Отказ за отмяна на решение при представено ново писмо от общината

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50246

София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3330 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от В. И. К. и Д. С. К. молба от 20.07.2022 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 2169 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 124/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 260972/04.11.2021 г. по гр. д. № 2433/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу Д. Ю. Д. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците сумата 5 лева, представляваща част от обезщетение за неоснователно обогатяване в общ размер от 1 800 лева, дължимо за преминаване ежедневно с лекия му автомобил през периода от 01.11.2010 г. до 01.05.2011 г. през част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ......................... по КККР на [населено място], за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14666/2015 г. на Пловдивски районен съд.

Молителите излагат в молбата си твърдения, че с уведомление с изх. № 22Ю-П-869 /3/ от 20.04.2022 г., издадено от Кмета на Район „Южен“, Община Пловдив, са уведомени, че след извършена справка в деловодството на Район „Южен“ не е установено да са подавани заявления от заинтересувани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот за достъп до процесния поземлен имот с идентификатор ......................... или по отношение на поземлен имот с идентификатор.......................... B издадения документ изрично е посочено, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл. 210 вр. с чл. 191 и чл. 192 ЗУТ. Молят да се приеме, че посоченият документ съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, обосноваващо наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение, като след отмяната му делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендират заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по молбата за отмяна - Д. Ю. Д. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие обективната истина поради непълнота на доказателствата, която е разкрита след влизане на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на спора и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

За да постанови решението, чиято отмяна е поискана, Пловдивски окръжен съд е приел, че предявеният от молителите иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Д. им дължи сумата 5 лева, съставляваща част от сумата 1 800 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на двамата ищци, преминавайки ежедневно с лекия си автомобил, през периода: 01.11.2010 г. - 01.05.2011 г., през част от собствения им поземлен имот с идентификатор ..................... по кадастралната карта на [населено място], от който имот ищците притежават 1/2 идеална част. Намерил е за установено по делото, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор ..................., както и че притежаваният от него имот няма достъп до обществен път, тъй като проектираното разширение на [улица]не е изпълнено, поради което достъпът до него се осъществява само през поземления имот на ищците. Приел е за безспорно, че през процесния период през имота на ищците са преминавали не само ответникът, а и всички собственици на самостоятелни обекти от жилищната сграда. Пловдивски окръжен съд е заключил, че ищците в качеството си на собственици на 1/2 ид.ч. имат право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване от ответника, като размерът на същото следва да се определи по предвидения в чл. 210 ЗУТ административен ред. Счел е, че наличието на тази уредената в закона възможност за защита е пречка за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на този иск възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. При тези решаващи съображения претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК освен, че релевираните обстоятелства и доказателства следва да са нови в гореизложения смисъл, те следва да са и от съществено значение за делото, т. е. да са годни да обосноват други решаващи изводи на съда относно спорното материално право и неправилност на решението, доколкото отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове. Представеното към молбата за отмяна уведомление с изх. № 22Ю-П-869 /3/ от 20.04.2022 г., издадено от Кмета на Район „Южен“, Община Пловдив не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че молителите са могли да се снабдят с него, без да са имали пречка за това, през времето, през което е бил висящ спорът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Дори обаче наведеното писмено доказателство да може да бъде възприето като ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то не е от съществено значение за изхода на конкретния спор. Това е така, защото от представеното уведомление се установяват две обстоятелства. Първото е, че не е инициирана процедура за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот – за достъп до поземлен имот с идентификатор ...................... или по отношение на поземлен имот с идентификатор ........................ Това обстоятелство обаче не би повлияло на изхода на спора по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото съдът не е приемал, че такова производство е започнало или е приключило през процесния период. Освен това този отрицателен факт е имплицитно включен в признатото от съда право на обезщетение в полза на ищците за преминаването на ответника и трети лица през собствения им поземлен имот. Следователно той не може да промени решаващите изводи в решението, чиято отмяна е поискана. Пловдивски окръжен съд е приел, че предявеният от молителите иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, предвид неговия субсидиарен характер и наличието на друг ред за защита на техните права, а именно чрез инициирането на административна процедура по чл. 210 ЗУТ. Второто обстоятелство, което се установява от горепосоченото уведомление е, че за молителите на засегнатия имот не съществува възможност за започване на процедура с правно основание чл. 210 ЗУТ вр. чл. 191 ЗУТ и чл. 192 ЗУТ. Този факт също не би могъл да повлияе на изхода на спора, доколкото становището на административния орган относно приложимостта на чл. 190 и сл. ЗУТ не e задължително за съда, който сам преценява как да приложи закона. Същевременно изложените в молбата за отмяна доводи за неприложимост на това производство по същността си представляват аргументи за неправилност на постановеното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение, което е извънредно извънинстанционно такова. Както беше посочено по – горе, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице при такава непълнота на доказателствения материал по делото, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В настоящия случай, обстоятелствата, които целят да установят молителите с новосъздаденото доказателство, са съществували отпреди завеждане на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и при добра грижа за водене на процеса те са имали обективна възможност да се снабдят с него и да го представят през времетраенето му.

Поради това, че наведените от молителите нови обстоятелства и доказателство не са от значение за конкретния спор и за правилността на влязлото в сила решение, настоящият съдебен състав приема, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за неговата отмяна.

С оглед изхода на настоящото производство, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата сумата 300 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи платен хонорар за един адвокат.

На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К. и Д. С. К. от 20.07.2022 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 2169 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 124/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 260972/04.11.2021 г. по гр. д. № 2433/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН: [ЕГН], и Д. С. К., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на Д. Ю. Д., ЕГН: [ЕГН], сумата 300 лв. – съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: