Придобиване по давност на избено помещение в етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 586 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 586 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. К. срещу решение № 234 от 28.09.2021 г. по в.гр.д.№ 458 от 2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 260330 от 12.04.2021 г. по гр.д.№ 1741 от 2020 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от М. Н. К. срещу Д. Б. К. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следния обект: избено помещение № .... с площ от 11,90 кв.м., в сградата, находяща се в [населено място], [улица], представляващо складово помещение към жилището на М. К. с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-18 от 16.05.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра.

С определение № 124 от 22.03.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса:

1. В кои случаи е допустимо придобиване по давност на избени помещения ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторът Д. Б. К. не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена молба от 13.09.2022 г. моли решението на Русенския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС. Претендира и за направените по делото разноски.

Ответницата по жалбата М. Н. К. също не се явява в проведеното открито съдебно заседание. В писмен отговор на касационната жалба от 15.12.2021 г. оспорва жалбата както по отношение допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността й по същество. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от М. Н. К. срещу Д. Б. К. иск за собственост на избено помещение № 2, находящо се в сградата на [улица] [населено място], въззивният съд е приел, че е безспорно между страните и от представените по делото писмени доказателства /решение за съдебна делба № .... от 24.06.1967 г. по гр.д.№ 49 от 1967 г. на Русенския районен съд и нотариални актове, последният от които № .... от 25.06.2002 г./ се установява, че М. К. е собственик на жилище, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, заедно с принадлежащите към жилището таванско помещение № 2 и две избени помещения: избено помещение № .... и процесното избено помещение № .... . От своя страна, видно от нотариални актове № .... от 29.11.1977 г., № .... от 06.12.1993 г. и № ..... от 14.03.2000 г., ответникът Д. К. е собственик на жилището на първия етаж от сградата, заедно с таванско помещение № 1 и избеното помещение № 3.

Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за придобиване на процесното избено помещение № 2 по давност по следните съображения: На първо място, защото избеното помещение /мазето/ няма самостоятелен статут, а съгласно чл.98 ЗС собствеността му като прилежаща част от жилищен, търговски или друг обект следва собствеността на главната вещ /жилището, към което е принадлежност/. Изложено е, че посочената от ответника съдебна практика за възможност за придобиване по давност на избени помещения била неотносима към настоящия случай, тъй като не се касаело за притежаван от ответника самостоятелен обект, без избено помещение към него. На второ място е прието, че след като ищцата живее в чужбина и никой не обитава имота й, очевидно тя не може да оспорва и се противопоставя на всяко конкретно предприето от ответника самоуправно действие. От представените по делото удостоверение от РП- Р. и от постановленията на тази прокуратура от 01.09.2003 г. и от 16.12.2012 г. се установявало, че ответникът е осъществявал самоуправни действия по отношение на процесното мазе през 2003 г. и 2012 г., но след като е бил предупреден, че носи наказателна отговорност за тях, е възстановил първоначалното фактическо положение, като възстановил достъпа на ищцата до собственото й мазе № .... . Освен това с отправената през 2019 г. нотариална покана ищцата отново е демонстрирала несъгласие с действията на ответника и е предприела законови мерки да ги преустанови.

Приетото от въззивния съд в това решение противоречи на практиката на ВКС по първия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /В кои случаи е допустимо придобиване по давност на избени помещения ?/: В практиката на ВКС /решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№ 5556 от 2013 г. на ВКС, решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4834 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр.д.№ 1017 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1266 от 07.07.1995 г. по гр.д.№1439 от 1994 г. на ВС, ГК, IV г.о. и др./ последователно се приема, че макар да не е самостоятелна вещ, а само принадлежност към главната вещ, избено помещение може да бъде придобивано на основание давностно владение отделно от главната вещ /жилището, магазина или друг самостоятелен обект/, към която принадлежи по изключение, в следната хипотеза: когато избеното помещение не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда- етажна собственост, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен собственик в сградата- притежава жилище, магазин или друг самостоятелен обект в нея, така че владяното избено помещение става прилежаща част към този обект.

По другия правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, в практиката на ВКС, включително посочената от касатора /решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о./ се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към спора и към съдържащите се във въззивната жалба и в отговора към нея доводи за неправилност на първоинстанционното решение. В противоречие с тази практика на ВКС, при решаването на въпроса дали ответникът е владял процесното избено помещение непрекъснато и в продължение на повече от 10 години, въззивният съд е обсъдил само представените по делото писмени доказателства /тъжби и постановления на прокуратурата/, но не и събраните по делото гласни доказателства.

С оглед отговора на поставените правни въпроси, по съществото на спора настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: Предявеният от М. Н. К. срещу Д. Б. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на избено помещение № .... , находящо се в сграда на [улица] [населено място], е основателен и като такъв следва да се уважи. От приетите по делото решение за съдебна делба № 176 от 24.06.1967 г. по гр.д.№ 49 от 1967 г. на Русенския районен съд и нотариални актове, последният от които № .... от 25.06.2002 г. се установява, че ищцата М. Н. К. е собственик на процесното избено помещение № ..... и избено помещение № .... , които са прилежащи части към собственото й жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет.2. Видно от нотариални актове № ..... от 29.11.1977 г., № .... от 06.12.1993 г. и № .... от 14.03.2000 г., ответникът Д. Б. К. е собственик на жилището на първия етаж от същата сграда, заедно с таванско помещение № .... и избеното помещение № .... под кухнята- източната страна /тоест, не е придобил по силата на сделката от 14.03.2000 г. процесното избено помещение/.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за придобиване на избено помещение № 2 на основание давностно владение в периода от 14.03.2000 г. до подаване на исковата молба през 2020 г.: Действително, не е имало законова пречка ответникът да придобие по давност това помещение, предвид установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените доказателства по делото, че това избено помещение се намира в сграда- етажна собственост /сграда, състояща се от два самостоятелни обекта- жилище на първия етаж, собственост на ответника и жилище на втория етаж, собственост на ищцата/, че то не е единственото складово помещение към жилището на ищцата /същата притежава и избено помещение № .... / и че ответникът също притежава жилище в сградата.

Ответникът, чиято е била доказателствената тежест, обаче не е доказал да е установил и осъществявал непрекъснато владение върху процесното избено помещение в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок: Видно от тъжба на ищцата, подадена до Районна прокуратура- Р. от 18.06.2003 г. и от обясненията на ответника, действително ответникът е завладял процесното избено помещение още през 2000 г., веднага след като закупил жилището си на първия етаж от сградата. От показанията на свидетелката А. Т. и постановлението на РП- Р. от 01.09.2003 г. обаче се установява, че към 01.09.2003 г. ответникът е преустановил ползването на това помещение и е възстановил владението на ищцата върху него.

След 01.09.2003 г. ответникът е завладял отново процесното избено помещение през есента на 2011 г., когато сменил патрона за входната врата на сградата. Видно от постановление на РП- Р. от 16.11.2012 г. по пр.преписка № 4032 от 2012 г. обаче през м.10.2012 г. ответникът е възстановил владението на ищцата върху собствената й част от сградата.

След м.10.2012 г., ответникът завладял отново процесното избено помещение през 2014 г. Това се установява от показанията на свидетелката А. Т., която свидетелства затова, че през 2014 г., когато тя и баща й /на когото ищцата възложила да наглежда имота, докато тя е в чужбина/ се опитали да влязат в мазетата, там се включила аларма.

Предвид на това, че ответникът е загубвал владението на избеното помещение през 2003 г. и през 2012 г. за период повече от 6 месеца, съгласно чл.81 ЗС давността му е била прекъсвана. А след последното завладяване на избеното помещение през 2014 г. до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело през 2020 г. не са изминали 10 години, какъвто е необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиването на недвижим имот по давност. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е придобил процесното избено помещение по давност.

Никой от другите разпитани по делото свидетели не доказва непрекъснато владение на ответника върху спорното избено помещение за период повече от 10 години. Свидетелката Р. П. /архитектка, която била заведена от ответника на оглед в сградата/ е посетила избените помещения в тази сграда за първи път през 2018 г. и няма възприятия относно това кой е владял процесното помещение в периода от 2000 г. до 2018 г. Що се отнася до останалите двама свидетели Д. Т. и Д. Д., техните показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като те противоречат на събраните по делото писмени доказателства: според тези свидетели ответникът е владял процесното избено помещение непрекъснато от 2000 г. до 2020 г., а от постановлението на РП- Р. от 01.09.2003 г. и постановлението на РП- Р. от 16.11.2012 г. по пр.преписка № 4032 от 2012 г. безспорно се установява, че през 2003 г. и през 2012 г. ответникът двукратно е преустановявал ползването на това помещение и е възстановявал владението на ищцата върху него.

Неоснователно е твърдението на ответника, че в нотариалната покана на ищцата от 02.09.2019 г. се съдържало признание на факта на осъществявано от ответника владение в продължение на повече от 10 години. Видно от съдържанието на тази нотариална покана, в нея няма изявление на ищцата от кога ответникът е завзел собственото й избено помещение.

Предвид на гореизложеното обжалваното решение на Русенския окръжен съд, с което предявеният от М. К. срещу Д. К. иск за собственост върху избеното помещение е бил уважен, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234 от 28.09.2021 г. по в.гр.д.№ 458 от 2021 г. на Русенския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. Б. К. от [населено място], [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 80, чрез адв.Т. В., да заплати на М. Н. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Е. Н. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.