Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024
Намаляване на неустойка при предсрочно прекратена специализация на лекар
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Болница предявява иск срещу лекар-специализант за заплащане на неустойка от 8000 лв., тъй като той е напуснал работа по собствена инициатива преди да завърши 4-годишното си обучение. Въззивният съд уважава иска изцяло, но лекарят обжалва с възражение за прекомерност на неустойката. Върховният касационен съд приема, че претърпените вреди не съответстват на пълния размер, и намалява дължимата неустойка на 2000 лв.
Какво приема съдът
При своевременно направено възражение от длъжник, който не е търговец, съдът е длъжен да прецени прекомерността на неустойката съобразно настъпилите вреди към момента на неизпълнението и може да намали нейния размер, съобразявайки и санкционната ѝ функция.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
неустойкапрекомерностлекар специализантповишаване на квалификациятапрекратяване на трудов договор
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 661 гр.София, 06.11.2024г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 5225 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение №3187/24.06.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 117/04.08.2023г. по в.гр.д.№ 48/23г. по описа на Окръжен съд Кърджали, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен иска на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД срещу Б. М. Х. по чл. 92 ЗЗД за 8 000 лв. - неустойка по неизпълнен трудов договор № 55 от 08.05.2018 г. за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, по въпроса: следва ли и при какви предпоставки съдът да намали на основание чл. 92, ал.2 ЗЗД неустойката при своевременно направено възражение за прекомерността й. Касаторът Б. М. Х. иска отмяна на обжалваното решение, като твърди да е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задълженията си, разяснени с т.2 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства, ако е преценил, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна; не е обсъдил възражението за прекомерност на неустойката, направено своевременно, а само това за нейната нищожност; не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, за да достигне до извода, че ответникът не е бил в невъзможност на проведе обучението си по специалност „ Гастроентерология“. Поддържа да са неправилни изводите на въззивния съд, че процесната неустоечна клауза не противоречи на императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ, Закона за здравето, Наредба №1/2015 г. на чл.48, ал.3 от Конституция на РБ, тъй като не накърнява правото на работника/служителя да избере свободно професия или място на работа, както и правото му да прекрати трудовия си договор. В нарушение на материалния закон били направени изводите, че между страните е наличен договор по чл. 234 КТ; че работодателят не е променил едностранно мястото на работа на ответника чрез включването му в работните графици на „спешно приемно отделение“; че работодателят е изправна страна по договора. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски. Насрещната страна – УМБАЛ „Канев” АД, чрез пълномощника си адв. Е. Н., оспорва оплакванията по касационната жалба с отговора й. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване съществува задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС и е формирана константна практика на ВКС ( р. № 28/01.07.2011г. по гр.д.№ 243/2010г., ВКС, ІVГО; р. № 272/05.10.2011г. по гр.д.№ 1637/2010г., ВКС, ІІІ ГО;р. № 7/23.05.2018 г. по т.д. № 2378/2016г., ВКС, ІІ ТО; р. № 88/22.6.2010 г. по т.д.№ 911/2009 г. на І ТО, р. № 65/14.04.2009 г. по т.д.№ 589/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 223/19.04. 2016 г. по т.д.№ 3633/2014 г. на І ТО и др.), според която: Невъзможността да се намали неустойката е само по отношение на търговци. Прекомерната неустойка не се намалява по право или служебно от съда, а само ако правото на намаляване бъде упражнено от длъжника чрез противопоставяне на правоизключващо възражение по чл. 92, ал.2 ЗЗД във висящ исков процес. П рекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Установяване съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди не означава непременно, че неустойката следва да бъде сведена точно до тях. Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно определения й обезпечителен и санкционен характер. По касационните оплаквания: Установено е по делото, че на 08.05.2018 г. между страните е сключен процесния трудов договор № 55 за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, с който Б. Х. приема да изпълнява в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД длъжността „лекар - специализант по специалност „Гастроентерология“, на основание чл. 68, ал.1, т. 2, във вр. с чл.70 от КТ, във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. В т.1-3 от договора страните са се споразумели, че работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД длъжността „лекар, специализант по специалност „Гастроентерология“ за срок до датата на придобиване на права на специалист по „Гастроентерология“, но не по-късно от 1 година от допускане на специализанта до държавен изпит. Съгласно т.10.1 от договора работодателят УМБАЛ „КАНЕВ“ АД се е задължил да осигури на специализанта д-р Б. М. Х. условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професията „лекар по специалността „Гастроентерология“. Съгласно т.10.2 от договора, обучението следва да се проведе в медицинските отделения на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД - пълно или частично акредитирани за обучение на студенти и специализанти по модули от индивидуален план - програма за специалността „Гастроентерология“, като съгласно т. 10.3 срокът на обучение е от датата на постъпване на специализанта на работа до датата на придобиване на права по специалността „Гастроентерология“, но не по-късно от една година от допускането му до държавен изпит. По т.10.10 специализантът се е задължил да завърши специализацията си и да придобие свидетелство за призната специалност в срок до 1 година от допускането му до държавен изпит. Съгласно т.10.15 при прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, при която и да е от хипотезите, регламентирани в чл. 25, ал. 1 от Наредба № 1/2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването по инициатива или по вина на работника преди изтичане на срока, посочен в т. 10.3, както и когато специализантът не изпълни задълженията си по т. 10.10, същият дължи на работодателя неустойка в размер на 8000 лв. или стойността на направените до момента разходи за обучение, ако те надвишават размера на неустойката. В т.10.16 е уговорена законна лихва върху просроченото парично задължение по т. 10.15 от договора. Неоснователни са оплакванията на касатора за процесуални нарушения на въззивния съд, свързани с дадена различна правна квалификация на иска - по чл. 234 , ал.3 , т.2 КТ вр. с чл. 92 ЗЗД. Искът е по чл. 92 ЗЗД и е основан на конкретна неустоечна клауза от процесния договор. Правната природа на съдържащо процесната уговорка споразумение между страните е определена от въззивния съд при преценка на клаузите му, без да се обсъждат различни от въведените като основание на иска факти, а извода за приложимост на разпоредбата на чл. 234, ал.3 КТ е правилен. Предвид основанието за сключване на срочния трудов договор - чл.68, ал.1, т.2 вр. чл.70 КТ и чл.11, ал.1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и съобразно поетите от страните задължения - работникът да изпълнява длъжността „лекар, специализант по специалността „Гастроентерология“ за срок до датата на придобиване на права на специалист по посочената специалност, но не по-късно от 1 година от допускането на специализанта до държавен изпит, а работодателят да осигури условия за практическото му обучение за повишаване на квалификацията по професията – лекар по специалността „Гастроентерология“, въззивният съд правилно е заключил, че освен престирането на работна сила от страна на работника, предмет на договора е и придобиването на специалност в системата на здравеопазването т.е. съдържа и споразумение по смисъла на чл. 234 КТ. Отношенията между страните във връзка с придобиване на специалност в системата за здравеопазването по правната си същност са гражданскоправни, поради което освен минималното задължително съдържание, предвидено в ал.2 на чл.234 КТ, страните могат да уговарят и други допълнителни клаузи съобразно принципа на чл.9 ЗЗД, в това число, отнасящи се до отговорността на работника или служителя за неизпълнение – незавършване на обучението и на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа, така и до отговорността на работодателя за неизпълнение на задължението му да осигури условия за практическото обучение чрез осигуряване на работа на специализанта, съответна за придобиване на права по конкретната специалност. Забраната на чл.66, ал.2 КТ - да не се уговарят условия по трудовото правоотношение, свързани с предоставянето на работна сила, които са уредени с императивни норми на закона или които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективен трудов договор – нито ограничава правото на страните да се договорят по чл. 234 КТ, нито е относима към същото, предвид гражданскоправния характер на регулираните по този ред отношения. В обобщение, въззивният съд правилно е приел, че неустоечната клауза по т.10.15 е валидно уговорена и не е нищожна поради противоречие със закона или нарушение на добрите нрави. Безспорно е по делото, че възникналото от процесния договор трудово правоотношение между страните е прекратено преди изтичане на срока за обучение по т.10.3 - на 11.05.2019г., с изтичане на даденото с молба № 929/11.02.2019 г. от служителя 90 дневно предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Това е констатирано и от работодателя с издадената от него заповед № 108/09.05.2019г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е такова по инициатива на служителя и изпълва хипотезата на чл. 25, ал.1, т.1 , б.“б“ от Наредба № 1/2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, което означава, че е възникнало уговореното в т.10.15 от процесния договор право на ищеца да търси неустойка в размер на 8000 лв. При тези факти крайният извод на въззивния съд, че ищецът е изправна страна по договора, е правилен. Тъй като основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение (чл.326, ал.1 КТ) изключва инициатива или виновно поведение на работодателя, без значение за вземането за неустойка в случая е приетото от въззивната инстанция, че с договорката по чл.9.2 ( според която работникът се съгласява на основание чл.119 от КТ да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД след писмено разпореждане на работодателя) ответникът се е съгласил през процесния период да дава дежурства в „Спешно отделение“ на болницата. Доводите на касатора досежно така приетото са ирелевантни. Основателни, предвид дадения по горе отговор на въпроса, по който е допуснат касационен контрол, са оплакванията по жалбата касателно възражението по чл. 92, ал.2 ЗЗД за прекомерност на неустойката. Такова е направено своевременно с отговора на исковата молба – т.V.2, стр.9, и не е било обсъдено от въззивната инстанция. Установено е по делото, че началната дата на специализацията на ответника е 09.05.2018г. и той е провел практически стаж съгласно утвърдения индивидуален план за обучение, както следва: за времето от 09.05.2018 г. до 08.07.2018 г. - по специалността „Ендокринология“, от 09.09.2018 г. до 08.11.2018 г. - по модул „Нефрология“, от 09.11.2018 г. до 08.01.2019 г.- по модул „Хематология“, от 09.01.2019 г. до 08.04.2019г. - по модул „Кардиология“, от 09.04.2019г. до 08.06.2019г. – по модул „Пневмология и Фтизиатрия“. Обучението по модул „Гастроентерология“ ответникът е следвало да проведе в периода 09.09.2019г. - до 08.05.2022 г. За ръководител на специализацията на ответника е определена д-р Г. Н. В., която е отсъствала по болест през м. януари, м. февруари и м. март 2019 г. Предвиденият в Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването срок на обучение за придобиване на специалност „гастроентерология“ е 4 години ( така таблицата по приложение № 1 към наредбата). Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е минала една ( от 09.05.2018г. до 11.05.2019г.) от четири години от срока за обучение на ответника; за три месеца от тази година неговият ръководител не е бил на работа, а проведеното обучение не е обхванало специалността „гастроентерология“. Така установеното е от значение за съотношението между дължимата неустойка и претърпените от ищеца вреди, които са от кадрово и материално обезпечаване на условия за провеждане на специализираното обучение на ответника, и позволява извод, че при зачитане санкционния характер на неустоечната клауза, процесната неустойка от 8000 лева е прекомерна и следва да бъде намалена до 2000 лева. Гореизложеното налага частична отмяна на въззивното решение на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК като неправилно и постановяване на ново, с което искът по чл. 92 ЗЗД бъде отхвърлен за разликата над 2000 лева до 8000 лева. При този изход на спора, на ищеца се следват разноските по делото съразмерно на уважената част от иска или 320 лева, а на ответника – съразмерно на отхвърлената част от иска или 4717,50 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 117/04.08.2023г. по в.гр.д.№ 48/23г. по описа на Окръжен съд Кърджали в частта, с която е осъден Б. М. Х. да плати на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД разликата над 2 000 лева до 8 000 лв. като неустойка по неизпълнен трудов договор № 55 от 08.05.2018 г. за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, ведно със законната лихва от 20.04.2022г., както и в частта по присъдените разноски И ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК[ЕИК] срещу Б. М. Х., ЕГН [ЕГН] иск по чл. 92 ЗЗД за присъждане на разликата над 2 000 лева до 8000 лева като неустойка по т.10.15. от сключен между страните трудов договор № 55 от 08.05.2018г. за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, ведно със законната лихва от 20.04.2022г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/04.08.2023г. по в.гр.д.№ 48/23г. по описа на Окръжен съд Кърджали в останалата част, с която искът е уважен до размер от 2 000 лева, ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното изплащане на тази сума. ОСЪЖДА Б. М. Х., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. К., да плати на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, 320 лева разноски по делото. ОСЪЖДА УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да плати на Б. М. Х., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. К., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, 4717,50 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.