоправка на решениедоговор за гледане и издръжкасливане на качестватаидеални части
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр.София, 02.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: БОРИС Р. ИЛИЕВ Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2356 по описа за 2025 г., за да постанови определението, взе предвид следното: Производство по чл.247 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 51/28.01.2026 г. на ВКС, ІV г.о. е обезсилено решение № 293/24.10.2024 г. по в.гр.д.№ 614/ 2023г. на Окръжен съд Стара Загора, поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл.247 ГПК в частта, в която е уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, относно прехвърлените от В. А. И. на Н. С. А. 1/18 ид.части от недвижимия имот и производството по делото е прекратено в тази част, а в останалата обжалвана част въззивното решение е потвърдено. С молба вх.№ 2075/02.02.2026г. на пълномощника на ответницата Н. А. е поискано да бъдат отстранени очевидни фактически грешки в решение № 51/28.01.2026 г. на ВКС, ІV г.о., като счита, че след като предмет на договора, чието разваляне се иска, са 4/6 идеални части от апартамента, правото да се иска разваляне принадлежи на двама наследници с различни квоти – 5/6 за В. С. А. и 1/6 за Н. С. А.. При наличието на такова правоприемство и щом искът се води за 4/6 идеални части от процесния апартамент, В. С. А. бил ищец по отношение на 5/9-ти идеални части (5/6 от 4/6), а Н. С. А. - по отношение на 1/9-та идеална част (1/6 от 4/6). Затова делото следвало да се прекрати и по отношение на 1/9 идеална част, до която се сливат качествата ищец и ответник за Н. С. А.. Крайният резултат следвало да е обезсилване на въззивното решение до размера от 1/9 идеална част, а не до 1/18 идеална част от имота, в който смисъл претендира да се поправи очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Ответната страна В. С. А. оспорва молбата, като твърди че по договора за издръжка и гледане, чието разваляне е претендирано в производството, той и ответницата са придобили по 2/6 идеални части от процесния недвижим имот. Като универсален правоприемник на прехвърлителя по договора и за собствените му 2/6 идеални части от процесния недвижим имот, той оставал собственик на тези идеални части след смъртта на прехвърлителя. Те не били част от наследствената маса и наследницата по закон не можело да претендира запазената и част да се разпростира и върху тях. Н. С. притежавала 2/6 идеални части от недвижимия имот по силата на договора за издръжка и гледане и след смъртта на прехвърлителя и възстановяване на запазената й част от наследството тя останала собственик на 1/18 ид.ч. - 1/6 идеална част от собствените и 2/6 идеални части. Същото било посочено в диспозитива на решението и искането за поправка поради очевидна грешка е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира молбата за допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: Очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт има тогава, когато формираната правораздавателна воля е неточно отразена в диспозитива му. При постановяване на решението от 28.01.2026 г. такова неточно отразяване не е налице, тъй като диспозитивът за частично обезсилване на въззивното решение и за потвърждаването му в останалата част съответства на изложената в мотивите правораздавателна воля. Производството е било образувано по иск на В. А. И. срещу внуците му Н. С. А. и В. С. А. за разваляне на договора, с който им е прехвърлил притежаваните от него 4/6 ид.части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В хода на производството В. А. И. е починал, а неговият внук В. А. се явява негов универсален правоприемник по завещание, което не е оспорено. Затова в мотивите на решението от 28.01.2026 г. изрично е посочено, че поради сливане на качествата ищец и ответник, делото следва да бъде прекратено за 2/6 ид.части /наследствената част на В. С. А./. Независимо дали в качеството му на наследник по закон, или по завещание, сливането на качествата кредитор и длъжник не би могло да бъде за по-малко от 2/6 ид.ч. Предмет на разглеждане на спора по същество остават само другите 2/6 ид.части, които Н. С. А. е придобила по силата на договора. След като с решение № 474/ 28.05.2024 г. по гр.д.№ 581/2024 г. на РС Стара Загора универсалното завещание в полза на В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част и в този обем е възстановена запазената част на Н. С. А., настъпва сливане на качествата кредитор и длъжник в нейно лице в обема, в който е възстановена запазената част – 1/6 ид.ч. от 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, за който производството по същество е висящо. 1/6 от 2/6 е равно на 2/36 или 1/18 и само за 1/18 ид.ч. от недвижимия имот Н. А. се явява и длъжник, и кредитор и поради това само в този обем има основание производството да бъде прекратено, а въззивното решение – обезсилено. Няма противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, поради което искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка е неоснователно.По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2075/ 02.02.2026 г. на пълномощника на ответницата Н. С. А., за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 51/28.01.2026 г. по гр.д.№ 2356/2025 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.