Нищожност на арбитражно решение по потребителски спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

[населено място], 05.03.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2317 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.

Образувано е по искова молба вх. № 16423/30.09.2024г. на Д. С. С., наследник по закон на Е. Д. С., починала на 07.09.2013г., за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 3054 от 29.05.2014г. по в.а.д. № 3054/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА. При условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА.

От ищеца е изложено, че в арбитражното производство е бил разрешен спор по договор за заем № [ЕГН] от 30.09.2011г., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД. По този договор Е. Д. С. е имала качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което, и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем. Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото производство. Същевременно тъй като смъртта на Е. Д. С. е настъпила преди образуване на арбитражното дело, за което наследниците не са били уведомени и в което не са взели участие, е налице и основание за отмяна на арбитражното решение.

Според ищеца преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА за подаване на исковата молба по делото е спазен. Той е разбрал за арбитражното решение през месец август 2024г., когато чрез работодател получил покана за доброволно изпълнение изх. № 11948/18.07.2024г. по изпълнително дело № 20198310401715 на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831 на КЧСИ. Настоящ взискател по изпълнителното дело е „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на което вземанията по договора за заем са цедирани, при което дружеството също се сочи като ответник в производството. Съгласно издадения изпълнителен лист Е. Д. С. е била осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сума от 2 145. 99 лева заедно със законна лихва от 29.05.2014г., 286. 76 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева разноски за арбитражното производство.

Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва предявените искове като недопустими. Те са предявен извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, както и на 08.08.2018г. е извършено прехвърляне на вземанията по договора за заем от 30.09.2011г. на нов кредитор – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен със съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Във връзка с връчване на арбитражното решение ответникът се позовава на извършените процесуални действия в арбитражното производство (опити за връчване на арбитражното решение през 2014г.). Съгласно съдебната практика липсата на фактическо получаване на арбитражното решение не опорочава процеса, доколкото е удостоверен опитът същото да бъде връчено и датата, на която е извършен. Действия са били извършвани и по образуваното изпълнително дело и ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 19.08.2022г.

По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни. Промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, не са приложими в настоящото производството. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, независимо дали се приеме за процесуална или материална, не предвижда обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни отношения между страните. Правоотношението по арбитражното споразумение е възникнало много преди влизането в сила на промените, а арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и влизане в сила на арбитражното решение по време, когато е действала старата нормативна уредба.

Отговор е постъпил и от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Дружеството също счита, че молбата по делото е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. Арбитражното решение е било изпратено до посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя, доколкото на „Профи Кредит България“ ЕООД не е било известно обстоятелството, че Е. Д. С. е починала. Изложени са идентични възражения и срещу основателността на исковете.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Предявеният главен иск по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА е допустим.

Той изхожда от легитимирано лице - наследник по закон на ответник в арбитражното производство, и цели признаването за установено, че арбитражното решение не е породило правни последици (сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила) както по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ищец в арбитражното производство, така и по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, частен правоприемник след извършено на 08.08.2018г. прехвърляне на вземанията по договора за заем и взискател в образуваното изпълнително производство. Налице е правен интерес от установяване на нищожността на арбитражното решение по отношение на лицата, които решението, ако е валидно, би обвързвало и които могат да се позоват на неговите правни последици. По аргумент от чл. 38, ал. 4 от ЗМТА и чл. 41, ал. 3 от ЗМТА, силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни и субективни предели и подлежи на зачитане като съдебното решение (решение № 50158 от 12.12.2022г. по т.д. № 1133/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.). Възражението на „Профи Кредит България“ ЕООД за недопустимост на производството поради прехвърляне на вземанията по договора за кредит е неоснователно.

При предявяване на иска е спазен преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и възраженията на ответниците за недопустимост на производството на това основание отново са неоснователни. Липсва връчване на арбитражното решение на Е. Д. С. в хода на арбитражното производство – то е било постановено след нейната смърт. Това е и относно уведомлението за извършената цесия от 2018г. и извършваните по отношение на Е. Д. С. изпълнителни действия. Данните са за предприети едва през месец август 2024г. изпълнителни действия срещу ищеца Д. С. С. – наследник на Е. Д. С., което се потвърждава и от представените по делото доказателства - документи, съдържащи се в изпълнително дело № 20198310401715 на ЧСИ Милкана Македонска, с взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

По същество искът по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА е основателен.

С промяната в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК, извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г.), е въведена изрична забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Едновременно с това е създадена разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, според която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената потребителска защита в изпълнителното производство е създадена нова ал. 5 на чл. 405 от ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 от ЗМТА решения. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) започналите до влизането в сила на закона арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по к.д. № 15/2002г. на Конституционния съд (че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият (факултативен) е предявяването на иска по чл. 47 от ЗМТА), практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК и поради това валидността на арбитражното решение следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК. От изложеното следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производства по чл. 47 и сл. от ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, независимо, че арбитражното решение, което се оспорва, е било постановено преди измененията на закона от 2017г.

В конкретния случай е безспорно, че наследодателката на ищеца Е. Д. С. е имала качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при сключването на договор за заем № [ЕГН] от 30.09.2011г. Правният спор относно вземанията по този договор, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, заемодател, е неарбитрируем, поради което и постановеното по спора арбитражно решение № 3054 от 29.05.2014г. по в.а.д. № 3054/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок тази нищожност следва да бъде прогласена.

При уважаването на предявения иск на касатора са дължими направените по делото разноски – 99. 79 лева платена държавна такса, съответно на материалния интерес по делото (чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК).

Искът по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА, предявен при условия на евентуалност, не се разглежда.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение № 3054 от 29.05.2014г. по в.а.д. № 3054/2014г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ по предявен от Д. С. С., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 11, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“,[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.“В“, ет. 7, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Люлин“, [улица], Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да заплатят на Д. С. С. сумата от 99.79 лева (деветдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.