Осъждане за опит за контрабанда на амфетамин през границата

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

гр. София, 21 април 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично съдебно заседание на двадесети март, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев

ЧЛЕНОВЕ: Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Златка Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №581 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Е. Ц. Д. срещу решение №99 от 07.03.2025 г., постановена по ВНОХД №714/2024 г., по описа на Апелативен съд - София, с което е изцяло потвърдена присъда №6 от 12.04.2024 г., постановена по НОХД №494/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

С присъдата подсъдимият Е. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 12.03.2023 г. на ГКПП- Гюешево, без надлежно разрешително, с моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] е направил опит да пренесе през границите на страната високорискови наркотични вещества- амфетамин с нетно тегло 345, 5 гр на стойност 10 365 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, като на основание чл.242, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е следвало да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.354а, ал.1 НК

С присъдата на основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, считано от 13.03.2023 г. до 27.06.2023 г., както и с мярка за неотклонение “домашен арест“ за периода след 27.06.2023 г.

С присъдата е отнето на основание чл.242, ал.7 НК в полза на Държавата високорисковото наркотично вещество- предмет на обвинението и подсъдимият Д. е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 145 лева.

С въззивното решение постановеният първоинстанционен акт е изцяло потвърден.

В касационната жалба са посочени всички касационни основания.

Касационният жалбоподател поддържа, че подсъдимият е осъден само въз основа на предположения и при липса на каквито и да е преки доказателства. Оспорва направения доказателствен анализ, като твърди, че не е отделено достатъчно внимание на показанията на свидетеля Д., в които се съдържа информация за отношенията между подсъдимия и монтьорите в конкретния автосервиз. Категоричен е, че те са имали информация за пътуването на Д., имали са и достъп до купето на управлявания от него автомобил и са могли да укрият наркотичното вещество в автомобила. Моли да бъде отчетено това, че по делото липсват дактилоскопни или ДНК следи, които да свързват подсъдимия с предмета на престъплението. На тези основания твърди, че Д. незаконосъобразно е признат за виновен при липса на безспорни и категорични доказателства.

В жалбата се съдържа и оплакване и за липса на мотиви на атакувания въззивен акт, тъй като отразените в него не са убедителни.

Оспорва се и размера на наложеното на Д. наказание, като се твърди, че размера му не съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на това, че той е с чисто съдебно минало и на целите на чл.36 НК, които според жалбоподателя могат да бъдат постигнати и с по- леко наказание.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага въззивното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан или след отмяната му делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В хода на проведеното касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като отново възпроизвежда направените с нея оплаквания. Твърди, че предходните съдебни състави не са обсъдили в достатъчна степен показанията на свидетеля Д. и не са съобразили, че от тях се установява, че между подсъдимия и служителите в автосервиза е имало обтегнати отношения. В подкрепа на този извод сочи и обстоятелството, че след залавянето на Д. на границата на страната един от собствениците на автосервиза се е свързал със съпругата му и е проявил интерес за това какво е станало.

Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При условията на алтернативност и ако касационният съд прецени, че данните са достатъчно моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал фактически и логически неточности и правилно е установил фактите по делото. Моли да не бъде възприета тезата на защитата за погрешен и непълен доказателствен анализ, като твърди, че показанията на свидетеля Д. са обсъдени достатъчно подробно и са вярно оценени с оглед тяхната достоверност, като правилно и въззивният съд е приел, че те не подкрепят тезата на подсъдимия. Предлага да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства и конкретно от показанията на свидетелите М. и М. се установява факта на извършване на престъплението и авторството на Д..

Представителят на прокуратурата поддържа, че отмереното наказание не е явно несправедливо защото е определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК и е съобразено с данните за личността на подсъдимия, съдебното му минало и особеностите на конкретното престъпление. Твърди, че същото е достатъчно за постигане на целите на наказанието и покрива критериите на справедливостта.

Подсъдимият Д. не взима участие в касационното производство и не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснатите нарушения на процесуалните правила

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за непълен и погрешен доказателствен анализ, като в жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Д., от които се установява, че между подсъдимият Д. и неустановени лица- служители в автосервиз е имало обтегнати отношения. Поддържа се и оплакване за неправилно игнориране на възможността последните да са поставили високорисковите наркотични вещества него, защото са имали достъп до автомобила.

Преди да се отговори на това възражение касационният съд намира за необходимо да отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Въззивният съд е направил верен анализ на събраните доказателствени източници, като законосъобразно е приел, че на инкриминираната дата- 12.03.2023 г. подсъдимият е управлявал автомобил, собственост на Н. В., в който след извършена щатна митническа проверка е открито високорисково наркотично вещество 345, 5 гр смес на амфетамин с кофеин, скрито във фабрична кухина зад жабката на автомобила, като общата стойност на веществото е била 10 365 лева. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите М. и М., съставения протокол за оглед на веществени доказателства, протокола за извършена митническа проверка и частично от обясненията на подсъдимия. Те не се оспорват от страните в производството.

Основното оплакване, отразено в касационната жалба е за неправилен анализ на част от гласните доказателства и конкретно показанията на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимия Д.. Тезата на жалбоподателя е, че липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че Д. е знаел за намиращото се високорисково наркотично вещество, като се твърди, че то е било укрито там от неустановени по делото лица, които са имали достъп до автомобила, защото са го ремонтирали.

Касационният съд прецени, че въззивната инстанция правилно не е приела тази теза за защитна, като е констатирала че липсват доказателства, които да установяват както факта на извършване на твърдения ремонт на автомобила, така и мястото и времето на извършването му, и лицата за които се твърди, че са го осъществили. Въззивният съд е положил възможните усилия да открие тези лица и установи дали те в действително съществуват, като е вярно е приел, че посочените от свидетеля Д. (съобщени за пръв път пред въззивния съд) имена на автомонтьор съответстват на лице, което е починало преди съобщената от подсъдимия дата на извършване на ремонта. И в показанията на обсъдения свидетел и в обясненията на подсъдимия липсва конкретна информация, която позволява да се индивидуализира както мястото на извършване на ремонта, така и монтьорите, които се твърди, че са го осъществили. В тази връзка законосъобразно въззивният съд е приел, че показанията на Д. противоречат на обясненията на Д. и по отношение на единствените индивидуализиращи белези- първите имена на неустановените лица. Вярно съдът е преценил, че и приетия като писмено доказателства лист, съдържащ информация за стойността на ремонта, не може да установи действителното му извършване. Вярно съдът е отчел, че той не представлява документ, които допринася за установяване на релевантни факти, защото не е подписан и е с неизвестен автор. Дори той да съдържаше изискуемите реквизити на документ от информацията в него не става ясно дали се отнася за извършен ремонт и дали същият е на автомобила, управляван от Д..

Не на последно място следва да бъде посочено и това, че тезата на подсъдимия, че е дал автомобила на поправка на непознати за него автомонтьори в непознат сервиз, като и към момента не може да посочи къде се намира сервиза и кои са служителите му е житейски неправдоподобна. Това, наред с обстоятелството, че е изминал дълъг период от време от довършване на твърдения ремонт и инкриминираната дата на предприетото пътуване дават основание и на този съд да приеме, че обясненията на подсъдимия в тази им част не се подкрепят от други доказателствени източници и правилно са преценени като защитна версия.

Предвид изложеното, касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила пълен и верен анализ на доказателствените източници и въз основа на тях правилно е установила фактите. Ето защо и оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с приложението на чл.13 и чл.14 и чл.107, ал.2 НПК, са неоснователни.

В хода на производството не се констатираха допуснати нарушения на процесуални правила от категорията на абсолютните, поради което и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на това основание.

По оплакването за нарушение на материалния закон

В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, относими към това касационно основание. При липсата на служебно начало касационният съд прецени, че единствено следва да отбележи, че изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.242, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК, като е направил опит да пренесе през границите на страната високорисково наркотично вещество- амфетамин с нетно тегло 345, 5 гр на стойност 10 365 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.

Престъплението е осъществено и от субективна страна, като подсъдимият е действал при форма на вината „пряк умисъл“, като е съзнавал, че пренася високорисково наркотично вещество през границите на страната и е целял постигането на точно този резултат.

Правилно въззивният съд е приел, че не следва да проверява атакуваната пред него първоинстанционна присъда по отношение на обвинението за извършване на престъпление по чл.354а НК, тъй като в тази й част същата не е била протестирана по надлежен ред.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че с атакуваната присъда материалният закон е приложен правилно и тя не следва да бъде коригирана.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че законосъобразно като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало (подсъдимият е осъждан, но реабилитиран) и това, че деянието е останало недовършено.

Въззивният съд не е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства.

Законосъобразно наказанието на Д. е определено при приложението на чл.58, б.“а“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, като правилно въззивният съд е преценил, че предвиденото в разпоредбата на чл.242, ал.2 НК минимално наказание е несъразмерно тежко и не отговаря на целите на чл.36 НК. Вярно съдът е отчел, че тези цели могат да бъдат постигнати с определяне на наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Касационният съд не намира това наказание за явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, тъй като същото е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление, неговия предмет- значително количество високорисково наркотично вещество на висока стойност.

Евентуално намаляване на наложеното наказание не би гарантирало постигане на целите на специалната и генералната превенция.

На тези основания съдът прецени, че наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде ревизиран в тази му част.

По разноските:

В хода на производството пред касационната инстанция бе допусната и приета комплексна съдебно- медицинска експертиза, поради което и на основание чл.189 НПК подсъдимият следва да бъде осъден за заплати направените пред тази инстанция разноски- общо в размер на 671, 20 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №99 от 07.03.2025 г., постановена по ВНОХД №714/2024 г., по описа на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА подсъдимият Е. Ц. Д. да заплати сумата от 671, 20 евро- разноски по водене на делото направени пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.