Отговорност на ЧСИ при неправомерно плащане и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

20

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. София, 06.12.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 2374 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника А. Б. Ц. – ЧСИ, чрез адв. М. С. срещу решение №2669/02.12.2019 г. по гр.дело № 1223/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 4754/22.10.2018 г. по гр.дело № 304/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД, предявен от С. С. С., чрез настойника А. Л. Б. срещу А. Б. Ц., действащ като ЧСИ, с рег. № .... на КЧСИ за заплащане на сумата 123 463.88 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден С. С. С. да заплати на А. Б. Ц. съдебни разноски над сумата 153.02 лв. до присъдения размер от 4850 лв. и вместо отменената част е осъден А. Б. Ц., действащ като ЧСИ да заплати на С. С. С. по иска с правно основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, и чл.45 ЗЗД сумата 123 463.88 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, поради липса на правен интерес, съответно е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се обезсили въззивното решение в обжалваната част, като недопустимо или да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло.

Срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на предявения иск по чл.441, ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ,вр. чл.45 ЗЗД за сумата 123 463.88 лв. и вместо отменената част предявеният иск е уважен за сумата 123 463.88 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане е подадена касационна жалба от третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователно и акционерно дружество „Армеец” АД, чрез юрисконсулт Б. Д.. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това да се отхвърли предявения иск изцяло.

Ищецът С. С. С., чрез настойника А. Б., чрез пълномощника Х. Т. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Становището е доразвито в съдебно заседание, чрез адв.Т..

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД”Армеец” АД, чрез юрисконсулт Б. Д. в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е изразил становище за основателност на касационната жалба на ответника.

С определение № 101/22.02.2021 г., постановено по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 02.12.2019 г. по гр.дело № 1223/2019 г. по касационна жалба вх. № 467/10.01.2020 г., подадена от ЗАД”Армеец” АД, чрез юрисконсулт Б. Д..

С посоченото определение е допуснато касационно обжалване на решение № 2669/02.12.2019 г. по гр.дело № 1223/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отменено решение № 4754/22.10.2018 г. по гр.дело № 304/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ и чл.45,ал.1 ЗЗД от С. С. С., чрез неговия законен представител – настойника А. Л. Б. срещу А. Б. Ц., действащ като ЧСИ с рег. № .... в регистъра на КЧСИ, с район на действие съдебния район на ОС гр. Благоевград за заплащане на сумата 123463.88 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъден С. С. С. да заплати на А. Б. Ц. съдебни разноски над сумата 153.02 лв. до присъдения размер от 4850 лв. и вместо това е осъден А. Б. Ц., действащ като ЧСИ с рег. № .... в регистъра на КЧСИ, с район на действие съдебния район на ОС гр.Благоевград да заплати на С. С. С. на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ и чл.45,ал.1 ЗЗД сумата 123463.88 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.12.2014 г. до окончателното й изплащане и е осъден А. Б. Ц., действащ като ЧСИ да заплати на адв.Х. Т. от САК сумата 3999.28 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС, както и сумата 3999.28 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС, както и да заплати в полза на бюджета на ОС гр.Благоевград сумата 4938.56 лв. държавна такса, както и сумата 193.69 лв. разноски, а в полза на бюджета на САС да заплати 2469.28 лв. държавна такса по касационна жалба вх. № 23166/20.12.2019 г., подадена от А. Б. Ц. – ЧСИ с рег. № ... в регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС гр. Благоевград, чрез адв.М. С..

Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: представлява ли производството за реализиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл.441 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД паралелен процесуален ред на този, установен в чл.245, ал.3 ГПК, чрез издаване на обратен изпълнителен лист срещу първоначалния взискател/кондикционно вземане/.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част от ответника намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.441 ГПК, вр. чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че производството по изп.дело № 455/2010 г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано законосъобразно въз основа на подадена молба от взискателя И. И. П. с приложен изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. № 9235/2010 г. по описа на РС-гр. Бургас по реда на чл. 417, т. 9 ГПК/в актуалната редакция/. Приел е също, че с молбата за образуване на изпълнително производство срещу длъжника С. С. на основание чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е посочил изпълнителните способи – налагане на изпълнителен запор върху паричните вземания на длъжника, възникнали от договори за банков влог с описаните в молбата търговски банки и техни клонове в Република България.

Прието е, че съдебният изпълнител е длъжен към Поканата за доброволно изпълнение да връчи на длъжника препис от изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният титул – Заповед за незабавно изпълнение № 5926/11.11.2010 г. по ч. гр. д. № 9235/2010 г. по описа на РС-гр. Бургас (арг. чл. 428, ал. 2, изр. 3 ГПК), и поради това той е бил наясно, че процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на менителничен ефект – запис на заповед от 24.03.2008 г. Изведен е извод, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че при подаване в уредения в чл. 414, ал. 2 ГПК решителен срок възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение принудителното изпълнение се спира ex lege (по силата на закона) до влизане в сила на този съдебен акт или до обезсилването на изпълнителния титул (Заповедта за незабавно изпълнение) – арг. чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК и чл. 416 ГПК, респ. чл. 415, ал. 2 ГПК (в релевантната редакция). Посочил е, че в случай, че не бъде подаден положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на удостовереното в Заповедта за незабавно изпълнение вземане, този изпълнителен титул и изпълнителният лист подлежат на обезсилване /чл. 415, ал. 2 ГПК/, респ. образуваното, но спряно по силата на закона изпълнително производство се прекратява – арг. чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

Прието е, че на 15.11.2010 г. ответникът Ц. като съдебен изпълнител по процесното изпълнително производство е адресирал на основание чл. 428, ал. 1 ГПК до ищеца Покана за доброволно изпълнение за удовлетворяване на удостоверените в изпълнителния лист изпълняеми права, с изясняване на обстоятелството, че ако не последва доброволно изпълнение в 2-седмичен срок от получаване на тази покана, съдебният изпълнител „ще пристъпи към принудително изпълнение по ГПК”, както предписва правната норма, уредена в чл. 428, ал. 2, изр. 1 ГПК. С оглед на това е формиран извод, че предпоставка за надлежно предприемане и извършване на законосъобразни процесуални действия по принудителното изпълнение представлява надлежното връчване на ПДИ на длъжника и липсата на изпълнение в 2-седмичния срок за доброволно удовлетворяване на изпълняемото право.

Съдът е приел, че връчването на тази ПДИ ответникът е възложил на ЧСИ Т. К. с рег. № ...., с район на действие съдебния район на ОС-гр. Бургас - по постоянен адрес на длъжника – в [населено място], който в Разписката за връчване от 16.11.2010 г. е удостоверил, че е връчил ПДИ на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на Уведомление от призовкаря при този ЧСИ, тъй като на адреса не било открито лице, на което да бъде връчена призовката. Посочил е, че в образеца на тази Разписка е указано на връчителя, че следва да удостовери следните правнорелевантни факти: 1) дали адресатът на книжата пребивава на адреса; 2) по кое време адресатът може да бъде открит на адреса и кога е търсен – дата, час; 3) дали адресатът е грамотен и 4) дали Уведомлението е пуснато в пощенската кутия, че връчителят не е удостоверил тези правнорелевантни факти.

Според въззивния съд в чл. 43 ЗЧСИ е предвидена възможност на ЧСИ лично или чрез негов служител да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 ГПК, вкл. и чрез залепване на Уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, че за да е редовно това връчване, трябва надлежно да са извършени всички законоустановени процесуални действия. Позовал се е на чл. 47, ал. 1 ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 43 ЗЧСИ, според който ако длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Приел е, че в уведомлението следва да се посочи, че книжата са оставени в канцеларията на съответния съдебен изпълнител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

Прието е, че в уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК, връчителят не е удостоверил нито деня и часа на посещението, нито дали адресатът е имал прилежаща към жилището пощенска кутия, респ., че е поставил Уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК в нея, нито в това Уведомление се съдържат указания къде и в какъв срок адресатът на книжата може да ги получи. Изведен е извод, че съдебният изпълнител е бил длъжен да не предприема изпълнителни действия, вкл. и да разпределя събрани суми по наложените при изпращането на ПДИ запори по банкови сметки на длъжника – до момента, докато не бъде надлежно осъществена процедурата по редовното връчване на ПДИ. Приел е, че съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК следва да се пристъпи към принудително изпълнение, само след като изпълняемото право не бъде доброволно удовлетворено в 2-седмичния срок след връчване на ПДИ, че всички наложени до този момент запори и възбрани притежават единствено обезпечително действие.

Според съда дори и да се приеме, че процесната ПДИ е връчена редовно на длъжника съдебният изпълнител е могъл да извърша действия по принудителното изпълнение едва след изтичане на сроковете по чл. 47, ал. 2 ГПК (2-седмичен от залепването на Уведомлението за снабдяване с адресираните да длъжника книжа) и по чл. 428, ал. 1 ГПК (2-седмичен за доброволното изпълнение), т.е. едва след 14.12.2010 г. Приел е, че извършените плащания на взискателя преди тази дата (на 02.12.2010 г.) е било незаконосъобразно.

Приел е също, че връчването на ПДИ не е било надлежно, поради което не е следвало да се извършват действия по принудителното изпълнение – арг. чл. 428, ал. 2 ГПК. Прието е, че изпълнителният процес представлява по своята правна същност динамичен фактически състав, при който всяко процесуално действие едновременно приключва един етап от производството и дава начало на друг негов стадий, чиято цел е крайният правомерен резултат – доброволно или принудително удовлетворяване на действително, а не мнимо изпълняемо право. С оглед на това е изведен извод, че при нередовно връчена ПДИ всички последващи действия по принудителното изпълнение се явяват незаконосъобразни – до момента, до който ПДИ не бъде връчена надлежно на длъжника. Според съда тъй като процесното изпълнително производство е било спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК/в актуалната редакция/, а впоследствие прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, извършените от ответника незаконосъобразни изпълнителни действия не са могли да бъдат заздравени (санирани), като те се явяват в непосредствена и пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – удовлетворяване на мнимо изпълняемо право в полза на мним кредитор.

Прието е, че в противоречие с разпоредбата на чл. 458 ГПК, във вр. с чл. 191 ДОПК ответникът не е изпратил до НАП съобщение за образуваното срещу ищеца принудително изпълнително производство, за да може държавата да заяви като присъединен по право (не по нейна молба) взискател своите публични вземания срещу длъжника. Прието е, че това противоправно действие не се оказва само по себе си в причинно-следствена връзка с причиняване на релевантния вредоносен резултат, тъй като макар и по-късно /в отговор на съобщение от ЧСИ Я. Б. от 05.01.2011 г., на което повторно е било преразпределено процесното изп. дело, до НАП/ – на 28.01.2011 г., е установено, че държавата не притежава срещу длъжника по изп. дело публични вземания. Направен е извод, че не е било необходимо да бъде извършвано разпределение на събраната сума по реда на чл. 460 ГПК, което обективно би забавило превеждането на събраните суми на мнимия взискател до спирането на изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК.

Съдът е приел, че ЧСИ А. Ц. е узнал още на 17.11.2010 г., че са налице достоверни данни за поставянето на длъжника по изпълнението под запрещение, тъй като той страда от психично заболяване, което не му позволява да разбира значението и свойството на извършеното (интелектуалния момент при формиране на правновалидна воля) и да ръководи постъпките си (волевия момент при изразяване на правновалидна воля). Посочил е, че в отговор на запорното съобщение по чл. 508, ал. 1 ГПК, с което се налага запор върху паричните вземания на длъжника, възникнали по трудово правоотношение, неговият работодател – „Лукойл Технолоджи Сървисис България” ЕООД подробно е изяснил на ЧСИ, че С. С. е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност с диагноза „Параноидна шизофрения” (душевна болест, установена преди 2008 г.), че е изразено становище, че поради това психиатрично заболяване при издаване на процесния менителничен ефект длъжникът не е могъл да формира и изразява правновалидна воля, като са представени копия от два болнични листа, удостоверяващи тези обстоятелства, че ЧСИ изрично е уведомен, че длъжникът е настанен диспансерно в психиатрична болница в [населено място].

От представения на ЧСИ А. Ц. Болничен лист № 1920582/08.11.2010 г., издаден от компетентен здравен орган при ОДПЗСС-гр. Бургас е приел за установено правнорелевантното обстоятелство, че на ищеца е разрешен отпуск при временна неработоспособност за периода от 21.10.2010 г. до 05.11.2010 г. (11 дни преди да е залепено Уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК за снабдяване с изпратената ПДИ), при диагноза „Параноидна шизофрения“.

Посочено е, че от отговора на работодателя – на 17.11.2010 г. е установено, че длъжникът не се е завърнал на работа, а е настанен за лечение в психиатричната клиника в [населено място]. Според съда тези документи са били достатъчни да обосноват единствено законосъобразното действие на ЧСИ А. Ц. – да спре изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК до учредяване на настойничество или попечителство на длъжника.

Приел е, че съдебният изпълнител като орган на изпълнението, обезпечаващ законосъобразността на развитието на изпълнителното производство в разумен срок, е бил заинтересовано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1, предл. последно ГПК да предяви иск или да сезира съответната прокуратура, респ. да уведоми взискателя да предяви иск за поставянето на длъжника под запрещение пред съответния местно компетентен съд, за да могат да бъдат охранени субективните права и законните интереси на изключително уязвимата страна в изпълнението, по отношение на чиито имуществени права са предприети принудителни способи за принудително удовлетворяване на значителна по своя размер сума – 193000 лв. главница, която ведно с лихвите и разноските в съдебното производство и по изпълнението би надвишила 200000 лв.

Според съда ЧСИ Ал. Ц. не се е нуждаел от допълнителна информация, за да упражни предоставените от държавата правомощия като властнически орган и да спре изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК до учредяване на настойничество или попечителство на длъжника. Прието е, че когато е получил отговор (т. нар. Протокол за призоваване по телефон/факс, съставен на 02.12.2010 г. от служител при ЧСИ ) на своето запитване с писмо с изх. № 7400/26.11.2010 г. (за изясняване на обстоятелството дали е постановено влязло в сила решение на БОС за поставяне на длъжника под запрещение) до ОС-гр. Бургас, че „срещу длъжника С. С. има образувано гр. д. № 1982/2010 г. по описа на ОС-гр. Бургас, че делото е оставено без движение поради невнасяне на такси, че няма влязло в сила решение”, ЧСИ не се е поколебал на същия ден да постанови изплащане на процесните суми на взискателя – по банков и касов ред.

Съдът е приел, че ЧСИ Ц. е знаел или е бил длъжен да знае в качеството си на орган на държавна власт, че при подаване в уредения в чл. 414, ал. 2 ГПК решителен срок възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение принудителното изпълнение се спира до влизане в сила на този съдебен акт или до обезсилването на изпълнителния титул (Заповедта за незабавно изпълнение) – арг. чл. 420, ал. 1 ГПК (в релевантната редакция), във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК (в релевантната редакция) и чл. 416 ГПК, респ. чл. 415, ал. 2 ГПК (в релевантната редакция). Формиран е извод, че при наложилата се добра професионална практика на съдебните изпълнители той е следвало да отложи плащането на събраните по наложените запори суми на взискателя до установяване на обстоятелството дали е подадено възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК (в релевантната редакция). Посочил е, че макар и да е бил уведомен както от работодателя (вкл. с представяне и на болнични листове, удостоверяващи психиатрично заболяване на длъжника), така и от ОС-гр. Бургас, че е висящо съдебно производство, образувано по иск за поставяне на длъжника под запрещение, ЧСИ Ц. в нарушение на правните норми, уредени в чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, респ. чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, и в кратък срок е постановил събраните суми да бъдат изплатени на взискателя – след удържане на разноските по изпълнението. Прието е, че по този начин той е действал не само в противоречие с нормативно установени, но и с общоприети в практиката на съдебните изпълнители правила. Според съда спирането на съдебното производство по силата на закона – по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК, което е прогласено от съда по заповедното производство едва с Определение от 25.05.2011 г., се е оказало безполезно за предотвратяване незаконното разпореждане със събраните до този момент от ЧСИ суми (въз основа на това Определение ЧСИ Я. Б., на когато впоследствие е било преразпределено процесното изпълнително дело, го е спрял на основание чл. 432, т. 2 ГПК, като най-късно след прекратяването му на длъжника са възстановени допълнително недължимо събрани суми общо в размер на 4289,19 лв.).

Съдът е извел извод, че чрез своето бездействие ЧСИ Ц. е осъществил противоправно деяние, че първата материална предпоставка, обуславяща неговата имуществена отговорност по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, е установена по несъмнен начин от ищеца.

Приет е за д оказан и фактът на причиняване на имуществени вреди на длъжника по изпълнението. Прието е за установено от изслушаната ССЕ, че на 02.12.2010 г. на взискателя (с четири отделни платежни нареждания и веднъж касово, „на ръка” – в противоречие на закона: чл. 455, ал. 2 ГПК, предписващ, че изплащането на дължимите на взискателя суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител; а когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване – арг. чл. 455, ал. 3 ГПК; използваният касов начин за плащане на взискателя на сума в голям размер – 21165,98 лв., поставя определени въпроси за всеки средно грамотен човек и юрист) са изплатени от събраните по наложените запори суми общо в размер на 115642,98 лв., като ЧСИ е удържал („прихванал”) сумата от 7820,90 лв. разноски по изпълнението. Според съда поради обстоятелството, че процесното изпълнително производство впоследствие е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – след обезсилване с влязъл в сила съдебен акт на процесната Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист при предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК (в релевантната редакция), плащането на сумата от 115642,98 лв. е било извършено на мним кредитор. Приел е, че ЧСИ е удържал незаконно от събраната сума и 7820,90 лв., тъй като изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433 ГПК, но не поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – в този случай тези разноски са дължими от мнимия взискател (арг. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК). Приел е, че и тези суми са излезли от патримониума на длъжника вследствие на противоправното поведение на ЧСИ, който е извършил изпълнителното действие (плащане на събраните от запора суми за удовлетворяване на свое и чуждо мнимо изпълняемо право) при липса на надлежно връчване на ПДИ, респ. при възникнали процесуални предпоставки за спиране на изп. дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК (без да се изчака дори да изтече срокът за възражение срещу Заповедта за незабавно изпълнение, издадена въз основа на менителничен ефект), на ищеца са причинени имуществени вреди в размер на сумата общо от 123463,88 лв. (115642,98 лв. + 7820,90 лв.).

Въззивният съд е приел, че причинените на ищеца имуществени вреди под формата на претърпени имуществени загуби са естествена, закономерна, присъща последица (в необходимата причинно-следствена връзка) от противоправното поведение на ЧСИ А. Ц., че ако не е извършвал изпълнителни действия (вкл. изплащане на процесната сума на взискателя преди редовно да бъде връчена ПДИ до длъжника), респ. ги е преустановил при своевременното узнаване на процесуалноправните основания за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, събраните суми по запорите не биха излезли от имуществения комплекс на длъжника (те биха се намирали по сметка на съдебния изпълнител, който в този случай действа като своеобразен техен „пазач” – с аргумент от по-силното основание от чл. 507, ал. 3 ГПК) и биха били върнати на длъжника по изпълнението след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

Преценен е за неоснователен доводът на ответника, че, тъй като длъжникът притежава кондикционно вземане срещу мнимия взискател за получената от него сума в размер на 115642,98 лв., нему не са причинени имуществени вреди в този размер, респ. липсва причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ЧСИ и причинения вредоносен резултат. Според съда следва да се отличават фактическите състави, които пораждат определени извъндоговорни притезания. В тази насока е приел, че чрез извършване на противоправно деяние би могло да се достигне както до увреждане на определено лице, така и до неоснователно обогатяване на трети правен субект, какъвто е настоящият случай, поради което кредиторът по тези извъндоговорни правоотношения може да удовлетвори своя кредиторов интерес чрез двата способа – чрез предявяване на 1) кондикционен или 2) деликтен иск, но когато удовлетвори този интерес, се погасява второто материално притезание. Посочил е, че в обективното българско право са уредени такива правни способи – напр. чл. 207, ал. 2 КТ („Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползвали от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването” и чл. 21, ал. 3 ЗДФИ („Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата”). Изведен е извод, че дори и пострадалият от деликта на ЧСИ да притежава парично вземане на кондикционно основание срещу мнимия взискател, не отпада имуществената отговорност на дееца за причинените от него имуществени вреди на длъжника по изпълнението. Според съда в случай, че заплати дължимото обезщетение за претърпените от ищеца имуществени загуби, за ЧСИ би се породило кондикционно вземане към мнимия взискател, но само до размера на получената сума (в размер на 115642,98 лв.) – при материалоправните предпоставки на субсидиарния кондикционен иск, уреден в чл. 59 ЗЗД (тъй като тези двама субекти не отговарят солидарно, ЧСИ няма право на регрес).

Прието е, че презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена в производството по делото чрез обратно, но пълно и главно доказване от ответника. Прието е също, че причинените на ищеца имуществени вреди в размер на сумата от 123463,88 лв. е закономерна, естествена, необходима последица от противоправното поведение на делинквента – ЧСИ А. Ц., че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на това лице, са осъществени в обективната действителност.

Преценено е за неоснователно правопогасителното възражение, че предявеното парично притезание е покрито с погасителна давност и не е годно за принудително удовлетворяване, към която цел е насочен предявеният осъдителен иск. Съдът се е позовал на ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК и е приел, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Посочил е, че разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на дееца, че от този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД .

Приел е, че същественият материалноправен спор по делото представлява обстоятелството към кой момент за ищеца е станало известно, че 1) процесните суми са излезли от сметката на ЧСИ (вкл. и тези, с които са били удържани таксите и разноските по изпълнението) и 2) че именно ЧСИ А. Ц. незаконосъобразно се е разпоредил с тях. Според съда при кумулативното узнаване на тези факти делинквентът ще се счита за „открит” по смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, от който момент вземането на ищеца става изискуемо и погасителната давност започва да тече. Посочено е, че е ирелевантно обстоятелството кога длъжникът по изпълнителното производство е узнал, че е образувано срещу него изпълнително дело, ако не бъде установено в процеса на доказване, че едновременно с това той е формирал субективни представи, че е настъпил процесният вредоносен резултат и причина за него са именно противоправните деяния (изразяващи се в бездействие) на ответника в настоящото исково производство.

Прието е за установено, че след изплащането на процесните суми на мнимия кредитор и извършеното удържане на разноските по производството по искане на взискателя/молба от 02.12.2010 г./ ответникът с постановление от 09.12.2010 г. е изпратил процесното изпълнително дело на ЧСИ И. Б. с район на действие съдебния район на ОС-гр. Бургас. С Постановление от 15.12.2010 г. този съдебен изпълнител го е преобразувал под нов номер.

Приел е, че по искане на взискателя (молба от 03.01.2011 г.) ЧСИ И. Б. с постановление от 04.01.2011 г. е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ Я. Б. с район на действие съдебния район на ОС-гр. Бургас. С Постановление от 05.01.2011 г. този съдебен изпълнител го е преобразувал под нов номер.

Формиран е извод, че процесуални действия по процесното изпълнително производство са извършвали трима съдебни изпълнители, а не само ответникът.

Прието е, че за първи път – с молба от 06.04.2011 г., адресирана до ЧСИ Я. Б., процесуален представител на длъжника по изпълнението (упълномощен от договорния му представител А. Б.) е поискал да бъде „конституиран” като пълномощник на длъжника по изпълнителното дело и да му бъде издадено удостоверение, от което да се изясни „дали е връчена Покана за доброволно изпълнение и препис от Заповедта за изпълнение по издадения от РС-Бургас изпълнителен лист”. Посочил е, че в издадените от ЧСИ Я. Б. Удостоверение с изх. № 813/06.04.2011 г. и Удостоверение № 902/18.04.2011 г. единствено е изяснено, че при този ЧСИ е образувано изпълнително дело, с взискател И. И. П. и длъжник С. С. С., като на 16.11.2010 г. на длъжника е връчена ПДИ „при условията на чл. 47 ГПК – залепено Уведомление с изх. № 7052/15.11.2010 г.”.

Съдът е приел, че с молба от 10.06.2011 г. процесуалният представител на длъжника е представил пред ЧСИ влязлото в сила на 08.06.2011 г. определение от 25.05.2011 г. по ч. гр. д. № 9235/2010 г. на РС-гр. Бургас, с което е прогласено спирането на изпълнителното производство по силата на закона – арг. чл. 420, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417, т. 9 ГПК (в релевантната редакция). Формиран е извод, че съдът по заповедното производство е приел, че процесната Покана за доброволно изпълнение не е била връчена редовно.

Посочено е, че с молба от 17.06.2012 г. процесуалният представител на длъжника е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като с влязло в сила определение на РС-гр. Бургас процесната Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и издадения въз основа на него изпълнителен лист са били обезсилени, като е поискано от съдебния изпълнител да бъде издадено удостоверение, от което да се изяснят следните обстоятелства: какви плащания са извършени от длъжника по изпълнителното дело – главница, такси, лихви и разноски, за да удостовери тези факти пред РС-гр. Бургас по процесното заповедно производство ( тази информация е била необходима за издаване на т. нар. обратен изпълнителен лист срещу взискателя по реда на чл. 422, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 245, ал. 3 ГПК).

Приел е, че в Удостоверение с изх. № 2387/18.07.2012 г., издадено от ЧСИ Я. Б., е обективиран единствено фактът, че по процесното изпълнително дело изпълняемото право е в размер на 193000 лв. – главница, 33628,82 лв. – лихва за забава и 5012,76 лв. - неолихвяема сума, като взискател е И. И. П., а длъжник С. С. С.; изплатена е сума на взискателя в размер на 117486,22 лв.; постъпила е сума по сметка на ЧСИ Я. Б. в размер на 4289,91 лв., която не е изплатена на взискателя, тъй като изп. дело е било спряно на основание чл. 432, т. 7 ГПК. Посочено е, че в този официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не са обективирани нито моментът на извършване на плащането на сумата от 117486,22 лв. на взискателя, нито от чия банкова сметка е наредено това плащане, респ. по нареждане на кой ЧСИ.

Въз основа на това Удостоверение пълномощникът на длъжника е поискал с молба от 06.08.2012 г. да бъде върната събраната, но неизплатена на взискателя сума в размер на 4289,91 лв., което е сторено от ЧСИ с Постановление от 07.08.2012 г. и платежно нареждане от същата дата.

Прието е, че едва на 09.01.2015 г. процесуалният представител на длъжника е поискал да му бъдат издадени преписи от намиращите се по делото документи – в цялост.

С оглед на установените правнорелевантни факти съдът е извел извод, че узнаването за изпълнителното дело на 06.04.2011 г. от надлежен процесуален представител на длъжника, не е тъждествено на „откриването на дееца”. В тази насока е съобразено обстоятелството, че процесното изпълнително дело е било образувано при ответника през 2010 г., но впоследствие е било изпращано на още двама съдебни изпълнители, като последният от тях - ЧСИ Я. Б., не е давал подробна информация на представителя на длъжника относно момента на плащането на процесните суми на взискателя и от кой точно ЧСИ е било нареждано плащането на взискателя. Прието е, че погасителната давност представлява по своето правно естество календарен период, през който кредиторът, макар и да не е бил възпрепятстван да упражнява своите субективни материални права, е бездействал. Според съда при обезщетението за причинени вреди от непозволено увреждане това бездействие е релевантно не от момента, в който пострадалият обективно е бил увреден (в конкретния случай от извършените плащания на взискателя – на 02.12.2010 г.), а от откриване на дееца, т.е. от узнаването кое лице виновно и противоправно е причинило деликта. Посочил е, че при неяснота относно авторството на противоправното деяние увреденият кредитор не би могъл да узнае кой правен субект е материално легитимиран правен субект, за да сезира съда с деликтен иск, прекъсвайки давността. Прието е, че процесуалният представител на длъжника е искал да му бъдат издавани по изпълнителното дело удостоверения за определени факти, които да му послужат пред съда по заповедното производство за спиране на изпълнението, респ. за обезсилване на Заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Преценен е за обоснован поддържаният във въззивната жалба на ищеца правен довод, че „наличието на изпълнително дело не означава, че парите вече са излезли от сметката на ЧСИ. Според съда при наличието на незабавно уведомяване на ЧСИ, че длъжникът е в психиатрия заради дългогодишно заболяване от шизофрения, никой добросъвестен човек не би предположил, че длъжникът ще бъде увреден, като ЧСИ извърши плащане”, поради което „знанието за образувано изпълнително дело не е еквивалентно на знанието на факта за извършено плащане от ЧСИ към взискателя”.

Прието е за установено от признанието на ищеца, обективирано в исковата молба, че най-ранният момент, в който негов надлежен представител е узнал, че именно ответникът е наредил да бъдат изплатени процесните суми на мнимия взискател, е през м. 01.2013 г. Прието е също, че ЧСИ А. Ц. не е установил в процеса на доказване до приключване на съдебното дирене и пред въззивната инстанция твърдения от него положителен факт, че длъжникът е узнал в по-ранен момент, че именно ответникът е причинил установените по настоящото дело имуществени вреди на длъжника. С оглед на това е прието, че давностният срок за предявяване на деликтния иск е започнал да тече през м. 01.2013 г. Приет е за ирелевантен фактът, че договорният представител на длъжника – А. Б. е била назначена на 21.09.2011 г. за негов настойник, а 6-месечнят срок по чл. 115, б. „е”ЗЗД е изтекъл на 21.03.2012 г. Прието е, че най-ранният момент, в който длъжникът е узнал за противоправното действие на ЧСИ А. Ц. и авторството на деянието, е м. 01.2013 г., поради което общата (5-годишната) погасителна давност би изтекла през м. 01.2018 г., но тя е била прекъсната – арг. чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД, с предявяване на деликтния иск на 20.02.2017 г.

Формиран е извод, че предявеният осъдителен иск е основателен за сумата от 123463,88 лв. (115642,98 лв. + 7820,90 лв.), съобразно установеното от неоспорената от страните ССЕ и следва да се уважи, съответно е основателно и предявеното акцесорно искане за заплащане на компенсаторно обезщетение, изразяващо се в законната лихва, изтекла за периода от 20.12.2014 г. (ищецът е съобразил правната норма на чл. 111, б. „в”, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 120 ЗЗД) до окончателното й заплащане.

При тези съображения е прието, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ е отхвърлен до сумата от 123463,88 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2014 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 153,02 лв. до присъдения размер от 4850 лв. и вместо отменената част искът следва да бъде уважен за посочената сума, като в останалата част, в която този деликтен иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 127486,22 лв. (117486,22 лв. + 10000 лв.), следва да бъде потвърдено,

По правния въпрос:

Вземането за вреди по чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ,вр.чл.45 ЗЗД възниква при наличие на предпоставките противоправни действия/бездействия/ на частния съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Вземането за обезщетение за вреди в тази хипотеза възниква в момента, в който се осъществят предвидените в закона предпоставки.

В случаите, когато изпълнителните действия са извършени от ЧСИ възоснова на съдебен акт, по който е допуснато предварително изпълнение, след отмяната или обезсилване на този акт длъжникът разполага с възможността по реда на чл.245,ал.3 ГПК да се снабди с обратен изпълнителен лист за платените суми на взискателя при принудителното изпълнение. Обратният изпълнителен лист удостоверява вземане на длъжника срещу мнимия взискател за получените от последния суми, събрани при принудителното изпълнение и за заплатените разноски по това изпълнение. Следователно касае се за две различни вземания – по чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД и по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, които възникват на две различни правни основания и имат едно и също предназначение – да възстановят в патримониума на лицето неправомерно събрани суми и разноските по изпълнението. Налице е хипотеза на неистинска солидарност, при която изпълнението на единия от длъжниците – ЧСИ или мнимия взискател погасява задължението на другия. Поради тази причина уредената от закона възможност в полза на длъжника да се издаде обратен изпълнителен лист по чл.245,ал.3 ГПК, при отмяна или обезсилване на съдебния акт, с който е допуснато предварително изпълнение не освобождава ЧСИ от отговорност за причинени вреди от неправомерни действия при принудителното изпълнение.

По действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща длъжника, който се е снабдил с обратен изпълнителен лист за събраната сума при принудителното изпълнение и заплатена на взискателя да претендира същата сума с иск по чл.441,ал.1 ГПК. Плащането на едно от двете задължени лица погасява задължението на другото. Дали е налице плащане на задълженото лице по обратния изпълнителен лист не е въпрос по допустимост, а по основателност на иска по чл.441 ГПК.

При тези съображения отговорът на правния въпрос е: производството за реализиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД представлява паралелен процесуален ред на този, установен в чл.245,ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист срещу мнимия взискател. Съдът не възприема разрешението на правния въпрос в цитираната практика на ВКС, изразена в решение № 212/27.11.2017 г. по т.дело № 754/2017 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК.

По касационната жалба:

Като взема предвид отговора на правния въпрос, събраните по делото доказателства, доводите на всяка от страните и въведените с касационната жалба касационни основания по чл.281,т.3 ГПК съдът приема, че решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част е неправилно по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По подадена молба от 12.11.2011 г. от взискателя И. И. П., чрез упълномощен от нея адвокат Б. Б. и приложен изпълнителен лист, издаден на 11.11.2010 г. по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Районен съд [населено място] е образувано изпълнително дело № 455/2010 г. по описа на ЧСИ А. Ц. с рег.№ 701 на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд Благоевград срещу длъжника С. С. С. – сега ищец по делото за събиране на парично вземане в размер на 193 000 главница, законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане и 3 860 лв. разноски по посоченото дело на Бургаския районен съд. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Бургаския районен съд въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК/редакцията на текста към момента на издаване на заповедта за изпълнение/ - запис на заповед. От приложения по делото препис от изпълнителен лист се установява, че С. С. С. е осъден да заплати на И. И. П. сумата 193 000 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 24.03.2008 г. в [населено място], с падеж на определен ден – 24.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2010 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски в размер на 3860 лв.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателката И. П. е посочила способ за изпълнение – запор на вземания на длъжника по банкови сметки в изброени от нея банки, съответно е поискала ЧСИ – сега ответник по иска да извърши проучване за имущество на длъжника, върху което може да се насочи принудителното изпълнение за събиране на вземанията. Изпълнителното дело е образувано на 12.11.2010 г. - в деня на получаване на молбата на взискателката И. П. от ЧСИ.

Видно от приложения препис от изпълнително дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц. на 15.11.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до посочените в молбата банки със седалище в гр.София, както и запорно съобщение до работодателя на длъжника „Лукойл Технолоджи Сервисиз България” ЕООД гр.Бургас за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

На 15.11.2010 г. ответникът е изискал справка по лице от Службата по вписванията гр.Бургас за установяване имуществото на длъжника. На същата дата ответникът е извършил справка в НБД и е установил, че ищецът е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица].

На посочената дата 15.11.2010 г. ответникът изпратил за връчване на длъжника покана за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за незабавно изпълнение, като връчването е възложено на ЧСИ Т. К. с рег. № .... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас.

От приложеното ксероксно копие от покана за доброволно изпълнение изх. № 07060/15.11.2010 г. и разписка за връчването й /л.324 от изп.дело/ се установява, че на 16.11.2010 г. служител с имена Г. Т., връчващ призовки при ЧСИ Т. К. е удостоверил в разписката за връчване, че на посочения адрес не е открито лице, на което да се връчи призовката, поради което на основание чл. 47 ГПК е залепил уведомление с изх. № 07052/15.11.2010 г. По делото е приложена разписка за връчване с дата 16.11.2010 г. /л.321 от изп.д./, в която е удостоверено от същия служител с посочени три имена Г. С. Т. при ЧСИ Т. К. с рег. № ..., че първият екземпляр от уведомлението е поставен върху входната врата. По делото е приложено ксероксно копие от уведомлението до длъжника С. С. С. с дата 16.11.2010 г. и изх. № 07052/15.11.2010 г./л.321 от изп.д./, според съдържанието на което длъжникът С. С. следва да се яви в двуседмичен срок, считано от 16.11.2010 г. в кантората на ЧСИ А.Ц. с рег. № ..., район на действие Окръжен съд Благоевград и адрес на кантората, ул.”Д-р Х. Т.”, № 38,ет.1 за получаване на Покана за доброволно изпълнение изх. № 07060/15.11.2010 г., като са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието - при неявяване в срока за получаване на поканата, същата ще бъде приложена към изпълнителното дело и ще се счита за редовно връчена.

На 15.11.2010 г. ЧСИ Ц. е изпратил писмо изх. № 07083 до ТД на НАП гр.Бургас, съдържащо искане за предоставяне на информация за длъжника по изп.дело № 455/2010 г. С. С. за следните обстоятелства: относно регистрацията на ищеца като задължено лице по глава IV ДОПК и на какво основание, доходи, имущества, активи, търговски обекти, декларирани банкови сметки, сключени договори по ЗЗД, ТЗ и др. от и с длъжник С. С., относно внесени осигурителни вноски и пълни данни за осигурителя. Изискано е и копие от подадена данъчна декларация от длъжника за предходната година.

С писмо изх. № 07084 на 15.11.2010 г. /л.44 от гр.дело/ до ТД на НАП Бургас, ЧСИ Ц. е изискал на основание чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК в 14-дневен срок от получаването да се изпрати удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника, наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение, номер и дата на образуване на изпълнителното дело от публичния изпълнител. Върху писмото е извършено отбелязване, че е изпратено по пощата, като по делото не са представени доказателства за момента, в който е получено от ТД на НАП Бургас. От приложените по делото писмени доказателства не се установява ЧСИ Ц. да е получил поисканото удостоверение от ТД на НАП Бургас.

С писмо, вх. № 07164/17.11.2010 г., постъпило по изп.дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц. на 17.11.2010 г. работодателят на ищеца „Лукойл Технолоджи Сервисиз България” ЕООД е уведомил съдебния изпълнител, че длъжника С. С. към момента на изпращане на писмото е в болничен отпуск с диагноза параноидна шизофрения, че е с трайно установена душевна болест – шизофрения отпреди 2008 г., че поради това същият трудно може да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да придобива права и да поема задължения. В писмото е изразено основателно възникнало съмнение от страна на работодателя относно наличието на порок във волеизявлението на С. С. при подписване на записа на заповед, въз основа на който е образувано частно гражданско дело № 9235/2010 г. на БРС. В писмото е отразено, че С. С. е настанен на болнично лечение в психиатрична болница в [населено място]. Към писмото са приложени два болнични листа - от 11.06.2007 г., според който на ищеца е разрешен отпуск, поради временна неработоспособност от 11.06.2007 г. до 16.06.2007 г. и болничен лист от 08.11.2010 г., издаден от ОДПЗС [населено място], съгласно който на ищеца е разрешен отпуск, поради временна неработоспособност за периода от време от 21.10.2010 г. до 05.11.2010 г., поради заболяване с диагноза параноидна шизофрения.

С писмо изх. № 07400 от 26.11.2010 г. ЧСИ Ц. е изискал от Окръжен съд гр.Бургас информация за обстоятелството дали е постановено влязло в сила съдебно решение на Бургаския окръжен съд за поставяне под запрещение на длъжника С. С. С..

От приложения по делото протокол, съставен от служител в кантората на ЧСИ Ц./л.65 от гр.д./ се установява, че на 02.12.2010 г. в 11.07 часа по настояване на взискателя е поискана справка по телефона от Окръжен съд [населено място] за обстоятелството дали е образувано гр.дело за поставяне на ищеца под запрещение и е получен отговор, че такова дело е образувано под № 1982/2010 г. на Бургаския окръжен съд, че молбата е била оставена без движение, поради невнесена държавна такса и, че няма влязло в сила решение.

На 02.12.2010 г. в кантората на ответника е получено удостоверение изх.№ 11-004445/30.11.2010 г./л.66 от гр.д./, издадено от Община Бургас в което е отразено, че в общината няма данни за правни ограничения на дееспособността на ищеца и назначен настойник/попечител.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че до 02.12.2010 г. след наложените запори на вземанията на ищеца по банкови сметки по специалната сметка на ответника ЧСИ Ц. са постъпили с банкови преводи суми от наличности по банкови сметки на ищеца в размер на общо 123 463.88 лв., а след 02.12.2010 г. до 24.04.2012 г. са получени още 4223.71 лв. – общо 127 687.59 лв.

От същото заключение се установява, че на 02.12.2010 г. с четири отделни платежни нареждания и веднъж касово ”на ръка” на взискателката по изпълнителното дело И. П. е преведена общо сумата 94 477 лв. и в брой на ръка сумата 21 165.98 лв., или общо сумата 115 642.98 лв., която сума е от събраните по сметката на ЧСИ парични средства от длъжника С.. Сумите са изплатени по нареждане на ЧСИ Ц.. Според заключението на вещото лице на 23.11.2010 г. от ЧСИ по фактура от същата дата е удържана сума от събраната от длъжника за покриване разноските по изпълнението в размер на 2823.84 лв. такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, на 25.11.2010 г. по две фактури от същата дата са удържани сумите 144.41 лв. и 2653.30 лв. такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, и на 08.12.2010 г. е наредено от ЧСИ да се изплати на адвокат пълномощника на взискателката сумата 2155 лв. адвокатско възнаграждение. Общия размер на удържаните суми, представляващи възнаграждение на ЧСИ по чл. 26 ТТРЗЧСИ и изплатената сума на адв.пълномощника на взискателката е 7820.90. В приложения към изпълнителното дело № 455/2010 г. договор за правна защита, сключен между взискателката П. и адв.Б.Б. договореното адвокатско възнаграждение 2155 лв. е отразено като внесена сума.

На 02.12.2010 г. е постъпила молба с вх. № 07567 по изп.дело № 455/2010 г., с която взискателката И. П. е поискала изпълнителното дело да се изпрати на друг ЧСИ с район на действие Окръжен съд Бургас за извършване на изпълнителни действия по отношение на имоти, собственост на длъжника. С молба вх. № 07730/09.12.2010 г. взискателката е конкретизирала искането изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ И. Б. Б. с рег. № ..., с район на действие Окръжен съд Бургас.

С писмо изх. № 07793/13.12.2010 г. ЧСИ А. Ц. на основание искането на взискателя по изпълнителното дело го е изпратил по компетентност за продължаване на принудителното изпълнение срещу длъжника С. С. на ЧСИ И. Б., рег. № ... на КЧСИ

С постановление от 15.12.2010 г. на ЧСИ И. Б., рег. № ... на КЧСИ, с район на действие Бургаски окръжен съд изпълнителното дело е било преобразувано под № 786/2010 г.

Впоследствие по подадена молба вх. № 2/03.01.2011 г. от взискателката И. П. до ЧСИ И. Б. изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Я. Б. с рег. № ... КЧСИ с район на действие БОС. С постановление от 05.01.2011 г. изпълнителното дело е преобразувано под № 1/2011 г. на ЧСИ Я. Б..

С определение от 25.05.2011 г. по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Бургаския районен съд е прогласено настъпилото ex lege на основание чл.420,ал.1,вр.чл.418,т.9 ГПК/в актуалната редакция/ спиране на производството по изп. дело № 1/2011 г. на ЧСИ Я. Б. с рег. № 709, като последица от подадено на 07.04.2011 г. възражение по чл.414 ГПК на длъжника С. С. против издадената заповед за незабавно изпълнение и е указал на подалата заявлението И. П. да предяви иск за установяване на вземането си. Поради неспазен срок за предявяване на установителния иск с влязло в сила на 22.06.2012 г. определение № 10492/13.12.2011 г. по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Районен съд Бургас заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист срещу ищеца са обезсилени.

С влязло в сила на 18.08.2011 г. решение № 270/01.08.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.дело № 1982/2010 г. ищецът С. С. е поставен под пълно запрещение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по настойническа преписка № 94-А-496/21.09.2011 г. на Община Бургас на 19.09.2011 г. Органът по настойничество и попечителство при Община Бургас е назначил за настойник на ищеца А. Л. Б..

По подадена молба от А. Б., като настойник на ищеца на 18.12.2012 г. от Бургаския районен съд на основание чл.404,т.1 и чл.406,ал.1 ГПК в изпълнение разпореждане на БРС от 18.12.2012 г. в полза на ищеца е издаден обратен изпълнителен лист срещу взискателката по изпълнителното дело И. И. П. за сумата 117 486.22 лв., платени по изп. дело № 1/2011 г. на ЧСИ с рег. № ... с район на действие БОС.Обратният изпълнителен лист е издаден на 18.12.2012 г. по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на БРС.

Като взема предвид установените факти по делото съдът преценява от правна страна следното:

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ,вр.чл.45 ЗЗД е специфична деликтна отговорност, която се реализира при противоправни действия/бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение. Без значение е дали тези действия са били обжалвани и резултата от обжалването. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.

Съдът преценява, че процесуалната незаконосъобразност на извършените действия при принудителното изпълнение по изпълнително дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц. се изразяват в ненадлежно връчване на Покана за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение на длъжника С. С., в неспазване на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, през който законът забранява на съдебния изпълнител да извършва типични за изпълнението действия, освен да налага само запор и възбрана. Незаконосъобразни са действията на ЧСИ, изразяващи се в плащане на взискателката на 02.12.2010 г. на суми в общ размер на 115642.98 лв., събрани при принудителното изпълнение, без да е започнал да тече двуседмичния срок за доброволно изпълнение за длъжника, както и събраната сума общо 7820.90 лв., включваща възнаграждение на ЧСИ – такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ и сумата 2155 лв., заплащане на адвокат пълномощника на взискателката. Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство по изп.дело № 455/2010 г. на ЧСИ А. Ц. е образувано при спазване изискванията на чл. 426,ал.1 и ал.2 ГПК – подадена молба от взискателя И. И. П. и приложен към същата изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Районен съд гр. Бургас въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 11.11.2010 г. за събиране на сумата 193000 лв. главница, законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2010 г. и 3860 лв. съдебни разноски. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК/в редакцията на текста към момента на издаването/ - запис на заповед, издаден на 24.03.2008 г. в гр. Бургас. Длъжник по изпълнението е ищецът С. С..

Установи се, че по образуваното изпълнително дело връчването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение е било възложено от ответника ЧСИ Ц. на ЧСИ Т. К. с рег. № ... с район на действие съдебния район на Окръжен съд Бургас. Възлагането е извършено, тъй като ответникът е установил, че постоянният адрес на ищеца, съвпадащ с настоящия е в [населено място], ул. „Цар Симеон I”, № 49 – т.е. в района на Окръжен съд гр. Бургас.

Съдът приема, че Поканата за доброволно изпълнение/ПДИ/ по изп. дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц. не е връчена при спазване на изискванията и реда, предвиден в чл.47,ал.1 ГПК, чрез залепване на уведомление. ПДИ е била адресирана до ищеца-длъжник на постоянния адрес, съвпадащ с настоящия - [населено място], ул.”Цар Симеон I”, № 49. Съгласно чл.47,ал.1 ГПК в редакцията на текста към момента на връчване на ПДИ, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Според чл.43 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс . С оглед на тази препращаща разпоредба се налага извод, че предвидените условия и ред по чл.37-58 ГПК, т.е и по чл.47 ГПК се прилагат и при връчване на Покана за доброволно изпълнение в производството по принудително изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС, изразена в решение № 233 по гр.дело № 7723/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, която съдът споделя относно предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването, чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е без правно значение.

В настоящият случай в разписката за връчване на ПДИ от служител с имена Г. Т., връчващ призовки при ЧСИ Т. К. с рег. № ... на КЧСИ е удостоверено на 16.11.2010 г., че на посочения адрес не е открито лице, на което да се връчи призовката, поради което на основание чл.47 ГПК е залепено уведомление. В разписката, удостоверяваща залепването на уведомлението е отразено от същия служител, че първият екземпляр от уведомлението е поставено върху входната врата на 16.11.2010 г. От посочените удостоверявания се установява, че връчването на Поканата за доброволно изпълнение, чрез залепване на уведомление е в нарушение на разпоредбите на чл.47,ал.1 ГПК/в актуалната редакция към момента на връчването/, тъй като връчителят е посетил еднократно настоящия адрес на ищеца-длъжник, който съвпада с постоянния, като не е потърсил сведения дали адресатът пребивава или не на адреса. Освен това връчителят е удостоверил в разписката за залепване на уведомление, че същото е поставено върху входната врата, без да е конкретизирано точното място на удостовереното от връчителя залепване – дали е залепено уведомление на вратата на жилището, или на входната врата на сградата, в която същото се намира. В разписката не е посочено дали връчителят е имал осигурен достъп до пощенската кутия на ищеца, с оглед на което е следвало да пусне уведомление и в нея, съгласно императивното изискване на чл.47,ал.1, изр.2 ГПК/в актуалната редакция на текста на ГПК към момента на връчването/.

При тези съображения съдът приема, че Поканата за доброволно изпълнение не е връчена на ищеца-длъжник с изтичане на двуседмичен срок, считано от 16.11.2010 г.

Като взема предвид разпоредбата на чл.428, ал.1 ГПК съдът намира, че при нередовно връчена покана за доброволно изпълнение, освен налагане на запор и възбрана ответникът ЧСИ Ц. е бил длъжен да не извършва други изпълнителни действия, включително и превод на суми на взискателката, събрани по наложените при изпращането на ПДИ запори по банкови сметки на длъжника. Към принудително изпълнение ответникът в качеството на ЧСИ е длъжен да пристъпи само при редовно връчена покана за доброволно изпълнение и след изтичане на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, в който длъжникът може да изпълни задължението, да подаде възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание чл.417,т.9 ГПК/в актуалната редакция/. А последица от подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника при издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.9 ГПК/в актуалната редакция/ за вземане, основано на запис на заповед е спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство, което настъпва по силата на закона, което спиране се прогласява от съда – чл.420,ал.1 ГПК/в актуалната редакция/. При нередовно връчена ПДИ на длъжника-ищец изпълнителните действия, изразяващи се в плащания от ЧСИ на взискателката на суми, събрани от длъжника в общ размер 115 642.98 лв. са незаконосъобразни. Незаконосъобразно са събрани и суми в общ размер на 7820.90 лв. възнаграждение на ЧСИ – такси по чл.26 ТТРЗЧСИ и изплатено възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателката.

Дори и да се приеме, че ПДИ е редовно връчена на длъжника С. С. съдът намира, че ЧСИ Ц. е могъл да извършва действия по принудително изпълнение след изтичане на срока по чл.47,ал.2 ГПК, който е двуседмичен от залепване на уведомлението за получаване на поканата и след изтичане на двуседмичния рок за доброволно изпълнение по чл.428,ал.1 ГПК. В случая двуседмичния срок по чл.47,ал.2 ГПК е изтекъл на 30.11.2010 г., а двуседмичния срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 14.12.2010 г. От доказателствата по делото е установено, че ответникът ЧСИ Ц. е извършил плащания на суми на взискателката в общ размер на 115 642.98 лв. на 02.12.2010 г. – преди изтичане на срока за доброволно изпълнение на 14.12.2010 г. и с оглед на това тези плащания представляват незаконосъобразни действия.

Неправилен е извода на въззивния съд, че ответникът ЧСИ Ц. е следвало да спре изпълнителното производство на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК, вр.чл.229,ал.1,т.3 ГПК до учредяване на настойничество или попечителство на длъжника, тъй като на 17.11.2010 г. е уведомен от работодателя, че страда от психично заболяване, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1,т.3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл.229,ал.1,т.2 и т. 3 ГПК с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление. В текста на чл.229,ал.1,т.3 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Хипотезата на чл.432,ал.1,т.3,вр.чл.229,ал.1,т.3 ГПК е приложима само при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което лицето е признато за недееспособно по реда на чл. 336 и сл. ГПК. С уважаване на иска по чл. 336 ГПК ответникът се лишава от дееспособност от деня, в който влиза в сила решението и то има действие по отношение на всички – чл.298,ал.3 ГПК от момента на влизането му в сила занапред. От този момент насетне недееспособното лице не разполага с процесуална правоспособност и в процеса то участва чрез своя законен представител – настойник по силата на закона – чл.28,ал.4 ГПК. Към всеки момент, предхождащ датата на влизане в сила на решението за поставяне под запрещение това лице се счита, че притежава възможността да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. С оглед на това съдът приема, че към 17.11.2010 г., когато е уведомен от работодателя, че ищецът-длъжник страда от психично заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си ЧСИ не може да счете длъжника за процесуално недееспособен и не е следвало да постанови спиране на изпълнението на основание чл. 432,ал.1,т.3,вр.чл.229,ал.1,т.3 ГПК. Няма процесуална пречка ЧСИ да сезира компетентния орган – прокуратурата, да предприеме съответните действия по отношение на длъжника за поставянето му под запрещение, но не може служебно да приеме, че последният е процесуално недееспособен, без да е проведено особено исково производство по реда на глава X. ГПК – чл.336 и сл. ГПК .

Като взема предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е установен елемента от фактическия състав на чл.441 ГПК,вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ,вр.чл.45, ал.1 ЗЗД – противоправно деяние на ответника ЧСИ Ц., представляващо извършени незаконосъобразни действия при принудителното изпълнение по изп.дело № 455/2010 г. –плащания на взискателката на събрани суми по наложени запори на длъжника - ищец на 02.12.2010 г. в общ размер на 115 642.98 лв., б ез да е връчена редовно Покана за доброволно изпълнение на длъжника, съответно без да е изтекъл двуседмичния срок по чл.428,ал.1 ГПК за доброволно изпълнение на задължението, като е удържал и суми, разноски по изпълнението в общ размер на 7820.90 лв., включваща такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ и сумата 2155 лв. на адвокат пълномощника на взискателката .

Съдът приема, че е установен и вторият елемент от фактическия състав на претендираната от ответника ЧСИ отговорност за вреди - ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби в общ размер на 123463.88 лв., включваща сумата 115642.98 лв., изплатена на взискателката И. П. на 02.12.2010 г. и сумата 7820.90 лв., включваща възнаграждение на ЧСИ за държавни такси по чл.26 ТТРЗЧСИ и изплатена сума на адвокат пълномощника на взискателката, включително и поради това, че изпълнителният лист и изпълнителното основание са обезсилени, поради неспазване на срока за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Както се посочи по-горе по делото се установи, че в полза на ищеца-длъжник на 18.12.2012 г. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата 117 486.22 лв., платени на взискателката И. И. П. по изп.дело № 1/2011 г. на ЧСИ, рег. № ..., район на действие БОС. Обратният изпълнителен лист удостоверява вземане на ищеца срещу мнимата взискателка за сумата 115 642.98 лв., изплатени на последната при принудителното изпълнение по изпълнително дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц.. В тази хипотеза имуществената отговорност на ЧСИ за причинени имуществени вреди на длъжника по изпълнението от процесуално незаконосъобразни действия по същото изпълнително дело № 455/2010 г. не отпада, както правилно е приел въззивния съд.

Вземането на ищеца С. С., удостоверено в обратния изпълнителен лист е възникнало на правно основание, различно от правното основание на вземането за вреди по чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД. Предназначението на всяко от вземанията е да се възстанови в патримониума на длъжника неправомерно събраните суми и разноските по изпълнението. С оглед на това уредената от закона възможност в полза на длъжника да се издаде обратен изпълнителен лист по чл.245 ГПК при отмяна или обезсилване на съдебния акт, въз основа на който е допуснато предварително изпълнение не освобождава ЧСИ от отговорност за причинени вреди от неправомерни действия при принудителното изпълнение. По действащото ни право законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща длъжника, който се е снабдил с обратен изпълнителен лист за събрана сума при принудително изпълнение да претендира същата сума с иск по чл.441 ГПК. Плащането на едно от двете задължени лица – на длъжника по обратния изпълнителен лист или ЧСИ погасява задължението на другото лице. Дали е налице плащане на задълженото лице не е въпрос по допустимост, а по основателност на иска по чл.441 ГПК. В случая твърдения и доказателства за извършено плащане по обратния изпълнителен лист няма.

Установено е по делото и наличието на пряка причинна връзка между претърпените имуществени вреди от ищеца и противоправното поведение на ЧСИ Ц.. Имуществените вреди в общ размер на сумата 123463.88 лв. са типична и закономерна последица от противоправното поведение на ЧСИ. Ако не бе извършил изпълнителните действия – плащане на суми на взискателката по изп.дело № 455/2010 г. преди редовно връчена ПДИ и удържани разноски по изпълнението – възнаграждение на ЧСИ по чл.26 от ТТРЗЧСИ събраните суми не биха излезли от патримониума на ищеца-длъжник, съответно биха се намирали по сметката на ЧСИ и биха му били върнати след обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, и прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд в този смисъл са правилни. Противоправното деяние е извършено виновно от ЧСИ, тъй като от събраните по делото доказателства, презумпцията, че вината се предполага по чл.45,ал.2 ЗЗД не е оборена.

Основателно е въведеното възражение от ответника, че искът е погасен по давност. В случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.

Съгласно практиката на ВС и ВКС – ППВС № 2/1981 г. и т.решение № 5/05.04.2006 г. по т.дело № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен от деня на неговото откриване. Началото на погасителната давност съгласно чл.114,ал.3 ЗЗД е от откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава – чл.84,ал.3 ЗЗД.

По делото се установи, че процесуални действия по процесното изпълнително производство е извършвал ответника и още двама съдебни изпълнители. Съдът приема, че ищецът е узнал, че противоправното деяние е извършено от ЧСИ Ц. на 07.04.2011 г. и от този момент вземането за обезщетение от непозволено увреждане е изискуемо. Този извод извежда като взема предвид твърденията в приложеното по делото заверено копие от молба вх. № 13618/07.04.2011 г., подадена адв.П. З., упълномощен от пълномощника на ищеца А. Б./л.503 от гр.дело/ по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Бургаския районен съд и постъпила в съда на 07.04.2011 г. С молбата е поискано издаване на съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с копие от намиращите се по гр.дело № 1982/2010 г. на Бургаския окръжен съд писмо изх. № 07400/26.11.2010 г. на ЧСИ Ц., съдебно удостоверение и разписка за получаването му от съдебния изпълнител. В молбата се съдържат твърдения за издаден на 11.11.2010 г. в полза на молителката по делото – И. П. изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на заповед за изпълнение за сумата 193 000 лв., дължими въз основа на запис на заповед от 24.03.2008 г., за образувано изпълнително дело № 455/2010 г. на ЧСИ А. Ц., рег. № ..., с район на действие Окръжен съд Благоевград. Съдържат се твърдения, че въпреки нередовно връчена ПДИ на длъжника-ищец ЧСИ Ц. е пристъпил към изпълнение срещу имуществото му.

Освен посоченото от адвокат пълномощника на ищеца в цитираната молба до Районен съд гр.Бургас подадена по ч.гр.дело № 9235/2010 г. съдът съобразява и твърденията в исковата молба, че през зимата на 2011 г., чрез пълномощника А. Б. ищецът е узнал, че сметките му в една от банките, където има спестовни влогове е запорирана по наложени запори от ЧСИ А. Ц. с район на действие Окръжен съд Благоевград по изпълнително дело № 455/2010 г. и, че сумите са преведени на ЧСИ, че след справка в Бургаските съдилища отново чрез пълномощника е узнал, че по молба от 10.11.2010 г. от неизвестно за него лице И. П. от Благоевград е образувано ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Бургаския районен съд и на 11.11.2010 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.9 ГПК за сумата 193 000 лв. с лихви и разноски и издаден изпълнителен лист на същата дата 11.11.2010 г.

Като взема предвид признанията на ищеца в исковата молба и твърденията в молба вх. № 13618/07.04.2011 г., подадена по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на БРС съдът приема, че на 07.04.2011 г. ищецът е узнал, чрез надлежен представител, че ЧСИ Ц. е наредил да бъдат изплатени суми в общ размер на 115 642.98 лв. на взискателката И. П., които са събрани по наложените запори, съответно са удържани суми от ЧСИ по чл.26 ТТРЗЧСИ и е преведена сума на адвокат пълномощника на взискателката. Исковата молба, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД е постъпила в Благоевградския окръжен съд на 20.12.2017 г. след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съдът формира този извод, като съобразява разпоредбите на чл.115,б.”е” ЗЗД, че давност не е текла за периода от време от 18.08.2011 г. до 19.03.2012 г., а именно от влизане в сила на решението на Бургаския окръжен съд, с което ищецът е поставен под пълно запрещение до назначаване на настойник и шест месеца след това. Зачитайки и този период от време, през който давност не е текла от момента на узнаването от ищеца, че противоправните действия са извършени от ЧСИ – от 07.04.2011 г. до предявяване на иска на 20.12.207 г. петгодишния давностен срок е изтекъл.

Дори и да се приеме, че ищецът не е узнал на 07.04.2011 г. за извършените незаконосъобразни действия на ЧСИ Ц., описани по-горе съдът преценява, че най-късният момент, в който е налице такова знание е 18.12.2012 г., на която дата Бургаския районен съд по ч.гр.дело № 9235/2010 г. е издал обратен изпълнителен лист в полза на ищеца С. С. за сумата 117 486.22 лв., заплатени на взискателката по изпълнителното дело. Не са налице данни по делото за момента, в който ищецът е подал молба за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл.245,ал.3 ГПК/в актуалната редакция към момента на издаването/ за връщане на заплатените суми на взискателката по изп.дело № 455/2010 г. на ЧСИ Ц., впоследствие преобразувано под нов номер при друг ЧСИ. Фактът, че обратен изпълнителен лист за платените от ищеца суми на взискателката И. П. е издаден на 18.12.2012 г., преценен в съвкупност с признанията в исковата молба и в молбата от 07.04.2011 г., подадена по ч.гр.дело № 9235/2010 г. на Бургаския районен съд, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 193 000 лв. налагат извод, че на 18.12.2012 г. ищецът е узнал, че незаконосъобразните действия – нареденото плащане на суми на взискателката по изп.дело № 455/2010 г. от ЧСИ Ц., съответно че последният е удържал суми за разноски по изпълнението – възнаграждение на ЧСИ по чл.26 ТТРЗЧСИ и изплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателката. До предявяване на иска, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – 20.12.2017 г. петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл. Следователно искът, макар и основателен за сумата 123 463.88 лв., претърпени имуществени вреди, под формата на загуби следва да се отхвърли като погасен по давност. Изводът на въззивния съд, че длъжникът е узнал за противоправните действия на ЧСИ Ц. през месец януари 2013 г. и поради това предявения иск не е погасен по давност е неправилен.

Съобразявайки посоченото настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено решението на Благоевградския окръжен съд в отхвърлената част на иска, предявен от С. С. С. срещу ЧСИ А. Б. Ц. с правно основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45,ал.1 ЗЗД за сумата 123 463.88 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.441, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45,ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 123 463.88 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. Вместо отменената част предявения иск от С. С. С. срещу ЧСИ А. Б. Ц. с правно основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 123463.88 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, от която сумата 115 642.98 лв. са заплатени на взискателя по изп.дело № 455/2010 г. и 7820.90 лв.заплатени такси по чл.26 от ТТЗЧСИ и адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника на взискателката, следва да се отхвърли като погасен по давност.

Въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ,вр.чл.45 ЗЗД над сумата 123463.88 лв. до 127486.22 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди сумата 2499.28 лв. разноски по делото заплатена държавна такса за настоящото производство. В полза на ответника-жалбоподател не следва да се заплащат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като в приложените фактури, към договорите за правна защита и съдействие, представени пред всяка от инстанциите е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено на търговско дружество, което не е адвокатско дружество – за първата инстанция адвокатското възнаграждение е заплатено на „Лоялконсулт Партнърс” ЕООД. Приложен е и договор за правно обслужване, сключен на 30.09.2015 г. между търговското дружество и адв. М. С.. Предмет на договора е юридическа помощ на дружеството-възложител по всички въпроси от дейността му. Не са налице данни дружеството да е упълномощило адв. С. да осъществява процесуално представителство по първоинстанционното дело. За въззивното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ЧСИ Ц. и адв.С., от който се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение 4850 лв. Според приложената фактура и платежно нареждане сумата е изплатена на търговско дружество „Смартконсулт 21” ЕООД, което не е адвокатско дружество, а не на адв. С.. Пред касационната инстанция е представено адвокатско пълномощно, от което се установява, че ЧСИ Ц. е упълномощил адв.М. С. да осъществява процесуално представителство пред ВКС. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение 3233 лв. Видно от приложената фактура и платежно нареждане адвокатското възнаграждение е заплатено на търговското дружество”Смартконсулт 21” ЕООД, което не е адвокатско дружество. От приложения договор за правно обслужване от 01.02.2015 г., сключен между дружеството и адв.С. не се установява надлежно упълномощаване за процесуално представителство за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 2669/02.12.2019 г., постановено по гр.дело № 1223/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която е отменено решение № 4754/22.10.2018 г. по гр.дело № 304/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.441 ГПК,вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45,ал.1 ЗЗД, предявен от С. С. С., [населено място], [улица], чрез настойника А. Л. Б. срещу А. Б. Ц., [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № 38, действащ като ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград за заплащане на сумата 123 463.88 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която на основание чл.78,ал.3 ГПК С. С. С. е осъден да заплати на А. Б. Ц. съдебни разноски над сумата 153.02 лв. до присъдения размер от 4850 лв. и вместо това е осъден А. Б. Ц., действащ като ЧСИ с рег. № 701 на КЧСИ да заплати на С. С. С. по иска с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ и чл.45,ал.1 ЗЗД сумата 123463.88 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на взискателя по изп.дело № 455/2010 г на сумата от 115 642.98 лв., както и в събиране на такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 7280.90 лв., вследствие на осъществени незаконни процесуални действия по принудителното изпълнение, ведно със законната лихва от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане и е осъден А. Б. Ц., действащ като ЧСИ с рег. № ... на КЧСИ да заплати на адв.Х. Т. сумата 3999.28 лв.адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС, както и да заплати сумата 3999.28 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС, а в полза на бюджета на Окръжен съд [населено място] да заплати сумата 4938.56 лв. държавна такса и сумата 193.69 лв. съдебни разноски, а в полза на бюджета на САС да заплати сумата 2469.28 лв. държавна такса и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявения иск от С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], чрез настойника А. Л. Б., ЕГН [ЕГН] срещу А. Б. Ц., [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № 38, действащ като ЧСИ с рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград с правно основание чл.441,ал.1 ГПК, вр.чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 123463.88 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на взискателя по изпълнително дело № 455/2010 г. на сумата 115 642.98 лв., както и в събиране на такси по чл.26 ТТРЗЧСИ и разноски по изпълнителното дело в размер на 7820.90 лв., последица от незаконни процесуални действия по принудителното изпълнение, ведно със законната лихва от 20.12.2014 г. до окончателното изплащане, като погасен по давност.

Осъжда С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”Цар Симеон I”, № 49, представляван от настойника А. Л. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЧСИ А. Б. Ц., с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Благоевград сумата 2499.28 лв. разноски по делото за касационното производство, заплатени държавни такси.

Решението е постановено при участието на ЗАД”Армеец” АД, ЕИК 121076907 – трето лице помагач на ответника ЧСИ А. Б. Ц., рег. № ... на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Благоевград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: