Индивидуализиране на имот и доказване на право на собственост при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

6 решение по гр.д.№ 587 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиридасети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 587 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. срещу решение № 434 от 09.12.2021 г. по в.гр.д.№ 620 от 2021 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 305 от 28.04.2021 г. по гр.д.№ 3942 от 2020 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Д. И. В. срещу И. И. Н. и В. И. Н. иск за съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. апартамент, представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 93 кв.м., заедно с принадлежащите към него 1/2 ид.ч. от избено помещение на сградата с площ от 93 кв.м., 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ от 100 кв.м. и 230/430 ид.ч. от УПИ ІІІ-....., кв.188 по регулационния план на [населено място], в който е построена сградата и

2. гараж с площ от 18 кв.м., в южната част на същия имот.

С определение № 148 от 06.04.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ ? и

2. Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторът Д. И. В. не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена молба от 12.09.2022 г. В. моли подадената от него касационна жалба да бъде уважена. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата И. И. Н. и В. И. Н. също не се явяват в проведеното открито съдебно заседание. В писмен отговор на касационната жалба от 02.02.2021 г. оспорват жалбата както по отношение допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността й по същество. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

По първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ ?/ ВКС приема за правилно приетото в константната практика на ВКС, включително и в посоченото от касатора решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., че площта на имота и сигнатурата му по плана не са присъщи /съществени/ белези на недвижимия имот, тъй като площта зависи от начина на измерване, а сигнатурата може да се промени при изменение на плана. Споделя и разбирането, че съществени индивидуализиращи признаци на недвижимите имоти са тяхното местонахождение, граници /съседи/ и регулационен статут.

По втория правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни ?/ ВКС приема за правилно приетото в посочените от касатора решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 1602 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., че пълното доказване на правото на собственост може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.

По съществото на жалбата: С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил решение за отхвърляне на предявения от Д. И. В. срещу И. И. Н. и В. И. Н. иск за съдебна делба на два недвижими имота: апартамент с площ от 93 кв.м., находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство на сградата с площ от 100 кв.м. и 230/430 ид.ч. от УПИ ІІІ-..., кв.188 по регулационния план на [населено място], в който е построена сградата, с административен адрес на мястото: [населено място], [улица] гараж с площ от 18 кв.м., находящ се в южната част на същия УПИ. За да постанови решението си, съдът е приел, че искът за делба на апартамента и гаража е неоснователен поради няколко причини, една от които е че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод относно индивидуализацията на делбения имот- относно точния му вид и площ. Вторият мотив на съда да отхвърли иска е че представените по делото косвени доказателства /разписен лист, данъчни декларации и др./ не са достатъчни за пълно доказване на правото на собственост на съделителите върху процесните имоти.

С оглед дадените по-горе отговори на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Необосновано в решението е прието, че преставените по делото доказателства за собственост са само косвени и не доказват собствеността върху процесните имоти. По делото е представено пряко доказателство за собствеността на надвижимия имот, върху който са построени сградата и гаража- крепостен акт № .... от 1910 г. и спорния по делото въпрос е не за това дали е доказана собствеността, а за идентичността на имота по крепостния акт от 1910 г. и дворното място, в което са построени сградата и гаража.

На основание чл.293, ал.3 ГПК, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза със следните задачи към вещото лице:

1. След проверка на кадастралните и регулационни планове, разписните листове и другата относима към спора техническа документация, намираща се в общината и в ДНСК, както и на кадастралните карта и регистър в АГКК и след запознаване с представените по делото писмени доказателста, да даде заключение затова налице ли е идентичност между дворното място, описано в исковата молба; имота, описан в крепостен акт № .... от 1910 г.; имот № .... в кв.188 по разписния лист, представен на стр.142 от първоинстанционното дело; дворното място, описано в протокола за делба от 29.06.1977 г. по гр.д.№ 1177 от 1977 г. на Плевенския районен съд; УПИ III- 6834 в кв.188 по последния действащ ПУП на населеното място и имот с идентификатор ..... по действащата кадастрална карта на [населено място] от 2008 г. За целта да изготви комбинирана скица, в която с различни букви или цифри да обозначи границите на тези имоти.

2. Да даде заключение какъв е точният административен адрес на описания в исковата молба имот към настоящия момент.

3. Да даде заключение относно това каква е точната площ на апартамента, заемащ първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имот с идентификатор ..... по кадастралната карта.

4. Да даде заключение на чие име са записани в разписните листове към плановете и в кадастралния регистър жилищата на първия и на втория етаж от двуетажната сграда, лятната кухня, преустроена в жилище /обекта с идентификатор ...../ и гаража /обекта с идентификатор ...../ и въз основа на какви доказателства за собственост.

5. Да даде заключение през коя година и в кой план за първи път са били заснети двуетажната сграда и гаража, има ли учредено право на строеж и издадено разрешение за строеж на тези сгради и ако има- на чие име.

Съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.13.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебно-техническата експертиза следва да бъде допусната служебно от въззивния съд, тъй като задачата на експертизата е свързана с изложени във въззивната жалба твърдения за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд относно липсата на идентичност на описания в исковата молба имот и имотите по представените по делото писмени доказателства.

След приемане на горепосочената експертиза, ако бъде установена идентичността на описаното в исковата молба дворно място с имотите, посочени в представените по делото писмени доказателства за собственост, съдът следва да допусне делбата на процесния апартамент, заедно със съответните принадлежащи към него ид.ч. от общите части на сградата и дворното място. При определяне на лицата, между които следва да бъде допусната делбата на апартамента и техните квоти, съдът следва да вземе предвид представените по делото доказателства за наследяване /удостоверения за наследници на В. П. И. и на И. В. Н., удостоверение за родствени връзки на Ц. В. Н. изх.№ 13-75 от 13.11.2020 г., удостоверение за раждане на Д. В., удостоверение от 09.02.1970 г. по гр.д.№ 1336 от 1968 г. на Плевенския окръжен съд и договор за продажба на наследство от 20.10.2020 г./ и да съобрази разпоредбите на чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 ЗН.

Що се отнася до иска за делба на гаража, за да реши между кои страни и при какви квоти да допусне делбата на този обект, съдът следва да съобрази заключението на експертизата /по т.4 и т.5 от поставената задача/ и ако с оглед на това заключение счете за необходимо, да даде възможност на страните да представят допълнителни доказателства относно това кои други лица са придобили вещни права върху дворното място и на какво основание, кога и от кого е бил построен гаражът, има ли учредено вещно право на строеж за този гараж, законно или незаконно е строителството му. Горното е необходимо, за да се прецени: 1. Дали гаражът е бил собственост само на наследодателката на страните Ц. Н. /ако се установи или че Ц. Н. е била индивидуален собственик на дворното място на основание наследяването му от В. И., респ. собствениците на втория етаж от къщата и на лятната къща не притежават права върху дворното място, или че тези други съсобственици на дворното място са учредили право на строеж в полза на Ц. Н. и това право на строеж е било реализирано преди брака й с И. Н., или че тя е придобила собствеността върху целия гараж на друго правно основание преди брака й с И. Н./; 2. Дали гаражът е бил собственост на Ц. Н. и на съпруга й И. Н. при условията на СИО /ако се установи, че дворното място е индивидуална собственост на Ц. Н. и гаражът е бил построен по време на брака й с И. Н. или ако се установи, че съсобствениците на дворното място са учредили право на строеж за този гараж и гаражът е построен по време на брака на Ц. Н. с И. Н./ или 3. Дали гаражът представлява приращение към дворното място и като такъв е собственост на всички лица, които са съсобственици на дворното място /включително собствениците на жилището на втория етаж от двуетажната сграда и на жилището в дъното на дворното място, което е бивша лятна кухня, преустроената за жилище/. В първия случай, делбата на гаража следва да бъде допусната само между наследниците на Ц. Н. като се отчете, че гаражът е бил нейна индивидуална собственост. Във втория случай делбата следва да бъде допусната между наследниците на Ц. Н. и И. Н. като се отчете, че гаражът е бил съпружеска имуществена общност между тях. В третия случай делбата на гаража следва да бъде допусната при условията на чл.345 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 434 от 09.12.2021 г. по в.гр.д.№ 620 от 2021 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.