Неуважена молба за отмяна на решение поради липса на новооткрити доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства

Страница 6 от 6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

Гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д. № 824/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Производството е образувано по молба на С. П. за отмяна на влязлото в сила на 18.11.2020 г. Решение № 81/17.04.2019 г., постановено по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, в частта, с която е уважен предявеният срещу него от „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ до сумата от 122 009,29 лв., представляваща обезщетение за вреди за касови липси, ведно със законната лихва от 28.09.2017 г. до погасяването.
Молителят твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства, които имат съществено значение за делото, тъй като установяват съществуването на неосчетоводени касови разходи, но не са взети предвид при изготвяне на приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната експертиза. Допълва, че тези доказателства са представени от насрещната страна в хода на воденото срещу него досъдебно производство № 59/2016 г. на ОП-Ловеч, където въз основа на тях е изготвена експертиза, констатирала нередовност при осчетоводяване на разходите, а оттук – невярност на дебитното салдо на счетоводните сметки за каса. Поддържа, че не е могъл да се снабди своевременно с процесните доказателства, тъй като след освобождаването си като управител на 21.08.2015 г. не е имал достъп до счетоводните документи на дружеството, и сочи, че е узнал за съществуването им при предявяване на разследването по досъдебното производство, извършено на 18.01.2023 г. Молителят заявява и твърдения за неоснователност на иска по чл. 145 ТЗ, тъй като не е бил едноличен управител, а и защото липсите са установени въз основа на неподписан от него протокол за касова наличност, съставен след освобождаването му като управител и непридружен от инвентаризационен опис и акт за начет. При изложените съображения моли за отмяна на влялото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК.
Ответникът по молбата „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД я оспорва. Сочи, че молителят е могъл да изиска своевременно представянето на процесните документи, още повече че те са съставяни в период, в който той е бил управител, а някои от тях и изхождат от него. Поддържа също, че писмените доказателства, които съставляват част от счетоводството и отговарят на ЗСчет, са били изследвани при изготвяне на експертизите в исковото производство и че с молбата за отмяна се извършва недопустимо оспорване на приетите заключения след приключване на делото. Допълва, че процесните документи не са от естество да оборят извода за установената липса и за нейния размер. Моли за отхвърляне на молбата.
С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав е оставил без разглеждане молбата в частта относно писмените доказателства, представени под № № 40-51, 53-58, 66-78, 81-91, тъй като при проверка за спазване на преклузивния срок е констатирано, че посочените документи са били в държане на молителя повече от три месеца преди сезирането на съда. Определението е влязло в сила и предмет на разглеждане по същество е молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, основана на представените под № № 1-39, 52, 59-65 и 79-80 доказателства.
Според вписванията в търговския регистър молителят П. е бил законен представител на „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, като от 2010 г. дружеството е имало и втори управител, всеки със самостоятелна представителна власт. Вписването на молителя като управител е заличено на 31.08.2015 г.
С процесното Решение № 81/17.04.2019 г., постановено по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, е потвърдено Решение № 73/23.07.2018 г. по т.д. № 84/2018 г. на ОС-Ловеч в частта, с която е уважен предявеният от „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу П. иск с правно основание чл. 145 ЗЗД до сумата от 122 009,29 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на установени касови липси.
За да постанови решението си, въззивният съдът се е позовал на заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено след проверка на счетоводните документи и на записванията, извършени от обслужващото счетоводството дружество до освобождаване на молителя като управител (находящо се в [населено място]), и на записванията при дружеството, на което след освобождаването на П. е възложено воденето на счетоводството (в [населено място]). Констатирано е наличие на вписвания без посочено основание, както и неосчетоводени разходи и приходи. Въз основа на изследваните документи, при съобразяване на хронологичния регистър на сметка „Каса“ за периода януари-юли 2015 г. и при отчитане на данните за неосчетоводени операции (на стойност 8 156,81 лв.) вещото лице е заключило, че липсата в каса в лева е 85 861,23 лв., а във валута – 36 148,44 лв.
Въззивното решение е влязло в сила след недопускане на касационно обжалване с определение от 18.11.2020 г.
Междувременно – преди предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, е образувано досъдебно производство № 59/2016 г. на ОП-Ловеч (все още висящо в досъдебна фаза), по което с постановление от 26.04.2022 г. П. е привлечен като обвиняем за извършени от него в качеството му на управител действия, причинили значителни материални щети на управляваното дружество „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, вкл. под формата на касова липса на стойност 122 009,67 лв. Не се спори, че документите, послужили като основание да се иска настоящата отмяна (представляващи оборотни ведомости, хронологична ведомост и опис, дневник сметка, фактури, разходни касови ордери, фишове за заплати и ведомост и платежни нареждания), са представени от дружеството в хода на досъдебното производство.
При тези данни настоящият състав намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК допуска да се извърши отмяна на влязло в сила решение, ако се открият писмени доказателства от съществено значение за делото, стига те да са узнати или да са създадени след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество и страната да не е могла при полагане на дължимата грижа да узнае за тях или да се снабди с тях преди този момент.
В случая молителят се позовава на новооткрити писмени доказателства, с които според него се доказва, че счетоводните записвания, послужили за определяне на касовото салдо, са непълни и не отразяват множество разходни операции, чиято стойност е окачествена от съда като липса.
Документите по т. 1-8, т. 11 и т. 13 (оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за юли 2015 г., оборотна ведомост – синтетична за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г., хронологична ведомост синтетична за сметка 501-Каса в левове за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., дневник сметка 501-Каса в левове за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г., оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за декември 2013 г., дневник сметка 501-Каса в левове за 2013 г., хронологичен опис за 2013 г. и за 2014 г. и ведомост за заплати за ноември и декември 2014 г.) съставляват вторични счетоводни записвания и са част от счетоводството на дружеството. То от своя страна е било предмет на проверка от вещото лице в първоинстанционното производство при изготвяне на основната и допълнителната счетоводна експертиза. Поради това, за да се приеме, че горепосочените документи имат съществен за пререшаване на спора характер, трябва да се докаже, че те не са били предоставени за изследване от експерта било поради укриването им от ищеца, било поради тяхното по-късно съставяне. В противен случай повторното им приобщаване към доказателствения материал не би имало съществено за делото значение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключението на експертизата не са индивидуализирани изчерпателно всички проверени документи, но е посочено, че са изследвани записите в система „Ажур“ (с която са генерирани почти всички от описаните по-горе документи с изключение на ведомостите за заплати), а така също и последващото преосчетоводяване от дружеството в [населено място], вкл. оборотна ведомост и хронологичен регистър на сметка Каса. Вещото лице не е въвело твърдения за непълнота на счетоводството от гледна точка на изброените в т. 1-8, т. 11 и т. 13 документи (т.е. че такива са необходими за проверка, но не съществуват или не са предадени от ищеца), нито има насрещни доказателства, че тези документи са съставени от ищеца след проверката на вещото лице. Впрочем, последното обстоятелство (антидатиране от ищеца) е в противоречие и с поддържаната от молителя в настоящото производство теза, че с документите се доказва неоснователността на предявения срещу него иск за вреди от липси – противно на житейската логика е ищецът да създава документи, ползващи управителя, за да ги представи в хода на досъдебното производство, водено срещу молителя за деяние, идентично по обективни признаци с деликта по чл. 145 ТЗ.
Поради това следва да се приеме, че същите са били налични в проверяваната програма („Ажур“) и към момента на изготвяне на заключенията на счетоводната експертиза. Оттук следва, че по отношение на тях не е налице и втората предпоставка - молителят да не е могъл при полагане на дължимата грижа да знае за съществуването им и да не е могъл да осигури представянето им в хода на исковото производство. Както беше посочено, касае се за счетоводни записи от период, в който П. е имал качеството на управител, снабден с пълни права за достъп до счетоводството на дружеството и отговарящ за редовното му водене съгласно чл. 143, ал. 3 ТЗ. Следователно, действайки като добър управител, молителят е могъл да се информира относно извършените по време на неговото управление осчетоводявания. Нещо повече, същият е имал достъп до счетоводството и след освобождаването си като управител (противно на поддържаната от него теза), което се обяснява с факта, че е продължил да има качеството съдружник (в тази насока е например съдържанието на изпратеното от името на дружеството до П. електронно писмо от 27.07.2016 г., в което се заявява готовност за предоставяне на достъп до счетоводството по повод предстоящо приемане на ГФО за 2015 г. след надлежно легитимиране на пълномощника му). Поради това, ако молителят е считал, че документите по т. 1-8, т. 11 и т. 13 са релевантни за водения срещу него процес по чл. 145 ТЗ, но не са изследвани от вещото лице, той е могъл да иска представянето им по реда на чл. 190 ГПК и изготвяне на допълнителна експертиза, която да ги изследва. Това обаче не е сторено - от протокола за открито заседание на 25.04.2018 г. е видно, че такова доказателствено искане молителят е направил за конкретни документи, имащи отношение към иска за вреди от други противоправни действия, както и общо – „за всички първични и вторични счетоводни документи в оригинал“, в която част поради непълната му индивидуализация е отхвърлено.
Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде уважена на основание документите по т. 1-8, т. 11 и т. 13.
Документът по т. 9 няма обоснована релевантност за спора, тъй като съставлява фактура, издадена на 12.05.2021 г., и с нея не се удостоверява извършен касов разход за процесния период (до освобождаването на П. като управител). Документът по т. 10 – РКО № 12.1/18.04.2014 г. на стойност 25 000 лв. пък не е новооткрит, тъй като е обсъден в заключението на съдебно-счетоводната експертиза (стр. 6), а следователно е могъл и да бъде съобразен от съда при установяване на касовата наличност. Това важи и за документите по т. 79 (отчет за извършени разходи и произведени детайли – Л. и И.), които са приети като писмени доказателства по делото (т. І, л. 276 и л. 274) и е могло да бъдат взети предвид при решаването му. Справката за „произведено до 30.04.2015 г.“ ( т. 80 ) няма съществен характер за делото, тъй като същата не обективира данни за извършени разходи (още по-малко касови), а само за произведена продукция.
Документите по т. 12, т. 14-27 и т. 29-38 не могат да имат характер на новооткрити за молителя, тъй като удостоверяват получаване на парични средства от самия него (фишове за заплати, разходни касови ордери и платежни нареждания). Документът по т. 28 пък обективира извършено плащане от името на дружеството в полза на свързано с П. лице (Росица Ф. Ф., от която молителят има дете) и макар да няма преки доказателства, че П. е знаел за извършения превод, същият е могъл при проявена грижа да узнае за това чрез осигурения му достъп до книжата и банковите средства на дружеството в качеството му на съдружник и управител. Наред с това документът е и без съществено значение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма пряко отношение към касовата наличност, чиято липса е предмет на иска за обезщетение, защото установява разходване на средства от банкови сметки, а не от каса.
Документът по т. 39 (молба от ответното дружество за представяне на писмените доказателства в досъдебното производство) няма отношение към решаването на спора.
Писменото доказателство по т. 52 (фактура) не удостоверява извършване на разход, тъй като няма данни за плащане на фактурираната сума. Доказателствата по т. 59-65 представляват разписки за извършени на 16.08.2015 г. плащания, от чието съдържание може да се заключи, че се касае за режийни разходи по повод пътуване в чужбина (разходи за гориво, храна, пътни такси). Независимо че същите са на незначителна стойност, те биха могли да имат значение за доказване произхода на установената липса до техния размер, а оттук – да са съществени за тази част от спора. Въпреки това обаче същите не могат да послужат като основание за отмяна на решението, тъй като не се доказва техният новооткрит характер. Дори да се приеме, че тези разходи са извършени не от молителя, а от служители на дружеството, полагането на дължимата грижа от страна на П. в качеството му на лице, контролиращо касовата наличност, предполага и знание за тяхното осъществяване, съответно – за документирането им, а оттук – възможност за приобщаването им в процеса по реда на чл. 190 ГПК.
Поддържаните от молителя доводи за липса на основание за ангажиране на отговорността му поради наличие на втори вписан управител и поради кредитиране на неподписан от молителя протокол за касова наличност, съставен след освобождаването му като управител и непридружен от инвентаризационен опис и акт за начет, са доводи по същество на исковото производство и касаят правилността на правните изводи на решаващия съд, но не от гледна точка на непълнотата на доказателствения материал, а от гледна точка на неправилния анализ на събраните доказателства и на предпоставките за установяване на вреда и причинна връзка. Затова тези твърдения не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Поради изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. П., гражданин на Република Италия, [дата на раждане] , ЛНЧ [ЕГН], за отмяна на влязлото в сила на 18.11.2020 г. Решение № 81/17.04.2019 г., постановено по в.т.д. № 422/2018 г. на АС-Велико Търново, в частта, с която е уважен предявеният от „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК], срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 122 009,29 лв., представляваща обезщетение за вреди за касови липси, ведно със законната лихва от 28.09.2017 г. до погасяването.
ОСЪЖДА С. П., гражданин на Република Италия, [дата на раждане] , ЛНЧ [ЕГН], да заплати на „ЙОБЕКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9 530,38 лв. – разноски за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.