Практика · Върховен касационен съд · 04 Юни 2024
Придобивна давност при предадено от наследодателя владение на имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Спорът е дали апартамент подлежи на съдебна делба между наследници или е придобит изцяло по давност от една от дъщерите и нейния съпруг. Върховният касационен съд постановява, че имотът е придобит по давност и отхвърля иска за делба. Съдът приема, че владението е предадено още приживе на наследодателя и давността не се прекъсва от неговата смърт.
Какво приема съдът
Смъртта на собственика не прекъсва започналата придобивна давност в полза на наследник, на когото имотът е бил предаден приживе. В тази хипотеза владелецът не е длъжен да демонстрира пред останалите наследници намерение да свои имота за себе си.
Приложени разпоредби
- чл. 69 ЗС
- чл. 79, ал. 1 ЗС
- чл. 81 ЗС
- чл. 83 ЗС
- чл. 84 ЗС
- чл. 116 ЗЗД
- чл. 78 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
придобивна давноствладениеделба на имотнаследодателпрекъсване на давност
Текстът на акта
Ключови фрази 4 решение по гр.д.№ 3005 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр.София, 14.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3005 по описа за 2023 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А.- М. И. Д. и Д. С. Д. против решение № 277 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 99 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260401 от 30.09.2022 г. по гр.д.№ 12362 от 2020 г. на Варненския районен съд, X състав в частта му, с която е отхвърлен иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* и вместо това е постановено решение за допускане на делба на този апартамент между следните лица и квоти: 6/12 ид.ч. за А.- М. И. Д. и Д. С. Д. в режим на СИО, 2/12 ид.ч. за А.- М. И. Д., 2/12 ид.ч. за Р. А. И., 1/12 ид.ч. за А. Г. М. и 1/12 ид.ч. за В. А. М.. С определение № 1300 от 20.03.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1377 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси: 1. Със смъртта на собственика на имота прекъсва ли се срокът на давностно владение, което е установено приживе на собственика от трето лице, чрез предаване на владението от самия собственик на това трето лице ? 2. Следва ли в тази хипотеза третото лице- владелец на имота, ако е наследник на починалия собственик, да демонстрира пред останалите наследници на собственика намерението си да свои имота само за себе си или действа презумпцията на чл.69 ЗС ? Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание. За заседанието касаторите са депозирали писмено становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд по поставените въпроси споделя приетото в горепосочените решения на ВКС, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху целия имот. Когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик/, действат презумпциите на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, тоест счита се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС давностен срок, фактът на наследяването не променя качеството на владелец на наследника, който е установил фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. Владението на този наследник е установено на основание, различно от наследяването, поради което съгласно чл.69 ЗС следва да се счита, че и след смъртта на наследодателя той продължава да владее имота само за себе си и не е нужно да извършва действия, с които да демонстрира пред наследниците намерението си за своене. Освен това, смъртта на наследодателя не прекъсва започналия да тече в полза на владелеца давностен срок, тъй като основанията за прекъсване на придобивната давност са изрично и изчерпателно посочени в чл.81 и чл.84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, като смъртта на собственика на имота не е измежду тези основания. Като е приел обратното /че въпреки че А.- М. Д. и съпругът й Д. Д. са установили владение върху процесния имот още на 19.11.2002 г., приживе на един от собствениците на имота /бащата на Д.- И. Т. И./, те не са придобили по давност правото на собственост върху притежаваната от И. И. част от имота към 19.11.2012 г., а и към по-късен момент, защото след смъртта на И. И. на 28.06.2012 г. не са демонстрирали пред останалите наследници на И. И. намерението си да своят целия имот/, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени дейстия. По съществото на спора настоящият състав на ВКС приема следното: Съдът е бил сезиран с иск за делба на няколко имота, един от които апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, ведно с изба с площ от 5,94 кв.м. и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена тази сграда. Първоинстанционният съд е допуснал до делба останалите имоти, но е отхвърлил иска за делба на горепосочения апартамент, като е приел за основателно направеното от А.- М. Д. и съпруга й Д. Д. възражение за придобиване на апартамента по давност. По жалба на А. Г. М. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, касаещо апартамента, и е допуснал делба на този апартамент между наследниците на И. Т. И., като е счел за неоснователно възражението за придобиване по давност на останалата в наследството на И. И. ид.ч. от апартамента. Не се спори между страните и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният апартамент е бил придобит в условията на СИО от съпрузите И. Т. И. и Р. А. И.- по силата на реализирано право на строеж, учредено с протоколно решение на ИК на ГОНС- В. № 81/27 от 25.06.1969 г. След смъртта си на 28.06.2012 г. И. Т. И. оставя следните наследници по закон: съпругата си Р. А. И. и двете си дъщери А.- М. И. Д. и Д. И. М.. Последната също е починала на 10.02.2019 г., като е оставила за наследници съпруга си А. Г. М. и сина си В. А. М.. С оглед събраните по делото доказателства, основателно се явява възражението на А.- М. И. Д. и съпруга й Д. С. Д., че са придобили имота по давност. От признанията на съделителката Р. И. и от показанията на разпитаните свидетели И. С., Ю. И., В. Н. и Я. Я. е установено, че до края на 2004 г. в процесния апартамент живеели двете сестри А.- М. и Д. със семействата си. Родителите им и собственици на имота И. И. и Р. И. живели в апартамента до 1997 г., след което се преместват да живеят постоянно в къщата си в с.Припек. Между родителите и двете дъщери имало договорка да разпределят приживе процесния апартамент за ползване и собственост на дъщерята А.- М., а на другата дъщеря Д.- да закупят друг апартамент, в която тя да живее със семейството си. В края на 2004 г. /след като направили ремонт на закупения с нотариален акт № 20 от 19.11.2002 г. апартамент/ Д. М. и съпругът й А. М. напуснали процесния апартамент и се преместили да живеят в новото си жилище. От този момент /края на 2004 г./ А.- М. Д. и съпругът й Д. Д. са установили владение върху целия имот /самостоятелна фактическа власт с намерение за своене/. С изтичането на 10-годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС, считано от края на 2004 г., в края на 2014 г. А.- М. Д. и съпругът й Д. Д. са придобили имота по давност. Предвид отговора на поставените по делото правни въпроси, ВКС приема, че фактът, че един от собствениците на имота /бащата И. Т. И./ е починал на 28.06.2012 г. /преди изтичане на горепосочения 10-годишен срок на владение в края на 2014 г./, няма за последица прекъсване на срока на давностно владение на А.-М. Д. и Д. Д., нито води до превръщането на А.- М. Д. и Д. Д. от владелци на целия имот в държатели на тези идеални части от имота, които са придобити по наследство от наследниците на И. И. след неговата смърт. Тъй като А.- М. Д. и Д. Д. са установили владение върху имота още приживе на наследодателя И. И., след неговата смърт не е било необходимо отново да демонстрират пред другите наследници на И. И. намерението си за своене на този имот. С оглед на изложеното ВКС приема, че между страните /наследници на бившия собственик И. И./ не е налице съсобственост върху процесния апартамент, поради което искът за неговата делба следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците А. М. и В. М. дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите направените от тях разноски по делото пред ВКС в размер на 1 100 лв., включващи 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 100 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 950 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 277 от 06.03.2023 г. по в.гр.д.№ 99 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от А. Г. М. и В. А. М., и двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място] дол, обл.В., [улица], чрез адв.Г. М., срещу Р. А. И. с постоянен адрес: [населено място], общ.А., обл.В., А.- М. И. Д. и Д. С. Д., последните двама с адрес: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* и съдебен адрес: [населено място], [улица] /вход Курортно строителство/, ет.*, офис *, чрез адв.С. И., иск за делба на следния имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 79,89 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, коридор, баня, клозет и дрешник, ведно с избено помещение № * с площ от 5,94 кв.м. и припадащите се 0,3826 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена тази сграда. ОСЪЖДА А. Г. М. и В. А. М. с горепосочените адреси да заплатят на А.- М. И. Д. и Д. С. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 1 100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.