Отмяна на влязло в сила решение за обезщетение за ползване на нает имот

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60160

гр. София, 11.6.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Ерик Василев

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 982 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307 ГПК.

Образувано е по молба на ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ за отмяна на влязло в сила решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново.

От пълномощника на ответниците по молбата е постъпил писмен отговор, с който се оспорва същата, като в открито съдебно заседание поддържа това становище.

С решение от 23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 615/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, е потвърдено решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново. С въззивното решение, препращащо частично към мотивите на районен съд, съдът е приел, че съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, същият дължи обезщетение. Срокът на сключения на 20.05.2005г. договор за наем е изтекъл на 31.12.2005г. и се е трансформирал в безсрочен такъв, и е прекратен от наемателя на 10.08.2006г. Въпреки противопоставянето на ищеца, ответникът е продължил ползването на процесния имот и след 11.09.2006г. /до когато е осъден да заплати подобно обезщетение с Решение по гр.д. №233/2009 г. по описа на ВТРС/, и до подаване на исковата молба по делото. Съдът е обсъдил и признанието на ответника относно това обстоятелство. Прието е, че претенцията се основава на чл.236, ал.2 ЗЗД, с оглед прекратяване на облигационната връзка по наемния договор между страните към 10.08.2006г. и дължимостта на обезщетение за ползуването от ответника, след този момент при противопоставяне на наемодателя, в размер на пазарния наем, като обезщетението, което наемателя дължи на наемодателя е за това, че последния е лишен от правото да ползва имота. Съдът е приел възраженията на ответника че договорът за наем от 20.05.2005г. е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвал предмет и основание за сключването му, са недоказани, тъй като е установено вече между страните в мотивите по влязлото в сила решение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, отменено с решене по в.гр.д. № 174/2011г. на ВТОС, че за валидността на наемния договор и дължимостта на уговорените с него парични вземания е без значение дали наемателят е собственик на вещта.

С решение №74/08.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 4750/2019 г. от състав на І гр.отд. на ВКС е прието за установено по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, че наследниците на М. Н. /Х./ Х., починал на 13.11.1967 г., а именно: Р. Р. И., Т. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., В. Г. Г., К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М., Д. М. М.-В., А. Й. М., М. Р. Т. и С. М. А.; че наследниците на С. М. Н. /Х./, починал на 27.05.1979 г., а именно: Т. Г. С., Б. С. С., Б. М. С., И. М. С. и С. Й. К. и че наследниците на Н. М. Х., починал на 17.5.70г., а именно: Н. М. С., С. М. Т. и В. В. С., не са собственици въз основа на реституция по ЗВСОНИ на следния недвижим имот: дворно място с площ от 4 800 кв. м., описано в АДС № 1787/21.10.1958 г., находящо се в местността „Б.“ в землището на [населено място], понастоящем представляващо реална част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], целият с площ от 19 395 кв. м., която реална част е очертана с червен пунктир на скица-приложение № 1 на вещото лице инж. С. Г., находяща се на стр. № 555 по гр. д. № 276/2016 г. на ВтРС, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението, при граници - полски път ... и останалата част от ПИ ...., ведно с описаните в АДС № 1787/21.10.1958 г. сгради, а именно: ярмомелка с площ от 374 кв. м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008; навес с площ от 26 кв. м., съществуващ на място, но ненанесен на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .... (първи етаж); склад за горивни материали с площ от 29 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор ..... (първи етаж); складово помещение с площ от 187 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 120 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ..... (втори етаж); навес с площ от 90 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 240 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ......; две пристройки, съответстващи на сграда с идентификатор..... и на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 192 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 193 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; навес с площ от 36 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор .....; жилищни помещения с площ от 27 кв. м., съответстващи на сграда с идентификатор...... (втори етаж); складово помещение с площ от 115 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ..... и складово помещение с площ от 25 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .... (втори етаж).

Описания имот е идентичен с имота, за чието ползуване е присъдено обезщетение с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство.

С решението си, съставът на ВКС е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот, държавна собственост по силата на национализацията, е бил предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му - ГУ „Икономика на отбраната и държавен резерв“ към МС, а по силата на преобразуването и правоприемството имотът е предоставен на ищеца ДА „ДРВВЗ. Прието е също така за установено безспорно по делото, че както към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, така и към настоящия момент, имотът служи за складова база, в която се съхраняват държавни резерви и военновременни запаси. Правоприемството, извършено с посочените ПМС от 1991 г., 1993 г., 1994 г. и 2001 г., е универсално и затова е без значение обстоятелството, че не са били съставени протоколи за прехвърлените активи. За неоснователен е приет доводът на ответницата И. С., изложен в отговора на касационната жалба, че след като според чл.4 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси самите резерви /движимите вещи/ са частна, а не публична държавна собственост, то на по-голямо основание складовете, в които се съхраняват тези вещи, също не са публична собственост. Посочено е, че складовете представляват имущество, предоставено на ДА „ДРВВЗ“ за изпълнение на функциите му и затова са публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС. Съдът е приел, че характерът на имота като публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 ЗВСОНИ е съставлявал пречка за реституцията му по ЗВСОНИ. Обстоятелството, че със заповед № 694 от 10.08.1994 г. на кмета на [община] имотът е деактуван и след това е отдаван под наем от възстановените собственици на ДА „ДРВВЗ“ съдът е счел за неотносимо към горните изводи, като погрешното виждане на кмета на общината и на ДА „ДРВВЗ“ за статута и собствеността на имота не определя титулярството в правото на собственост, което си остава на държавата.

Постановеното от ВКС решение е от съществено значение за изхода на спора по предявените субективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, доколкото след прекратяването на наемните правоотношения, ДА „ДРВВЗ“ е продължила да ползува имота, но следва да се направи преценка дали това държане е на правно основание, което може да се противопостави на правата, които притежават наемодателите, след прекратяването на наемните правоотношения. Решението на ВКС, с което се отричат правата на собственост на наемодателите и се признава по отношение на тях, че имотът е публична държавна собственост следва да бъде обсъдено при новото разглеждане на спора в насока относно действителността на наемния договор, имащо за предмет отдаване под наем на имот, публична държавна собственост, каквото възражение по делото е направено от ДА „ДРВВЗ“.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна, като разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се присъдят при новото разглеждане на спора по същество, като в тях се включат и разноските за това производство.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 615/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново от фазата на приемане като доказателство по делото на решението на ВКС и разглеждане на спора по същество, след приемането на новото доказателство, неизвестно на съда при първоначалното разглеждане.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.