Спиране и прекъсване на давността при предявен иск за нищожност на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Връщане на плодовете. Размер на обезщетението при дължимо връщане на вещи. * спиране на давност * прекъсване на давност * нищожност на договор за продажба * обезщетение за ползване

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
София, 28.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1349/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВК Мениджмънт” ЕООД срещу решение № 120 от 22.02.2024г. по т. д. № 942/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта , потвърждаваща решение № 263027 от 11.05.2021 г. по гр. д. № 4964/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, Трети състав, с която предявеният от „Сана 2010“ ЕООД, [населено място] срещу „ВК Мениджмънт” ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт Имидж“, е уважен за сумата 24 842.05 лв. и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до завеждане на делото е уважен за сумата 2 538 лв.

Касаторът поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, като е определил равностойността на процесните билбордове към датата на исковата молба, а не към датата, когато е настъпило обедняването на ищеца, т. е. когато е следвало да получи вещите – м.06.2010 г. Изразява несъгласие и с извода, че вземанията не са погасени по давност. Според тях, в противоречие с чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, съдът е приел, че с предявяването на 30.03.2011 г. на иск за признаване за нищожен на сключения между ищеца и Консорциум „Контракт Имидж“ договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. давността е била прекъсната, както и че до отхвърлянето на този иск с влязлото в сила на 07.03.2014 г. решение по гр. д. № 13404/2011 г. на Софийски районен съд давност не е текла. Твърди, че предявеният през 2011 г. иск за нищожност на продажбената сделка не е иск относно вземането на купувача за получаване на вещите, поради което не е налице хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, а освен това поради отхвърлянето на иска давността не се счита прекъсната. Релевира оплакване за допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, изразяващо се в игнориране на изричната уговорка в чл. 7.2. от процесния договор за продажба, според която, след придобиване на собствеността върху закупените съоръжения продавачът е освободен от всякаква финансова и друга отговорност за тези вещи. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът преценява необсъждането на възражението му за извънсъдебно признание на неблагоприятния за ищеца факт, че същият е бил във владение на процесните вещи в периода м.06.2010 г. – м. 05.2011 г.

С определение № 90 от 13.01.2025 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената негова част по въпросите: за момента, към който се определя паричното обезщетение по реда на чл. 57, ал. 2 ЗЗД и за спиране и прекъсване на погасителната давност за вземане в хипотезата на предявен иск за прогласяване нищожност на договора, пораждащ вземането, който иск е отхвърлен с влязло в сила.

Ответникът по касация – „Сана 2010“ ЕООД, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 24.04.2024 г. и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание на 16.04.2025 г.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК.

Съобразявайки указанията в решение № 50119 от 16.11.2023 г. по т. д. № 1779/2022г. ВКС, I т. о., с което е обезсилено първото въззивно решение, при новото разглеждане на делото Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от “Сана 2010“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на процесните 10 билборда, е влязло в сила и че следва да се произнесе по исковете за заплащане на равностойността на тези вещи на посоченото от касационната инстанция правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД; по исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на същите за процесния период и по акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху двете главници в размер на законната лихва за периода до исковата молба.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 01.06.2010 г. между ищеца “Сана 2010“ ЕООД и ответните дружества „ВК Мениджмънт” ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД, действащи към посочената дата като дружество по ЗЗД „Консорциум Контракт Имидж”, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищцовото дружество е придобило собствеността на 10 бр. билбордове, с локации подробно описани в Приложение №1 към договора, при цена 6 000 лв. (с включен ДДС); Цената на вещите е платена от купувача на 07.06.2010г., но ответниците не са изпълнили задължението си да му ги предадат; С нотариална покана от 04.10.2010 г. „Консорциум Контракт Имидж” е уведомил ищеца, че счита договора за нищожен, за което на 30.03.2011 г. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК; С решение от 06.08.2012 г. по гр. д. № 13404/2011 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 07.03.2014 г., искът е отхвърлен.

При тази фактическа обстановка, решаващият състав е приел за доказани предпоставките на чл. 57, ал. 2 ЗЗД за уважаване на претенцията за заплащане равностойността на процесните 10 билборда, а именно: 1. налице е „подлежаща на връщане“ вещ, тъй като продавачът по процесния договор не е изпълнил задължението си след заплащането на цената да предаде закупените вещи на купувача; 2. установена е липсата на тези вещи – в констативен протокол от 14.09.15г. на помощник-нотариус М. Такова е отразено, че от поставените на автомагистрала „Тракия“ билбордове, предмет на договора, един е заменен с друг по-голям, на един табелата с фирмата на собственика е избледняла и не се вижда, а останалите ги няма; 3. налице е знание у продавача, че държи вещите без основание, тъй като не е изпълнил изрично предвиденото в чл. 6 на договора свое задължение за предаване на вещите.

При преценката за това коя стойност на билбордовете се дължи, въззивният съд е съобразил заключението на изслушаната по делото оценителна експертиза, според което действителната стойност на процесните билбордове към датата на предявяване на исковата молба е 29 740 лв., а цената за подготовка, доставка и монтаж - 6 436 лв., или общата стойност е 36 176 лв. Поради това е счел, че дължима от ответниците е именно тази сума, а не получената цена 6 000 лв., като с оглед разпределението между тях на дяловете в консорциума след прекратяването на дейността му на 18.12.2012 г. (68.67% за „ВК Мениджмънт“ ЕООД и 31.33% за „БР Консулт“ ЕООД) е приел, че „ВК Мениджмънт“ ЕООД следва да заплати сумата 24 842.05 лв., както и обезщетение за забава за периода от датата на поканата - 04.04.2017 г. до датата на исковата молба в размер на 2 538 лв.

Като неоснователно вторият въззивен състав е преценил възражението за изтекла погасителна давност. Приел е, че: С предявяването на исковата молба за прогласяване нищожността на процесния договор (на 30.03.2011 г.), по която е образувано гр. д. № 13404/2011 г. на СРС, е прекъснато течението на погасителната давност, тъй като се касае за спор за действителността на договора, от който произтича вземането за предаване на вещите; Докато е траел процесът давността е спряла да тече; С влизането в сила на 07.03.2014г. на отхвърлителното решение течението на давността е продължило; Давността е прекъсната с предявяване на 13.04.18г. на иска, по който е образувано настоящето дело. С оглед на това, съдът е приел, че вземането не е погасено по давност. Според него, давност е текла за периода от 07.06.10г. до 30.03.11г. (8 месеца и 23 дни) и за периода от 07.03.14г. до 13.04.18г. (4 години,1 месец и 10 дни). Или, исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е предявена след 4 години, 10 месеца и 3 дни, т. е. преди изтичането на петгодишния давностен срок.

Настоящият състав намира, че решението е неправилно в допуснатата до касационно обжалване негова част.

Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за спиране и прекъсване на погасителната давност за вземане в хипотезата на предявен иск за прогласяване нищожност на договора, пораждащ вземането, който иск е отхвърлен с влязло в сила решение , е в противоречие със закона и с формираната по приложението му практиката на Върховен касационен съд.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. В правната доктрина и в съдебната практика е утвърдено разбирането, че „процес относно вземането“ по смисъла на посочената разпоредба е процесът, при който предмет на правния спор, очертан от основанието и петитума на предявения иск, е самото вземане , т. е. когато със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца вземане. В този смисъл са разясненията в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, че: Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум ; За разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва; Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението . Макар този тълкувателен акт да е постановен във връзка с частичния иск, мотивите към него дават принципен отговор и на въпроса за приложимостта на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

В посочения смисъл е и казуалната практика на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, постановена по аналогични случаи: Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е съществуването на потестативното право на кредитора, а не правото на вземане, по което не се формира сила на пресъдено нещо, поради което наличието на производство по предявен иск по чл.135 ЗЗД нито прекъсва, нито спира теченето на давността за вземането (решение № 251 от 23.04.2024г. по гр. д. № 4169/2022 г. на III г. о.); Самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по иска по чл. 56 ЗН; Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора (решение № 50077 от 12.10.2023г. по гр. д. № 1454/2022 г. на II г. о.); Спорното материално субективно право, чрез правопораждащите го факти и съдържанието му, очертава параметрите на вземането по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” ЗЗД; Това, което е предмет на съдебния процес по логиката на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ГПК, е включеното, въведеното от страните в предмета на спора, като фактическо основание - предмет на първоначален, насрещен, обратен иск или възражение срещу предявен иск; Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава не е заявена, то вземането за обезщетение за забавено изпълнение е извън предмета на спора и е необхванато от процеса; Симетрията и паралелът в разпоредбите на чл. 116, б. ”б” и чл. 115, ал. 1, б. ”ж” ЗЗД ясно очертава, че когато едно вземане не е предмет на иск /възражение срещу иск/, по отношение на него не може да има нито прекъсване на давностния срок, нито този срок да престане да бъде правно значим /да спре/ (решение № 153 от 09.10.2015г. по т. д. № 2304/2014 г. на I т. о.); Делото по иск на собственика на повредения товар срещу превозвача, по което превозвачът е осъден да плати обезщетение за вреди от повреждането на товара на основание неизпълнение на договора за превоз, не съставлява ”съдебен процес относно вземането” по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” ЗЗД (решение № 51 от 07.04.2011г. по т. д. № 450/2010 г. на II т. о.).

В противоречие с цитираната практика въззивният съд е приел, че давността за вземането на ищеца „Сана 2010“ ЕООД за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на процесния договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт Имидж“ е била прекъсната с предявяването на исковата молба за прогласяване нищожността на този договор (на 30.03.2011 г.), по която е образувано гр. д. № 13404/2011 г. на СРС, и че докато е траел процесът давността е спряла да тече до влизането в сила на 07.03.2014г. на постановеното по делото решение. Доколкото предмет на приключилото производство не е самото вземане за равностойността на билбордовете, а действителността на договора за продажбата им, с предявяване на иска за прогласяване на договора за покупко-продажбата на тези вещи за нищожен давността за същото нито е прекъсната, нито е спряла да тече докато е траел процесът по това дело. Следователно, считано от изискуемостта на вземането – 01.06.2010 г., когато цената на вещите е била платена и същите е следвало да бъда предадени на ищеца-купувач, приложимата в случая 5-годишна обща погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла на 01.06.2015 г., т. е. преди завеждане на исковата молба, по която е образувано настоящото производство – на 13.04.2018 г. Ето защо, вземането за заплащане равностойността на процесните 10 бр. билбордове е погасено по давност и поради това предявеният за него иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, както и акцесорният му иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава, е неоснователен и след отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част подлежи на отхвърляне.

Поради извода за изтекла погасителна давност за процесното вземане не следва да бъдат обсъждани направените от страните доводи и възражения във връзка с размера на вземането, в т. ч. и относимият към тях въпрос за момента, към който се определя паричното обезщетение по реда на чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на касатора (ответник) разноски за разглеждане на делото във всички инстанции за отхвърления иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 6682.98 лв. (2 396.28 лв. – за първа инстанция, 547.61 лв. – за първата въззивна инстанция и 3 739.09 лв. – за настоящото производство).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 120 от 22.02.2024г. по т. д. № 942/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта , потвърждаваща решение № 263027 от 11.05.2021 г. по гр. д. № 4964/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, Трети състав, с която предявеният от „Сана 2010“ ЕООД, [населено място] срещу „ВК Мениджмънт” ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт Имидж“, е уважен за сумата 24 842.05 лв. и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до завеждане на делото е уважен за сумата 2 538 лв. , вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сана 2010“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Т. № 51, ап. 11, срещу „ВК Мениджмънт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт Имидж“, в размер на сумата 24 842.05 лв. и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до завеждане на делото в размер на сумата 2 538 лв.

ОСЪЖДА „Сана 2010“ ЕООД да заплати на „ВК Мениджмънт” ЕООД разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на 6682.98 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: