Спор за собственост върху маза и входен проход между наследници

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 2022 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 525

гр.София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2022 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници:

- на мазата /стаята/: на север- коридор под стълбището на жилището на И. Г. М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на юг- процесния проход /входно антре/, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор *** и

- на прохода /входното антре/: на север- процесната маза /стая/, на юг- имот на наследниците на В. Г., представляващ ПИ с идентификатор ***, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- покрита площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор ***.

С определение № 1058 от 05.03.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите практика/ по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи и възражение на страните и доказателствата, относими към тези доводи и възражения.

В проведеното открито съдебно заседание касаторите не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Пълномощникът на ответницата К. Д. Х.- адв.К. оспорва жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото на ВКС разноски.

Останалите ответници Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. не се явяват в проведеното открито съдено заседание. Вземат становище за неоснователност на жалбата в отговор от 24.03.2025 г. и в писмени бележки от 10.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на решението, приема следното: В константната практика на ВКС, включително посочените от касаторите решение № 134 от 08.12.2021 г по гр.д.№ 1081 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №131 от 14.08.2023 г. по гр.д.№ 769 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК/, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, като обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и обсъди всички доводи възражения на страните, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея. В същия смисъл е и приетото в т.1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата: Съдът е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица].

В исковата молба и молби- уточнения на иска от 29.06.2020 г. и 21.07.2020 г. ищците са твърдели, че са собственици на процесните две помещения по наследство от майка си А. Г. Г., починала на 17.12.2004 г., която е била собственик на тези помещения по наследство и делба. Последното се доказвало от представените към исковата молба нотариален акт № 174 от 08.07.1943 г. и протокол за доброволна делба от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 644 от 1959 г. на Търновския народен съд. Легитимирали са правния си интерес от завеждането на отрицателен установителен иск срещу ответниците /наследници на вуйчо им Д. Г. Б./ с факта, че те водят процес за делба на съседен на ищците имот заедно с двете спорни помещения, представяйки ги за собствени /гр.д.№ 1147 от 2018 г. на ВТРС, 9 състав/.

В писмени отговори от 24.08.2020 г. и 25.08.2020 г. ответниците са оспорили иска. Твърдели са, че той е недопустим поради липса на правен интерес на ищците за предявяването му, доколкото извършваната между ответниците делба не би могла да засегне правната сфера на лица, които не притежават право в съсобствеността. Искът бил недопустим и тъй като имал за предмет реални части от апартамента на ответниците- маза и проход, които били функционално и пространствено обединени с апартамента и принадлежали към него. По същество са твърдели, че ищците не притежават правото на собственост върху тези два обекта по наследство от майка си А. Г. Г., тъй като тя също не е притежавала тези обекти към момента на смъртта си- не е придобила такива обекти при делбата през 1959 г., а и с нотариалния акт № 116 от 13.06.2003 г. е прехвърлила на И. М. притежавания от нея в сградата жилищен етаж, заедно с всички принадлежащи към този жилищен етаж помещения, включително маза. Процесните помещения били собственост на ответниците по наследство от Д. Г. Б. и евентуално на основание давностно владение, осъществявано от наследодателя им Б. в периода от 07.07.1992 г. до смъртта му през 2013 г.

По делото е била установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверения за наследници изх.№ 343 от 12.04.1983 г., изх.№[ЕИК] от 16.02.2016 г., изх.№ 94 ИИ-5110-3 от 14.01.2020 г. и № 16 2334 от 09.09.2019 г., ищците и ответниците са наследници по закон на Г. Д. Б.: ищците като деца на починалата на 17.12.2004 г. дъщеря на Г.- А. Г. Г., а ответниците като наследници на починалия на 19.05.2013 г. син на Г.- Д. Г. Б..

С нотариален акт № 174, том VI, рег.№ 3402, нот.д.№ 1133 от 08.07.1943 г., издаден на основание обстоятелствена проверка, общият им наследодател Г. Д. Б. е бил признат за собственик на къща- нова и стара постройка с малък двор в [населено място], С. п. при граници: В. Г., площад, С. К. Д., метох на манастира „Св.Т.“, И. И. и път.

Видно от протокол от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 614 от 1959 г. на Търновския районен съд, след смъртта на Г. Б. наследниците му са сключили следната съдебна спогодба за делба на наследствения имот: 1. И. Р. Б. /съпруга на Г. Б./ получава дял I, включващ приземния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, маза и клозет на двора до постройките и двете постройки към [улица], заедно с 1/3 ид.ч. от тогавашния парцел *** в кв.195 по плана на [населено място], като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]; 2. Д. Г. Б. /син на Г. Б. и наследодател на ответниците/ получава дял II, включващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора; клозета пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела, като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]/, до къщата на съседа В. Г.; 3. А. Г. Г. /дъщеря на Г. Б. и майка на ищците/ получава дял III, включващ горния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, маза, клозет и тераса над покрива на средния етаж и правото да я държи над него, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела, като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]/.

С нотариален акт № 4 от 10.03.1975 г. Д. Г. Б. е дарил на майка си И. Р. Б. средния етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет на двора пред входа на етажа и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място- парцел ***, кв.195 по плана на [населено място].

На същата дата И. Б., Д. Б. и А. Г. са сключили писмено споразумение /без заверка на подписите им/, в което е посочено, че страните се споразумяват за следното: с оглед изпълнението на изискванията на ЗСГ Д. Б. се съгласява да дари втория етаж от къщата на майка си И. Б.; И. Б. придобива имота само за ползване на кухнята и няма право да продава, дарява или прехвърля по друг начин този имот на друго лице, освен да го върне на Д. Б.; наемите за имота ще бъдат получавани от Д. Б.; той ще плаща данъците и таксите за имота; ако приживе на И. Б. имотът бъде отчужден за строителство на жилищни или обществени сгради, И. няма да има право да ползва сумите от обезщетяване на имота за строителство на ново собствено жилище, а цялата сума ще се преведе на името на Д. Б.; А. Г. и нейните наследници няма да предявяват каквито и да било претенции към този имот и след смъртта на И. Б. ще се откаже от наследствените си права в полза на Д. Б. или неговите наследници. Видно от удостоверение вх.№ 708 от 09.04.1985 г., А. Г. Г. е изпълнила задължението си по това споразумение, като се е отказала от наследството на майка си И. Р. Б., починала на 10.09.1983 г.

Със заповед № 556 от 21.03.1985 г. на председателя на ИК на ОбНС- гр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б., А. Г. Г. и Г. Т. К. е отчуждена за разширение на улица част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 1 247 лв. /1138,34 лв. за частта на А. Г., 29,33 лв. за частта на Д. Б. и 79,33 лв. за частта на Г. К./.

Със заповед № 632 от 12.04.1985 г. на председателя на ИК на ОбНС- гр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б., А. Г. Г. и Г. Т. К. е отчуждена за обществено и жилищно строителство част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 326 лв. /304,67 лв. за частта на А. Г. и по 10,64 лв. за частите на Д. Б. и Г. К./. Със същата заповед е разпоредено Д. Б. и Г. К. да бъдат обезщетени парично, а А. Г. с отстъпване право на строеж на гараж, построен в същото място. Видно от протокол от 13.03.1985 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ за оценка на отчуждената част от имота, оценено и съответно отчуждено е било собствено на горепосочените три лица дворното място с площ от 16 кв.м., навес от 55 кв.м., без оградни стени, строен преди повече от 50 години и подпорен зид, собственост само на А. Г.. Със заповед № 4 от 03.01.1990 г. тази заповед е изменена, като вместо парично обезщетение Д. Б. е обезщетен с една гаражна клетка в парцел *** от кв.291.

Със заповед № 960 от 15.05.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС- гр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б. е била отчуждена за обществено и жилищно строителство част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 7 529 лв. Със същата заповед е разпоредено Д. Б. да бъде обезщетен за отчуждената част от имота му с отстъпване на право на строеж на жилищна сграда в същия имот, състояща се от едно двустайно жилище. Видно от протокол от 02.04.1986 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ за оценка на отчуждената част от имота, оценени и съответни отчуждени от Д. Б. са били: дворното място с площ от 214 кв.м., вторият жилищен етаж от паянтова сграда, строена преди повече от 50 години, с площ от 102 кв.м. и складово помещение- масивно, на дървен гредоред, разположено на нивото на първия етаж от сградата.

Със заповед № 1340 от 03.10.1989 г. Председателят на ИК на ОбНС- гр.Велико Търново е допуснал поправка на явна фактическа грешка в заповеди № 556 от 21.03.1985 г., № 632 от 12.04.1985 г. и № 960 от 15.05.1986 г. в частта, с която на Д. Б. е оценена 1/6 ид.ч. от дворното място, вместо 2/6 ид.ч., на А. Г.- 4/6 ид.ч. вместо 3/6 ид.ч. Въз основа на това е променено дължимото на Д. Б. обезщетение по първата заповед- 29,33 лв., по втората заповед 21,34 лв. вместо 10,64 лв. и по третата заповед- за дворното място 428 лв. вместо 214 лв., без корекция на общата стойност на имота, тъй като оценката се образувала с правото на строеж. Съответно променена е и оценката на частите на А. Г.: по първата заповед от 1138,34 лв. на 1109,01 лв. и по втората заповед- от 304,67 лв. на 294 лв.

Със заповед № 1749 от 14.11.1991 г. на кмета на Община Велико Търново е определен конкретният имот, който се отстъпва в обезщетение на Д. Б., а именно: втори жилищен етаж от новоизградена жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] /сега [улица]/, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, коридор, баня- тоалетна, чардак със застроена жилищна площ от 87,68 кв.м. , изба на нивото на етажа със светла площ от 8,12 кв.м., заедно с 54,07 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и гараж № 3 със застроена площ от 21,45 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото. Тази заповед е изменена с решение от 05.08.1992 г. по гр.д.№ 63 по описа от 1992 г. на Великотърновския районен съд, като оценката на отстъпените в обезщетение втори етаж и гараж е намалена /конкретно за етажа от 20 394 лв. на 17 007 лв./.

С нотариален акт № 185, том 2, нот.д.№ 1638 от 07.07.1992 г. Д. Г. Б. е признат за собственик на два имота: гараж с площ от 21,45 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] апартамента, находящ се на втория етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица], състоящ се от стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с обща застроена площ от 87,68 кв.м., заедно с принадлежащата към този апартамент маза на нивото на етажа със застроена площ от 8,12 кв.м. и 54,07 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

С нотариален акт № 116, том 1, рег.№ 1718, нот.д.№ 94 от 13.06.2003 г. Г. Е. Г. и А. Г. Г. са продали на дъщеря си И. Г. М. следния имот, находящ се в [населено място], [улица]: целия горен етаж на жилищната сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по плана на [населено място], състоящ се от две стаи, кухня, клозет, коридор с чупка, санитарен възел, две тераси, пристройка на собствени колони, мазе под северозападната стая и под коридора и стълбището, което мазе е на собствени основи и е на нивото на средния етаж на сградата, без връзка с този етаж, ведно със съответното право на строеж върху мястото. В този нотариален акт са посочени границите на мазето, което се прехвърля заедно с етажа, а именно: на запад- улица, на север- Т. С., Б. Г. и В. Г., на изток и на юг- Д. Б..

През 1986 г. е одобрен проект на НИПК за реставрация и адаптация на къщата на [улица] /сега [улица]/.

През 1992 г. Д. Б. е направил предложение за обособяване на самостоятелно жилище на втория етаж от сградата. По това предложение е извършено архитектурно заснемане на съществуващото положение и е бил одобрен архитектурен проект за обособяването, предвиждащ жилището на Д. Б. да има два входа /от към [улица], сега [улица] от към [улица]/, а процесните две помещения да са част от жилището на Б.. Няма доказателства този проект да е бил изпълнен и за него да е било издадено строително разрешение.

С удостоверение № 94-Д-178 от 09.08.1992 г. на кмета на община Велико Търново и удостоверение № 954 от 08.06.2010 г. на Главния архитект на общината е удостоверено, че притежаваният от Д. Г. Б. жилищен етаж, състоящ се от две входни антрета за достъп откъм [улица] и [улица], стая, бокс, дневна, VVC, две спални, маза и баня с VVC, представлява едно самостоятелно жилище.

С писмо изх.№ 94-6173-04-10-2204 от 27.09.2010 г. на АГКК на ищцата И. М. е даден срок да вземе становище по искането на Д. Б. за изменение на кадастралната карта чрез изменение на контура на сграда с идентификатор *** и нанасяне на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори *** и ***, находящи се в [населено място], [улица]. На 07.10.2010 г. И. М. и К. М. са депозирали в АГКК заявление, с което са възразили против исканото изменение. Със заповед № КД-14-04-257 от 11.10.2010 г. Началникът на СГКК- гр.Велико Търново е отказал да издаде заповед за изменение на контура на сградата с идентификатор *** /западната сграда/ и за нанасяне на самостоятелни обекти в сгради с идентификатор *** и ***.

На 18.01.2011 г. ищцата И. М. и К. М. са отправили до Д. Б. нотариална покана да освободи мазата и подхода, които завладял през м.09.2010 г. като сменил ключа за входната врата откъм улицата. Д. Б. е депозирал пред нотариус писмен отговор на тази покана, в която заявява права върху процесните маза и подход още от раждането на И. М., твърди, че до настоящия момент никога не са имало проблеми и спорове за ползването им и поради това не е имало нужда едва през 2010 г. да сменя каквито и да било ключалки и ключове към тях. Ключовете били едни и същи повече от 10 години.

С уведомление изх.№ 24-9562 от 18.05.2017 г. СГКК- гр.Велико Търново е уведомила ищцата И. М., че по заявление на Г. Д. Б. /син на Д. Б./ е започнала процедура по изменение на кадастралната карта на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. На М. е даден седемдневен срок да заяви съгласна ли е въпросната стая с лице към [улица]да бъде присъединена към обект на Б.. С писмо рег.№ 05-7186 от 30.05.2017 г. ищцата И. М. е изразила пред СГКК- гр.Велико Търново категоричното си несъгласие процесните две помещения, според нея представляващи част от собствения й имот, да бъдат присъединени към обекта на ответниците, разположен в друга сграда, построена през 1990 г. Възразява това присъединяване да бъде отразено в КК на [населено място].

От приетото заключение на в.л.арх.Е. П. се установява, че преди отчуждаването през 1986 г. в западната част на имота са съществували няколко сгради, строени по различно време, конструктивно независими, но функционално свързани и ползвани от една семейна общност. Условно вещото лице нарича тези сгради: „западната сграда“, която е двуетажна и граничеща с [улица]/тогава [улица]/ и „източна сграда“, която е двуетажна и граничи на изток с вътрешен двор, а на запад със западната сграда. При делбата от 1959 г. И. Б. получава приземния /първи/ етаж от източната сграда, Д. Б. получава втория етаж от сградата /включващ втори етаж от източната сграда и първи етаж от западната сграда/, а А. Г.- втория етаж от западната сграда и процесното помещение /маза/, находящо се на първия етаж от западната сграда. През 1985 г., според това вещо лице, е била отчуждена само източната сграда и на нейно място е построена нова сграда. На 27.06.1986 г. е одобрен проект от НИПК за реставрация и адаптация на къщата на [улица] /сега [улица]/. Между този проект и обяснителната записка към него, които са представени като доказателства по делото, имало несъответствия: в обяснителната записка изрично било посочено, че входът за апартамента на горното ниво е откъм площада през съществуващ проход, а в чертежите за това жилище имало врата към склад, находящ се на приземното ниво на старата /западната/сграда. Тази врата съществувала и в представеното по делото заснемане на съществуващата сграда от 1992 г. В заповедта от 14.11.1991 г. за обезщетяване на Д. Б. с втори жилищен етаж от новопостроената къща не са включени процесната стая /маза/ и проходът за преминаване. В заповедта не е посочено изрично от къде ще е входът за достъп до жилищния етаж, който се дава в обезщетение на Б.- откъм [улица]или откъм [улица]. Посочено е само, че отчуждената сграда е с административен адрес [улица], а новопостроената е с адм.адрес [улица] /сега [улица]/, въпреки че местоположението на съборената и новопостроената сграда е идентично. За влизане в жилището на Д. Б. е съществувала и втора възможност: през съществуващата детска площадка в южната част на парцел ***. След реституцията на имот пл.№ *** тази възможност е била преустановена и община Велико Търново е предприела изменение в регулационния план, като е образувала нов парцел ***. Изготвени са служебно проекти за стълбище и е издадено разрешение за строеж № 171 от 01.09.1993 г. за преустройство на съществуващ проход до трафопост в стълбище. Обектът е завършен и за него е изготвен протокол- образец 16 и е издадено разрешение за ползване № 1 от 05.03.1996 г. По действащия сега регулационен план на града в момента като подход към УПИ *** се ползва улица- тупик, която е обособена в резултат на многобройните молби на Д. Б. до общината за осигуряване подход към жилището му. Понастоящем, въпреки че е публична общинска собственост, тази улица- тупик е затворена с врата откъм [улица]. Процесната стая /маза/, която е част от партерния етаж на западната сграда, е на кота, по-висока от нивото на новоизградената къща, но е функционално свързана с апартамента на ответниците през врата и стъпала. В обяснителната записка към проекта на НИПК проходът представлява обща част и се ползва за достъп и до двете жилища в новоизградената къща. Това било отразено и в чертежите на НИПК. На 29.05.1992 г. е одобрен проект за преустройство, съгласно който проходът към [улица]е функционално свързан с жилището на ответниците през врата към процесната стая /маза/. В нотариалния акт № 185 от 1992 г. на праводателя на ответниците Д. Б. е описан апартамент с площ от 87,69 кв.м., което на място не включвало процесните проход и стая /маза/. Квадратурата на процесната стая /маза/ е 15,71 кв.м. светла площ /21,5 кв.м. със зидовете/, а на прохода /антре/- 5,5 кв.м. светла площ /7 кв.м. със зидовете/. Квадратурата на етажа на Д. Б. без тези помещения е 98,29 кв.м., а с включена и маза на етажа /маза, различна от процесната/, жилището става с площ от 109,39 кв.м.

От заключението на арх.Ц. В. се установява, че към настоящия момент жилищният имот на ответниците се състои от входно предверие /проход с достъп откъм [улица], стая, входно предверие /антре с достъп откъм двора и [улица], тоалетна, кухненски бокс, дневна, коридор, две спални, баня, тоалетна и складово помещение с обща площ от 136,78 кв.м. Съществуващият към настоящия момент втори етаж отговаря на предвиденото в инвестиционния проект от 23.06.1986 г., одобрен от главния архитект на общината, след архитектурно заснемане на съществуващото положение с възложител Д. Б. и след изготвено от арх.К. проектно решение за адаптация на източната част на къщата на [улица] /сега [улица]/. Към одобрената на 23.06.1986 г. научно-техническа документация от Председателя на ОбНС- гр.Велико Търново се съдържала обяснителна записка по работната част „Архитектура“. От тази обяснителна записка се установявало, че в процесния парцел е имало жилищна сграда от две части: източна част, която е предвидена за адаптация с одобрените проекти от 23.06.1986 г. и западна част, която към 1986 г. вече е била префасадирана и укрепена. Двете части представлявали елементи от една обща постройка, макар и с различна конструкция, предвид различните периоди на строителство. Те са функционално свързани на ниво полувкопани помещения към [улица]- със средния етаж, а на ниво горен етаж със закритата тераса върху източната част и пристройката за кухня над двора. До делбата през 1959 г. цялата сграда е ползвана като еднофамилна от семейството на Г. Б., а след делбата- е разделена на три отделни жилищни имота. При това разделяне не е представена скица на имота, а е направено описание на обектите във вертикално и хоризонтално положение. Строежът на втория етаж от новата източна част от сградата /така наречената от вещото лице „адаптация“ на втория етаж/ е осъществен след отчуждаване на притежаваната от Д. Б. част от втория етаж и същият е завършен на 05.03.1996 г. /на тази дата е издадено разрешение за ползване № 1/. Неотчуждените през 1986 г. със заповедта от 14.11.1991 г. две помещения от втория етаж /процесните помещения/ се намират в западната част на сградата, но според това вещо лице представлявали едно общо жилище с останалата част от етажа, намираща се в новата източна част на сграда. Това жилище не съдържало елементи, които да са функционално свързани с други обекти в сградата, нито елементи, които да обслужват други самостоятелни обекти в сградата. Представеният по делото архитектурен проект от 29.05.1992 г. за обособяване на самостоятелно жилище по чл.62 ЗТСУ, в който процесните помещения са включени в границите на жилището на Д. Б., е одобрен след архитектурно заснемане на съществуващото положение с възложител Д. Б.. Този проект обаче не е изпълнен и за предвиденото с него преустройството не е издадено разрешение за строеж. Според това вещо лице, описаният в нотариален акт № 185 от 1992 г. апартамент включва и процесните две помещения. По проекта на НИПК от 1986 г. подходът към жилището на Д. Б. е бил откъм [улица]/сега [улица]/. В заповед № 1749 от 14.11.1991 г. за обезщетяване на Д. Б. с апартамента на втория етаж не е посочено откъде е подходът към жилището му. Единствено се споменава, че отчуждената сграда е била с адм. адрес [улица], а новопостроената сграда е с адм. адрес [улица] /сега [улица]/, въпреки че местоположението на старата съборена сграда и новопостроената сграда е идентично. Вещото лице обаче е констатирало, че в множество жалби и писма до различни институции Д. Б. е твърдял, че подходът към жилището му е през градинката до трафопоста /през съществувалата детска площадка в южната част на парцела/. След реституцията на имот пл.№ *** достъпът до жилището му от тази страна е бил преустановен. Поради това общината е изменила регулационния план, с образуване на нов парцел *** и е издала разрешение № 171 от 01.09.1993 г. за преустройство на съществуващия проход до трафопост в стълбище към имота на Д. Б.. Преустройството е осъществено и за него е издадено разрешение за ползване № 1 от 05.03.1996 г. В настоящия момент като подход към парцела, в който се намират процесните обекти /УПИ ***/, е предвидена улица- тупик с ОК-ОК-193501,193501, затворена с врата към [улица]. Към настоящия момент достъпът до жилището на Д. Б. се осъществява от две улици: през процесното входно предверие към [улица]и през [улица], чрез външно стълбище към вътрешен двор, достигащо до покрита тераса на сградата. В проведеното открито заседание вещото лице е обяснило, че процесната маза е била свързана с врата към съседната от север част от сградата, собственост на ищцата И. М., но тази врата понастоящем е зазидана. Според вещото лице, процесният подход откъм ул.“Я. Д. /сега [улица]/ е съществувал към 1959 г., когато е извършена делбата, тъй като е описан в протокола за делба- вход от улицата откъм имота на В. Г., който имот се намира на юг от процесното помещение. Според това вещо лице, сега съществуващата маза на ищцата М. и процесното помещение- маза чисто конструктивно са били две отделни помещения, на едно общо ниво. Не можело да се прецени дали към 1959 г. процесната маза е била обща маза с две отделни помещения или самостоятелно помещение. Функционално полувкопаните помещения били свързани със средна врата. По чертежите при архитектурното заснемане през 1986 г. и 1992 г. между мазата на М. и процесната маза нямало връзка /врата/. Процесната маза обаче не се намира на едно и също ниво с останалата част от жилището на Д. Б.- между тях имало две стъпала.

От показанията на свидетелката М. Г. /живееща в съседство на имота от 1975 г./ се установява, че в жилището на Д. Б. се влизало през проход от [улица]: от пътя имало врата, през нея се влизало в коридорче, след това се свивало по дълъг коридор и от там се влизало в жилището на Б.. В процесната стая живеела баба И. /майката на А. Г. и Д. Б./. Там се хранели А. и съпругът й Г.. В новата къща, която била строена от съпруга на свидетелката, се влизало и през друг вход- през градинката. Д. Б. обаче се скарал с жената, чийто имот бил до градинката и тя му затворила входа. След това той започнал да влиза пред процесния проход до стаите на баба И.. През пролетта на 2010 г. свидетелката видяла Д. Б. да сменя бравата на входната врата от към [улица]. От тогава ищцата И. М. нямала ключ за този вход и не влизала там. Когато свидетелката я попитала защо вече не минава оттам, М. отговорила, че Д. Б. отказвал да й даде ключове за входната врата.

Според свидетелката Р. П. /директор на намиращия се в съседство на процесния имот музей на Е. С. и работеща в него от 1987 г./, когато започнала работа пред 1987 г. за първи път посетила дома на родителите на ищцата И. М.- А. Г. и съпруга й. Била посрещната в процесната стая. Останала с впечатление, че процесната стая е трапезария, в която семейството се храни и приготвя храна. Жилището на родителите на ищцата се намирало на горния етаж. В тази стая се влизало откъм С. ч.. Имало коридор и после от коридора вляво се влизало в стаята. Свидетелката не знаела накъде води коридора напред. След смъртта на родителите си /според удостоверението за наследници, майката на ищцата И. М.- А. Г. е починала на 17.12.2004 г./ ищцата направила в тази стая кантора и започнала да работи в нея. Преди около 10 години от датата, на която свидетелката е дала показания пред съда /тоест през 2011 г./ ищцата казала на свидетелката, че вуйчо й или нейна братовчедка са заключили стаята и по този начин са преустановили достъпа й до нея.

От показанията на свидетелката Т. С. /посетила имота за пръв път през 1994 г./ се установява, че Д. Б. и Б. Б. ползвали стаята с вход от към С. ч. още от 1994 г. до смъртта си /видно от удостоверението за наследници, Д. Б. е починал през 2013 г/. След това стаята се ползвала от неговите деца: ответницата К. Х. и брат й, които живеели в Пловдив, но имали бизнес и идвали често във Велико Т.. В стаята имало мивка, две легла, хладилник, печка и отстрани се влизало в баня и тоалетна. Свидетелката почти всяка година ходела във Велико Т. и преспивала в процесната стая. През 1995-1996 г. при едно от посещенията си, след като не намерила Д. Б., позвънила на лелята и чичото на К. /майката и бащата на ищците/ и ги помолила да й дадат ключ, за да влезе. Те и отговорили, че не разполагат с ключ и я поканили да пие кафе, за да изчака докато Б. се върне. Веднъж Д. Б. споделил със свидетелката, че след смъртта на сестра му А. /тоест след 17.12.2004 г./ имал проблеми с племенниците си във връзка с имота. Свидетелката била чувала, че в тази стая някога е живяла майката на Д. Б. /тоест бабата на ищците и ответниците И. Б./. Знае, че в апартамента на Б. може да се влезе и пред друг вход- откъм задна улица и стълби.

Според свидетелката Л. Д. /дъщеря на ответницата К. Х./, от 1994 г. в процесната стая със санитарен възел към нея живеели дядо и и баба й /тоест Д. Б. и съпругата му/. Те не живеели постоянно в [населено място], но ходели поне веднъж месечно в града. Там свидетелката и сестра й прекарвали летата си. Родителите на свидетелката /тоест ответницата К. Х. и съпругът й/ идвали по 2 пъти месечно в града и оставали да преспиват в имота. За жилището на дядо й имало две партиди за ток и вода /едните за процесната стая и втори- за другата част от жилището/, защото другата част известно време се отдавала под наем и така било по удобно за заплащане на ползваните от наемателите ток и вода. Ищцата И. М. редовно гостувала на бабата на свидетелката, но никога не е живяла в процесната стая. През 2008 г. И. М. се скарала с Д. Б. по повод искането му за вписване на имота в кадастъра. След това И. М. преустановила всякакви отношения с Д. и не посещавала имота.

Във връзка с ползването на процесните помещения във въззивното производство са представени доказателства, част от които нечетливи, част четливи, от които се установява, че Д. Б. е заплащал ток за имота на [улица] по две партиди: партиди за абонатни номера № 0101008159/12.98 и 0101008226/12.98, по-късно абонатни № 0101008160 и 0101008161.

Видно от решение № 117 от 24.01.2020 г. по гр.д.№ 1147 от 2018 г. на РС- гр.Велико Търново и протокол от 12.06.2020 г. по същото дело, между ответниците е допусната и извършена делба на наследството на Д. Б., включително и на апартамента му на [улица].

При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на въззивния съд, че ответниците като наследници на Д. Б. са собственици на процесния проход /входното антре/ с площ от 12,80 кв.м. Видно от протокола от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 614 от 1959 г. на Търновския районен съд, техният наследодател Д. Б. е придобил на основание сключената съдебна спогодба дял II, включващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозета пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела. Посоченото в съдебната спогодба, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]/, до къщата на съседа В. Г., следва да се тълкува в смисъл, че страните са се съгласили в дял на Д. Б. да остане и процесният проход, който към 1959 г., а и към настоящия момент, е единственият проход към къщата от [улица], откъм страната на къщата на съседа В. Г.. При отчуждаването през 1986 г., със заповед № 960 от 15.05.1986 г, този проход /входно антре- коридор/ е бил отчужден от Д. Б., заедно с притежавания от него втори етаж от паянтовата къща: макар в заповедта за отчуждаването от 1986 г., това помещение да не е описано като част от имота, който се отчуждава от Д. Б., то е било отчуждено от Б., тъй като е представлявало несамостоятелна част от отчуждения му жилищен имот, която несамостоятелна част съгласно чл.97 ЗС следва собствеността на отчуждения имот. На основание заповед № 1749 от 14.11.1991 г. за обезщетяване на Д. Б. за отчуждения му имот, това помещение отново е придобито от Д. Б.: макар в заповедта от 14.11.1991 г. процесното помещение /проход- входно антре/ да не е било изрично посочено като част от даденото на Д. Б. в обезщетение на отчуждения му имот жилище на втория етаж от новопостроената сграда, очевидно то е било част от полученото от Б. в обезщетение жилище, след като в заповедта е посочено, че даденият в обезщетение жилищен имот е с адрес [улица] /сега [улица]/, а единственото помещение от жилището на Д. Б., което към 1991 г. е имало досег /граница/ с [улица], е процесното помещение. Не се установява, а и не се е твърдяло от ищците, след 14.11.1991 г. друго лице да е придобило правото на собственост върху това помещение /проход- входно антре/, било на основание прехвърлителна сделка с Д. Б. или с неговите наследници, касаеща само това помещение или целия жилищен имот, към който то принадлежи, било на основание давностно владение- чрез фактическо присъединяване на това помещение към съседен имот и владението му в продължение на повече от 10 години, както изисква чл.79, ал.1 от Закона за собствеността.

Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че ответниците са собственици на процесната стая /маза/ с площ от 15,71 кв.м. Не се установи те да са собственици на тази стая /маза/ по наследство от Д. Б.. Видно от протокола от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 614 от 1959 г. на Търновския районен съд, техният наследодател Д. Б. е придобил на основание сключената съдебна спогодба дял II, включващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозета пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела. Процесната маза не се намира на приземния /първи/ етаж, а на втория жилищен етаж от описаната в делбения протокол къща, такава каквато е била тя към 1959 г. /поради денивелацията към [улица]вторият жилищен етаж от описаната в делбения протокол къща е първи етаж от т.нар.западна къща в имота/. Следователно към 1959 г. процесната маза не е била принадлежност към придобитото по съдебната спогодба жилище от Д. Б. и съответно не е станала негова собственост на основание чл.97 ЗС.

По отношение на това чия собственост е станала процесната маза /стая/ при делбата през 1959 г., съдът кредитира заключението на в.л.арх.Е. П., според което процесната маза е част от по-голяма маза, която е описана в дял III, собственост на майката на ищците А. Г., а не заключението на арх.Ц. В., според което не може да се определи в кой дял по делбата от 1959 г. е включена процесната маза /стая/. Предвид безспорно установените по делото обстоятелства /че процесната маза граничи от север с маза на А. Г.; че се намира на едно ниво с нея и между двете мази има врата, която към настоящия момент е зазидана; че нивото на процесната маза е с няколко стъпала над нивото на жилището на наследодателя на ответниците Д. Б., но е на нивото на съседната маза на ищците; че на собствения на А. Г. трети етаж от къщата по делбата от 1959 г. /втори етаж откъм [улица]/ няма маза, а единствената маза в триетажната сграда, която се е ползвала от нея още от 1959 г. на основание посоченото в съдебната спогодба е на етажа, на който се намира процесната маза- на втори етаж от триетажната сграда, първи етаж откъм [улица]; че на етажа, на който се намира процесната маза, в съдебната спогодба е описана само една, а не две мази; че притежаваната съгласно съдебната спогодба маза на наследодателя на ответниците Д. Б. се намира на друг етаж-приземния етаж на сградата /първия етаж на старата източна сграда//, се налага извод, че процесната маза е част от мазата, която е описана в съдебната спогодба от 1959 г. като част от дела, който получава наследодателката на ищците А. Г..

Процесната маза /стая/ не е придобита от Д. Б. и на основание заповед № 1749 от 14.11.1991 г. за обезщетяването му с втори жилищен етаж от новопостроената в имота т.нар.източна къща. Видно от тази заповед, Д. Б. получава в обезщетение втори жилищен етаж от новоизградена жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] /сега [улица]/, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, коридор, баня-тоалетна, чардак със застроена жилищна площ от 87,68 кв.м., изба на нивото на етажа със светла площ от 8,12 кв.м., заедно с 54,07 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и гараж № 3 със застроена площ от 21,45 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото. От намиращата се на лист 98 от първоинстанционното дело скица е видно, че процесната маза с площ 15,71 кв.м. не е идентична с никое от описаните в заповедта за обезщетяване от 14.11.1991 г. помещения в жилищния етаж на Б.: на скицата процесната маза /стая/ е обозначена като стая с площ от 15,71 кв.м. и е ситуирана в западната част на жилищния етаж, с прозорец към [улица], докато описаната в заповедта от 14.11.1991 г. изба на нивото на етажа със светла площ от 8,12 кв.м. е обозначена като склад с площ от 8,02 кв.м., ситуиран във вътрешността на жилището на Б., без прозорец и граница с [улица], а описаните в заповедта от 14.11.1991 г. две спални са обозначени като спални с площи от 17,48 кв.м. и 14,64 кв.м. и ситуирани също във вътрешността на жилището на Б., без непосредствена граница с [улица].

Неправилен е изводът на въззивния съд, че процесното помещение /маза/ е било придобито от Д. Б. или от неговите наследници на основание присъединяване- чл.97 ЗС, тъй като било функционално свързано с жилището на Б.. Доколкото процесната маза е били част от имот на друго лице, Б. не е можел да придобие собствеността върху нея с простото й присъединяване към собственото му жилище. Необходимо е още Б. да е владял това помещение явно и без противопоставянето на собствениците му в продължение на повече от 10 години. Ищците, чиято е била доказателствената тежест, обаче са доказали несъществуването на удостовереното с констативния нотариален акт № 185 от 1992 г. право на собственост на Д. Б. върху процесната стая /маза/. Действително, предвид характера на помещението /складово помещение към един от жилищните обекти в сграда- етажна собственост/, това помещение е можело да бъде придобито по давност от Д. Б., който е бил собственик на самостоятелен жилищен обект в същата сграда, тъй като собственикът на това помещение съгласно протокола за делба от 1959 г. /А. Г./ е имала и нейните приобретатели И. М. и съпругът й продължават да имат друго складово помещение в сградата: както бе посочено по-горе, съдът приема, че процесната маза е била част от по-голямата маза, намираща се на втория етаж от старата сграда /първи етаж от т.нар.западна сграда откъм [улица]/, която е останала в дела на А. Г. съгласно съдебната спогодба от 1959 г. По делото обаче не се установи Д. Б. или неговите наследници да са завладели процесната маза /да са отнели владението й от собствениците/ и да са я владели в продължение на повече от 10 години преди завеждане на настоящото дело. Действително, установено е, че вратата между двете части на общата маза е била зазидана, но не е доказано кога и от кого е направено това. Установено е обаче, че до м.09.2010 г. достъп до процесната маза /стая/ откъм входното антре са имали както наследодателят на ответниците Д. Б., така и А. Г., а след нейната смърт- ищцата И. М.. Установено е също така, че мазата е ползвана от А. Г. до нейната смърт през 2004г., а след това до м.09.2010 г.- от ищцата И. М.. Едва през 09.2010 г. Д. Б. е отнел достъпа на ищцата М. до мазата, като е сменил ключа за входната врата и отказал да даде новия ключ на ищцата. От м.09.2010 г. до 09.06.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба, с която на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва/ обаче не са изминали 10 години, паради което не може да се приеме, че наследодателят на ответниците Д. Б. е придобил тази маза по давност, съответно че ответниците са нейни собственици по наследство от Д. Б..

Изводът, че владението на Д. Б. върху процесната стая /маза/ е установено едва през м.09.2010 г., съдът основава на показанията на разпитаните по делото свидетелки М. Г. и Р. П., които свидетелстват за това, че: в процесната стая /маза/ живеела до смъртта си бабата И. Б. /майка на А. и Д./; след смъртта на И. Б. стаята е била ползвана от майката на ищците А. Г., а след нейната смърт през 2004 г.- от ищцата И. М., която направила там кантора и едва през есента на 2010 г. Д. Б. сменил бравата на входа към процесната стая и с това препятствал достъпа на ищцата М. към нея. След преценка по чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на тези две свидетелки, тъй като те са пълни, точни и непротиворечиви и възпроизвеждат техни непосредствени и трайни наблюдения върху имота /първата свидетелка живее в съседство с процесния имот от 1975 г. и често го е посещавала, а втората свидетелка работи в намиращия се срещу имота музей на Е. С. от 1987 г. и също често е посещавала процесната маза- стая/. Освен това, тези свидетелки не са заинтересовани от изхода на делото и показанията им съответстват на останалите събрани по делото доказателства и установени обстоятелства, а именно:

- писменото споразумение от 10.03.1975 г., сключено между И. Б., Д. Б. и А. Г., видно от което И. Б. е живеела и е искала да бъде оставена да продължи да живее до края на живота си през 1983 г. в процесната стая, наречена в споразумението кухня /лист 421 от първоинстанционното дело/;

- нотариалната покана от 18.01.2011 г. на ищцата И. М. и съпруга й К. М. до Д. Б., с която Б. е бил поканен да освободи процесната маза и подхода, които завладял през м.09.2010 г., като сменил ключа за входната врата откъм [улица]/лист 103 от първоинстанционното дело/;

- показанията на свидетелката Т. С. в частта им, с която свидетелката твърди, че Д. Б. й е казал, че е започнал да има проблеми с племенниците си /ищците по делото/ за имота едва след смъртта на сестра му А. през 2004 г.;

- показанията на свидетелката Л. Д. /дъщеря но ответницата К. Х./ в частта им, с която свидетелката твърди, че отношенията между дядо й Д. Б. и ищцата И. М. се влошили /те се скарали за имота/ за първи път, когато Д. Б. заявил искане за вписване на имота в кадастъра, което, видно от писмо изх.№ 94-6173-04-10-2204 от 27.09.2010 г. на АГКК, е станало през м.09.2010 г.;

- обстоятелството, че едва на 24.09.2010 г. Д. Б. за първи път е отправил искане до АГКК за изменение на кадастралната карта чрез изменение на контура на сграда с идентификатор *** и нанасяне на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори *** и ***, находящи се в [населено място], [улица], на което искане ищцата И. М. и съпругът й К. М. са се противопоставили писмено още на 07.10.2010 г., поради което със заповед № КД-14-04-257 от 11.10.2010 г. Началникът на СГКК- гр.Велико Търново е отказал да издаде заповед за исканото изменение на кадастралната карта.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Л. Д. и Т. С. в частта им, с която се твърди, че процесната стая /маза/ е ползвана само от Д. Б. и неговите наследници, а ищците не са имали ключ от нея, поради заинтересоваността на тези свидетелки от изхода на делото /първата свидетелка е дъщеря на ответницата К. Х., а втората е сестра на съпруга на К. Х./ и поради това, че показанията им не съответстват на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Одобряването през 1992 г. на проект за преустройство на горепосоченото жилище и обособяването на две самостоятелни жилища, като в обема на едното попадат спорната стая /маза/ само по себе си не води до прехвърляне на правото на собственост върху процесната стая /маза/, нито удостоверява осъществяването на някой от посочените в чл.77 ЗС способи за придобиване на процесната стая /маза/ от Д. Б.. Този проект не доказва и Д. Б. да е установил владение върху процесната стая /маза/ през 1992 г., чрез фактическо присъединяване на тази стая към жилището му и отстраняване на майката на ищците А. Г. от владението на това помещение, след като въз основа на него не е било издадено разрешение за строеж /за преустройство/ и предвиденото преустройство не е било извършено- обстоятелства, които се установяват безспорно от заключението на вещото лице арх.Ц. В..

Представените по делото удостоверения № 94-Д-178 от 09.08.1992 г. на кмета на община Велико Търново и удостоверение № 954 от 08.06.2010 г. на Главния архитект на общината, според които притежаваният от Д. Г. Б. жилищен етаж включва и процесната стая /маза/, също не удостоверяват да е бил осъществен някой от посочените в чл.77 ЗС способи за придобиване на процесната стая /маза/ от Д. Г.. Удостоверенията не доказват и към датите на тяхното издаване Д. Б. да е установил владение върху процесната стая, чрез завладяването й от собствениците й.

Издаденият в полза на Д. Б. нотариален акт по обстоятелствена проверка № 195 от 1992 г. няма вещно-прехвърлително действие и също не удостоверява осъществяването на някой от посочените в чл.77 ЗС способи за придобиване на процесната стая /маза/ от Д. Г.. Както бе посочено по-горе, неговият легитимиращ ефект е оборен от представените по настоящото дело и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Удостоверените с представените към въззивната жалба писмени доказателства обстоятелства /че Д. Б. е плащал ток за имота на [улица]по две партиди/ не доказват, че Б. е установил владение и е владял процесната стая /маза/ преди м.09.2010 г.: че е отнел владението върху стаята /маза/ на А. Г. или на правоприемниците й И. М. и К. М. и фактически е ползвал точно тази стая /маза/ преди м.09.2010 г., когато незаконно я е обсебил.

Предвид на всичко гореизложено, обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост върху прохода /входното антре/, следва да бъде оставено в сила. В частта му, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост върху процесната стая /маза/, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно /необосновано и постановено в нарушение на материалния закон/ и вместо него следва бъде постановено решение за уважаване на предявения срещу наследниците на Д. Б. отрицателен установителен иск за собственост върху това помещение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК всяка от страните дължи на насрещната половината от направените по делото разноски. Поради това обжалваното решение следва да бъде изменено и в частта за присъдените разноски за първата и въззивната инстанция, като ответниците се осъдят да заплатят на ищците разноски в размер на 207 лв. разноски за въззивната инстанция /половината от направените от ищците разноски за тази инстанция, съгласно представения списък за разноски/, а присъдените на ответниците разноски за първата и въззивната инстанции се намалят наполовина.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата К. Х. половината от направените от нея разноски за адвокат пред ВКС- тоест 1 133,47 евро, съгласно представения списък за разноски.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположен в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: на север- процесната маза /стая/, на юг- имот на наследниците на В. Г., представляващ ПИ с идентификатор ***, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- покрита площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор ***.

ОТМЕНЯ решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. , разположена в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: на север- коридор под стълбището на жилището на И. Г. М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на юг- процесният проход /входно антре/, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор *** и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Е. Г. Е. с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.54 и И. Г. М. от [населено място], [улица], че К. Д. Х. от [населено място], [улица], Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б., последните трима със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 313, чрез адв.К. П.,не са собственици на следното помещение: маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м., разположена в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: на север- коридор под стълбището на жилището на И. Г. М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на юг- процесният проход /входно антре/, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор ***.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд в частта му за осъждане на Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на К. Д. Х. разноски в размер на 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/.

ОТМЕНЯ решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд в частта му за осъждане на Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на К. Д. Х. разноски в размер над 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/ до присъдения размер от 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд в частта му за осъждане на Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. разноски в размер на 712,50 лв. /седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/.

ОТМЕНЯ решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд в частта му за осъждане на Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. разноски в размер над 712,50 лв. /седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ до присъдения размер от 1 425 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която Е. Г. Е. и И. Г. М. са осъдени да заплатят на Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. разноски за въззивното производство в размер на 200 лв. /двеста лева/.

ОТМЕНЯ решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която Е. Г. Е. и И. Г. М. са осъдени да заплатят на Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. разноски за въззивното производство в размер над 200 лв. /двеста лева/ до присъдения размер от 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. да заплатят на Е. Г. Е. и И. Г. М. на основание чл.78 ГПК сумата 105,84 евро /сто и пет евро и осемдесет и четири евроцента/, равностойност на 207 лв. /двеста и седем лева/, представляващи дължими разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Е. Г. Е. и И. Г. М. да заплатят на К. Д. Х. на основание чл.78 ГПК сумата 1 133,47 евро /хиляда сто тридесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.