Легитимация на купувач на банково вземане за иск след заповед за изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * активна легитимация на ищец * прехвърляне на спорното право * установителен иск в заповедно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

София, 12.11.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I о отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 95 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по подадената чрез старши юрисконсулт Р. М. М., касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място], (правоприемник на ищеца в производството пред първоинстанционния съд „ОТП Факторинг България“ ЕАД-заличен търговец) срещу решение № 245 от 03.07.2023г. по възз.гр.д. № 654/2022г. на Окръжен съд - Кюстендил. С него е обезсилено решение № 128/22.03.2022г. по гр.д.№ 1641/2021г. на РС - Дупница и е прекратено производството по предявените по реда на чл.422 ГПК искове на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против В. Н. и В. Н., за признаване за установено оспореното от тях вземане, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19/2016г. на РС - Дупница.

В касационната жалба се оспорва изводът, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД, цесионер на вземането, но нямащ качеството на банкова институция, не е бил активно легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Касаторът намира, че този извод е извършен в противоречие с ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на актуалната съдебна практика по приложението му, а решение № 1/01.02.2017г. по т.д.№ 32228/2015г., II т.о., на което се позовава въззивният съд е изолирано. Искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е поддържано основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

С подадения чрез адв.Б. Л. писмен отговор ответниците В. Н. и В. Н. от [населено място] оспорват жалбата. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „М.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство.

С определение № 1455/03.06.2024г., поправено с определение № 2694/17.10.2024г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправният въпрос, на който е даден отговор в т.10б на ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В откритото съдебно заседание касаторът не се представлява, а ответниците по касация чрез пълномощника си адв.Б.Л. оспорват касационната жалба и поддържат отговора. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в полза на Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. Б.Л..

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на един от двамата ответници - В. Н. от [населено място] срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против В. Н. за признаване за установено на оспореното вземане, произтичащо от споразумение от 27.10.2017г. и за което в полза на „Банка ДСК“ АД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19/2016г. на РС - Дупница, за главница в размер на 13 795.08лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2020г. до окончателното изплащане, както и по въззивна жалба на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против ответника В. Н. от [населено място] за признаване за установено, че дължи на ищеца същото това вземане, солидарно с ответницата В. Н..

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е придобил оспореното вземане с договор за цесия в периода след издаване на заповедта за изпълнение в полза на банка по чл.417, т.2 ГПК, не е активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, тъй като няма качеството на банка. За това разрешение въззивният състав се е позовал на т.4г ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановеното по чл.290 ГПК решение № 1/01.02.2017г. по т.д.№ 3228/2015г., II т.о.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

В мотивите към т.10б на ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че в хипотезата на частно правоприемство при прехвърляне на вземането с договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.

Даденият отговор по т.10б на ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е, че при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК.

Съдебната практика на касационния съд, обективирана в решение № 205 по т. д. № 2932/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 710 от 02.12.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 2241/2019 г., II т. о., решение № 58 от 17.06.2020г. по т.д. № 1131/2019г. на ВКС, ІІ т. о. и др., приема, че издаването на заповед за изпълнение, въпреки липсата на предпоставки по чл. 417, т. 2 ГПК , може да доведе до отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, но не и до недопустимост на исковия процес по чл. 422 ГПК . Указанията, дадени в т. 4г от ТР № 4/2013г. /че частният правоприемник на кредитора по чл. 417, т. 2 ГПК също трябва да притежава посоченото в разпоредбата особено качество, за да има легитимация да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение по този ред/ касаят само първата фаза от заповедното производство. В исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане /или част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните. Важат и общите правила за допустимост на исковия процес, вкл. относно активната процесуална легитимация.

Постановеното по чл.290 ГПК решение № 1 от 1.02.2017г. на ВКС по т. д. № 3228/2015г., II т. о., ТК, на което се е позовал въззивният съд, макар и постановено след ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е изолирано и не се споделя от настоящия състав.

С оглед на това следва да се даде следният отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването: Цесионерът, придобил вземането с договор за цесия в периода след издаване на заповедта, е активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, при условие, че той е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. Касае само първата фаза на заповедното производство изясненото в т.4г на ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че, когато възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, то и неговият правоприемник - универсален или частен, също трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване, даденото разрешение от въззивния съд е неправилно. Това налага отмяна на въззивното решение, на основание чл. 293, ал. 1 , във вр. с ал. 2 ГПК .

След отмяна на въззивното решение спорът не може да бъде да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Приемайки иска по чл.422 ГПК за недопустим, въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по доводите в подадените въззивни жалби, относими към съществуването на оспореното вземане. Касационната инстанция не може да се произнесе за пръв път по въпроси, които не са обсъждани от въззивния съд, но са от значение за правилното решаване на спора. Това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК .

Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за касационното производство, на осн. чл. 294, ал. 2 ГПК .

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя изцяло решение № 245 от 03.07.2023г. по възз.гр.д. № 654/2022г. на Окръжен съд - Кюстендил и

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: