Начална дата на лихвата за забава при застрахователно обезщетение и присъждане на разноски

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50218
София, 03.11.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.д. № 1146/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 250 ГПК, образувано по молба на адв. Й. Й., в качеството му на процесуален представител на К. В. К., действаща лично и като майка и законен представител на С. Т. П., с искане за допълнение на решение № 89 от 07.07.2022 г. по т.д. № 1146/2021 г. на ВКС, като се допълни диспозитивът на същото относно началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение, както и с искане да се измени решението в частта за разноските, като се определи и присъди в полза на адвокат Й. възнаграждение за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за всички производства с оглед изхода на спора.

Ответната страна – ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] – депозира становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в сроковете по чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.

По молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК:

В т.3 на допуснатата до цялостно разглеждане по същество касационна жалба на К. К. и С. П. се поддържа неправилно отхвърляне на акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за периода, претендиран с исковата молба. Налице е и формулирано искане за уважаване на иска за присъждане на законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. По така въведеното процесуално валидно искане липсва произнасяне от състава, поради което са налице предпоставките за допълване на решението в тази му част.

С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното обезщетение, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ – 12.04.2017 г. Касаторите твърдят, че след предявяване на претенцията им, ведно с необходими към същата доказателства, застрахователят не е взел становище по з тяхната астрахователна претенция. Първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.08.2017 г. Съдът е посочил, че липсват доказателства за необоснован отказ от плащане за застрахователя, приемайки, че поисканите по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства са били релевантни и относими. С въззивната жалба пострадалите лица са противопоставили довод за начален момент на законната лихва, определим съгласно чл.497, ал.1, т.2 КЗ и според тях, обоснован считано от изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ. Тези доводи не са били уважени от въззивния съд, който е потвърдил първоинстанционното решение и в частта относно началния момент на законната лихва.

Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати : т.1 – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или т.2 – изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ / тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя. Не сe оспорва, а и видно от отговора на ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място], относно щета № 0000-1000-61-16-7715 /л. 15 от гр.д. № 10589/17 г. на СГС/ кои са изисканите, но непредставени от ищците доказателства – влязло в сила заключително постановление по наказателното производство на лицето, причинило ПТП, влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу водача, причинил ПТП или одобрено споразумение, както и авто-техническа експертиза по следственото дело.

Въззивното решение е постановено в противоречие с чл.497, ал.1, т.1 КЗ и законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото няма спор, че със същата са представени всички доказателства, освен посочените горе. КЗ не изчерпва вида на необходимите доказателства, освен като такива по основанието и размера на претенцията / чл.106, ал.3 КЗ / - /в този смисъл решение № 93/27.11.2020 г. по т.д. № 2013/2019 г. на ВКС, I т.о./. Действително, влязла в сила присъда, респ. одобрено споразумение или заключителен акт за прекратяване на досъдебното производство срещу делинквента имат отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но разпоредбата на чл. 497 вр. с чл.106, ал.3 КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция и задължителни за произнасянето на застрахователя по същата. Към 11.01.2017 г., датата на завеждане на претенцията срещу застрахователя, няма образувано наказателно производство в съдебна база срещу делинквента Б. А.. Видно от датата на обвинителния акт по ДП № 725/2016 г. по описа на РУ – [населено място] /л. 202-211 вкл. от гр.д. № 10589/17 г. на СГС / обвинение срещу делинквента е повдигнато на 18.09.2017 г. Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова доказателство, нито изобщо същата е задължително условие за присъждане на обезщетение. Ако застрахователят има основателни съмнения относно наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице – делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение. Наличието на присъда срещу делинквента или споразумение, обаче, не е задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. за разглеждането на пряк иск за присъждане на такова, при отказ на застрахователя.

Следователно,обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение, в размер на законната лихва се дължи от изтичането на 15 работни дни от предявяването на претенцията – от 01.02.2017 г., доколкото не се установява същата да е останала непопълнена с доказателства. С оглед диспозитивното начало, обаче, и предвид изрично заявеното от касаторите искане законна лихва да бъде присъдена върху обезщетението, считано от 12.04.2017 г., искането следва да бъде уважено така, както е заявено. Въззивното решение следва да се отмени в тази му част, като законна лихва върху застрахователното обезщетение на всяка от ищците, считано от 12.04.2017 г.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна.

С решение № 7244/28.10.2019 г. по гр.д. № 10589/17 г. на СГС са уважени исковете на всяка от ищците за обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 38600 лв. – за претърпените от С. П. имуществени вреди. С въззивното решение присъденият размер е намален с 20% поради прието от състава съпричиняване в този обем. Настоящата инстанция е отменила решението на Софийски апелативен съд в тази част и е приела, че справедлив размер на обезщетението е 125 000 лв. за ищцата С. П. и 100 000 лв. за К. К., с което резултатът от въззивното обжалване е изменен.

Вследствие на това са налице предпоставките за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА съгласно представените доказателства пред първата инстанция – договор за правна защита и съдействие № 40187/10.08.2017 г. (л.3 от гр.д. № 10589/17 г. на СГС) и списък с разноски по чл. 80 ГПК (л. 402), съответно пред въззивната инстанция – договор за правна защита и съдействие от 04.11.2020 г. и списък с разноски по чл. 80 ГПК (л. 85 и л. 86 от гр.д. № 915/2020 г. на САС).

Налице са предпоставките за присъждане на допълнително възнаграждение на адв. Й. Й. за осъщественото процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА пред второинстанционния съд, като към вече присъденото възнаграждение от 5783 лв. се добавят още, съобразно крайния изход на спора, 1445.75 лв. Аналогично, към адвокатския хонорар за първоинстанционното производство следва да се присъдят допълнително суми но върху половината от присъденото възнаграждението, тъй като искът на К. К. е уважен от ВКС до присъдения от първоинстанционния съд размер, т.е. няма промяна в крайния резултат, обуславяща присъждане на допълнително възнаграждение за тази страна. Към вече присъдените следва да се добавят още 788.75 лв.

Налице са предпоставките за изменение на касационното решение в частта за разноските, тъй като липсва произнасяне на състава с постановеното решение. От доказателствата по делото се установява, че между касаторите и адв. Й. Й. са сключени договори за правна защита и съдействие от 08.06.2022 г. и от 09.04.2021 г., в който е уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на за К. В. -3600лв. и за С. П. – 5400лв., платимо по банкова сметка след издадена фактура. Страната е представила фактура № 24 от 09.04.2021 г. във връзка с по-ранно сключения договор и вносна бележка във връзка с фактурата. Заплатила е общо и за двете държавна такса за касационното производство в размер на 790лв. Следователно, за касационната инстанция, с оглед постановения от настоящия състав резултат и предвид недопускане до касационно обжалване на жалбата на противната страна, следва да бъдат присъдени разноски – за К. К. в размер на 2511.80лв., а за С. П. – в размер на 4759 лв.

Правно необосновано ответникът по жалбата счита, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са недължими, поради това, че се претендира „още веднъж разноски за касационното производство“, тъй като такива не са присъдени с решението, а се дължат с оглед постановения правен резултат.

Правно необосновано е и разбирането, че разноски се дължат само на една от ищците по спора, поради това, че другата била малолетна и нямала нито средства, нито правна възможност да сключва договори, тъй като всяка една от ищците има право да бъде представлявана от адвокат, малолетната също- чрез нейната майка и законна представителка, а заплащането на сумите е удостоверено по спора и с оглед изхода му, ответникът по молбата дължи тези разноски .

Застрахователното дружество чрез пълномощника си е направило и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този довод е мотивиран лаконично с оплакването, че размерът на възнаграждението не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото и извършените от ответника процесуални действия били еднакви за първата и втората фаза на касационното производството.

Съгласно разрешенията, дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или, страната следва да изложи доводи т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.Такива доводи не са развити от страната, а обстоятелството че са третирани едни и същи правни проблеми в цялото касационно производство не съставлява такъв довод. При служебно осъществената преценка, с оглед валидно процесуално въведеното, макар и немотивирано възражение, настоящият състав намира делото за такова с достатъчна фактическа и правна сложност обосноваваща заплатения размер възнаграждения за процесуална защита. Този извод се налага, поради наличие на спор между страните по множество от фактите, както и по правните изводи, които те предполагат, при голям обем на доказателствения материал, както и поради това, че делото е допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищците по спора и по него защитата е осъществявана, включително и в открито съдебно заседание. Следователно, усилията на защитата са адекватни на заплатеното от касаторите. С оглед това, оплакването, че възнаграждението за адвокатска защита е прекомерно не може да обоснове наличие на предпоставки за намаляване на размера му.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК диспозитива на решение № 89 от 07.07.2022 г. по т.д. № 1146/2021 г. на ВКС, КАТО :

ОТМЕНЯ решение №12516 от 21.12.2020г. по гр.д. №915/20 на Софийски апелативен съд, в частта, с която е определена начална дата на дължимост на присъдените обезщетения на С. Т. П., и на К. В. Т., считано от 18.08.2017г., както и в частта, с която е потвърдено решение от 20.10.2019г. по гр.д. 10589/17 на СГС в частта, с която е определена същата начална дата на дължимост на присъдените обезщетения и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати на С. Т. П., чрез нейната майка и законен представител – К. В. К., и на К. В. Т., законна лихва върху цялостно присъдените им застрахователни обезщетения – за първата в размер на 125000лв. а за втората в размер на 100 000лв. считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 89 от 07.07.2022 г. по т.д. № 1146/2021 г. на ВКС, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати на адв. Й. Ц. Й. сумата 1445.75 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д № 915/2020 г. на Апелативен съд София, както и сумата 788.75 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 10589/2017 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], да заплати на С. Т. П., чрез нейната майка и законен представител – К. В. К. сумата 4759лв., и на К. В. Т. сумата-2511.80лв., представляващи съдебно-деловодни разноски за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: