Индивидуализация на спорния имот при иск за грешка в кадастъра

Текстът на акта

Ключови фрази

4
P E Ш Е Н И Е

№ 202

София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 569 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Л. С. срещу решение № 1368 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1327/2024 г. на Пловдивския окръжен съд .

Жалбоподателката счита, че потвърденото от въззивния съд решение на първата инстанция е нищожно. Въззивното решение било и неправилно, тъй като не било изяснено как ищците са собственици на площ от 705 кв. м., а по нотариален акт имотът им е 500 кв. м. Не били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на земеделска земя от страна на първия ищец, част от която е спорна по делото. Нямало идентичност между предоставения за ползване имот и имота, който е фактически ограден. Неоснователно съдът се доверил на заключение на вещо лице, според което липсвали планове на ползватели, на бивши собственици и план на новообразуваните имоти. В действителност имотът, посочен от вещото лице, е този, който ищецът сам си е заградил. Съдът не обсъдил заключението му съвместно с останалите доказателства по делото. Неправилно съдът се доверил на показанията на свидетеля К. при индивидуализацията на предоставения за ползване имот. От представените по делото документи не можело да се установят границите на имота, точното му местоположение и вида на сградата, която е построена в него.

Ответниците в производството С. Д. И. и Л. Н. И. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.

С определение № 5434 от 26.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение и с цел извършване на преценка дали при предявяване на исковата молба ищците надлежно са индивидуализирали имота с площ от 500 кв. м., който са изкупили по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно – частта от този имот, която според кадастралната карта се застъпва с имота на ответницата, а също и за извършване на проверка дали съдът се е произнесъл по предявения иск.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС приема следното.

С обжалваното решение № 1368 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1327/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 99 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 68/2024 г. на Карловския районен съд, в частта, с която на основание чл.54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на П. Л. С., че към датата на одобряване на КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-607/03.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците С. Д. И. и Л. Н. И. са били собственици на ПИ с идентификатор [№] с площ от 500 кв. м., местност „Папрат нива“, пета категория, стар номер [№]; че в КККР е допусната грешка, като част от имот [№] с площ от 476 кв. м., означена между точки 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице Й. Й., е неправилно нанесена върху поземлен имот [№]; в КККР е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в поземлен имот [№] сезонна постройка.

При сравнение на този диспозитив с комбинираната скица на вещото лице, към която съдът препраща, се установява, че спорните 476 кв. м., означени между точки 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75, в които попада и процесната сграда, в действителност са извън площта на имот [№], за която съдът е признал право на собственост на ищците. Така между двете части на диспозитива по чл.54, ал.2 ЗКИР – частта, с която се установява собствеността на ищците, и частта, с която се установява грешка в кадастралната карта, има разминаване. За да уважи иска по чл.54, ал.2 ЗКИР съдът е трябвало да установи правото на собственост на ищците именно върху спорните 476 кв. м., означени между точки 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75, които попадат в имота на ответницата [№], но такъв установителен диспозитив няма. Напротив, съдът е признал ищците за собственици на имот [№], за който самите те твърдят, че е нанесен неправилно в кадастралната карта и че границите на собствения им имот по нотариалния акт от 1993 г. се разминават с границите на имот [№].

До този неправилен резултат се е достигнало поради произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба, при това за втори път по настоящото дело.

В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт № 162/1993 г. са признати за собственици в режим на СИО на земеделска земя с трайни насаждения и сезонна постройка в местността „Г.“, [населено място], Пловдивска област, при описани съседи, с площ от 500 кв. м., в парцел 32, която е изкупена от тях по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочат, че по картата на землището до 03.09.2019 г. закупеният имот е нанесен с [№] с площ от 501 кв. м., а в КККР от 2019 г. - като ПИ с идентификатор [№]. Сочат също, че имотът на ответницата е съседен – ПИ [№]. Твърдят, че при заснемане на кадастралната карта е допусната грешка, като имот № [№] е изместен на североизток и почти целия имот по нот. акт № 162/1993 г. с площ от 478 кв. м. с намиращата се в него сграда попада в имота на ответницата [№]. И последно - твърдят, че на място между имоти [№] и [№] има изградена паянтова ограда, която очертава границата от 1984 г., когато е било предоставено правото на ползване. Реално обаче не сочат къде през 1984 г. е минавала границата между двата имота. Не сочат границите на имота от 500 кв. м. по нотариалния им акт от 1993 г. и по какъв начин те се застъпват с имота на ответницата [№] Позовават се на геодезическо заснемане, в което попадащата в имот [№] част с площ от 498 кв. м., за която те претендират да са собственици, е с неправилна Г-образна форма, каквато няма как да им е била нито предоставена за ползване, нито изкупена по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и която представлява остатък от по-голяма площ с правилна форма, която обаче значително надвишава по площ изкупените от ищците 500 кв. м. В петитума на исковата молба се иска от съда да признае правото им на собственост върху имота по нотариалния акт № 162/1993 г. /без по никакъв начин да са означили със скица и да са установили в процеса границите му/, както и че са собственици на площ от 478 кв. м. от имот [№] по геодезическото заснемане.

Първоинстанционното решение по тази искова молба – решение № 260007 от 26.07.2023 г. по гр. д. № 335/2020 г. на Карловския районен съд, е обезсилено с решение № 1460 от 24.11.2023 г. по гр. д. № 2381/2023 г. на Пловдивския окръжен съд като постановено по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция.

При новото разглеждане на делото както районният съд, така и окръжният, отново не са констатирали нередовността на исковата молба, поради което се е стигнало до недопустимо решение и до неправилен диспозитив, в който има разминаване между имота, за който ищците са признати за собственици /без самите те да твърдят че са собственици на целия имот [№]/ и имота с неправилна Г-образна форма, за който е отчетена грешка в кадастралната карта.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд. На ищците следва да се дадат указания да уточнят исковата си молба, като онагледят чрез скица точните граници на имота с площ от 501 кв. м. по нотариалния им акт № 162/1993 г., както и частта, с която този имот попада в имот [№] на ответницата. Именно това застъпване ще бъде предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1368 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1327/2024 г. на Пловдивския окръжен съд .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: