Отговорност на държавна институция за неверни твърдения при уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
София, 31.07.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2654 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. срещу решение № 177 от 10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1037/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна в осъдителната му част и в частта за разноските на решение № 266371/02.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7714/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Т. Д. Т. срещу Министерство на отбраната за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на честта, доброто име и професионалната му репутация чрез електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение от 31.03.2017 г. със съдържание: "основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини на Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основни задачи" и изявления на Министъра на отбраната в телевизионни предавания със съдържание: "извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания, което не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът" и "заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски" с паричен еквивалент на обезщетението 25 000 лв.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С писмен отговор и в открито съдебно заседание Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител - И. К., оспорва касационната жалба като твърди, че същата е неоснователна.

Постъпил е отговор на касационната жалба от Р. Д. С. - третото лице- помагач на страната на ответника, чрез адв. Н. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от С. Д. Я.- трето лице- помагач на страната на ответника.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. Д. Т. срещу Министерство на отбраната искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , за присъждане на сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – накърняване на честта, доброто име и професионалната му репутация чрез електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение от 31.03.2017 г. със съдържание: "основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини на Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основни задачи" и изявления на Министъра на отбраната в телевизионни предавания със съдържание: "извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания, което не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът" и "заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски" .

Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв., нанесени от електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение от 31.03.2017 г., като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен.

Против първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от ответника -Министерство на отбраната и от третото лице помагач – Р. Д. С..

Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отмени решението на първоинстанционния съд , с което е присъдено обезщетение от 25 000 лв. и да отхвърли предявения иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че няма спор за професионалната биография и за репутацията на ищеца като експерт в сферата на отбранителната дейност.

За безспорно установено е прието също, че след електронно запитване от журналиста от вестник „Капитал“ М. М. за причините за уволнението на ищеца, отговорът, даден от ответника, гласял: "основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико- техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини на Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основни задачи".

Съдът е приел също, че не се оспорва съдържанието на изявленията на третото лице помагач С. Я. в качеството му на Министър, подписал заповедта за уволнение, в две телевизионни предавания. Същите са както следва: "извършвани (са) някои нередности и внушения при изготвяне на техническите задания, което не е тяхна работа и не би трябвало да стои по този начин въпросът" и "заради подмяна на тактико-техническите задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител, както и бронирани машини за Сухопътните войски".

Въззивният съд е посочил, че не следва да се произнася по въпроса дали в действителност са налице допуснати нарушения от ищеца, тъй като наличието или не на нарушение е относимо към правилността на уволнението на ищеца, като липсата на правен спор за последното не позволява обсъждане на това дали ищецът е извършил нарушения.

По съществото на спора, въззивният съд е приел, че няма противоправност на деянието (огласяване на причини за извършеното уволнение на ищеца) и че липсва причинна връзка между действията на длъжностни лица при ответника и понесените от ищеца вреди. За да достигне до този извод съдът е изложил мотиви, че изявленията нямат оценъчен смисъл. Има изявление за сфера на нарушения (подмяна на тактико-технически задачи). Няма конкретика. Негативният извод се извежда от контекст, а не от изказани думи (щом е последвало прекратяване на трудовото правоотношение, би могло да следва, че тази подмяна не е била благоприятна, но в същото време може да означава и, че не е спазен редът за тази подмяна). Нивото на абстрактност на изявленията не позволява да бъде засегната репутацията на уволненото лице. По нататък в мотивите на въззивното решение дословно е прието следното :“Медийните интерпретации не произтичат пряко от така доведената до знанието на обществеността информация. На това основание за всяка от тях, засягаща честта и доброто име на ищеца (обстоятелство, което се споделя и от настоящия състав при анализ на събраните доказателства) отговорност носи подписалият статията/дописката журналист, а при липса на визиран автор – редакцията на съответната медия.“ В заключение съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и е отхвърлил иска.

С определението по чл. 288 ГПК № 2257 от 10.05.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, предвид вътрешната противоречивост на изводите на въззивния съд, водеща до явна необоснованост на обжалвания съдебен акт. От една страна въззивният съд е приел, че няма конкретика в изявленията, описани в исковата молба, но същевременно е приел, че те очертават сферата на констатирани нарушения и има изявление за сфера на нарушения (подмяна на тактико-технически задачи). Прието е също, че въззивният съд не следва да се произнася по въпроса дали в действителност са налице допуснати нарушения от ищеца, доколкото това касае законността на уволнението, която не е предмет на настоящия правен спор, след което е направен извод, че няма противоправност на деянието (огласяване на причини за извършеното уволнение на ищеца). Вътрешното противоречие на изводите на въззивния съд, води до необоснованост на въззивното решение и същото подлежи на отмяна като неправилно на основание чл. 293, ал.2 ГПК.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

Установено е и не се спори по делото, че между страните по делото е имало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността Директор на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, което правоотношение е прекратено със заповед на Министъра на отбраната №РД-27-113/31.03.2017г., на основание чл. 19а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 от ЗА във връзка с чл. 6, ал. 2 от ПУДИО. Основанието за прекратяване на правоотношението на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА е по целесъобразност и не е необходимо уволненителната заповед да бъде мотивирана с посочване на фактическите основания, въз основа на които работодателят е счел, че правоотношението следва да бъде прекратено. Това е така, защото при оспорване законосъобразността на уволнението, съдебната проверка е ограничена до това дали уволненото лице е заемало длъжност сред посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. и съответно дали прекратяването е извършено от оправомощения за това държавен орган и в случай, че за съответната длъжност със специален закон са въведени допълнителни изисквания към уволнителната процедура, следва да се провери изпълнени ли са те. В това производство не се изследват конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако работодателят намери за необходимо да оповести мотивите, поради което е пристъпил към прекратяване на правоотношението на основание чл. 19а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 от ЗА, то с това му изявление не се подменя основанието за прекратяване, посочено в уволнителната заповед, и съответно против тези мотиви служителят няма правната възможност да се защити, предявявайки иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Ако обаче изявленията на работодателя съдържат клеветнически твърдения, право на служителя е да предяви иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и в производството по него работодателят – ответник ще следва да докаже верността на изнесените от него твърдения.

Изложеното налага извод, че в настоящето производство подлежи на проверка верността на изявленията, направени от служители на ответника, описани в исковата молба, с които ищецът твърди, че е засегнато доброто му име и изводите в противен смисъл, направени от въззивния съд, са неправилни. По верността на тези изявления се е произнесъл първоинстанционният съд, като е приел, че ищецът, предвид заеманата от него длъжност и в рамките на правомощията си, е представил становища във връзка с процедурата за изготвяне на методика за избор на изпълнител при бъдеща обществена поръчка за закупуване на нов тип боен самолет. Становищата са обсъждани на заседание на колективен орган, попълнени са анкетни карти и част от тях са приети, а други не и от това, че ищецът е представял научно обосновани и мотивирани становища, не следва извод за извършване на дисциплинарно нарушение или престъпление, дори те да не са взети предвид от решаващия орган. Прието е също, че в процесния отговор се съдържа информация, че умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия и като пример се сочи над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, но от доказателствата по делото във връзка с тази обществена поръчка не се установява на каква база е направен извод за над 6-месечно забавяне.

Пред въззивната инстанция въпросът за верността на изложеното в отговора на ответника до журналиста М. М., не е бил поставян. Първоинстанционното решение е обжалвано с доводи, че неправилно е прието, че ищецът е претърпял вреди, а ако е търпял такива, то не се установява причинна връзка между процесното съобщение и претърпените вреди, а последните са претърпени в резултат на медийни публикации, предхождащи процесния отговор, като в последния не са използвани обидни изрази и квалификации. Въззивната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно верността на изявленията, съдържащи се в отговора. Следователно на основание чл. 269, предл. последно ГПК въззивният съд, действащ в условията на ограничен въззив, не е дължал произнасяне по въпроса за верността на тези изявления. Щом този въпрос не е бил включен в предмета на спора пред въззивния съд, то и по него касационната инстанция не следва да се произнася. Това е така, защото в касационното производство се проверява правилността на въззивното решение, като същата не може да бъде преценявана в контекста на въпроси, които са били извън предмета на въззивното производство и които не са били спорни пред въззивния съд.

Предвид неоспорените с въззивната жалба изводи на първоинстанционния съд, че не е установена верността на изявленията на ответника, съдържащи се в писмото – отговор за причините, поради което е взето решението за прекратяване на правоотношението с ищеца, ВКС приема този факт за установен по делото, поради което е и противоправно оповестяването на тези причини, направено с процесното писмо, изготвено в отговор на журналистическо запитване. Неоснователни са доводите на ответника, че липсва противоправно поведение на негови служители, защото в писмото не се съдържат обидни изрази. Исковата претенция не се основава на твърдения за употребени в писмото- отговор обидни думи и изрази, а на твърдения за изнесени неверни факти, т.е. за клеветнически твърдения.

С изявлението, съдържащо се в процесния отговор, е засегната репутацията на ищеца, като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е преживял тежко изнесената информация във връзка с уволнението му. Според свидетеля П. И. Т. /съпруга на ищеца/, по принцип ищецът е спокоен и уравновесен човек, но след уволнението и отрязването му в медиите, същият е станал сприхав, раздразнителен, оплаквал се е от силно главоболие. Тя сочи, че ищецът като експерт е бил високо ценен в страната и в чужбина, участвал е в проекти, конференции. След уволнението месеци наред никой не го е потърсил, не е получил покана за работа. Според свидетелката разпространената информация е достигнала и до партньорите на ищеца в чужбина, защото след уволнението си той е уведомил партньорите си, че вече е свободен, но не е получил покана за работа. Свидетелят В. Р. сочи, че освобождаването на ищеца от работа е коментирано негативно в професионалните среди, а ищецът го е понесъл тежко.

Въз основа на горното се налага извод, че по делото се установяват елементите на фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.

Неоснователен е доводът на ответната страна за липса на причинна връзка между писмото - отговор и причинените на ищеца вреди, тъй като процесното писмо е предхождано от публикации в медиите с аналогично съдържание и вредите са настъпили именно от тези публикации, както и от последвала писмото статия, изготвена от журналиста, направил запитване до ответника за причините за уволнението на ищеца. Според приетото в решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о. на ВКС, когато повече издатели са публикували по едно и също време или в близък интервал от време идентични по съдържание публикации, съдържащи обидни, клеветнически и засягащи личността твърдения, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. Това разрешение е приложимо и в случая, независимо, че ответникът не е издател, защото същественото е, че той е оповестил неверни факти и съответно обстоятелството, че тези факти вече са били разпространени в медиите, не го освобождава от отговорност.

Настоящият състав намира че при спазване принципа да справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

При определянето му съдът съобразява характера на оповестените твърдения досежно причините, поради които е взето решението за уволнението на ищеца, цялостното внушение от които е насочено към извършени от него дисциплинарни нарушения, а в голяма вероятност и престъпление във връзка с работата му в една изключително важна и чувствителна за обществото сфера. Наред с това съдът взема предвид и вида и интензитета на вредите, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, както и накърняване на чувството за чест и достойнство. Действително ищецът е публична личност, вземаща активно участие в политическия и обществен живот, поради което и той следва да има по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и дейността му, което обаче не изключва противоправния характер на процесното деяние и не е основание за освобождаване на ответника от отговорност. Още повече, че в случая източник на злепоставящата информация е държавна институция, ползваща се с авторитет и доверие, с оглед на което и се очаква, че изнесената информация е достоверна и се възприема от обществото като такава, което несъмнено се отразява върху степента на засягане на авторитета и доброто име на ищеца.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че в свои интервюта тогавашният Министър на отбраната С. Я. е направил изявления, аналогични на изнесените в писмото – отговор, като основателността им не е била предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който е присъдил обезщетение за претъпени вреди само от писмото- отговор на журналистическото запитване. В постъпилите въззивни жалби не са били наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необсъждане на тези твърдения, поради което и произнасяйки се по тях въззивният съд е действал в противоречие с чл. 269, предл. последно ГПК. Извън предмета на въззивното производство е било произнасянето по основателността на тези изложени в исковата молба фактически твърдения, поради което и касационната инстанция не следва да се произнася по тях.

Предвид горното въззивното решение в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от изложеното в електронен отговор на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение от 31.03.2017 г., е отхвърлен за сумата от 10 000 лв. следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго такова, с което в полза на ищеца се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. В останалата му част - за отхвърляне на иска за разликата до присъдените от първоинстанционния съд 25 000 лв. решението следва да се потвърди.

Следва да се отмени изцяло въззивното решение в частта му за разноските, като същите се определят с оглед окончателния изход от спора и на ищеца се присъдят разноски в размер на общо 2484,96 лв. за трите съдебни инстанции /1180,96 лв. за първоинстанционното производство, 480 лв. за въззивното производство и 824 лв. за касационното производство/, а в полза на ответника следва да се присъдят 450 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 177 от 10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1037/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта му, с която, след отмяна в осъдителната му част на решение № 266371/02.11.2021 г., постановено по гр. д. № 7714/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от Т. Д. Т. срещу Министерство на отбраната за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и изцяло в частта му за разноските, като вместо него постановява :

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Т. Д. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, доброто име и професионалната му репутация , настъпили в резултат от разпространение чрез електронен отговор от 05.04.2018г. на журналистически въпрос за причините за издаване на заповед за уволнение на ищеца Т. Д. Т. от 31.03.2017 г., който отговор е със съдържание : "Основните причини за освобождаването, които тези дни станаха достояние и на медиите, са системни груби нарушения от страна на Т. Т.. Под негово ръководство и по недопустим за въоръжените сили начин са подменени тактико-техническите задания за инвестиционните проекти за бойните машини за Сухопътните войски и за нов тип боен самолет за Военновъздушните сили. Това е станало, без да се вземат под внимание конкретните изисквания на експертните комисии на видовете въоръжени сили. Умишлено са забавяни и други проекти, засягащи директно боеспособността на Българската армия. Като пример, бихме посочили над 6-месечно забавяне на обществена поръчка за производство на зимни и летни полеви обувки, което възпрепятства сериозно окомплектоването на формированията и подлага на риск изпълнението на основани задачи".

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част- за отхвърляне на иска за разликата от присъдените 10 000лв. до 25 000 лв.

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на основание чл. 78 ГПК да заплати на Т. Д. Т. сумата от общо 2484,96 /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и 96 ст./ лв., представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Т. Д. Т. на основание чл. 78 ГПК да заплати на Министерство на отбраната сумата от 450 /четиристотин и петдесет лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции.

Решението е постановено при участието на Р. Д. С. и С. Д. Я. - трети лица- помагачи на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: