Нищожност на арбитражно решение по спор с потребител за кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * потребител

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

[населено място], 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 98 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 47 ЗМТА /с променено наименование ЗАрб./.
Предявен е иск от К. О. П. за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 1267/06.08.2009 г. Ищецът твърди, че е узнал за арбитражното решение на 12.12.2024 г. Заявява, че арбитражното споразумение е нищожно на основание чл. 19, ал. 2 ГПК, тъй като едната страна по него има качеството потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП.
В предоставения срок е подаден отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който исковата молба се оспорва като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА /ЗАрб./ и срещу страна, която не е пасивно процесуално легитимирана. Представят се доказателства.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото приема следното:
Представеното от ответника копие на товарителница № 1000001027291 и известие за доставяне на покана за доброволно изпълнение PS1000015XVXD/2011 г. са изпратени до ищеца, но не са били подписани от него. За да направи този извод, настоящият състав кредитира изцяло приетата съдебно-графологична експертиза, според чието заключение подписите, положени за получател в двата документа, не изхождат от ищеца.
Първата сигурна дата, на която П. е узнал за постановеното от арбитър Г. арбитражно решение, е посочената в исковата молба – 12.12.2024 г., когато реално е била получена от него покана за доброволно изпълнение. Следователно подадената на 30.12.2024 г. искова молба се явява депозирана в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА /ЗАрб./.
Производството за отмяна на арбитражно решение, респ. за нищожност на арбитражно решение се предопределя от производството пред арбитражния съд, поради което страни пред Върховния касационен съд могат да са единствено лицата, които са страни в арбитражното производство. Извършените прехвърляния на вземанията след приключване на арбитражното производство не обвързват съда /решение № 9/24.10.2002 г. по конст. д. № 15/2002 г. на Конституционния съд на РБ/ . В случая страни по арбитражното производство са именно К. П. и „Профи Кредит България“ ЕООД. Възражението за липса на пасивна легитимация е неоснователно.
Горното мотивира извод, че подадената искова молба от К. П. е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Установява се, че арбитър Г. е постановила решение № 1267/06.08.2009 г., с което ищецът е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4 148, 31 лв, дължима на основание договор за револвиращ заем № [ЕГН]/21.07.2008 г. и чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Няма данни договорът за револвиращ заем да е сключен с оглед търговска или стопанска дейност на заемополучателя. Следователно той е сключен с оглед качеството на лицето като потребител на основание т. 1, § 13 от ДР на ЗЗП.
Със Закона за изменение и допълнение на ГПК (обн. ДВ, бр. 8/2017 г.) е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В § 6, ал. 2 ПЗР от ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА /ЗАрб./ с иск за прогласяване на нищожност по чл. 47 ЗМТА /ЗАрб./, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ЗАрб./ и ВКС следва да постанови нищожността му.
По изложените съображения следва да се прогласи нищожността на решението на арбитражния съд.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в доказания размер от 1 513, 93 лв. – държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение по смисъла на чл. 38 ЗАдв.
Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 1267/06.08.2009 г. на арбитър Б. Г. по иск на К. О. П., ЕГН [ЕГН], срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК].
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. О. П., ЕГН [ЕГН] сумата 1 513, 93 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕТАДЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.