Отказ за възобновяване на дело след доброволно сключено споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№. 20

гр.София, 09 януари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Н. Пелова и

с участието на прокурора от ВКП К. Софиянски,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1049/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по реда на глава 33 от НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на Ю. Ю. Г. за възобновяване на нохд 352/23 г. по описа на Окръжен съд- Плевен. В него твърди, че тъй като не е запознат със законите, е бил „притиснат от прокурора“ да подпише споразумението, като бил заплашен, че в противен случай ще му бъде определено максималното наказание от 15 години лишаване от свобода, с което съдът е нарушил правата му прокламирани в Хартата на основните права на европейския съюз. Настоява ВКС да направи проверка на изложеното и да отмени споразумението и върне делото на друг състав за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС, осъденият се явява лично и поддържа искането си.

Назначеният от ВКС служебен защитник адв. М. счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията на глава 29 от НПК и нормата на чл. 384 от НПК, в която се предвижда възможност наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, като освен това е подценено обстоятелството, че стойността на наркотичното вещество е много ниска. Съдът не е съобразил практиката на ЕСПЧ и ВКС, съгласно която съдът дължи премиране на подсъдимия при провеждането на диференцирана процедура с определяне на по- ниско наказание, поради което настоява, че определеното наказание е явно несправедливо.

Представителят на ВКП счита искането за допустимо но неоснователно по същество, тъй като осъденият е бил наясно с правните последици от сключване на споразумението, като съдът му е осигурил необходимото време за подготовката му с оглед изрично заявеното от него желание. Споразумението е подписано и от договорен защитник на подсъдимия след разясняване на правата му, което личи от съдържанието на съдебните протоколи. Определеното наказание от шест години лишаване от свобода е малко над минимално предвиденото за престъплението по чл. 354, ал. 2 от НК, като богатото съдебно минало на осъденият сочи на това, че в пребладаващата част осъжданията му са чрез прилагане на диференцираната процедура и сключването на споразумения с прокуратурата. За това настоява искането да остане без уважение.

ВКС, трето наказателно отделение, след като се запозна със съдържанието на искането, с приложените по делото материали и съобразно предоставените си правомощия в процедурата по чл. 425 от НПК, намери следното :

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения :

В ОС- Плевен е внесен обвинителен акт срещу Ю. Ю. Г. за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 7, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал 1 от НК и по него е образувано нохд № 352/23 г.

В процедура по чл. 384 от НПК Ю. Г. се е признал за виновен в това, че през периода от 2.11.2022 г. до 30.11.2022 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП придобил и държал с цел разпространение, на публично място и разпространил високо рискови наркотични вещества – 9,452 гр. коноп с концентрация на активния компонент тетрахидроканабинол от 20,70% до 21,57% на обща стойност 56,71 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като страните са се споразумели да му бъде наложено наказание шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв.

Признал се за виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2022 г. в [населено място] при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 120 лв. чрез заплашване принудил Б. В. Х. да претърпи нещо противно на волята си – да му даде 40 лв. ,с което му причинил имотна вреда- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2 , т. 7 вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като страните са се споразумели да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лв.

На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, а именно най- тежкото измежду двете – в размер на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като към него е присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лв.

Разноските по делото в размер на 676, 82 лв. са възложени в тежест на подсъдимия.

До сключване на споразумението се е стигнало в резултат на следното : В първото по делото заседание, провело се на 14.06.2023 г. Г. се е явил с упълномощен лично от него защитник – адв. И. и направил изявление за принципното си желание да сключи споразумение с прокуратурата, което обаче не било възможно, тъй не бил съгласен с предлаганите от държавното обвинение девет години лишаване от свобода. Производството е отложено за 13.07.2023 г. Страните по делото са се явили пред съда и заявили, че са постигнали съгласие по параметрите на споразумението, като молят да се даде възможност подсъдимият да възстанови щетите по обвинението по чл. 214 от НК и да подготвят писмено споразумението. Съдът уважил искането им и отложил делото за същата дата за по- късен час на провеждането на съдебното заседание. На него подсъдимият представил разписка, с която доказал възстановяване на вредите от престъплението. Представителят на прокуратурата от своя страна внесъл писмено споразумение подписано от Г. и неговия защитник относно вината и размера на наказанията.

Съдът поставил на обсъждане въпросите, относими към приложение на процедурата по чл. 384 и сл. от НПК – дали Г. разбира обвинението, признава ли си се за виновен, разбира ли последиците от сключване на споразумението и това, че то ще има последици на влязла в сила присъда за него и дали доброволно го е подписал, като се отказал от разглеждане на делото по общия ред, на които той отговорил утвърдително и това е отразено изрично в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание. Упълномощеният защитник потвърдил волята на осъдения и предложил съдът да одобри споразумението. То било подписано от подсъдимия, защитника и прокурора и съдът на основание чл. 384,ал.1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК го е одобрил, след което прекратил съдебното производство по нохд № 352/23 г.

Внимателната проверка на заявеното оплакване в процесуалния документ, инициирал настоящото производство и приложените по делото материали, в частност - протоколи от проведените съдебни заседания не индикират на основателност на искането за възобновяване, тъй като съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК при провеждане на процедурата по чл. 384 от НПК. При одобряване на споразумението съдът е изпълнил задълженията си и в съответствие с процесуалния закон е гарантирал процесуалните права на подсъдимия , като се е уверил в свободно изразената му воля.

В производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, касационната инстанция следи за наличието на съществени процесуални нарушения по см. чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК- а именно в случаите на нарушение на процесуалното правило довело до ограничаване на процесуалните права на страните, липса на мотиви или протокол от съдебното заседание на първата или въззивната инстанция, дали съставът на съда постановил съдебния акт е незаконен и дали тайната на съвещанието е нарушена. Настоящият случай, съдът не е изпълнил със съдържание визираните в закона основания, поради което ВКС няма повод да уважи искането. Това е така, защото цялото развитие на съдебното производство по делото, сочи на доброволния характер на сключеното споразумение, без да възниква и минимално съмнение в това, че осъденият не е бил с ясно съзнание за правните последици от действията си. В материалите по делото не се обективира оказването на неправомерно въздействие от прокурора над осъдения, нито неразбиране от негова страна за правната природа на споразумението, като на акт имащ последиците на влязла в сила присъда, която не подлежи на инстанционен контрол, още повече, че той самият е настоявал в първото по ред заседание за приключване на делото по този ред. Съдът е одобрил споразумението в присъствието на негов договорен адвокат и след пълно разясняване на характера на проведената диференцирана процедура, с която подсъдимият е бил наясно, тъй като съдебното му досие /т. 2, л 27-29, 31-33/ установява, че осем от девет съдебни акта, с които е признат за виновен, са постановени именно по реда на чл. 381 и чл. 384 от НПК. Този факт сам по себе си опровергава поддържаните в искането доводи за младежка неопитност, правна неосведоменост и липса на знание относно правните последици от подписване на документа.

Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което и на основание чл. 425 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. Ю. Г. за възобновяване на нохд № 352/2023 г. по описа на Окръжен съд- Плевен.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.