Действие на предходна възбрана при публична продан в несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
гр. София, 08.05.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2864 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр.д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263067 от 13.05.2021г. по гр.д. № 11606/2018г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за установяване, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П., а именно: първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 2644 кв.м., не принадлежи на „Исма” ЕООД - длъжник в изпълнителното производство.

В касационната жалба на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”, подадена чрез адв. Г., се поддържа неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Застъпва се тезата, че правата на кредитора, чието вземане е обезпечено с възбрана, не са абсолютни; те се реализират с проданта на вещта по предвидения в закона ред, вкл. чрез универсално принудително изпълнение по ТЗ. След като паричната равностойност на имота е реализирана, то обезпеченият кредитор има право да получи част от тази равностойност. Счита, че проданта по чл. 717 и сл. ТЗ не може да се приравни на обикновено отчуждаване от носителя на субективното вещно право и затова еднаквото приложение на режима на възбраната (непротивопоставимост на правата на приобретателя) в двата случая е невъзможно и несправедливо. Съдът е отказал да съобрази правилото на чл. 717н ТЗ, а чрез него интересът на кредитора е максимално удовлетворен, а придобитите от купувача в проданта права са максимално стабилизирани. Според касатора това правило следва да се приложи и спрямо обезпеченият с възбрана кредитор, който не е кредитор по несъстоятелността. Той следва да бъде уведомен за извършваната продажба и да му бъде заделена сума от проданта, равна на обезпеченото вземане, която да му се изплати при представяне на изпълнителен лист. По този начин обезпеченият кредитор ще е удовлетворен, а купувачът няма да придобие по-големи права от своя праводател. В случая правото на обезпечения кредитор да инициира продан и да се удовлетвори от получената цена е реализирано в производството по несъстоятелността, т.е. правата на кредитора по съществувалото в нега полза обезпечение са реализирани и с осъществяването на проданта са погасени.

Ответниците И. Л. С. и И. П. С. представят отделни писмени отговори, изготвени от пълномощника им адв. К. М., които са с идентично съдържание. Оспорват жалбата. Претендират разноски.

Ответникът „Исма“ ЕООД чрез пълномощника адв. М. намира жалбата за основателна.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3078 от 18.06.2024г. на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: 1/подлежи ли на спиране на основание чл. 638 ТЗ изпълнително производство, образувано не от кредитори на несъстоятелния длъжник, а от кредитори на праводател на този длъжник, в полза на които е вписана възбрана, преди имотът да е придобит от несъстоятелния длъжник; 2/приложимо ли е правилото на чл. 717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник; 3/какъв е обхватът на противопоставимите на длъжника права по смисъла на чл. 717з, ал.2 ТЗ, които могат да бъдат противопоставени и на купувача; включват ли се в тях правата на кредитор на праводател на длъжника, в полза на когото преди откриване на производството по несъстоятелност е вписана възбрана върху продадения в несъстоятелността имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл. 440 ГПК, предявен от СД„ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. за установяване, че първият ответник, като длъжник в изпълнително производство, не е собственик на недвижими имоти, върху които е насочено изпълнението за удовлетворяване вземане на взискателите И. П. С. и И. Л. С.. Ищецът СД „ХИК-91-Пацев с-ие” твърди, че е собственик на имотите, върху които е насочено изпълнението, които е придобил в откритото производство по несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД. Счита, че наложената по-рано обезпечителна мярка възбрана върху имотите не му е противопоставима на основание чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, респ. чл. 717з, ал. 1 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно установено следното:

На 08.08.2013г. е вписана възбрана върху спорния имот по персоналната партида на собственика „Исма” ООД за обезпечаване на предявени от ответниците - физически лица И. П. С. и И. Л. С. срещу дружеството искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ. На 12.11.2013г. (след налагане на възбраната) недвижимият имот е продаден от „Исма” ООД на „Моника Комерс” ЕООД. На 27.08.2014г. този приобретател е прехвърлил собствеността на „Моникс имоти 14” ЕООД. На 28.04.2017г. е открито производство по несъстоятелност на приобретателя „Моникс имоти 14” ЕООД по т.д. № 23/2017г. по описа на Окръжен съд-Хасково. На 01.08.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на основание чл. 715, ал.1 ТЗ от същата дата. На 26.09.2017 г. съдът по несъстоятелността е издал Постановление № 7, влязло в сила на 06.10.2017г., с което е възложил процесния имот на ищеца СД „ХИК-91-Пацев с-ие”.

Производството по обезпечения от И. П. С. и И. Л. С. срещу „Исма” ООД иск е приключило с влязло в сила решение, с което исковете им са уважени и въз основа на издаден на 18.09.2017 г. изпълнителен лист ответниците - физически лица са образували изпълнително дело срещу длъжника „Исма” ООД пред ЧСИ Ст. П. за принудително удовлетворяване на изпълняемото право, част от което е било обезпечено чрез налагане на обезпечителната мярка възбрана на спорния имот. Извършен е опис на недвижимия имот, въпреки възраженията на ищеца и е насрочена публична продан, която е обявена за нестанала. Впоследствие изпълнителното дело е спряно като обезпечение на настоящия иск въз основа на обезпечителна заповед от 09.08.2019 г.

При тези факти решаващият съд е възприел, че спорът е съсредоточен първо върху това дали възбраненият имот по искане на ответниците - физически лица е идентичен с този, който е придобит от ищеца с Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността и второ върху това дали предходно наложената възбрана върху придобития от СД „ХИК-91-Пацев и сие” имот, като обезпечение на предявените от И. П. С. и И. Л. С. срещу длъжника по изпълнението „Исма” ЕООД искове, е противопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. на купувача по извършената в производството по несъстоятелност публична продан.

По първия спорен въпрос съдът е установил, че според техническата експертиза в поземлен имот *** са изградени две самостоятелни сгради: цех , понастоящем с идентификатор *** и пристройка към цеха , понастоящем с идентификатор ***. Възбраната е наложена върху сграда с идентификатор *** и тя обхваща всички самостоятелни обекти вътре в сградата, вкл. и тези, обособени към 29.10.2013г., след налагане на възбраната. Горното е видно и от Постановлението за възлагане № 7/26.09.2017 г., издадено от съда по несъстоятелността, на което самият ищец основава легитимацията си. В него са отразени старите идентификатори на имотите, както и фактът, че цехът за ксероксни барабани е в поземлен имот с пл. № *. В устните си обяснения вещото лице пояснява, че двете сгради са представлявали една сграда с идентификатор *, като сградата с идентификатор * е на две нива; обезпечителната заповед от 2013 г. касае сградата, която по КК е нанесена с идентификатор ***, която е предмет и на постановлението за възлагане в полза на ищеца. При тези изводи е направен положителен извод за наличие на идентичност между възбранения имот и придобития от ищеца с постановлението за възлагане.

По втория спорен въпрос съдът е приел, че правните последици на извършена публична продан на недвижим имот са ясно посочени в чл. 717з, ал. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2 ГПК, а именно, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е притежавал върху имуществото, т.е. законът поставя възникването и обема на правата на купувача в зависимост от съществуването на правата на несъстоятелния длъжник. Ако длъжникът по изпълнението (вкл. и несъстоятелният длъжник) не е собственик на изнесената на публична продан недвижима вещ, купувачът не може да придобие това вещно право. По сходен начин е регламентирана и противопоставимостта на права върху обекта, предмет на индивидуалното (по ГПК) и на универсалното (по ТЗ) изпълнително производство - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Макар и формално различието да касае лицето, на което правата на трети лица могат да се противопоставят - при индивидуалното изпълнително изпълнение по отношение на взискателите, а при универсалното изпълнително изпълнение по отношение на длъжника, законодателната идея е ясна: на купувача по изпълнението (индивидуално и универсално) могат да се противопоставят права на трети лица, които са придобили правата, предмет на публичната продан, от длъжника по изпълнението преди извършването на публичната продан, т.е. ако длъжникът е притежавал правото на собственост върху недвижимата вещ към момента на възбраната (обезпечителна или изпълнителна), купувачът ще придобие това вещно право на деривативно основание, като извършените продажби след този момент - доброволни или в изпълнително производство, вкл. и в универсалното, не са противопоставими на купувача по публичната продан и обратно правата на трети лица върху недвижимия имот, противопоставими на длъжника, остават противопоставими и спрямо лицето, на което впоследствие е възложен имота. В настоящия случай въз основа на наложената обезпечителна възбрана по силата на чл. 401 ГПК във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК всички действия на разпореждане с имуществото, послужило за обезпечение на претенциите на И. П. С. и И. Л. С., извършени след възбраната, са относително недействителни (непротивопоставими) спрямо обезпечените кредитори. Сключените сделки са действителни между страните, но не могат да бъдат противопоставени на тези кредитори. Поради това спрямо обезпечените кредитори се счита, че прехвърляне не е имало. Това се отнася и за разпореждането с възбранения имот, извършено с публичен акт с вещнотраслативно действие – постановление за възлагане, издадено от съда по несъстоятелността. По тези съображения съдът е намерил за неоснователен доводът на ищеца, че възбраната е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността, респ. непротивопоставима на купувачите по публичната продан съгласно правилото на чл. 638, ал. 4 ТЗ. За да изясни действителната нормативна воля на законодателя съдът е извършил систематично, логическо и телеологично тълкуване както на тази правна норма, така и на нормативната цел на индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Съдът е посочил, че съдебният изпълнител и синдикът са изрично овластени от закона органи на публична власт, които при принудителното изпълнение на парично притезание (в производството по несъстоятелност винаги изпълняемото право е парично - арг. чл. 617, ал. 2 ТЗ) притежават правомощие да установят секвестируемите имуществени права на длъжника, да ги превърнат в пари (да ги осребрят) и събраната сума да я разпределят между кредиторите на длъжника - съобразно съществуващите привилегии. И макар една от основните цели на производството по несъстоятелност е насочена към обезпечаване справедливото удовлетворяване на кредиторите (в случай че е невъзможно да бъде оздравено предприятието на дружеството-длъжник), нормативните правила, уреждащи осребряването на длъжниковото имущество и в частност извършването на публичната продан с нейните материалноправни последици са сходни при индивидуалното и универсалното изпълнително производство. Тези два института според съда, разкриват значителни сходства, което представлява и нормативно основание да бъдат уредени по сходен начин. И двата органа на изпълнението - съдебният изпълнител и синдикът, осъществяват публични функции под контрола на съда (при индивидуалното производство опосредено - чрез жалба срещу неговите действия по реда на чл. 435 ГПК, а при универсалното, принципно, пряко - арг. чл. 659, ал. 2 ТЗ, чл. 716, ал. 2 ТЗ и пр.), като техните актове, които са влезли в сила (не са обжалвани или са потвърдени от съда), се ползват със стабилитета на публичния акт и тяхната действителност може да бъде оспорена по исков ред или инцидентно, само в изрично предвидените от закона случаи. Но тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативен придобивен способ, купувачът черпи придобитите права от длъжника по реда на правоприемствата, поради което той не би могъл да има повече права от своя праводател. В този смисъл са правните норми, уредени в чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ и чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Чрез тях по сходен начин е регламентирана противопоставимостта на права върху обекта, предмет на принудителното изпълнение по ГПК и по ТЗ (в производството по несъстоятелност) - чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК („правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите”), респ. чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ТЗ („правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника”). Следователно, щом първата транслативна сделка - след наложената обезпечителна възбрана, е непротивопоставима на обезпечените кредитори (арг. чл. 401 ГПК, във вр. с чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 3 ГПК), непротивопоставимо (относително недействително) е и последващото разпоредително действие, дори и то да представлява публичноправен акт - Постановление за възлагане, какъвто е настоящият случай. Приеме ли се обратното съждение, би се достигнало до извод, че при образуване на производство по несъстоятелност срещу длъжник, по отношение на когото обезпечените взискатели в индивидуалното изпълнително производство не са кредитори на несъстоятелността, предходната наложена възбрана няма да охранява техните права, което е в пряко противоречие с чл. 401 ГПК, във вр. с чл.452, ал.1 ГПК и чл. 453, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо съдът е счел, че за решаването на спора не са приложими чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ (в редакция преди изменението в ДВ бр. 66/2023г.). Обезпечените взискатели (с предходно наложена възбрана) не са кредитори по несъстоятелността в образуваното срещу „Моникс имоти 14” ЕООД производство по несъстоятелност, поради което те нито биха могли да предявят своите обезпечени вземания (изпълняемите права в индивидуалното изпълнително производство) пред съда по несъстоятелността, нито да бъдат кредитори с приети вземания, респ. да участват в разпределението в производството по несъстоятелността или да обжалват актове на съда по несъстоятелността, както счита жалбоподателя. Следователно, поради непротивопоставимостта на последващите обезпечителната възбрана разпоредителни сделки на обезпечените кредитори имотът, макар и да е бил собствен на несъстоятелния длъжник, не е следвало да се включва в масата по несъстоятелността до момента, в който взискателите в образуваното индивидуално изпълнително производство не бъдат изцяло удовлетворени (в случай че изпълнението в индивидуалното изпълнително производство бъде насочено върху възбранения имот, само получената над размера на обезпечението сума следва да бъде внесена в масата на несъстоятелността). Този извод следва и по аргумент от чл. 638, ал. 3, изр. 2 ТЗ, който обаче не намира пряко приложение при решаване на настоящия правен спор. Тези правнорелевантни обстоятелства е следвало да бъдат съобразени както от синдика, така и от съда по несъстоятелността, поради което възбраненият имот е трябвало да бъде изключен от масата по несъстоятелността на несъстоятелния длъжник. Индивидуалното изпълнително производство не е било спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и съдебният изпълнител законосъобразно е продължил изпълнителните действия по отношение на спорния имот до момента на спирането, наложено като обезпечителна мярка на настоящия иск.

По-нататък съдът е посочил, че възбраната (обезпечителна или изпълнителна) не представлява привилегия за предпочтително удовлетворяване на обезпечения кредитор, а ползва всички присъединили се до изготвяне на разпределението взискатели в индивидуалното изпълнително производство (арг. чл. 457, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 456, ал. 1 ГПК, чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК). Синдикът в универсалното изпълнително производство не може да присъедини обезпечен с възбрана в изпълнителното производство по ГПК кредитор, който не е и кредитор на масата по несъстоятелността, както е в настоящия случай. По тази причина нито възбраненият имот трябва да бъде включен в масата на несъстоятелността, нито тези обезпечени с възбраната кредитори могат да участват в откритото производство по несъстоятелност, респ. при изготвяне на сметката за разпределение. Такива права притежават само обезпечените с ипотека и залог кредитори, тъй като тяхното вземане е привилегировано и за тях би било безразлично дали предпочитателно ще удовлетворят своето вземане в индивидуалното или универсалното изпълнително производство - арг. чл. 717н ТЗ, във вр. с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Обезпечените с възбрана кредитори не могат да участват в универсалното изпълнително производство, нито да участват с привилегия при разпределението на осребрената сума след продажба на възбранения имот.

В обобщение Софийски апелативен съд е приел, че ответниците - физически лица като обезпечени в индивидуалното изпълнително производство взискатели притежават противопоставими на несъстоятелния длъжник права. Той е последващ (след наложената обезпечителна възбрана) приобретател, поради което и купувачът на извършената в производството по несъстоятелността публична продан не може да противопостави на обезпечените кредитори правата, придобити от несъстоятелния длъжник (по аргумент от обратното основание на чл. 717з, ал. 2, изр. 2 ГПК, който предписва, че правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника). Затова, макар и ищецът да е собственик на имота, обект на изпълнителните действия по образуваното индивидуално изпълнително производство, то ответниците - физически лица притежават право на принудително удовлетворяване от цената на този възбранен от тях имот, придобит впоследствие от трето лице - несъстоятелен длъжник, а по-късно от ищеца в производството по несъстоятелността. По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е неоснователен.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Първият въпрос е: подлежи ли на спиране на основание чл. 638 ТЗ изпълнително производство, образувано не от кредитори на несъстоятелния длъжник, а от кредитори на праводател на длъжника в несъстоятелност, в полза на които е вписана възбрана, преди имотът да е придобит от несъстоятелния длъжник. Въпросът следва да получи отрицателен отговор. Разпоредбата на чл. 638 ТЗ повелява спиране на изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Тя е своеобразно продължение на предходната разпоредба - на чл. 637 ГПК, според която с откриване на производството по несъстоятелност се е спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. Целта и на двете разпоредби е да се запази имуществото на несъстоятелния длъжник, всички кредитори да са в едно и също равнопоставено положение, да се даде възможност за предявяване на кредиторовите вземания в производството по несъстоятелност и по този начин да се постигне удовлетворяването им по предвидения в производството по несъстоятелност специален ред, а не в индивидуално принудително изпълнение. Именно с оглед на това ал.4 на чл. 638 ТЗ /редакция преди изменението в ДВ бр. 66/2023г., приложима за настоящия спор, сега ал. 6/ предвижда, че спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието в при условията на чл. 693. Второто изречение на същата алинея допълва, че „наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността“ и има предвид запори и възбрани, наложени от кредитори на несъстоятелния длъжник в подлежащите на спиране изпълнителни производства върху имущество, включено в масата по несъстоятелността. Разпоредбата не засяга изпълнителни производства, образувани от кредитори на праводател на несъстоятелния длъжник, респ. наложени от такива кредитори запори и възбрани. Взискателите, които по-рано са наложили възбрана върху имущество, което към този момент е принадлежало на праводател на несъстоятелния длъжник, не са кредитори по несъстоятелността и няма как да предявят своите вземания в производството по несъстоятелност и да участват в разпределението. По силата на закона /чл. 452 ГПК/ извършените от техния длъжник разпореждания с възбранения имот са им непротивопоставими и те могат да се удовлетворят от него независимо в чия собственост се намира. Затова образуваното от такива взискатели изпълнително производство не подлежи на спиране с откриване на производството по несъстоятелност срещу правоприемник на техен длъжник и наложената в тяхна полза възбрана запазва действието си и след откриване несъстоятелността на последващия приобретател на възбранения имот.

Вторият въпрос е : приложимо ли е правилото на чл. 717н ТЗ по отношение на продаден в несъстоятелността недвижим имот, възбранен в полза на трето лице за дълг на праводател на несъстоятелния длъжник. Сочената законова разпоредба (в една от хипотезите й) урежда продажба в производството по несъстоятелност на имущество, което е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог; в този случай синдикът следва да уведоми обезпечения кредитор за насрочената продажба; за получените суми от продажбата на това имущество се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Питането е дали същият ред е приложим и за имоти, които се намират в патримониума на несъстоятелния длъжник към момента на откриване на производството по несъстоятелност, но спрямо които по-рано са наложени възбрани от трети лица за задължения на праводател на несъстоятелния длъжник. Отрицателният отговор на въпроса произтича не само от езиковото тълкуване на нормата /в текста са посочени ипотека и залог, но не и възбрана/, но и от различието между ипотеката и залога от една страна, и възбраната и запора, от друга. Залогът и ипотеката са вещни обезпечения, уредени от материалното гражданско право, които създават право на предпочтително удовлетворение на кредитора от цената на заложената или ипотекирана вещ, т.е. привилегия при изпълнението, която съществува както при индивидуалното принудително изпълнение, така и при универсалното такова - чл. 136, ал.1 ЗЗД, чл. 722, ал.1 ТЗ. Законът не предвижда забрана за разпореждане с ипотекирана или заложена вещ, така че извършените разпореждания с вещи, обременени с ипотека или залог са действителни. Запорът и възбраната са обезпечителни мерки, уредени в процесуалния закон - ГПК, чието действие се изразява в забрана на длъжника да се разпорежда с вещите - чл. 451 ГПК, за да могат те да послужат за удовлетворяване на кредитора, като извършените разпоредителни действия са непротивопоставими на кредиторите, т.е. са относително недействителни спрямо тях - чл.452, ал.1 ГПК. В. не създава право на предпочтително удовлетворяване на кредитора, който я е наложил, а цели единствено да запази имота в патримониума на длъжника, за да може върху него да се проведе принудително изпълнение. Предвид тези разлики разпоредбата на чл. 717н ТЗ е приложима за ипотекирано или заложено имущество, което длъжникът по несъстоятелността е придобил, но не и за придобит от него възбранен недвижим имот. Аргумент за това следва и от нормата на чл.724 ТЗ, според която правото на предпочтително удовлетворяване се реализира само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, или вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ.

В индивидуалното принудително изпълнение кредиторите, обезпечени с възбрана или запор, са присъединени по право взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението - чл. 459 ГПК, като припадащата им се от разпределението сума им се предава след като се снабдят с изпълнителен лист. Подобна разпоредба в производството по несъстоятелност не съществува. Напротив, както бе посочено, според чл. 638, ал.6 ТЗ наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Това различие произтича от специфичните цели на производството по несъстоятелност и на провежданото в неговите рамки универсално изпълнение. Именно поради тези особености разширително тълкуване на нормата на чл. 717н ТЗ и прилагането й по отношение на недвижим имот, придобит от несъстоятелния длъжник след наложена възбрана, е недопустимо. В универсалното изпълнително производство синдикът няма как да присъедини кредитор, обезпечен с възбрана, който не е кредитор на масата по несъстоятелността. Такъв кредитор не може да участва в производството по несъстоятелност, нито в сметката за разпределение. Такова право законът признава само на обезпечения с ипотека и залог кредитор поради привилегирования характер на неговото вземане.

Третият въпрос е за обхвата на противопоставимите на длъжника права по смисъла на чл. 717з, ал.2 ТЗ, които могат да бъдат противопоставени и на купувача и по-конкретно: включват ли се в тях правата на кредитор на праводател на длъжника, в полза на когото преди откриване на производството по несъстоятелност е вписана възбрана върху продадения в несъстоятелността имот. Предвид вече изложеното и при прилагане нормата на чл. 452 ГПК се налага отговор, че на купувача от извършената продан по чл. 717 и сл. ТЗ са противопоставими правата на кредитор на праводател на длъжника, в полза на когото е вписана възбрана върху продадения имот преди откриване на производството по несъстоятелност. Според чл. 717з, ал.2 ТЗ правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника. Извършеното разпореждане с възбранения имот в полза на несъстоятелния длъжник, след вписване на възбраната, е относително недействително спрямо кредитора, наложил възбраната - чл. 452 ГПК, т.е. правата на този кредитор са противопоставими на длъжника по несъстоятелността. Затова и съгласно чл. 717з, ал.2 ТЗ тези права са противопоставими и на купувача от извършената продан в производството по несъстоятелност. Този купувач е длъжен да понесе изпълнението върху придобития от него имот, който е обект на възбраната.

Целта на възбраната е да запази имота в патримониума на длъжника до момента, в който се пристъпи към принудително изпълнение спрямо този имот, така че да бъдат удовлетворени (доколкото е възможно, по съразмерност) правата на вписалия възбраната кредитор. В. защитава правото на кредитора да се удовлетвори от имота като фингира, че имотът е в патримониума на длъжника, дори и да бъде извършено разпореждане. Когато след налагане на възбраната, в рамките на производство по несъстоятелност срещу правоприемник на длъжника, е насочено и извършено принудително изпълнение върху възбранения имот, в резултат на което имотът е възложен на купувач по чл. 717 и сл. ТЗ, то правата на вписалия възбраната не могат да се считат за погасени. В. остава в сила и продължава да защитава правата на взискателя, дори след извършената продажба в производството по несъстоятелност. Затова в индивидуалното принудително изпълнение, осъществявано въз основа на изпълнителното основание на обезпечения с възбрана кредитор, изпълнението успешно може да бъде насочено срещу имота, макар и той междувременно да е придобит от купувач с постановление по чл. 717з ТЗ.

По касационната жалба.

Дадените отговори на правните въпроси напълно съвпадат с изложените от въззивния съд съображения по тези решаващи за спора проблеми. Поради това обжалваното решение са явява правилно, а касационната жалба - неоснователна.

Не може да бъде споделена поддържаната от касатора теза, че потестативното право на обезпечения с възбрана кредитор се реализира с извършената в производството по несъстоятелност продан и затова след нея той няма какво да противопостави на купувача - собственик. При прилагане на нормите на чл. 451 и 452 ГПК и при липса на специално правило, подобно на това по чл. 717н ТЗ, относно продажба на имот, придобит от несъстоятелния длъжник с по-рано вписана възбрана, то не може да се приеме, че проданта по чл. 717 и сл. ТЗ „погасява“ правата на вписалите възбраната кредитори, макар и тези права да не са били отчетени и реализирани по никакъв начин. Такова разрешение би било в противоречие със законовите норми, регламентиращи действието на възбраната, посочени по-горе. Що се отнася до необходимостта от осигуряване баланс между правата на обезпечените с възбрана кредитори на длъжник, различен от този по несъстоятелността и правата на купувача от извършената в производството по несъстоятелност продан, то предлаганото от касатора разрешение не постига такъв баланс, а напълно игнорира правата на обезпечените кредитори като толерира извършените разпоредителни сделки в нарушение на забраната по чл. 451, ал.1 ГПК, които според закона са относително недействителни. Това разрешение е неприемливо.

В обобщение обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските. Право на такива имат ответниците по жалбата И. Л. С. и И. П. С.. По отношение на първата от тях според представения договор за правна помощ адвокатската защита е безплатна на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., но от страна на адв. К. М. не е поискано заплащане на възнаграждение в негова полза както предвижда чл.38, ал.2 от същия закон, а е заявено общо искане за присъждане на направените от доверителката му разноски. По отношение на ответницата И. П. С. не са налице данни за направени разноски, не е представен и списък на разноските. Поради това разноски на ответниците физически лица не следва да се присъждат. Ответникът „Исма“ ЕООД не е направил разноски, а и няма право на такива, защото поддържа касационната жалба.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 386 от 27.03.2023г. постановено по гр.д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: