Недопустимост на частичен отрицателен установителен иск за давност на дълга

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 486

гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 4483 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. - 2001” О., [населено място], чрез пълномощник адв. Н. К. от САК, срещу въззивно решение № 873/24.06.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 587/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 4669/29.08.2023 г. по гр. д. № 904/2022 г. на Софийски градски съд, и е отхвърлен иска с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от „П. - 2001” О., [населено място] срещу А. П. С. за признаване за установено, че вземанията на А. П. С. срещу „П.-2001“ О., както следва: сумата 220 771,56 лв. – остатък от главницата по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, сумата от 13 224,06 лв. – остатък от договорна лихва по същия изпълнителен лист и сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски по изпълнителния лист, всички предмет на изпълнение по изп. д. № 20148820400394 на ЧСИ Г. Т., са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба, е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери данните по делото, прима за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с изпълнителен лист от 01.04.2008 г., издаден по гр. д. № 554/2008 г. на РС – Пазарджик, Д. И. Г., П. П. С., К. С. К. и „П. - 2001”, представляван от Д. И. Г., П. П. С., К. С. К. - заедно и поотделно, солидарно са осъдени да заплатят на Д. Т. В. и В. Т. И. сумата от 113 390 евро, 7 017 евро - договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2008 г. до изплащане на вземането, 12 517 - разноски по делото, както и 5 лв. - ДТ за издаване на ИЛ. Въз основа на горепосочения ИЛ било образувано изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л., продължено на основание чл. 31-35 от ЗЧСИ от изп. дело № 20087500400125 по описа на ЧСИ Н. Т. рег. № 750 КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателите поискали да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжниците и да бъдат наложени запори на трудови възнаграждения, банкови сметки и движими вещи, и възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, съгласно установеното имущество, като са възложили на ЧСИ и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. На 08.08.2008 г. по изпълнителното дело бил наложен запор върху МПС на длъжника К. С. К. и „П.-2001“ Е.. За периода м. 11.2008 г. – м. 05.2009 г била насрочена три пъти публична продан на три възбранени имота.

Ответницата А. П. С. като цесионер на вземанията /с договор за цесия от 29.07.2009 г. първоначалните взискатели Д. Т. В. и В. Т. И. прехвърлили вземането си по ИЛ на С./ е била конституирана като единствен взискател по изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л..

С молби от 01.12.2009 г. взискателят поискал нова публична продан на недвижимите имоти на „П.-2001“ Е., а с молба от 09.09.2010 г. поискал да бъде насрочен опис и продажба на имуществото на длъжниците. На 10.01.2011 г. бил извършен опис на недвижими на имоти, собственост на „П.- 2001“ Е.. На 30.06.2011 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на публична продан на имотите на дружеството. На 18.03.2014 г. постъпила молба от взискателя за насрочване на публична продан на процесните недвижими имоти. На 02.12.2016 г. постъпила нова молба от взискателя за насрочване на публична продан на процесните имоти, като в периода 08.01.- 08.02.2017 г. била проведена такава, обявена за нестанала с протокол от 09.02.2017 г., поради неявяване на купувач.

Прието е също, че А. С. с ИЛ от 01.04.2008 г., е присъединен взискател по изп. дело № 20148820400394 по силата на закона във връзка с предходна възбрана, вписана в Служба по вписванията – [населено място] по изп. дело № 125/2007 г. на ЧСИ Н. Т., прехвърлено при ЧСИ Т. Л. и образувано под № 20118200400937, върху недвижими имоти, собственост на длъжника „П.-2001“ О., към които било насочено изпълнението по изп. дело № 20148820400394. Въз основа на молба с вх. № 07770/08.12.2016 г. на С. и приложено удостоверение за дълга с изх.№ 10917/05.12.2016 г. по изп. дело № 20118200400937 за вземания по ИЛ от 01.04.2008 г, с постановление № 2338/19.12.2016 г., същата била присъединена като взискател с приложено удостоверение по чл. 459, ал. 1 ГПК, с вземане от длъжника „П.-2001“ О. за сумата, посочена в удостоверението. По молба от 05.12.2017 г. на А. С. с искане за присъединяване и представен оригинал на ИЛ, с Постановление № 3118/06.12.2017 г. тя била присъединена като взискател по изп. дело № 20148820400394, на основание чл.456, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с вземане от длъжника „П. 2001“ О.. По последното дело подала три молби: от 08.12.2016 г. за опис и насрочване на публична продан; от 05.12.2017 г. за насрочване на публична продан на възбранените и описаните по делото недвижими имоти и от 16.03.2022 г. за налагане на запор на вземане на „П.-2001“ О..

Установено е, че с влязло в сила на 10.08.2021 г. решение № 562874/17.12.2018 г. по гр. д. № 15133/2018 г. на СРС е признато за установено, че „П. 2001“ О. не дължи, чрез принудително изпълнение на А. П. С. по предявени частични отрицателни установителни искове: сумата 1 000 лв. /част от цялата претенция от 221 771,56 лв. главница/, сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 13 724,06 лв. - договорна лихва/ и сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 4 717 лв. - съдебни разноски/, вземания по ИЛ, издаден по ч. гр. д № 554/2008 г. на PC – П.. За да постанови решението си, съдът приел, че последното извършено валидно изпълнително действие от взискателката е от 10.01.2011 г. и последващите изпълнителни действия са извършени при вече прекратено по силата на закона изпълнително производство, поради което нямат правно действие, като е посочил, че към датата, на която ответницата е подала искане до ЧСИ Г. Т. да се присъедини по изп.дело № 20148820400394 - 06.12.2017 г., е изтекла петгодишната давност за вземането по изпълнителния лист.

След постановяване на решението, с постановление от 20.08.2021 г. по изп. д. № 20148820400394, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото за вземанията, предмет на решението по частичните искове.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решението по уважените частични искове по чл. 439 ГПК, с оглед предмета му, СПН е формирана само по отношение на оспорените като погасени по давност вземания, т.е. по отношение само на съдебно предявената част от вземанията.

С оглед формирания извод, спорът между страните е разгледан, като съдът е посочил, че не е обвързан от приетото в решението по частичните искове относно погасяването на вземанията, които са негов предмет. За да отхвърли иска, въззивният състав е прел, че последното предприето изпълнително действие по изп. дело № 20118200400937 е извършването на опис на 10.01.2011 г., а на 30.06.2011 г. взискателката поискала насрочване на публична продан, след което изпълнително действие отново било поискано на 18.03.2014 г. По силата на закона на 02.07.2013 г. изпълнителното производство било прекратено по право с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като до този момент давност не е текла, съгласно разрешението, дадено с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, а с прекратяването на изпълнението ефектът на прекъсване на давността не отпада. Посочено е, че на 18.03.2014 г. и после за периода 02.12.2016 г. - 09.02.2017 г., давността отново е била прекъсвана, въпреки че искането за насрочване на продан и провеждането й е направено в рамките на вече прекратено изпълнително производство /съгл. т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС/. Давността била прекъсната и с присъединяването на взискателя по изп. дело № 20148820400394 на 05.12.2017 г., когато било поискано и извършване на публична продан, а впоследствие изпълнението било спряно като обезпечителна мярка в настоящото производство. С оглед изложеното е прието, че поради поисканите от взискателя и предприети действията на принудително изпълнение до датата на подаване на исковата молба, а и до спиране на изпълнението, не е изтекла 5-годишна погасителна давност за процесните, оспорени като погасени по давност вземания.

С определение № 1265/16.03.2026 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос: в случаите, когато след уважен изцяло, поради изтекла погасителна давност, отрицателен установителен иск по реда чл. 439 ГПК, предявен от длъжника като частичен, е предявен последващ иск по чл. 439 ГПК за съдебна защита за разликата /остатъка/ от задължението на длъжника, основан на същите факти, приложимо ли е разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК.

По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване: Според приетото в т.2 от Тълкувателното решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Когато частичният иск бъде уважен, предмет на СПН е съдебно предявената част от вземането. Непредявената част от вземането не е съдебно проверена и относно нея СПН не може да се разпростре. Напълно е възможно претенцията на ищеца за останалата част от вземането да е била неоснователна. В тази хипотеза в своята съвкупност двете решения биха отразили действителното правно положение, като едно единствено решение, с което искът би бил частично уважен и частично отхвърлен. Когато обаче частичният осъдителен /или положителен установителен/ иск бъде отхвърлен като неоснователен, СПН обхваща цялото вземане. Това е така защото самият ищец твърди, че вземането му не се ограничава със съдебно предявения размер, а съществува при по-голям размер. Невъзможно е да съществува материалноправно положение, при което едно и също вземане може да не съществува в по-малък размер, а да съществува в по-голям размер. Затова съдебното решение, което отрича, че вземането съществува в предявения от ищеца размер, който е по-малък от претендирания, същевременно отрича съществуването на вземането и за останалата твърдяна част от него. Всяко присъждане на разликата предпоставя пререшаване на спора, решен със СПН.

В правната теория и в съдебната практика, е изяснено, че един и същ правен спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск, в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване – страната, която твърди съществуването на спорното право, или тази, която го отрича. Делата по двата иска са тъждествени - въз основа на едното може да се прави отвод за висящ процес или за пресъдено нещо по другото. И по двата иска се получава една и съща защита и санкция в зависимост от това - твърдението на коя страна отговаря на действителното правно положение. Уважаването на отрицателния установителен иск по съществото си се приравнява на отхвърляне на положителен установителен иск, и обратно /„Българско гражданско процесуално право“, проф. Ж. С., А. М., В. П., Р. И., изд. „С. норма“АД, София 2020, стр.177/. Това разбиране следва да бъде съобразено и в хипотеза на частичен отрицателен установителен иск касаещ вземането. Защитата, която ищецът - длъжник по такъв иск търси и може да получи, е същата която може да получи при отхвърляне на положителен установителен /или осъдителен/ частичен иск. При отхвърляне на частичния иск със СПН, се установява несъществуване на вземането за целия му размер. Т.е. защитата която ищецът би търсил с частичен отрицателен установителен иск /в т.ч. основан на твърдения за изтекла погасителна давност за цялото вземане/, би била същата като тази, която той търси и при предявяването на отрицателен установителен иск за целия размер на вземането. Тя би била винаги за целия размер на вземането /„Частичният иск“, К. Ц., изд. С. 2012 г., стр. 54-56/.

С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че въззивното и първоинстанционното решения са недопустими.

Според правната доктрина, по аргумент за реципрочност в защитата, която следва да се получи по отрицателния иск и защитата при отхвърлянето на частичния положителен установителен иск /или осъдителен иск/, частичният отрицателен установителен иск е недопустим, доколкото ищецът по него търси защита като отрича съществуването не само на част, но на целия размер на спорното право. Поради това при предявяване на отрицателен установителен иск ищецът няма как да си запази възможността да предяви иск за останалия размер на вземането в следващ процес. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск е съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес /чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/. При бездействие на правоимащия кредитор давността засяга правото на изпълнение на цялото вземане /породено от едно и също изпълнително основание/. В случая не е съобразено, че с решение № 562874/17.12.2018 г. по гр. д. № 15133/2018 г. на СРС е признато за установено, че „П. 2001“ О. не дължи, чрез принудително изпълнение на А. П. С. на вземания по ИЛ, издаден по ч. гр. д № 554/2008 г. на PC – П., по предявени като частични отрицателни установителни искове: за сумата 1 000 лв. /част от цялата претенция от 221 771,56 лв. главница/, за сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 13 724,06 лв. - договорна лихва/ и за сумата 500 лв. /част от цялата претенция от 4 717 лв. - съдебни разноски/, като погасени по давност. С посоченото решение /влязло в сила на 10.08.2021 г./ ищецът е получил търсената защита и не би могъл да предяви иск за разликата, тъй като това предпоставя пререшаване на спор, който вече е решен. В настоящия процес, въпрос допустимо ли са били предявени и разгледани, предявените по гр. д. № 15133/2018 г. на СРС, отрицателни установителни искове на „П. - 2001” О., [населено място] срещу А. П. С., не може да бъде обсъждан, с оглед на влязлото в сила съдебно решение по същото дело.

Ето защо обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд като недопустими, следва да бъдат обезсилени, а производството трябва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 873/24.06.2025 г. по възз. гр. д. № 587/2024 г. по описа на Апелативен съд – София и решение № 4669/29.08.2023 г. по гр. д. № 904/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по дело.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.