Обезщетение за увредени електроразпределителни стълбове от кабелен оператор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

София, 05.07.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4036 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, чрез юрисконсулт С. П., против решение № 260088 от 22.07.2021 г., постановено по гр. д. № 280 по описа за 2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 498 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 2973/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив против „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, гр. Пловдив иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 97 756.85 лв., от които 26 681.39 лв. материали и транспортни разходи за тях за подмяна на 75 броя стълбове и пилони, описани в таблица № 1, неразделна част от исковата молба и 71 075.46 лв. за демонтаж на увредени стълбове, монтаж на нови и възстановяване на мрежата в оперативно състояние.

„Цифрова кабелна корпорация“ ООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат И. Б. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 96 от 16.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: при преценка дали е налице причинно-следствена връзка между противоправно деяние и настъпилите вреди, както и при определяне вида и размера на тези вреди, причинени върху определена вещ, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със специфичните характеристики на тази вещ и да вземе предвид изискванията за нейната експлоатация, предвидени в закона и/или от нейния производител, в които не се допуска каквото и да е нарушение на нейната цялост или претоварване, предвид специфичните й характеристики.

Въпросът е относим към настоящия спор, по който се претендира обезщетение за вреди от нарушаване бетонното покритие на 75 броя стоманобетонни центрофугални стълбове, като съдът е направил извод, че стълбовете са годни за експлоатация и липсва причинна връзка, която да обуслови необходимост от подмяна им.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС - решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., ІІІ гр. о. – е дадено тълкуване как се преценява наличието на причинна връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: „Причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука, но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.

Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става дума за така наречената теория за адекватната причинна връзка, известна още като теория за относимата причина. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.“

От това тълкуване следва да се изходи и при отговора на поставения по настоящото дело въпрос. В хипотеза, когато се претендира обезщетяване на вреди вследствие нарушение целостта на вещ съдът следва да съобрази специфичните характеристики на тази вещ, установени ли са нормативни изисквания за нейната експлоатация и поддръжка и целта с която са въведени, както и изискванията на производителя на вещта относно безопасното й ползване в експлоатационния срок, а не единствено настоящото състояние на вещта. Причинна връзка ще липсва само ако вредата би била налице при обичайно стечение на обстоятелствата и при мислено изключване на поведението на деликвента.

По основателността на касационната жалба:

Ищцовото дружество е основало иска на твърденията, че е енергийно предприятие – оператор на електроразпределителна мрежа, като територията на община Пловдив е включена в обособената му с лицензията територия; елементите на електроразпределителната мрежа на територията на община Пловдив, чрез които осъществява своята дейност, са негова собственост и има задължение да я поддържа в съответствие с приетите от КЕВР Правила за управление на електроенергийната система (ДВ бр. 68/2007 г.) и Правила за управление на електроразпределителните мрежи (ДВ бр. 66/2007 г.), поради което дружеството е собственик и е задължено да поддържа електропровод (част от електроразпределителната мрежа), представляващ въздушна кабелна мрежа ниско напрежение, находяща се на територията на кв. Прослав в гр. Пловдив, придобита чрез правоприемство и по давност (1992 г. – 2006 г.), като дружеството я владее и понастоящем; мрежата е въздушна кабелна мрежа НН и е изградена, разположена и функционира на посочените улици в квартал Прослав на гр. Пловдив описаният електропровод е изграден с центрофугални стоманобетонни стълбове, произведени от „Симат“ АД – Димитровград, проектирани да носят електропроводната част на разпределителната мрежа и проводниците на уличното осветление от описаните в ИМ типове, като в съответствие с изискванията на производителя ищцовото дружество е монтирало електромерните табла на потребителите на електрическа енергия в кв. Прослав на гр. Пловдив на специално поставени за целта самостоятелни пилони, изпълнени от стоманени поцинковани тръби, а електрозахранването на потребителите от стълбовата линия до електромерните табла и оттам до техните жилища се осъществява с изолирани проводници, за които разположените в непосредствена близост до стълбовете пилони служат като носещ елемент и облекчават тяхната работа и така описания електропровод е въведен в експлоатация през 2008 г. и е заведен в баланса на дружеството. През 2017 г. ответното дружество, въз основа на Разрешение за строеж № 105/13.05.2016 г. е извършило строеж „Разширение на съществуваща електронна съобщителна мрежа“, негова собственост, на територията на Район Западен, кв. Прослав, с място на изпълнение – уличната регулация, публична общинска собственост, като според одобрената за строежа проектна документация, разширението на съществуващата електронна съобщителна мрежа на ответника следва да се изпълнява на посочената територия само подземно, като няма предвидени доставки и монтаж на други съоръжения и елементи, които да са предназначени за въздушни електронни съобщителни мрежи, както и за абонатни отклонения и инвестиционният проект е бил съгласуван с ищеца, като е подписан двустранен съгласувателен Протокол № 17137079 от 04.04.2016 г. -единствено за изграждането на подземна електронна съобщителна мрежа. Въпреки това, през м. юни 2017 г. служители на ищцовото дружество констатирали, че без негово знание и съгласие и в нарушение разрешеното и на нормативната уредба ответникът „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, гр. Пловдив е осъществил множество монтажи на свои абонатни и разпределителни табла, както и на кабели и HDPE тръби за отпични кабели върху носещите стоманобетонни центрофугални стълбове и помощни пилони за монтаж на електромерни табла, като по този начин е изградил и въздушна електронна съобщителна мрежа, използвайки като носещи елементи части от електроразпределителната мрежа на ищеца. С така извършения монтаж от страна на ответното дружество на съоръжения от електронната му съобщителна мрежа върху носещи стоманобетонни стълбове – част от електроразпределителната мрежа ниско напрежение в кв. Прослав, собственост на ищеца, на същия са причинени имуществени вреди в размер на общо 97 756,85 лв., изразяващи се в увреждане на конструкцията на 75 бр. стоманобетонни центрофугални стълбове (пробиването на технологични отвори за окачване и/или укрепване на елементи от електронната съобщителна мрежа на ответника), като стойността на необходимите материали и транспортните разходи за подмяна на увредените стълбове възлиза на 26 681,39 лв., а стойността на необходимите СМР за демонтаж на увредените стълбове, монтаж на нови такива и възстановяване на мрежата в оперативно състояние, е в размер на 71 075,46 лв.

В отговор на исковата молба ответникът „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, гр. Пловдив е оспорило: правото на собственост на ищеца върху процесните 75 броя стоманобетонни стълбове с довод, че същите са публична общинска собственост; извършването на увреждащи действия от негови служители, на които е било възложено и те са изпълнили подземната част на електронната съобщителна мрежа, а наземната част (монтаж на описаните в исковата молба табла, тръби и оптични кабели) е възложено от трети лица – възложено и заплатено от всеки индивидуален потребител на услугата и е собственост на съответния възложител, а логото, монтирано върху кутиите, монтирани върху центрофугалните стълбове или помощните пилони е за означаване доставчика на електронната услуга до границата между уличната регулация и частния имот на съответния абонат, но няма отношение към собствеността на елементите и съоръженията от съответната въздушна връзка с абоната; причинените на ищеца вреди, тъй като нито служителите на ищеца, нито третите лица, извършили СМР, са увредили стълбовете, при това до такава степен, че да се налага тяхната подмяна с нови.

Въззивният съд, обсъждайки писмени доказателства, заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. С. и инж. И. (че повечето стари носещи стълбове в кв. Прослав на гр. Пловдив са с товаропоносимост от 125 кг и са монтирани в периода 1965 – 1967 г.) и приложимата нормативна уредба, е формирал извод, че процесните стълбове като част от мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система на урбанизираната територия на гр. Пловдив са включени в уставния фонд на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „НЕК“ АД, което е правоприемник на Стопански електроснабдителен комбинат – Пловдив и на Стопански енергиен комбинат – Пловдив, поради което още към 1991 г. те са собственост на държавното търговско дружество и не са преминали в собственост на община Пловдив, а понастоящем са собственост на ищцовото дружество като съставна част на неговата въздушна кабелна мрежа.

Неоснователни са доводите на ответното дружество, поддържани и в отговора на касационната жалба, за неправилност и необоснованост на изводите относно собствеността на процесните стълбове.

Тезата му е, че стълбовете не се включват легалните определения на „електропреносна мрежа“, „евектропроводи“, „електроразпределителна мрежа“ и „енергиен обект“, които касаят активи, които пряко и непосредствено са предназначени за производство и пренос на електрическа енергия и нямат и не могат да имат друго функционално предназначение. Тази теза е правно необоснована. В легалното определение на „техническа инфраструктора“по § 5, т. 31 ДР на ЗУТ се включват и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването, а съгласно легалните определения на § 1, т. 20 и т. 21 ДР на ЗЕ "електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци, а "електропроводи" са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на "линейни инженерни мрежи на електроснабдяването" по смисъла на ЗУТ. Издадената въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии изрично въвежда изисквания и към стълбовете на въздушни електропроводни линии. Следователно стълбовете са част от линейните инженерни мрежи по електроснабдяването по терминологията на ЗУТ, съответно от електропроводите по терминологията на ЗЕ.

Неоснователен е и довода, че дори да се приеме, че стълбовете са част от електропреносната мрежа, те обслужват само територията на кв. Прослав в гр. Пловдив, поради което са станали общинска собственост на основание § 7, ал.1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Според нормативната уредба, действала към момента на влизане в сила на ЗМСМА Асоциация „Енергетика” ръководи, координира и контролира дейността, свързана с изграждането на електроенергийните обекти, с производството, преноса, разпределението и използването на електрическата енергия в страната (чл. 3, ал. 1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм.), като изгражда и поддържа електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване (чл. 8, ал. 1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм.), а електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда, установен в Закона за териториално и селищно устройство (чл. 8, ал. 3 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм.). Според чл. 48, ал. 1 ЗТСУ-отм. електрификацията, като част от дейността по благоустрояване на населените места, по правило се извършва от народните съвети, а според чл. 175 ППЗТСУ-отм. електроснабдителните мрежи в нови жилищни квартали и комплекси се изграждат от окръжните (общинските) народни съвети или от техни стопански предприятия съгласувано с електроснабадителните предприятия, а поддръжката и ремонта им се извършва от електроснабдителните предприятия за тяхна сметка. Според възприетите в Конституцията на НРБ от 1947 г. принципи правото на собственост може да принадлежи на държавата, на кооперациите или на частни физически или юридически лица. На общините и производствените предприятия не е признато право на собственост в качеството им на самостоятелни правни субекти. Предоставено им е само право да ползват и управляват държавното (общонародно) имущество (по арг. от чл. 49 от Конституцията на НРБ от 1947 г.), т.е. отделни обекти от единното право, което принадлежи на държавата. Същият принцип е установен и при приемането на Конституцията на НРБ от 1971 г. – съгласно чл. 14 в редакцията, обн. ДВ. бр. 39 от 1971 г. формите на собственост в НРБ са: държавна (общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост, като съгласно чл. 89 НДИ-отм. владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите, Следователно изградените при тази нормативна уредба електроснабдителни мрежи (линейни инженерни мрежи на електроснабдяването според настоящата нормативна терминология) са ставали държавна собственост и по силата на чл. 175, ал. 3 ЗТСУ-отм. към момента на влизане в сила на ЗМСМА са се стопанисвали от електроснабдителните предприятия. Общината може да придобие по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били предоставени на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, предоставени на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община.

Обоснован е извода на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на процесните стълбове, като правоприемник на Стопански енергиен комбинат – Пловдив, Стопански електроснабдителен комбинат – Пловдив и „НЕК“ ЕАД, като с оглед на посочената нормативна уредба и липсата на доказателства общината да е извършвала спрямо процесните стълбове такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване на електроразпределителната мрежа в кв. Прослав, гр. Пловдив, неотносимо е обстоятелството, че по делото не са представени оборотни ведомости или други счетоводни документи за конкретните стълбове, а в разделителните протоколи е отразена само стойността на активите и пасивите при правоприемството. Неотносимо се явява и обстоятелството, че върху стълбовете е монтирано улично осветление, тъй като отношенията между ищеца и Община Пловдив в тази връзка са уредени чрез договор и липсват данни самата Община Пловдив да претендира собственост върху стълбовете, както и обстоятелството, че стълбовете могат да продължат да функционират по друго предназначение, ако електрическите кабели бъдат прокарани подземно, доколкото закона не отчита евентуална бъдеща промяна при уреждане на придобивното основание на съществуващ електропровод.

Обсъждайки писмени доказателства, заключенията на вещите лица И. С. и Н. И. и на С. Р., Б. Х. и С. Ж., приложимата нормативна уредба и общите условия за взаимоотношенията между ответното дружество и неговите абонати, както и показанията на свидетелите Х. Л. и Л. Б., въззивният съд е формирал извод, че въздушната мрежа (в отклонение от разрешението) / е продължение на разрешената подземна кабелна мрежа на ответното дружество, от която е част, тъй като обхваща монтираните върху процесните стълбове кутии, тръби и оптични кабели, въздушната мрежа е изпълнена през 2017 г. от работници и служители на ответника и така съставлява негова собственост – на основание чл. 283 ал. 1 от ЗЕС (ред. 2012 г., сега отм.), независимо от начина на възлагане и несъмнено се ползва от последния при осъществяване на търговската му дейност - без абонатните отклонения до частните имоти ответникът не би могъл да достави на абонатите си предлаганата услуга. Процесните кутии, тръби и кабели – въздушни, се намират преди крайните точки на електронната съобщителна мрежа, от която са неразделна част, и която в случая следва да е изцяло подземна до съответния абонат, т.е. до крайната точка на мрежата. Доколкото липсва проект и разрешение за въздушна част на мрежата на ответника, то изпълненото в отклонение от разрешеното, съставлява противоправно поведение на ответното дружество, осъществено чрез неговите работници и служители, като презумпцията за вината не е оборена при лежаща върху ответника доказателствена тежест.

Неоснователни са доводите на ответното дружество, поддържани и в отговора на касационната жалба, за необоснованост на тези изводи на съда, свързани с твърденията, че отклоненията са били заварени като съществуващи, а доколкото такива са прекарвани след въвеждането в експлоатация на подземната КЕСМ, това е реализирано по поръчка на отделни абонати от трети лица, несвързани с „Цифрова кабелна корпорация“ ООД. Поддържа, че по делото не са представени конкретни договори с абонатите, които да възлагат изграждане и на абонатни отклонения, никой от разпитаните по делото свидетели не е видял негови служители да поставят съоръжения и елементи от абонатните отклонения на процесните стълбове. След като не е изграждал абонатните отклонения, не и техен собственик.

По същество посочените доводи са основани на тезата, че осъществяването на даден положителен факт (в случая поставяне на съоръжения и елементи от абонатните отклонения) може да се докаже само с преки доказателства. Практиката на ВКС (решение № 153 от 5.11.2018 г. по гр. д. № 886/2018 г., III г. о. и посочените в него множество други решения) обаче приема, че не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е прекият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Изводът е, че косвените доказателства не трябва да се разглеждат изолирано и догматично да се приема за недоказано дадено обстоятелство, а следва да се преценява дали натрупването на тези доказателства не създава една цялостна картина, която безспорно установява спорния факт, като от решаващо значение е крайните изводи да съответстват на логичните, научни, опитни и процесуални правила при обсъждане на противоречиви доказателства.

В случая обосновано въззивният съд е приел, че служители на ответника са извършили твърдените от ищеца деликтни действия, доколкото представените косвени доказателства, при липса на каквото и да било насрещно доказване, еднозначно обуславят този извод. Свидетелите Л. и Б. установяват, че по стълбовете са монтирани съоръжения и на други оператори на кабелна телевизия и интернет, но те са прикрепени с тел или скоба (което се установява и от експертните заключения) и само напоследък има монтирани кутии, носещи логото на ответника, които са прикрепени с дюбели към пробити в стълба дупки, като на въпрос на св. Л. при една от обиколките му, служители на ответното дружество казали, че монтажа на кутията на стълба е извършен от друга група от тяхната фирма. В общите условия за взаимоотношенията между далекосъобщителния оператор „Цифрова кабелна корпорация“ ООД и абонатите на кабелна мрежа за разпространение на радио-телевизионни сигнали и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея е предвидено задължение на оператора по възлагане на абоната и срещу цена за присъединяване да извърши доставка на материали и елементи и да изгради за своя сметка абонатно отклонение до посочено място в имота на абоната и да активира заявените от абоната услуги срещу заплащане на месечен абонамент, като собствеността върху абонатното отклонение, разпределителни, преобразуващи и декодиращи устройства остава за оператора. Представените по делото два договора с абонати на ул. "Клокотница" са сключени съгласно тези общи условия, което изрично е отбелязано в тях.

Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да разколебаят фактическия извод следващ от посочените по-горе косвени доказателства. Свидетелят Х. е участвал само при проектирането и изграждането на подземната мрежа, а свидетелят Г. установява, че по стълбовете има монтирани и табла за електромерите, както и разпределителни кутии на други оператори, но не и начина на закрепване на тези съоръжения. Не са ангажирани каквито и да било доказателства, че поне някой от абонатите е възложил изграждането на абонатното отклонение на трето лице (а не на ответника, както е според общите му условия), че са използвани вече изградени абонатни отклонения (поради което хипотетично е позоваването на посочената от първоначалните съдебно технически експертизи практика веднъж изградени абонатните отклонения да се ползват многократно при прехвърлянето на абонат от един електронен оператор на друг). Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства и в подкрепа на евентуалното си твърдение, че дупките в бетонното покритие на стълбовете са съществували преди да изгради мрежата си и абонатните кутии са прикрепени по вече съществуващите отвори.

Въззивният съд е счел иска за неоснователен поради липса на причинно-следствена връзка между противоправното и виновно поведение на служителите на ответника и претендираните от ищеца вреди. За обосновка на този извод, съдът е посочил, че според заключението на вещите лица И. С. и Н. И. разпределителните кутии, отпичните кабели и РЕ – HD тръби на електронно съобщителната мрежа на ответника са монтирани върху 75 броя центрофугални стълбове ниско напрежение, а по време на огледа – върху 88 такива, чрез пробиване на отвори и закрепване с дюбели - без засягане на арматурата. Според вещите лица това следва да се счита за нарушаване целостта на стълбовете - според Изискванията на фирмата – техен производител „Симад“ АД – Димитровград, където в раздел „Есплоатация„ е посочено че не се допускат нарушаване на целостта им и/или третиране на повърхността на стоманен центрофугален стълб“. Същевременно се установява и че не малка част от процесните стълбове са обременени с проводници на други кабелни оператори – различни от ответника, което би било критично при обледяване или силни ветрове, поради което по голямата част от монтираните в периода 1965 г . – 1967 г. с товароносимост 125 кг. стълбове са заменени с нови такива с товароносимост 250 кг. в периода 2010 г. – 2011 г., а около 50 % от всички стълбове имат товароносимост от 590 кг. до 835 кг.

Според показанията на свидетеля Л. (електромонтьор при ищеца от 1991 г.) причините за подмяна на стълбовете в периода 2010 г. – 2011 г. са разширяването на ел. мрежата и подмяната на проводниците с нови - по тежки от предишните и изискващи стълбове с по-голяма носимост, както и постоянните катастрофи на МПС в стълбовете.

Според заключението на тройната СТЕ с вещи лица С. Р., Б. Х. и С. Ж. върху процесните стоманобетонни стълбове в кв. Прослав са монтирани електронни съобщителни въздушни мрежи и на други доставчици на електронно съобщителни услуги – различни от ответника, както и разклонителни/разпределителни кутии и шкафове. По голямата част от тях са закачени за стълба със скоби, тел и метална лента, а по малка част – с дюбели в пробити отвори с различни дълбочина и диаметър – вариращи между 4-5 см. (дълбочина) и 6 – 8 мм (диаметър ). В резултат на окачването на електронните съобщителни мрежи – всички, а не само тази на ответника, целостта на стълбовете, както и на съоръженията на разпределителната мрежа НН на ищеца не са засегнати. Не са констатирани пречупени, огънати или амортизирани стълбове, повредени съоръжения от мрежата на ищеца по причина окачените на тях електронни съобщителни мрежи на различните оператори. Напротив по голяма част от стълбовете са в отлично състояние и отвори с дюбели с посочените дълбочини и диаметър не оказват въздействие върху цялостта и здравината на стълбовете, още по малко биха могли до доведат до тяхното разрушаване. Още повече че в горната си част стълбовете са с фабрични отвори с диаметър 20 – 25 мм, които през годините не са оказали разрушително въздействие. Липсва причинно следствена връзка между направените отвори за дюбели и корозиралата арматура, напукания олющен бетон и пречупването на някои от стълбовете. Последните се дължат на факта че стълбовете в това състояние са много стари, удряни са от моторни превозни средства. Товароносимостта на стълбовете е 835 кг за ъглов центрофугален стълб, 590 кг – за краен стълб, 250 кг – за носителен нов стълб и 125 кг – стар стълб. Най използвания от ищеца кабел САВТ 5х50 тежи 60 к./стълб, абонатен кабел ОК – 2/4 – 0, 75 кг/стълб, а разклонителни кутии тежат под 1 кг. Или 5 магистрални ОК с 5 разклонителни кутии тежат около 25-30 кг/стълб и като така те по никакъв начин не могат да нарушат устойчивостта на стълбовете с оглед казаната по горе тяхна товароносимост.

В същия смисъл е и заключението на назначената и приета от въззивната инстанция трета СТЕ, изготвено от вещите лица И. К. и Т. Б.. При огледа на място е установено че върху процесните 75 центрофугални стълбове има монтирани множество разпределителни кутии на различни височини от земята, видимо на различни кабелни оператори, в т.ч. и на ответника – според поставеното на кутиите лого „DCC“ – посочени в табличен вид в т.1 от заключението. Захванати са по различен начин, в т.ч. и с дюбели в пробити отвори с Ф 4 – 6 милиметра. Така направените отвори не възпрепятстват експлоатацията на съоръженията на електроразпределителната мрежа и не влияят върху качественото и непрекъснато безаварийно разпределение и измерване на електрическата енергия от „Eлектроразпределение Ю“ ЕАД. При огледа е констатирано че е необходима подмяна на 7 броя центрофугални стълба (конкретно посочени с номера, датиращи от 1967 г.) по причина извън казаните по-горе отвори, конкретно поради това, че те с оголена арматура вследствие ерозия, корозия, естествена амортизация или удари от превозни средства. Посочени са вида монтирани на стълбовете съоръжения на електронните съобщителни мрежи на различните оператори и тяхното тегло, което съпоставено с товароносимостта на стълбовете не се отразява на устойчивостта на последните. Отчетено е и теглото на кабелите и съоръженията на ищеца (6 пъти по-високи), като извода не се променя. Подмяна на стълбовете не се налага, изключая казаните по-горе 7 броя. Върху процесните 75 броя стълбове съществуват и фабрични отвори в горната им част с ф 30 mm, които са предназначени за монтаж на съоръжения и кабели на въззивника – ищец.

Така възприетите от посочените доказателства факти, са обосновали извода, че поведението на ответника не е причинило на ищеца вреди, изразяващи се в ускорена амортизация и необходимост от подмяна на 75 бр. стоманобетонни стълбове по причина същите да са станали негодни за експлоатацията по предназначението им вследствие окачените на тях елементи на неразрешено по надлежния ред разширение на електронната съобщителна мрежа на ответника, осъществено през 2017 г., както и че изобщо на ищеца са причинени претендираните вреди.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, при обосновката на тези си изводи, съдът е изходил единствено от настоящото състояние на стълбовете, приемайки че същите не са станали негодни за експлоатацията по предназначението им вследствие окачените на тях елементи на неразрешено по надлежния ред разширение на електронната съобщителна мрежа на ответника, осъществено през 2017 г.

Съдът не е отчел изискванията на издадената въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗЕ Наредба, № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, действала към момента на процесния деликт. Целта на уредбата е посочена в чл. 3, ал. 1 от Наредбата – определяне на съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация, а ал. 2 предвижда съобразяване и с техническата документация на производителите. Чл. 220 от Наредбата изисква съоръженията на територията на енергиен обект да се поддържат в състояние, което осигурява продължителното им и безопасно използване по предназначение (в понятието „енергиен обект“ съгласно § 1, т. 23 ДР на ЗЕ се включват и съоръженията за пренос и разпределение на електрическа енергия, без инсталациите на клиентите), а чл. 226, т. 3 забранява по време на експлоатацията да се нарушава бетонното покритие на стоманобетонни елементи. Чл. 767, т. 1 от Наредбата въвежда задължение при експлоатацията на въздушни електропроводи да се извършва техническо обслужване (текущо поддържане) с работи за предотвратяване преждевременното износване като профилактични прегледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и неизправности, като съгласно чл. 771, т. 2 профилактичните прегледи включват проверки и на състоянието на бетоновото покритие на арматурата на стоманобетонните стълбове (най-малко веднъж на шест години). Чл. 774, ал. 1 въвежда задължение за регистриране на откритите дефекти и неизправности по въздушен електропровод, а ал. 2 – отстраняването им при техническо обслужване или основен ремонт в зависимост от характера им.

Посочената нормативна уредба е установена с цел безаварийна и безопасна експлоатация на енергийните обекти, включително и въздушните електропроводи, т.е. в обществен интерес и задължава ищцовото дружество да се съобразява с общите правила за експлоатация на стоманобетонните стълбове на производителя им „Симат“ АД, гр. Димитровград, недопускащи по време на експлоатация нарушаване целостта на стоманобетонен центрофугален стълб и допълнително третиране на повърхността му, както и да подмени стълбовете с нарушено бетонно покритие и то без значение, че конкретните отвори понастоящем не влияят на здравината на стълбовете и в областта им няма видими следи от огъване, пречупване, разрушаване или оголване на арматурата, тъй като това обстоятелство е относимо само към планиране на техническото обслужване и на ремонтите съобразно Правила за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение № П - 6 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 18.06.2007 г.. От съществуването на фабрични отвори по стълбовете за закрепване на куки за токови клеми с изолатори на тях или за захващане на усукани проводници, като част от конструкцията на продукта, не може да се обоснове извод, че и пробиването на други отвори, на места и по начин, несъобразени при изработването на изделието, означава, че същото не става негодно и не подлежи на подмяна.

По изложените съображения следва, че в конкретния случай е установено наличието на причинна връзка между деликтните действия на служителите на ответното дружество, довели до нарушение на бетоновото покритие на стоманобетонни стълбове и претърпените от ищеца вреди.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, постановяване на решение по съществото на спора.

Процесните стълбове са индивидуализирани в таблица № 1, неразделна част от исковата молба.

Изцяло по вина на служители на ответното дружество се налага подмяна на стълбове, посочени в таблицата под №№ 2 (носителен центрофугален стълб), 28 (носителен центрофугален стълб), 93 (краен центрофугален стълб), 110 (носителен центрофугален стълб), 111 (носителен центрофугален стълб), 192 (носителен центрофугален стълб), 202 (ъглов центрофугален стълб), 238 (носителен центрофугален стълб), 239 (носителен центрофугален стълб), 240 (ъглов центрофугален стълб), 266 (носителен центрофугален стълб), 278 (носителен центрофугален стълб), 299 (носителен центрофугален стълб), 300 (носителен центрофугален стълб), 313 (носителен центрофугален стълб), 320 (носителен центрофугален стълб), 322 (носителен центрофугален стълб), 380 (носителен центрофугален стълб), 393 (носителен центрофугален стълб) и 483 (носителен центрофугален стълб), които са подменени и въведени в експлоатация през 2011 г.

Експертното заключение на вещите лица инж. С. и инж. И. установява, че средната пазарна цена на краен центрофугален стълб е 560 лв., осреднените разходи за демонтаж са 500 лв., а за монтаж 600 лв. или общо 1660 лв. без ДДС

Стойността на носителен центрофугален стълб е 480 лв., осреднените разходи за демонтаж са 400 лв., а за монтаж 500 лв. – 1380 лв. без ДДС или вредата от необходимостта за подмяна на стълбове №№ 2, 28, 110, 111, 192, 238, 239, 266, 299, 300, 315, 320, 322, 380, 393 и 483 е 23 460 лв. без ДДС

Стойността на ъглов центрофугален стълб е 620 лв., осреднените разходи за демонтаж са 602 лв., а за монтаж 702 лв. или общо 1924 лв., или вредата от необходимостта за подмяна на стълб № 202 и № 240 е 3848 лв.

Останалите стълбове според изслушаното във въззивното производство експертно заключение са монтирани през 1967 г.

Експертизата установява, че стълб № 4 (носителен центрофугален стълб) е отпаднал от електроразпределителната мрежа, а стълбове №№ 244 (краен центрофугален стълб), 258 (краен центрофугален стълб), 317 (ъглов центрофугален стълб), 325 (носителен центрофугален стълб), 333 (краен центрофугален стълб), 336 (ъглов центрофугален стълб) и 353 (краен центрофугален стълб) следва да бъдат подменени поради ерозия и корозия, като следствие на естествена амортизация или удари от превозни средства.

По отношение на тези осем стълба липсва причинна връзка между деликтното поведение на служители на ответника и необходимостта от подмяната им, тъй като последната е съществувала и преди да бъде нарушено бетонното покритие чрез пробиване на отвори и прокарване на абонатни отклонения.

В таблицата към исковата молба под № 140 се претендира, че ответникът е увредил пилон, на който има 4 отвора, като пилонът е включен в общата стойност на претендираното обезщетение. В заключенията на вещите лица само е констатирано, че електропроводната мрежа включва и железни пилони, но не е отразено някой от тях да е увреден чрез пробиване на отвори. Подобни твърдения липсват и в свидетелските показания. Следователно по делото не е установено деликтно поведение на служители на ответното дружество чрез увреждане на пилона, посочен под № 140, поради което искът в тази част се явява неоснователен.

Останалите процесни стълбове са както следва: 19 броя краен центрофугален (под №№ 1, 64, 82, 92, 114, 211, 227, 245, 248, 281, 351, 363, 369, 382, 387, 396, 413, 465 и 468), 16 броя носителен центрофугален (под №№ 29, 55, 66, 141, 246, 302, 311, 356, 378, 412, 414, 427, 430, 463, 471 и 479) и 11 броя ъглов центрофугален (под №№ 3, 104, 139, 144, 156, 183, 200, 225, 229, 232 и 428) са монтирани през 1967 г. и са с изтекъл срок за експлоатация, но по делото е установено единствено, че те са видимо стари, но в прилично състояние, като липсват данни, че се е налагало планиране на подмяната им.

Стойността на новите стълбове и разходите за подмяната им според цените по експертното заключение са общо 74 784 лв. без ДДС. Тъй като се касае до елементи от мрежата с отдавна изтекъл експлоатационен срок, то пробиването на отворите не е единствената причина, която да налага подмяната им, поради което ответното дружество дължи обезщетение в размер на 50 % от разходите.

По отношение стойността на дължимото обезщетение:

Установената от експертизата стойност на разходите за подмяна на стълбовете е по-висока от претендираната от ищеца, поради което не следва да бъде обсъждана.

Ищцовото дружество претендира обезщетение в общ размер на 97 756.85 лв., от които 26 681.39 лв. за закупуване на нови стълбове (23 броя краен центрофугален стълб с единична цена 390.89 лв. или общо 8990.47 лв.; 8 броя ъглов центрофугален стълб с единична цена 458.93 лв. или общо 3671.44 лв. и 44 броя носителен центрофугален стълб с единична цена 290.07 лв. или общо 12763.08 лв. и 1256.40 лв. за допълнителни елементи – куки, муфи, клеми, заземители и др. подобни, необходими за монтаж на стълбовете) и 71 075.46 лв. за демонтаж и монтаж (като доколкото не се твърди, че тези разходи са различни според вида на стълба, то следва, че се претендира сума от 947.67 лв. на стълб).

Доказателствата по делото установяват, че от описаните в таблицата към исковата молба са увредени 24 броя краен центрофугален стълб, а ищецът претендира обезщетение за 23 броя; увредени са 15 броя ъглов центрофугален стълб, а ищецът претендира обезщетение за 8 броя, увредени са 35 броя носителен центрофугален стълб, а ищецът претендира обезщетение за 44 броя, като съобразно броя на всеки вид увреден стълб е определил и цената на иска от 97 756.85 лв. Според претендираните от ищеца разходи и вида на увредените стълбове общия размер на разходите е 97 785.58, като в този размер не се включват разходите за подмяна на пилона под № 140, за който при липса на други доказателства съдът приема, че и за пилона ищецът е претендирал разход като за носителен центрофугален стълб или 1254.50 лв.

Основателността на иска следва да бъде преценена с оглед претендираното от ищеца общо обезщетение от 97.756.85 лв., като разликата до действително установените вреди остават за негова сметка.

Разходите за подмяна на пилона, за който не е установено да е увреден и на стълбовете, за които е установено, че липсва причинна връзка между деликтното поведение на служители на ответника и необходимостта от подмяната им са 12 031.42 лв., за които искът е неоснователен.

Поради несъответствието между твърденията на ищеца за броя на увредените стълбове по вид, спрямо които е определил цената на иска (като с оглед уврежданията, за които ответникът не отговаря претендираните за останалите увреждания са 85 725.43 лв.) и установеното от доказателствата по делото, че стойността на разходите за останалите увредени стълбове е 98 150.09 лв., от които 28.905.22 лв. за новите стълбове от 2011 г. и 69 245.76 лв. за стълбовете от 1967 г., за които ответникът дължи обезщетение в размер на 50 % от разходите, следва че като обезщетение за увредените стълбове, въведени в експлоатация през 2011 г. ответното дружество дължи 29.45 % от 85 725.43 лв. или сумата 25 246.23 лв., а за стълбовете, въведени в експлоатация през 1967 г. – 50 % от 70.55 % от сумата 85 725.43 лв. или 30 239.60 лв.

Поради изложеното искът се явява основателен за сумата 55 485.83 лв. и следва да се отхвърли за сумата 42 271.02 лв., представляваща разлика до претендирания размер от 97 756.85 лв.

Ответникът дължи на ищеца възстановяване на направените съобразно основателната част на иска разноски или 6470.95 лв. от удостоверените и претендирани по списък разходи за 11 400.55 лв.

Ищецът дължи на ответника възстановяване на направените разноски съобразно неоснователната част от иска или 3490.97 лв. от общо удостоверените и претендирани по списък разходи за 8111.50 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260088 от 22.07.2021 г., постановено по гр. д. № 280 по описа за 2020 г. на Апелативен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, ЕИК 115545452, гр. Пловдив, ул. "Марица" 154, ет.3, съдебен адрес: адвокат И. Б., [населено място], [улица] да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, ул. "Христо Данов" 37, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди в размер на 55 485.83 лв., съставляващи необходими разходи (за закупуване на нови стълбове, допълнителни елементи, транспорт, демонтаж и монтаж) за подмяна на стоманобетонни центрофугални стълбове, част от електропровод, представляващ въздушна кабелна мрежа ниско напрежение, находяща се на територията на кв. Прослав в гр. Пловдив, описани в таблицата, неразделна част от исковата молба под №№ 2, 28, 93, 110, 111, 192, 202, 238, 239, 240, 266, 278, 299, 300, 313, 320, 322, 380, 393 и 483 и 50 % от разходите, необходими за подмяна на стоманобетонни центрофугални стълбове, описани в таблицата, неразделна част от исковата молба под №№ 1, 3, 29, 55, 64, 66, 82, 92, 104, 114, 139, 141, 144, 156, 183, 200, 211, 225, 227, 229, 232, 245, 246, 248, 281, 302, 311, 351, 356, 363, 369, 378, 382, 387, 396, 412, 413, 414, 427, 428, 430, 463, 465, 468, 471 и 479, увредени през 2017 г. чрез нарушаване бетонното покритие при монтиране на абонатни отклонения, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 5.12.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 42 271.02 лв., представляваща разлика до претендирания размер от 97 756.85 лв. и включваща необходими разходи (за закупуване на нови стълбове, допълнителни елементи, транспорт, демонтаж и монтаж) за подмяна на стоманобетонни центрофугални стълбове, описани в таблицата, неразделна част от исковата молба под №№ 4, 244, 258, 317, 325, 333, 336 и 353, както и пилон под № 140 и 50 % от разходите, необходими за подмяна на стоманобетонни центрофугални стълбове, описани в таблицата, неразделна част от исковата молба под №№ 1, 3, 29, 55, 64, 66, 82, 92, 104, 114, 139, 141, 144, 156, 183, 200, 211, 225, 227, 229, 232, 245, 246, 248, 281, 302, 311, 351, 356, 363, 369, 378, 382, 387, 396, 412, 413, 414, 427, 428, 430, 463, 465, 468, 471 и 479.

ОСЪЖДА „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, ЕИК 115545452, гр. Пловдив, ул. "Марица" 154, ет.3, съдебен адрес: адвокат И. Б., [населено място], [улица] да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, ул. "Христо Данов 37 разноски за съдебното производство в размер на 6470.95 лв.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, ул. "Христо Данов" 37 да заплати на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, ЕИК 115545452, гр. Пловдив, ул. "Марица" 154, ет.3, съдебен адрес: адвокат И. Б., [населено място], [улица] разноски за съдебното производство в размер на 3490.97 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: