Последици при неправилна правна квалификация от първата инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр. София 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 22 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3881 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. С. М., чрез адв. К. П. срещу решение № 1267/31.05.2022 г. по в.гр.дело № 6850/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на Софийски районен съд, допълнено с решение от 21.09.2020 г., в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане и за сумата 750 лв., както и в частта, с която ответниците Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” са осъдени да заплатят солидарно на Д. С. М. разноски за първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 744.97 лв. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените от Д. С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди за сумата 8449 лв. ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се уважат в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Национална полиция” – МВР не е изразил становище по жалбата.

Ответникът по жалбата Прокуратура на РБългария в открито съдебно заседание, чрез прокурор С. е изразил становище за основателност на касационната жалба.

С определение № 2453/14.08.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1267/31.05.2022 г. по в.гр.дело № 6850/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на Софийски районен съд, допълнено с решение от 21.09.2020 г., в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане и за сумата 750 лв., както и в частта, с която ответниците Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” са осъдени да заплатят солидарно на Д. С. М. разноски за първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 744.97 лв. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените от Д. С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди за сумата 8449 лв. ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: В случай, че констатира неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд обезсилва ли решението или го отменява, определяйки сам точната правна квалификация?

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С цитираното определение № 2453/14.08.2023 г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 1267/31.05.2022 г. по в.гр.дело № 6850/2021 г. на Софийски градски съд в частите както следва: 1. в частта, с която, след частична отмяна на решение от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС са отхвърлени предявените искове от Д. С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 1000 лв. до 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане; 2. в частта, с която е потвърдено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 2000 лв. до 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане по касационна жалба, подадена от ищеца Д. С. М., чрез адв.К. П..

Производството по делото е висящо по предявените искове от Д. М. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 750 лв.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С първоинстанционното решение от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от Д. С. М. против Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 750 лв. имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от незаконно отнемане от държането на ищеца на движими вещи, посочени в решението за периода от време от 15.05.2009 г. до 19.06.2019 г.. Със същото решение са осъдени на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” да заплатят солидарно на ищеца сумата 8449 лв. имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва от незаконно отнемане от държането на ищеца на сумите 8310 лв. и 350 евро, равняващи се на 684 лева за периода от 15.05.2009 г. до 19.06.2018 г., като е отхвърлен иска над 8449 лв. до претендираните 8550 лв., както и за периода от 20.06.2018 г. до 13.08.2018 г. С решение от 21.09.2020 г. първоинстанциония съд е допълнил постановеното решение, като е присъдена законна лихва върху сумата 8449 лв. имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва от незаконно отнемане от държането на Д. М. на сумите от 8310 лв. и 350 евро, равняващи се на 684 лв., считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С въззивното решение от 31.05.2022 г. по в.гр.дело № 6850/2021 г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на СРС, допълнено с решение от 21.09.2020 г. в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното изплащане и за сумата от 750 лв., както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 744.97 лв. и е върнато делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените от ищеца срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв.

В подадената искова молба от Д. С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция”, въз основа на която е образувано гр.дело № 13582/2019 г. на Софийски районен съд са изложени следните фактически твърдения:

На 15.05.2009 г. ищецът се намирал в дома си в [населено място],[жк],[жилищен адрес] където бил извършен обиск от разследващ полицай при ГД”Досъдебно производство”, по време на който били иззети множество негови вещи. След приключване на тези процесуално следствени действия ищецът е отведен в сградата на Главна дирекция „ДП” на [улица] от ищеца са снети обяснения относно иззетите вещи. На 19.05.2009 г. на ищеца е извършен разпит относно имуществото и доходите му, познанството му с Б. М. и други лица, както и въпроси във връзка с иззетите от него листчета, техника, движими вещи и парични средства. На посочената дата освен разпит от ищеца е снет и сравнителен материал, като в протокола е вписано качеството на ищеца като обвиняем.

Иззетите движими вещи при извършения обиск на 15.05.2009 г. от дома на ищеца са: фактура от 22.10.2007 г., банков документ от SE Експресбанк от 03.10.2008 г. за сумата от 1024.59 евро или 2000 лева, четири талона за изплащане на печалба от Еврофутбол, Хартиена опаковка с печат „Банка ДСК” и подпис, сиви белезници, шест мобилни апарата марка „Н.” различни модели, талон за Еврофутбол за 112.40 лв., настолен компютър, CD Rom ”P. B.”, банкноти 350 евро и 8310 лева, един лаптоп „M”, преносима памет „V. ”, два броя сим карти – В connekct и Mtel, четец за карти, общо 20 броя дискове, хардиск, компютър „Seagate” и два броя пластики – празни карти.

На 28.04.2011 г. ищецът М. подал молба за връщане на иззетите парични суми. С постановление от 28.07.2011 г. на прокурор М. С. е оставено без уважение искането за връщане на сумите, като е посочено, че наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за деяние по чл.321,ал.3, вр.чл.253 НК, че в производството са събрани данни за участие на М. в деяния по чл.327 и чл.159 НК.

На 12.08.2011 г. ищецът подал жалба до Софийски градски съд с искане за отмяна на посоченото постановление на СГП. С определение от 01.09.2011 г. по н.ч.д.№ 4024/2011 г. на СГС жалбата е оставена без уважение.

След тези откази за дълъг период от време наказателното производство било в застой.

На 22.10.2012 г. и на 08.02.2013 г. ищецът отново подал молби до Софийска градска прокуратура за връщане на иззетите парични средства, по които нямало произнасяне.

С постановление от 07.03.2014 г. на СРП частично е прекратено наказателното производство по ДП № 276/2013 г. по описа на ГД”НП” – МВР, пр.пр.№ 32042/2013 г. по описа на СРП, водено срещу ищеца и Б. П. М. за извършено от всеки от тях престъпление по чл.327,ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК.

На 21.03.2014 г. е подадена нова молба от Д. М. по пр.пр.№ 32042/13 г. за връщане на иззетите от него вещи. С постановление от 31.03.2014 г. на СРП отново е отказано връщане на вещите. По подадена от ищеца жалба от 14.04.2014 г. до Софийски районен съд с определение от 25.04.2014 г. по ч.н.д.№ 8255/2014 г. на СРС съдът оставил жалбата без разглеждане, тъй като досъдебното производство е внесено в съда с обвинителен акт срещу Б. М. и компетентен да се произнесе по връщането на веществените доказателства е съдът по наказателното дело. С определението били дадени указания до Прокуратурата или да върне жалбата на Д. М., или да я препрати до съда, което не било изпълнено. По образуваното нохд № 6490/2015 г. на СРС били проведени три открити съдебни заседания и в заседание на 04.03.2015 г. обвинителния акт е бил върнат на прокуратурата с указания за отстраняване на съществени нарушения в досъдебното производство. От тази дата до новото внасяне на обвинителен акт на 31.03.2015 г. производството се е намирало в Прокуратура на РБългария наблюдаващия прокурор не е предприел действия по изпращане на жалбата до компетентния съд.

По новото обвинение срещу Б. М. било образувано нохд № 5039/2015 г. на СРС и с определение от 18.11.2016 г. производството по делото било прекратено на основание чл.289,ал.1,вр.чл.24,ал.1,т.3 НПК.

С молба от 05.12.2016 г. ищецът поискал от съда връщане на иззетите движими вещи от неговия дом на 15.09.2009 г. С определение от 10.03.2017 г. по нохд № 5039/2015 г. на СРС съдът е постановил връщане на иззетите вещи от ищеца. По подадена жалба от Прокуратура на РБългария с определение по н.ч.д.№ 2859/2017 г. на СГС отхвърлил жалбата. Въпреки това до началото на м.юни 2018 г. все още не били уведомени всички десет лица по акта по чл.306,ал.1,т.4 НПК. По подадена молба от 13.08.2018 г. от ищеца до ГД”Национална полиция” му били върнати паричните средства в размер на 350 евро и 8310 лева.

Ищецът твърди, че в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Относно претърпените имуществени вреди твърди, че в хода на наказателното производство от ищеца са иззети с протокол от 15.05.2009 г. описаните в исковата молба движими вещи, а впоследствие е отказано връщането им от прокуратурата, при подадени многократно молби от ищеца. Процесните вещи и суми в лева и евро са били върнати на 13.08.2018 г.

Ищецът твърди, че в резултат на тези актове, за дълъг период от време от 15.05.2009 г. до 13.08.2018 г. отнетите му вещи не му били върнати, че задържането им за такъв продължителен срок е пример за нарушаване на изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

Твърди още, че вследствие на задържането на вещите, продължило почти девет години за него са настъпили имуществени веди, изразяващи се в обезценка на всички движими вещи – без паричните средства, и загуба на доход от отнетите парични средства. Твърди, че справедливо обезщетение за загубите, вследствие на обезценката на движимите вещи, без паричните средства, иззети и невърнати в период от почти девет години е в размер на 750 лв. Относно иззетите и в продължителен период невърнати парични средства, счита, че следва да му се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за периода на задържане на банкнотите. Сочи, че ответниците следва да обезщетят ищеца за вредата, вследствие невъзможността за използване на паричната сума, че тази вреда, представлява пропусната полза и е в размер на законната лихва за забава върху задържаните средства, които са на обща стойност 8994 лв., от тях 8310 лв. и 350 евро, чиято левова равностойност е 684 . Обезщетението, което претендира за претърпени имуществени вреди е в размер на 8550 лв. за забавено връщане на собствените на ищеца парични средства, както и в размер на 750 лв. обезщетение за забавено връщане на останалите отнети от ищеца движими вещи.

Искането в исковата молба е за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца причинените имуществени вреди в размер на 8550 лв., представляваща обезщетение за забавено връщане на собствените на ищеца парични средства, посочени по-горе, както и в размер на 750 лв. обезщетение за забавено връщане на останалите отнети от ищеца движими вещи, ведно със законната лихва от 07.03.2014 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба е заявено и искане за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000 лв., претърпени, поради повдигнатото спрямо него обвинение в извършване на престъпление. Тази претенция не е предмет на настоящото решение.

Въззивният съд е приел, че решението на Софийски районен съд е недопустимо в обжалваните части, които се отнасят до предявените искове за имуществени вреди.

Прието е, че обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Прието е, че спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл. 127 ГПК/. Според съда наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Дадената от страната правна квалификация на претенцията не обвързва съда – той е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна норма.

Съдът е приел, че от обстоятелствената част и формулирания петитум на исковата молба е видно, че твърдените имуществени вреди са претърпени от ищеца поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на процесното досъдебно производство, което чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ му признава, по което наказателно дело от неговото владение са били иззети и задържани като веществени доказателства процесните вещи и парични средства и за продължителен период от време той е бил лишен от възможността да ползва паричните средства /като съизмерва настъпилите вреди във формата на пропуснати ползи със законната лихва/, а вещите сочи, че са се обезценили /т.е. позовава се на разлика между стойността им към момента на изземването и тази към момента на тяхното връщане/.

При това положение въззивният съд е счел, че предявените искове за имуществени вреди намират своето правно основание в чл. 2б ЗОДОВ, а не в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както е приел първоинстанционният съд. Прието е, че посочените норми уреждат различни фактически състави, при които може да се търси отговорност на държавата и да се претендира обезщетение за вреди, като основателността на предявените искове по чл. 2б ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ да е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното наказателно дело; 2/ да е претърпял твърдените имуществени вреди и 3/ между бездействието на държавния орган/органи и неблагоприятните имуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка /наказателното производство, по което се твърди да е допуснато нарушението е заварено към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДВ – обн. ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 год.Формиран е извод, че като се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет на спора, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на диспозитивното начало, поради което и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК постановеното решение следва да бъде обезсилено в посочените части, включително и за съразмерната част от присъдените на ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 744.97 лв., както и допълнителното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК /чийто предмет е обусловен и черпи основание от основния съдебен акт/, а делото – върнато на друг състав на СРС за произнасяне по действително предявените искове за обезщетения за имуществени вреди с правно основание чл. 2б ЗОДОВ /като новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК, предхождано от преценката дали допустимостта на исковете е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ/.

По правния въпрос:

С решение № 45/20.04.2010 г. по т.дело № 516/2009 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителна и константна практика Върховният съд и Върховният касационен съд, според която определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ и изискванията на ППВС № 1/1953 г. за мотивираност на съдебния акт. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл.209, ал.3, изр.1 от ГПК /отм./, съответно чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК от 2007 г.

Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

Като взема предвид цитираната практика на ВКС, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът преценява, че касационната жалба на ищеца в частта, с която обжалва въззивното решение в частта, с която съдът е обезсилил първоинстанционното решение по предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателна.

Неправилен е извода на въззивния съд, че предявените искове от Д. М. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди са с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ. Неправилно съдът е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл извън надлежно очертания с исковата молба предмет на спора и е допуснал нарушение на диспозитивното начало, поради което и на основание чл.270,ал.3,изр.3 ГПК решението е обезсилено в посочените части.

По предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди първоинстанционния съд е взел предвид твърдените факти в исковата молба и заявения петитум, и правилно е определил правната квалификация по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.

При същите твърдения и непроменен петитум, вместо да разгледа спора по същество в нарушение на чл.270,ал.3 ГПК въззивният съд е обосновал решението в указаната част на различен фактически състав и нова правна квалификация на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – чл.2б ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявените искове от Д. М. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с оглед въведените в исковата молба фактически твърдения и заявен петитум е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Като е приел друга правна квалификация на посочените искове при същите твърдения и петитум в исковата молба, съответно е обезсилил първоинстанционното решение по исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Последното в тази част следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по същество по предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Относно направените разноски за настоящото производство следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото на основание чл. 294,ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1267/31.05.2022 г. по в.гр.дело № 6850/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решението от 14.07.2020 г. по гр.дело № 13582/2019 г. на Софийски районен съд, допълнено с решение от 21.09.2020 г., в частта по исковете за имуществени вреди за сумата от 8449 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв., както и в частта, с която ответниците Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” са осъдени да заплатят солидарно на Д. С. М. разноски за първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 744.97 лв. и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявените от Д. С. М. срещу Прокуратура на РБългария и Главна дирекция „Национална полиция” искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди за сумата 8449 лв. ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 750 лв. и

Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: