Условия за тълкуване на съдебно решение и поправка на очевидна фактическа грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50038

гр. София, 15.05.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА
като изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 3099 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 ГПК и чл. 247 ГПК.

Подадени са от Й. Ч. Г. молби вх. № № 3421 и 3423, и двете от 14.04.2022 год., за тълкуване на конкретен израз в решение № 65 от 28.07.2021 год. по настоящето дело и за поправка на допусната грешка в определение № 30 от 22.01.2021 год. по същото дело относно размера на държавната такса.

В първата молба се излагат съображения относно един от разгледаните в производството по делото искове в условията на евентуалност – за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС с предмет претендираните парични суми и периоди. Молителят поддържа, че изразът на съда в мотивите на решението „поради липсата на писмено поискване от страна на ищеца“ подлежи на тълкуване с оглед отказа да се присъди обезщетение, в контекста на събраните по делото писмени доказателства.

Във втората молба се поддържа, че е допусната грешка в определения размер на държавната такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, която молителят иска да се поправи.

В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Й. А. с оспорване на молбите. Другият ответник по тях - И. Д. И. не е взел становище.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите и исканията на молителя, намира следното:

С решението от 28.07.2021 год., постановено по настоящето дело, е оставено в сила въззивното решение в частите по претенциите по сметки за периода от 12.06.2015 год. до 21.02.2017 год., респ. до предявяването на исковете, като са изложени съображения по претенциите за наем, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както и по евентуално предявените такива по чл. 31, ал. 2 ЗС, като последните, макар и допустими, са приети за неоснователни за първия от периодите поради липсата на писмено поискване от страна на ищеца преди предявяването на претенциите в съдебно заседание на 21.02.2017 год.

Този извод на съда, според молителя, противоречи на писмените доказателства по делото, подробно описани в първата молба, установяващи факта на получаване на писмените покани от ответниците. Поддържа също, че са налице и признания от тяхна страна, поради което и обосновава твърдения за основателност на претенциите му за съразмерна част от средната пазарна цена на наема за общия имот в посочените два периода.

Молбата за тълкуване на постановеното касационно решение, макар и допустима, е неоснователна. Съгласно постоянната непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 251 ГПК, на тълкуване подлежат влезли в сила съдебни актове, които са неясни, двусмислени, поради което и е невъзможно да се извлече формираната от съда воля, като този техен порок е обективиран в постановения диспозитив на решението, което го прави неизпълним. Мотивите, дори и да са неясни, не подлежат на тълкуване. В производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон /Р № 23 от 26.01.2018 год. по т. д. № 2815/2017 год., ТК, ІІ т. о., Р № 8 от 22.01.2015 год. по гр. д. № 3921/2014 год. ІІ г. о./.

Решението по настоящето дело не е неясно и не се нуждае от тълкуване в частта, с която е оставено в сила въззивното решение по претенциите на молителя по сметките. В мотивите касационният състав е изразил ясно становището си, че същите са неоснователни по изложените съображения, в т. ч. и по евентуално предявените искове, в частност за един от исковите периоди. Не е допустимо по реда на чл. 251 ГПК да се иска съдът да измени извода си за липса на писмено поискване, като приеме обратното въз основа на сочените от молителя доказателства. Въз основа на тях се обосновава довод за неправилност на този фактически извод, който не може да бъде предмет на настоящето производство по тълкуване. Формираната от съда воля е ясно изразена в постановения диспозитив на решението, поради което и молбата по чл. 251 ГПК следва да се остави без уважение.

Неоснователна е и втората молба с вх. № 3423 по чл. 247 ГПК.

В определението по чл. 288 ГПК / № 30 от 22.01.2021 год./ по настоящето дело съдът е указал на касатора, сега молител, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК в размер на 3 641.70 лв. Указанието е изпълнено в срок, като част от тази такса е присъдена като разноски съразмерно с оглед изхода на делото при касационното разглеждане. Не са налице възражения срещу посочения в определението размер, нито е искано изменение на решението в частта за разноските, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК.

Както е прието в установената съдебна практика, по реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението /диспозитива му/. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението.

В настоящия случай не е налице очевидна фактическа грешка в посочения в диспозитива размер на държавната такса, тъй като липсва несъответствие с формираната истинска воля на съда, изразена в мотивите на определението. Не е налице и техническа грешка, която да е установима поради явния й характер и респ. поправима по този ред. С оглед предмета на настоящето производство не е допустимо в него да се излагат други съображения, вкл. относно определяне на размера на държавната такса, който въпрос е такъв по администриране на делото. А и липсва основание за това с оглед внасяне на определената държавна такса в рамките на образуваното и приключило касационно производство, съгласно постановеното определение по чл. 288 ГПК.

По тези съображения, настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от Й. Ч. Г. от [населено място] молби вх. № № 3421 и 3423, и двете от 14.04.2022 год., за тълкуване на конкретен израз в решение № 65 от 28.07.2021 год. по гр. д. № 3099/2020 год. на ВКС, ІІ г. о. и за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 30 от 22.01.2021 год. по същото дело относно размера на държавната такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: