Обезщетение от болница при забавена диагноза и операция на мозъчен кръвоизлив

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50114

СОФИЯ, 19.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4567/2021 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. Г. чрез неговия пълномощник адв. А. Т., срещу въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5923 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 14042/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД за разликата над 35 000 лв. до претендирания размер от 79 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените привила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е оценил правилно фактите по делото и не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, относими към преценката му за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В писмения отговор на касационната жалба ответникът по касация „УМБАЛ-Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, представлявано от изп.д. Л. П., е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна.

С определение № 310 от 04.07.2022 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в обжалваната част, за да се съобрази съответствието му с разрешението, дадено в т.ІІ от ППВС № 4/68 г. относно критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е пояснено в ППВС № 4/23.12.1968 г. , понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални страдания, техните степен и интензитет, прогнозите за в бъдеще и други. Задължение на съда е да обсъди всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.

Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част не е съобразено с тази практика на ВКС. Релевантните за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства са правилно установени от въззивната инстанция, но са преценявани изолирано и извън техния действителен смисъл

Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в осъдителната му част, с която ответникът „УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД е осъден да заплати на В. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Поради това по наличието на елементите от фактическия състав по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. Спорен е въпросът за размера на обезщетението.

От фактическа страна по делото е установено, че на 26.03.2017 г. около 8.00 ч. ищецът В. Г. е бил намерен в безпомощно състояние в районна на[жк]в [населено място] и е транспортиран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ с диагноза, отразена във фиша за спешна медицинска помощ “Контузна рана в теменната област на главата. Контузия на дясната подбедрица. Алкохолна злоупотреба“. В неврологичния статус е отбелязано: в съзнание, отпадни симптоми- няма; зеници-нормални; отваря очи спонтанно; объркан; двигателна реакция- подчинява се. При постъпването си в Спешното отделение на болницата в 08.37 ч. същият е неориентиран, неконтактен, неадекватен, в състояние на сопор. Извършени са рентгенови изследвания на бял дроб и сърце, лицева и странична графия на черепни кости, при които не са установени травматични промени. Назначена е терапия с рингер, глюкоза и ноотропил. Ищецът е оставен в дневния стационар за активно наблюдение с цел да се изчака преминаването на действието на алкохола за снемане на адекватен неврологичен статус и нова оценка на състоянието. За времето от постъпването му в болницата до 15.40 ч са проследявани жизнените му показатели, които според отразяването им в медицинската документация , са били в нормални граници. В 15.40 ч. са забелязани прояви на парциален гърч. Това е наложило консултация с неврохирург, който е установил сомнолетнто-сопорозно състояние, зеници - еднакви, реагиращи; десностранна тежка хемипареза към плегия; сензомоторна афазия. В 16.36 ч. е направена компютърна томография на глава, при която е установена мозъчна контузия, интрацеребрален хематом в слепоочно-теменната област на лявата голямомозъчна хемисфера, травматичен субарахноидален кръвоизлив. Предприето е оперативно лечение по спешност. Операцията е проведена от 18.48 до 21.35 ч. Следоперативното лечение на ищеца е продължило в КАИЛ. Изписан е на 07.04.2017 г. в добро общо състояние. От 02.05.2017 г. до 09.05.2017 г. е проведено болнично лечение СБР „Здраве“ [населено място]. От 24.05.2017 г. до 29.05.2017 г. е проведено болнично лечение в УМБАЛ „Софиямед“, клиника по неврохирургия, с диагноза „ Хидроцефалия комуникативна. Оперативна интервенция- имплантация на вентрикуло-перитонеален шънт“. От 20.06.2017 г. до 27.06.2017 г. е бил на болнично лечение в УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по неврохирургия. Тогава е извършено пластично затваряне на следоперативния костен дефект в лявата слепоочна област. Изписан в добро общо състояние, ясно съзнание, лека моторна афазия, десностранна хемипареза.

С решение на ТЕЛК от 02.08.2017 г. на ищеца е определена 100% нетрудостопособност без чужда помощ. В мотивите на решението е отразено: изразена сензорна афазия, с невъзможност да разбира по-сложни словосъчетания и изрази, възможна по-елементарна комуникация; невъзможност за писане, четене и смятане в комбинация с десностранна централна хемипареза. С решение на ТЕЛК от 01.08.2023 г. му е определена 95 % трайна неработоспособност без чужда помощ. В мотивите е посочено: средно чести епи пристъпи от типа на ГТКП, средстепенна обструктивна хидроцефалия, вентрикуломегалия, лек дементен синдром, остатъчни сензомоторни афатични прояви с тежка остатъчна глиоза с атрофия на темпорален дял на главния мозък.

При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпяните от ищеца болки и страдания от медицинския деликт е в размер на 35 000 лв. Обосновал е този извод с обстоятелството, че установеното по делото противоправно поведение на наблюдаващия го лекар не е единствената причина за получените от ищеца увреждания. Позовал се е на заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Хр. М., според която към момента на приемането му в болницата ищецът вече е имал първични мозъчни увреждания - хематом и контузионно огнище, които не са в причинна връзка с поведението на наблюдаващия лекар, както и че не би могло с точност да се установи какви биха били уврежданията, ако операцията е била извършена в по-ранен час. Като допълнителен аргумент в посока определяне на този размер е посочил и употребата на алкохол от ищеца като фактор, който утежнява вторичните мозъчни увреждания и препятства своевременното цялостно диагностициране, а също и обстоятелството, че при изявата на мозъчната увреда на ищеца е била оказана адекватна медицинска помощ в спешен порядък.

Настоящият състав не споделя тези аргументи.. На първо място, по делото е безспорно установено, че при постъпване на ищеца в болницата не е взета кръвна проба за алхохол. Според в.л. Хр. М., поставената диагноза „Абузус алкохоликус“ /Алкохолна злоупотреба/, не съответства на състоянието, в което е приет пациента - неориентиран, неконтактен, в състояние на сопор. Тези признаци отговарят на алкохолна интоксикация средна към тежка степен, което предполага задължително консултация с токсиколог, каквато не е била потърсена. След като не е установено чрез съответното изследване степента на алкохолно опиянение, а преценката, че състоянието на ищеца се дължи на влиянието на алкохол, е направена само въз основа на това, че е излъчвал мирис на алкохол, не може да се поддържа, че пречка за извършване на пълен и изчерпателен преглед, изключващ в достатъчна степен наличието на черепно-мозъчна травма, е била употребата на алкохол от ищеца. Още повече, че комбинацията на алкохол и черепно-мозъчна травма, според вещото лице, е често срещана в медицинската практика, а в случая са били налице и обективни данни за контузия в тилната област на главата и десния глезен, които сочат на падане и удар, и при описаното състояние на сопор налагат консултация със специалист невролог или неврохирург, каквато също не е потърсена от лекуващия лекар. Поради това употребата на алкохол от ищеца не може да се цени като обстоятелство, обуславящо занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, защото не изключва предприемането на други адекватни действия за установяване на причината за състоянието му. На следващо място, вярно е, че към момента на приемането му в болницата в 8.37 ч. ищецът вече е имал първични мозъчни увреждания, и според вещото лице състоянието на кръвоизлива към този момент като обем и локализация би било приблизително също, но изрично в своето заключение експертът е посочил, че обемното му действие и дислокационните феномени биха били по-слабо изразени. Безспорно установен факт е, че след първите прояви на мозъчна увреда в 15.40 ч. в спешен порядък е било направено изследване със скенер и е извършена животоспасяваща операция за отстраняване на констатирания хематом, но това е станало близо 7 часа след приемането на ищеца в болница, когато вече е било изявено тежко прогресивно влошаване на състоянието му. Вещото лице Хр. М. изрично е посочило, че при своевременно диагностициране на черепно-мозъчната травма и първичните увреждания на мозъка, една по-рано извършена оперативна интервенция с цел евакация на хематомната колекция и мозъчна декомпресия би допринесла за по-благоприятна прогноза относно крайния изход на травмената болест на мозъка и възможност за по-пълно възстановяване от черепно-мозъчната травма.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, които ищецът е претърпял в резултат на непълното и забавено диагностициране и лечение на черепно-мозъчната травма, е в размер на 50 000 лв. При определяне на този размер съдът съобразява, че тежките увреждания на ищеца не се дължат само на допусната в случая лекарска грешка, но и на фактор, който стои извън поведението на лицата, за чиито действия и бездействия ответникът отговаря при условията на чл. 49 ЗЗД като възложител, доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че първичното увреждане на мозъка е било налице още към момента на постъпване на ищеца в болничното заведение, като същевременно обаче отчита, че времето от този момент до извършване на КТ изследване и на оперативната интервенция е било от съществено значение за ограничаване на неблагоприятните последици от травмата / т. нар. вторични мозъчни увреждани/ и в този смисъл несвоевременното диагностициране на травмата несъмнено е довело до утежняване състоянието на ищеца. Всеки от тези два фактора е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, но основната причина в каузалния процес има получената при неясни обстоятелства преди транспортирането на ищеца в болничното заведение черепно-мозъчна травма. С оглед на това съдът приема, че приносът на ответника следва да се определи в обем на 1/3, тъй като дори и при ранно диагностициране на черепно-мозъчната травма резултатът от операцията не може да се предвиди, а прогнозите за пълно възстановяване са поначало неблагоприятни.

Тежкият характер на уврежданията на мозъка на ищеца; тяхното проявление - затруднения в говора, писането, четенето, лека дементност; определеният висок процент /95 %/ неработоспособност без чужда помощ и негодност за професионален труд; видът и продължителността на последващото болнично лечение поради необходимост от нови операции и свързаните с това болки и страдания; трайните неблагоприятни последици за неговото здраве и прогнози за в бъдеще, преценени във връзка с възрастта му /38 години към момента на увреждането/ обуславят като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД общо обезщетение за всички неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. От този размер с оглед приноса си от 1/3 за настъпване на вредите ответната болница следва да заплати обезщетение от 50 000 лв.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени в частта, с която предявеният от В. К. Г. иск по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., и в тази част бъде постановено ново от касационната инстанция, с което ответникът УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД бъде осъден да заплати допълнително обезщетение за неимуществдени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 26.03. 2017 г.

В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 79 000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5923 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 14042/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 26.03.2017 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД да заплати на В. К. Г. допълнително сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която искът на В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД е отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 79 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: