Законосъобразност на увеличението на общото наказание при множество престъпления

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№. 60177

гр. София,30 ноември 2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №676/21г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. И.М. за възобновяване на вчнд № 180/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна и отмяна на въззивно решение № 34 от 21.06.2021г.

С определението, постановено в производство по чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, са били групирани наложените на осъдения П. И. М. наказания по влезли в сила присъди по нохд № 828/2020г. на Районен съд – Добрич и по нохд № 260/2019г. на Окръжен съд – Добрич, като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е било определено едно общо и най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което е било увеличено на основание чл. 24 от НК с осем месеца.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„А“ от ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по нохд № 260/2019г. на Окръжен съд – Добрич, считано от 22.06.2018г. до 23.07.2019г. и от 21.02.2020г. до 29.10.2020г.

На основание чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато изтърпяното отчасти наказание по нохд № 828/2020г. на Районен съд – Добрич, считано от 29.10.2020г.

С решение № 34 от 21.06.2021г., постановено по вчнд № 180/2021г., Апелативен съд - Варна е потвърдил атакуването пред него първоинстанционно определение.

В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и от служебния му защитник, се излагат доводи за неправилно приложение на чл.24 от НК. Прави се искане се възобновяване на производството и отмяна приложението на чл.24 от НК.

Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че разпоредбата на чл. 24 от НК е приложена правилно, тъй като осъденият в кратък период от време е извършил две тежки престъпления, едно от които при условията на опасен рецидив – това по чл.124 от НК. Намира, че определеното при условията на чл. 24 от НК наказание съответства на целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Осъденият в последната си дума заявява, че иска отмяна приложението на чл. 24 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.

Предмет на групиране в производството пред Окръжен съд – Добрич по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК са били наказанията по влезлите в сила присъди, постановени по нохд № 828/2020г. на Районен съд – Добрич и по нохд № 260/2019г. на Окръжен съд – Добрич, като в искането си осъденият не релевира възражения относно правилност на самото кумулиране. Всъщност, единственото оплакване, изводимо от съдържанието на саморъчно изготвеното от него искане за възобновяване, касае приложението на чл. 24 от НК.

Необходимо е да се отбележи, че предвид извънредния характер на производството по възобновяване и факта, че подаденото искане определя предмета на разглеждане и поставя неговите рамки, ВКС е сезиран да контролира законосъобразността на атакувания съдебен акт в частта относно увеличения размер на определеното общо наказание. Следва само да се посочи, че групирането на наказанията, наложени по нохд № 828/20г. на Районен съд – Добрич и по нохд № 260/19г. на Окръжен съд – Добрич е извършено правилно и законосъобразно, предвид невъзможността за приложение на чл. 25 от НК по отношение на наказанията по другите две присъди - по нохд № 452/2011г. и нохд № 123/2016г. и двете по описа на Районен съд – Добрич.

Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на дееца и на отделните деяния извършени от него, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици.

За да увеличи на основание чл.24 от НК общото наказание от дванадесет години лишаване от свобода, определено по реда чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК с осем месеца, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни съображения, като е възприел изцяло тезата на първата инстанция относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.

Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите съдилища за това, че са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК. Увеличаването на общото наказание до размера от дванадесет години и осем месеца лишаване от свобода е законосъобразно. Същото е направено след преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения и обществената му опасност, и с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК. Обстоятелствата от значение за определяне на общото най-тежко наказание и приложението на чл. 24 НК са правилно оценени. Съобразени са изискванията на материалния закон и задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. Престъпната деятелност на осъдения М., е намерила израз в извършване на тежки умишлени престъпления, свързани с посегателство спрямо половата неприкосновеност, а именно по чл.152, ал.1, т.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, както и престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ от НК, присъдите по тях са влезли в сила преди извършване на престъпленията по кумулираните две присъди. Последните касаят престъпления, осъществени при условията на реална съвкупност, чийто обект на посегателство съответно са: обществените отношения, регламентиращи правомерното упражняване на правото на собственост – за престъплението по чл. 194, ал.1 от НК и тези, гарантиращи неприкосновеността на живота на личността – за престъплението по чл. 124, ал. 3, предл. 1, вр. ал.1, предл. 1 от НК. Правилно е прието, че престъпната деятелност на М. разкрива висока степен на обществена опасност, както по отношение на деянията, така и досежно личността на дееца. Той е реализирал за кратък период от време различни по вид, тежки престъпления, едно от който при условията на опасен рецидив(това по чл.124 от НК). Наблюдава се утвърждаване на престъпни навици и то засягащи различни аспекти на социалния живот, отчитайки разнородните обекти на посегателство. Очевидна е липсата на поправителен ефект и превъзпитание, което налага изолиране на лицето от обществото за един по-продължителен период от време, за преодоляване на противоправното му поведение. Именно необходимостта от определяне на справедливо общо наказание (с оглед на изложените съображения), е наложила завишаване на последното.

Законосъобразно е отмерен размерът на увеличеното наказание предвид разпоредбата на чл. 24 от НК, тъй като наказанието от дванадесет години и осем месеца лишаване от свобода не надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за наказанието лишаване от свобода, като същевременно не надвишава с повече от една втора размера на определеното общо най-тежко наказание от дванадесет години лишаване от свобода.

Обстоятелствата, които осъденият сочи в искането си, касаещи здравословното му състояние, не могат да имат решаващо значение за настоящото произнасяне. Освен това, изолирането от обществото в пенитенциарно заведение не го лишава от правото му на медицински грижи.

Изложеното дава основание да се приеме, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането на осъдения П. М. следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. М. за възобновяване на вчнд № 180/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: