Спиране на гражданско дело при висящ наказателен процес за същото ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

гр.София, 14.02.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №3242 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД и по касационна жалба на третото лице-помагач С. Д. П. срещу въззивно решение № 365 от 23.03.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1302/2022 год. по описа на САС, 8-ми граждански състав, в частта му, в която е потвърдено решение № 260017 от 04.01.2022 год., постановено по гр.дело № 3163/2022 год. по описа на СГС, ГО, І-1 с-в, в частта, в която е уважен предявения от Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на П. Л. Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 13.10.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 год. до окончателното й изплащане.

С определение № 4209 от 25.09.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – с оглед извършването на служебна проверка за допустимостта на въззивното решение в обжалваната му част от ответника и третото лице-помагач.

В касационните жалби на ответника и третото лице-помагач се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В касационната жалба на третото лице-помагач е наведено и касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК – за недопустимост на обжалваната част на въззивното решение, като се поддържа, че въззивният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на образуваното във връзка с процесното ПТП и висящо наказателно производство по НОХД № 1488/2022 год. по описа на СГС, но не е сторил това.

В подадените от ищеца Л. Т. Т. отговори се излагат съображения за неоснователност на касационните жалби.

В откритото съдебно заседание процесуалните представители на касаторите заявяват, че поддържат подадените касационни жалби, като молят въззивното решение да бъде обезсилено в обжалваната му част.

Процесуалният представител на ответника по касационните жалби /ищеца/ Л. Т. Т. също изразява становище за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част.

При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на допусната до касационно обжалване част от въззивното решение, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Както е прието в мотивите към обжалваното въззивно решение, смъртта на Л. Т. Т. /син на ищеца/ е причинена в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2019 год. Страните и пред настоящата инстанция изтъкват, че основният спорен между тях въпрос е свързан с механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. кой от двамата участници в произшествието е виновен за настъпването му – пострадалият, който е управлявал велосипед или третото лице-помагач С. Д. П., който е управлявал лек автомобил „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съд е основал изводите си за наличието на правопораждащите предявеното пряко право по чл. 432, ал. 1 КЗ факти, в т.ч., че водачът на лекия автомобил /застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“/ е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а пострадалият, който е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – 30 %, както и че настъпването на произшествието не се дължи на случайно събитие /чл. 15 НК/, на вариант /хипотеза/ 2 от заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство съдебната автотехническа експертиза, заключението на вещото лице по допусната в първоинстанционното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза и събраните гласни доказателства във въззивното производство чрез разпита на свидетеля И. П. Т..

Същевременно от доказателствата по делото е видно, че във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство №11355/2019 год. по описа на СРТП – отдел „Разследвания“ – СДВР, пр. пр. № 18729/2019 год. по описа на СГП, за извършено от С. Д. П. престъпление – причиняване по непредпазливост на смъртта на велосипедиста П. Л. Т. при управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение. Още в първоинстанционното производство ответникът е релевирал искане за спиране на производството с оглед изясняване на спорното обстоятелство, но СГС е оставил без уважение това искане по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е образувано съдебно наказателно производство – в случая е образувано досъдебно производство, което не е приключило. Впоследствие третото лице-помагач също е поискало спиране на производството, но и това искане е било оставено без уважение, тъй като НОХД № 3925/2020 год. по описа на СГС, НО, 34 с-в, образувано по внесения срещу С. Д. П. обвинителен акт, е било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В производството пред настоящата инстанция служебно са изискани и приети писмени доказателства – писмо от 07.10.2024 год. от СГС, НО, 34 с-в и препис от обвинителен акт, от които се установява, че по внесения от СГП на 18.04.2022 год. обвинителен акт срещу С. Д. П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. предпоследно, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, е образувано НОХД № 1488/2022 год. по описа на СГС, НО, 34 с-в, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2024 год.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение 1/2001 год. от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, когато при разглеждането на гражданскоправния спор съдът констатира престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора, спирането на основание чл. 182, ал. 1, б. „д“ ГПК от 1952 год. /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде постановено и без да е образувано наказателно производство, т.е. без да е нужно висящо дело с обуславящо значение за спряното. Разяснено е още, че когато основанията по чл. 182, ал. 1, б. „г“ и „д“ ГПК от 1952 год. /отм./, респ. чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за спиране на производството са се осъществили пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният му акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото се връща за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване на правото на иск – влизане в сила на решението или на присъдата по обуславящото дело.

Тези разяснения са доразвити в практиката на ВКС, обективирана в решение № 20 от 20.05.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1372/2020 год., ІV г. о., ГК, решение № 502 от 28.11.2012 год. на ВКС по гр. дело № 2/2012 год., ІV г. о., ГК, решение № 116 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр. дело № 745/2012 год., ІV г. о, ГК, определение № 280 от 1.07.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 852/2019 год., I т. о., ТК, определение № 441 от 30.11.2020 год. на ВКС по ч. т. дело № 1457/2020 год., I т. о., ТК, определение № 387 от 12.10.2020 год. на ВКС по ч. т. дело № 1567/2020 год., II т. о., ТК, определение № 290 от 01.09.2020 год. по ч. т. дело. № 1303/2020 год., І т. о., ТК, определение № 1655 от 18.06.2024 год. на ВКС по ч. т. дело № 952/2024 год., II т. о., ТК и др., според която процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него деяние са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебната му фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Според разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело. № 1/2017 г., ОСГТК, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Съществуването на преюдициален спор се явява абсолютна процесуална пречка за развитие на исковия процес, поради което съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали или са се противопоставили на спирането. Поради това наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му /гражданско, административно, наказателно дело/ и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В разглеждания случай са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4, доколкото по повод процесното ПТП, настъпило на 13.10.2019 год., е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. предпоследно, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК – причиняване на смърт при управление на моторно превозно средство без необходимата правоспособност, като в качеството на обвиняем за това престъпление е привлечен С. Д. П., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и срещу него е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1488/2022 год. по описа на СГС, НО, 34 с-в. Съставът на престъплението, за което е образувано наказателното производство и е повдигнато обвинението, включва както основното спорно между страните обстоятелство – дали именно застрахованият водач /третото лице-помагач/ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, така и наличието на причинна връзка между това престъпно деяние и смъртта на наследодателя на ищеца. При наличието на събрани още пред първата инстанция доказателства за образуваното наказателно производство за процесното деяние, осъществяващо състава на посоченото по-горе престъпление, Апелативен съд – София е следвало за извърши служебно проверка за неговия ход и да спре висящото пред него исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид установеното пред настоящата инстанция обстоятелство, че наказателното производство е преминало в съдебната си фаза още на 18.04.2022 год. /преди приключване на устните състезания във въззивното производство/, за да изчака влизането в сила на съдебния акт по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред него обусловен спор между страните.

Като не е сторил това въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в обжалваната му част, като делото следва да се върне за ново разглеждане в същата част от друг състав на Апелативен съд – София. След връщане на делото, производството по него следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след нова проверка за развитието на наказателното производство по НОХД № 1488/2022 год. по описа на СГС, НО, 34 с-в. След приключването на наказателното производство с влязла в сила присъда или друг влязъл в сила акт на съда, въззивното производство трябва да се възобнови, като новото въззивно решение следва да бъде съобразено с влязлата в сила присъда /ако такава е постановена/, съгласно чл. 300 ГПК.

Предвид разпоредбите на чл. 81, чл. 78 и чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили и в обусловената му, имаща характер на определение, част относно разноските по делото, като съобразно крайния изход на спора, въззивният съд трябва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноски, включително за касационното производство.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 365 от 23.03.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1302/2022 год. по описа на САС, 8-ми граждански състав, в частта му, в която е уважен предявения Л. Т. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 119 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на П. Л. Т. /син на ищеца/, настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 13.10.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг съдебен състав на Апелативен съд – София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/