Доказване на влошено здраве след трудова злополука без ново решение на ТЕЛК

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. София 05.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 18.10.2023 (осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 996 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4475/30.12.2022 година, подадена от А. З. К., срещу решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 219/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Смолян е отменил частично и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 35/25.03.2022 година на Районен съд Девин, постановено по гр. д. № 317/2021 година, при което като краен резултат са отхвърлени предявените от А. З. К. срещу ТП „ДГС Доспат“ [населено място] при ЮЦДП искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата от 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), в следствие на „ексцес“ на увреждането от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015 година, съгласно разпореждане № 38/15.05.2015 година на ТП на НОИ [населено място] при горско-технически участък, намиращ се в землището на [населено място], отдел „“, местност „Ч“", подместност „Ш. ч., [община], област Смолян, в резултат на която е претърпял на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2144.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане.

В подадената от А. З. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу ТП „ДГС Доспат“ [населено място] искове, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат уважени.

Ответникът по подадената касационна жалба ТП „ДГС Доспат“ [населено място] е подал отговор с вх. № 910/01.03.2022 година, с който е изразил становище, че тя е неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

А. З. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.11.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4475/30.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 2439/10.08.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това при липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?; за това коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава? и за това приложимо ли е на основание чл. 212 от КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането-чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

По първия от посочените въпроси трябва да бъде взето предвид, че ексцес при непозволено увреждане, съответно трудова злополука, е налице когато впоследствие настъпят нови вреди или съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са съществували или не биха могли да бъдат взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение. Самата трудова злополука, като основание за възникване на имуществена отговорност на работодателя за вреди, е предвидена в чл. 200, ал. 1 от КТ, в която разпоредба е предвидено и друго такава основание, а именно професионалното заболяване. Не съществува спор, че се касае до две различни основания за възникване на имуществената отговорност на работодателя, което е видно и от разпоредбите на чл. 55 и чл. 56 от КСО.

Предвид разликата между тя е установен и различен начин за установяването им. Трудовата злополука се установява с влязло в сила разпореждане по чл. 60 от КСО, което е видно и от приетата въз основа на чл. 55, ал. 3 от КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. По силата на чл. 63 от КСО редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се определя с акт на МС, който акт е Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, обнародвана в ДВ бр. 65/22.07.2008 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 3 от същата професионалния характер на заболяването се установява с влезли в сила експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК.

Същевременно правомощия на ТЕЛК по отношение на трудовата злополука са предвидени в чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 65, чл. 72, чл. 73, чл. 74 е чл. 77 от действащата към момента Наредба за медицинската експертиза, обнародвана в ДВ бр. 51/27.06.2017 година. Такива разпоредби, със същата номерация, са предвидени и в предшестващата Наредба за медицинската експертиза, обнародвана в ДВ бр. 36/14.05.2010 година. Тези правомощия се отнасят само до случаите когато вследствие на трудовата злополука е налице настъпила трайна неработоспособност на пострадалия работник или служител, поради което се прилагат само в тези случаи. При това с експертното решение на ТЕЛК и НЕЛК се установява само трайната неработоспособност на работника или служителя, нейната степен и причинната връзка със злополуката, но не и самата злополука.

От горното следва, че в случаите, когато не се претендират вреди от трудова злополука, изразяващи се в трайно намалена работоспособност или в увеличаване степента на същата, за ангажирането на отговорността на работодателя е достатъчно злополуката да бъде призната за трудова с влязло в сила разпореждане по чл. 60 от КСО. В случаите, когато се твърди, че в следствие на злополуката е настъпила трайна неработоспособност и се претендира обезщетение за вреди от този факт, последният както и степента на неработоспособността ще трябва да се установят с експертно решение на ТЕЛК и НЕЛК. Същевременно по отношение на трудовата злолопука липсва текст, аналогичен на чл. 56, ал. 3 от КСО, съгласно който ексцесът от професионалното заболяване трябва да се установи по същия начин, по който се установява и самото заболяване.

Предвид на това за установяване на ексцес от трудова злополука, който не се изразява в настъпило трайно намаление на работоспособността на работника или служителя или в увеличаване степента на същата, не се изисква установяването му нито с решение на ТЕЛК, нито с последващо разпореждане по чл. 60 от КСО, а настъпването му може да бъде доказвано с всички допустими от закона доказателствени средства.

По отношение на втория въпрос трябва да се има предвид, че в материално правните отношения между страните се прилага нормативният, който е бил в сила към момента на осъществяване на правнорелевантния юридически факт или фактическия състав, от който възниква правоотношението. Този акт продължава да намира приложение между страните и при последващата му отмяна с друг нормативен акт. Новият нормативен акт може да намери приложения по отношение на възникнали преди влизането му в сила и продължаващи на съществуват след това материални правоотношения, в случаите когато с него законодателят преуреди последиците от осъществения при действието на отменения акт юридически факт или фактически състав. Това преуреждане е само за в бъдеще време (несъщинско обратно действие на закона) и не може да се отнесе към вече уредените последици от правоотношението. Новия закон може изцяло да преуреди възникналите преди влизането му в сила материалноправни отношения само ако по волята на законодателя изрично му бъде придадено обратно действие-чл. 14, ал. 1 от ЗНА.

В случаите когато се изисква извършване на процесуални действия, било пред държавен орган, пред административен орган, пред лице, на което държавата е възложила извършването на определени действия или пред съд се прилагат процесуалните норми, които са в сила към момента на извършване на действието. В случаите когато процесуалните норми бъдат изменение в хода на процедурата, то новите правила се прилагат незабавно, по вече възникналите процесуални правоотношения, освен при изрична разпоредба за обратното. Във всички случаи обаче както материалноправните, така и процесуалноправните отношения не могат да бъдат уреждани от нормативен акт, който е бил отменен и вече не е в сила към момента на възникването им.

По третия въпрос съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ правилото на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД намира приложение при определяне на обезщетението за претърпени вследствие на трудовата злополука имуществени и неимуществени вреди, когато те са пряка и непосредствена последица от злополуката. Ексцесът от трудовата злополука, представлява именно такава вреда, поради което подлежи на обезщетяване в производство по чл. 200 от КТ. По отношение на така предявената претенция за ексцес работодателят може да се брани с всички възражения, които могат да доведат до отпадане или ограничаване на отговорността му. Това може да са твърдения за липса на причинна връзка между трудовата злополука и по-късно настъпилите вреди, основаващи се на цялостната липса на такава или на частичната й липса, чрез възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ, или твърдения, че исканото обезщетение с действителния обем на вредите, а също така и да са възражения водещи до погасяване на правото на обезщетение.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Смолян е неправилно по следните съображения:

За да отхвърли предявените от А. З. К. искове съставът на Окръжен съд Смолят е изложил мотиви за това, че според съдебната практика, към която въззивният съдебен състав се придържал ако здравословното състояние на пострадалия бъдело влошено в сравнение със състоянието, при което било присъдено обезщетението (ексцес), на него му се дължало ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането При ексцес за пострадалия възниквало ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтичало от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонявало съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението били за новите вреди, които се добавяли към вече обезщетените.

Практиката на ВКС била еднозначна и непротиворечива по отношение на това, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябвало да са установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността (НМЕТ-ДВ, бр. 47/7.06.2005 година) ТЕЛК била медицинският орган, който бил компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган трябвало да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск (трудова злополука) и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК имало двойствено значение-от една страна то представлявало индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна било официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който бил елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение (или непредставянето му по делото) компрометирало твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да било във връзка с началното увреждане и обуславяло отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

В конкретния случай от доказателствата по делото К., чиято била доказателствената тежест не бил доказал влошаване здравословното състояние, вследствие настъпилата трудова злополука с ЕР на ТЕЛК, издадено от компетентен орган, в който да било констатирано влошаване здравословното състояние на пострадалия. Представените от К. медицински документи-шест броя епикризи и ангажираните гласни доказателства не обосновавали извод за наличие на ексцес. По същия начин констатациите на вещото лице д-р С., който в заключението си и направеното уточнение в съдебно заседание сочел, че се касае за луксации, получени при изместване на една голяма става от леглото си и че четири години след първото протезиране при извършване обичайните движения се било получило разхлабване най-вероятно на протезните елементи и оттам се налагало ревизиране на ставата, най-вероятно слабост на мускулите, както и заявената от вещото лице причинна връзка, поддържаното, че при поставената протеза през 2016 година, би трябвало 10-15 и повече години да не се налага подмяна, както и съмненията, че в случая нещо се било компрометирало, може би при първичното счупване или от травмата, но поради липсата на снимков материал не можело да даде категорично заключение за причината, не давали основание на въззивният съд да приеме, че бил налице ексцес, тъй като вече било посочено, признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест било от изключителната компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК, чиито решения се ползвали с обвързваща съда доказателствена сила.

Затова от представените експертни решения на ТЕЛК било видно, че считано от първото признаване трудовата злополука през 2015 година до последното издадено решение никъде в експертните решения не бил признаван по-голям процент на ТНР вследствие на трудовата злополука, респективно ексцес на същото-напротив - процента ТНР във връзка с него 51 и впоследствие 50 % били оставали непроменени. При това положение твърдението на А. З. К. за наличие на ексцес-влошаване на здравето, което да било във връзка с трудовата злополука, посочено в исковата молба, оставало недоказано. Това обуславяло неоснователност на този етап на претенцията му на предявеното основание, от което съдът бил обвързан. Затова първоинстанционният съд бил процедирал в отклонение от задължението си за обсъждане на доводите и доказателствата съобразно посоченото от въззивния съд, в това число предвид съдържащите се в отговора на исковата молба и въззивната жалба твърдения, че с оглед представените доказателства не бил налице надлежно установен ексцес и такъв не можел да бъде установяван без ЕР на ТЕЛК и бил постановил незаконосъобразен съдебен акт, приемайки, че К. бил доказал наличие на ексцес. А. З. К., чиято била тежестта, не бил установил наличието на предпоставките за претенцията си по чл. 200 от КТ-ексцес на заболяването си от трудова злополука, единствено компетентни за установяването на какъвто били органите на медицинската експертиза по предвидения за това ред-с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, НЕЛК или с влязло в сила решение на административен съд, постановено в процедура по обжалване на решение на НЕЛК.

Предвид гореизложените съображения К. не бил доказал състояние, което да се отличавало съществено от състоянието му след трудовата злополука, което да не било взето предвид при присъждане на първоначалното обезщетение, нито бил представил експертно решение на ТЕЛК, с което да установял влошаване на здравословното състояние по надлежен ред, поради което първоинстанционното решение, в частта, с която бил уважен предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие на ексцес на заболяване от трудова злополука настъпила на 10.04.2015 година, съгласно разпореждане № 38/15.05.2015 година на ТП на НОИ [населено място] за сумата 11 250.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане година било незаконосъобразно постановено и ще следвало да бъде отменено. Тъй като делото било изяснено от фактическа страна предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие на ексцес в уважената от първоинстанционния съд част за сумата 11 250.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане ще следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение предявеният иск за имуществени вреди първоинстанционното решение съобразно изложените по-горе съображения било незаконосъобразно постановено и също следва да бъде отменено в тази част, а уваженият иск за сумата 2144.13 лева подлежал на отхвърляне. С оглед тези мотиви първоинстанционното решение в атакуваната отхвърлителна част на претендираните вреди за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от настъпил ексцес в разликата над 11 250.00 лева до претендираните 30 000.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане. Въззивният съдебен състав считал с оглед изложеното относно липсата на с ЕР на ТЕЛК, с което да било установено по надлежен ред влошаване здравословното състояние на К. и наличие на причинната връзка с увреждането, че било безпредметно да коментира оплакванията във въззивната жалба на същия относно материалната незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено според жалбоподателя в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, приемайки, че присъденото от първата инстанция обезщетение не репарира в достатъчна степен причинените неимуществени вреди-болки и страдания вследствие твърдения ексцес.

С оглед на тези мотиви следвало също така да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която било прието от съдебния състав, че присъдените суми за неимуществени и имуществени вреди подлежат на прихващане с дължимите от А. З. К. надплатени суми въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по № 20 064/07.08.2020 година на Окръжен съд Смолян и е бил издаден изпълнителен лист за присъдени разноски по гр. д № 53/2017 година по описа на Районен съд Девин, по силата на които К. трябвало да заплати на ТП „ДГС Доспат“ [населено място] сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2016 година изчислена до датата на с. з. 18.11.2021 година-11 926.10 лева или-35 297.88 лева, заедно с 2063.30 лева-разноски по гр. д. № 53/2017 година по описа на Районен съд Девин, общо сума в размер на 37 361.18 лева до 18.11.2021 година, в поредността-разноски, лихви и главница, като приемал за основателно възражението за прихващане, според чл. 104 от ЗЗД-двете насрещни вземания се погасявали до размера на по-малкото от тях по изявление на едната страна, отправено до другата.

Видно от посоченото съставът на Окръжен съд Смолят е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че правото на А. З. К. да претендира обезщетение за ексцес от трудова злополука е предпоставено от съществуването на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, което да констатира влошеното състояние. Това нарушение, от своя страна, е довело до процесуално нарушение, тъй като стъпвайки на изводите си за предпоставките на иска, въззивният съд не е обсъждал събраните по делото доказателства.

В мотивите към решението си съдът е посочил какви са събраните по делото писмени и гласни доказателства, а също така и допуснатите и изслушани по делото експертизи но не е обсъждал същите във връзка с наведените от страните твърдения, доводи и възражения. Поради това липсват изводи на съда дали е налице твърдения от А. З. К. ексцес от трудовата злополука, настъпила на 10.04.2015 година, ако е налице такава какви са настъпилите от него вреди и какъв е размерът на дължимото се за тях обезщетение. Също така липсват изводи по наведените от ТП „ДГС Доспат“ [населено място] възражения срещу иска-че не е налице твърдения от К. ексцес, че вредите не са в претендирания с исковата молба размер, че е налице съпричиняване на същите по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ, а също така и по направеното възражение за прихващане. Доколкото при касационното обжалване контролът е съсредоточен върху правните изводи на въззивният съд, а не върху възприетата от него фактическа обстановка липсата на изводи на състава на Окръжен съд Смолян по отношение на тази обстановка не може да бъде санирана в настоящето производство.

Предвид изложеното така обжалваното решение на Окръжен съд Смолян трябва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа спора между страните по делото по същество и се произнесе по наведените от тях твърдения, доводи и възражения, след като вземе предвид всички допустими и надлежно събрани в производството доказателства.

Тъй като в настоящето производство касационният съд не се произнася по съществото на спора, то той не следва да се произнася и по отговорността за направените в същото разноски. Последните следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото с оглед изхода на спора. При това следва да се има предвид, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността, обнародвана в ДВ бр. 47/07.06.2005 година, която не е била в сила към момента на настъпване на трудовата злополука от 10.04.2015 година. Същата е отменена с обнародваната в ДВ бр. 36/14.05.2010 година Наредба за медицинската експертиза, която е била в сила към момента на настъпване на злополуката. Независимо от това цитираните от съда разпоредби от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността са аналогични с разпоредбите на последващите две Наредби за медицинската експертиза и не биха могли, ако бяха приложими, да доведат до друг отговор на поставения за тълкуване първи правен въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 219/2022 година като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.