Нищожност на неравноправни клаузи за валутен риск при кредит в швейцарски франкове

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. София, 31.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1753 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ,,Юробанк България" АД срещу решение № 260453 от 21.01.2021 г. по възз.гр.д. № 16589/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 136477 от 07.06.2019 г. по гр.д. № 68884/2017 г. на Софийски районен съд, с което са прогласени за нищожни като неравноправни поради противоречие със закона клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от Договор за кредит № HL 34942/26.03.2008г. и банката е осъдена на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на ищците сумата от 11 418, 16лв., представляваща надплатена сума по процесния договор, поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г., както и сумата от 488,07лв., представляваща платена без основание разлика в повече на годишна такса за управление на кредита по процесния договор, поради валутна разлика между швейцарския франк и българския лев за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г.

Ответниците по касационната жалба В. С. А. и А. В. А. оспорват касационната жалба в законоустановения срок. Излагат подробни доводи за неоснователността на изложените от касатора оплаквания и за правилността на оспореното въззивно решение.

Обжалването на решението е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо.

За да се произнесе по възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд приема, че предявените искове са с основание, периоди и вземания, за които между страните не е бил разрешаван съдебен спор със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4, чл. 6, ал.2 и чл. 8, ал.2 от договора и претендираните вземания за връщане на платени без основание по тези клаузи суми не са били предмет на дело № 10913/2012г. на Районен съд София. Посочено е, че мотивите на съдебното решение не обвързват страните със сила на пресъдено нещо.

За да потвърди първоинстанционното решение съдът приел, че в случая оспорените клаузи не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП, доколкото ответника по предявения иск не установил при условията на пълно и главно доказване, че ищците са могли да влияят върху съдържанието им, че е била разяснена възможността за същото като подадат писмено искане, че дори и да подадат такова, то е било възможно да постигнат промяна на съдържанието на оспорените клаузи. Относно неравноправността на клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4, чл. 6, ал.2 въззивният съд приел, че същите установяват сключването на договор за кредит за сума в швейцарски франкове в размер на левовата равностойност на 80 000лв. Посочено е, че от същите си установява, че предоставяне от банката на кредитополучателя реално на швейцарски франкове няма, а действителното усвояване на сумата по кредита е в лева, като само погасителните вноски били дължими в чуждестранната валута. За да приеме, че при сключването на делото банката действала недобросъвестно въззивния съд констатирал, че процесните клаузи не са ясни и разбираеми в частта за размера на задължението и механизма на определянето му. По делото не било установено на ищците да е предоставена информация, позволяваща да преценят последиците от клаузите и обвързването на задълженията, като например за очакваните тенденции за курса на швейцарския франк към лева или за действията, които потребителят може да предприеме, за да ограничи риска от повишаване на този курс. Предвид изложеното било прието, че липсата на информираност на потребителя, довела до съгласие с оспорените клаузи по договора, заедно с липсата на възможност на последния да влияе на съдържанието им, обосновават извод, че банката е действала недобросъвестно. Установено било, че тези клаузи са в ущърб на потребителя, като създават неравнопоставеност на правата и задълженията на страните по договора, в резултат на променения валутен курс значително са се увеличили сумите които банката получава като левова равностойност в сравнение с дадените от нея в лева, което довело до значително по-голяма финансова тежест за потребителя. В частта относно клаузата на чл. чл. 8, ал.2 въззивното решение не е обжалвано от касатора, поради което същото е влязло в сила. Предвид уважаването на сковете по чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП, съдът е приел че и исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД са основателни.

По основанието по чл. 280, ал. 2, пр.2 ГПК – вероятна недопустимост за допускане на въззивното решение до касационно обжалване настоящия съдебен състав намира, че постановения от въззивния съд акт е валиден и допустим. Силата на пресъдено нещо е една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск. Решаването на правния спор с влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет /чл. 299, ал. 1 ГПК/, т.е. решеният с влязло в сила решение спор не подлежи на пререшаване. Предмет на настоящото дело са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 от ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване на недействителност на клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от Договор за кредит № HL 34942/26.03.2008г и осъждане на банката да върне надплатена сума по процесния договор, поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г. Чл.1, ал. 1 от договора установява, че същия е сключен за сума в швейцарски франкове в размер на левовата равностойност на 80 000лв. по курс „купува на банката” за швейцарския франк към лева, и съгласно чл. 1, ал. 3 от договора по конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове, но независимо от това съгласно чл. 2, ал.1 от договора е предвидено да се усвои в швейцарски франкове по блокирана от банката сметка, достъп до която кредитополучателят няма, а съгласно чл. 2, ал. 4 от договора тази сума служебно се превалутира от банката по курс „купува” за швейцарски франк към лева на банката преди реалното им усвояване, което става всъщност в лева, а съгласно чл. 6, ал.2 от договора погасяването на задълженията става в швейцарски франкове, а ако такива няма, то банката от сметки на кредитополучателя в лева или евро служебно ги изкупува по курса на банката „продава” за съответния ден за погасяване на задълженията по кредита. Така разписаните клаузи по договора установяват, че кредитът е действително усвоен в лева, а дължимите погасителни вноски са в швейцарски франкове.

Няма спор, че е налице влязло в сила решение по гр. д. № 10913/2012 на Софийски районен съд, с което съдът се е произнесъл по установителния иск между същите страни за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 12, ал.1, чл. 22, ал.1 от процесния договор за кредит, като предявения иск бил оставен без уважение в частта относно прогласяване нищожността на клаузата на чл. 22 от договора. Касатора счита, че това произнасяне обосновава идентичност в предмета на това решение и въззивното решение по настоящото дело. Съгласно чл. 22, ал. 1– "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаването на размер на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; ал.2 - "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и 1 и чл.22-24 от този договор, както и е съгласен с настъпването им". Видно от тяхното съдържание, клаузите на чл. 22, ал.1 и ал.2 са с декларативен характер и сами по себе си не създават преки задължения за кредитополучателя, чрез тях се изразява информираност и съгласие за поемане ва всички рискове и вреди от промени и повишаване на курс купува и/или продава на швейцарския франк. Размерът на предоставения кредит, начина на усвояване и погасяване са определени в клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от договора. Предвид изложеното, следва да се приеме, че е налице различие в съдържането на горепосочените клаузи.

Няма спор, че е налице влязло в сила решение по гр. д. № 10913/2012 на Софийски районен съд, с което съдът се е произнесъл по установителния иск между същите страни за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 12, ал.1, чл. 22, ал.1 от процесния договор за кредит, като предявения иск бил оставен без уважение в частта относно прогласяване нищожността на клаузата на чл. 22 от договора. Касатора счита, че това произнасяне обосновава идентичност в предмета на това решение и въззивното решение по настоящото дело. Съгласно чл. 22, ал. 1– "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаването на размер на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; ал.2 - "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и 1 и чл.22-24 от този договор, както и е съгласен с настъпването им". Видно от тяхното съдържание, клаузите на чл. 22, ал.1 и ал.2 са с декларативен характер и сами по себе си не създават преки задължения за кредитополучателя, чрез тях се изразява информираност и съгласие за поемане ва всички рискове и вреди от промени и повишаване на курс купува и/или продава на швейцарския франк. Размерът на предоставения кредит, начина на усвояване и погасяване са определени в клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от договора. Предвид изложеното, следва да се приеме, че е налице различие в съдържането на горепосочените клаузи.

Предмет на делото, това е спорното право, което се въвежда от ищеца с изложените в исковата му молба твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК именно той е обхванат от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Търсенето на установяване на недействителността на различни клаузи в договора, имащи различно съдържание обосновава и различен предмет на делото и представлява отделно основание за предявяването на иск. Видно от диспозитива на съдебното решение по гр. д. № 10913/2012 на Софийски районен съд същият не засяга клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от договора. Изразеното в мотивите становище, че съгласие от страна на потребителя да поеме всички рискове и вреди от промени и повишаване на курс купува и/или продава на швейцарския франк не представлява неравноправна клауза не е обвързващо за въззивния съд и не представлява пречка за водене на ново дело, доколкото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. От изложеното следва, че липсва идентичност в предмета на настоящото исково производство и производството по гр.д. № 10913/2012г., което обосновава и допустимостта на постановеното въззивно решение.

По същество решението е правилно като краен резултат. Не може да бъдат приети наведените от касатора доводи, че било изпълнено изискването за яснота и разбираемост на процесните клаузи.

Действително, при сключване на договора, на ищците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно това какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Предвид изложеното, правилно е заключението на въззивния съд, че клаузите по договора, обвързващи задълженията на кредитополучателя с курса на швейцарския франк към лева не са ясни до степен, която да позволи на средния потребител да разбере икономическите последици от сключването на договора. При постановяването на обжалвания акт е съобразена задължителна практика на СЕС, както и практиката на ВКС, съгласно които неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП / Решения на СЕС по дело С- 186/16 и дело С-119/17; решение № 295 от 22.02.2019 Г. по т.д.. № 3539/2015 г. на ВКС; решение № 60108 от 28.01.2022 г. по т.д.. № 1159/2020 г. на ВКС/. Изложеното налага извод за правилност на обжалвания акт.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касационната жалба направени разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 3 000 лв.

Подадена е и частна касационна жалба на В. С. А. и А. В. А. срещу решение № 260453 от 21.01.2021 г. по възз.гр.д. № 16589/2019 г. на Софийски градски съд в частта, в която въззивният съд се е оставил без уважение подадената по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е отказано изменението на решение от 07.06.2019 г. по гр.д. № 68884/2017 г. на Софийски районен съд в частта за разноските.

Видно от делото, налице е закачен на кориците на първоинстанционното дело оригинал от договор за правна защита и съдействие от 07.07.2017 година, от който е видно, че жалбоподателите заплатили в брой сумата от 3000 лв. за процесуално представителство в първоинстанционното дело. Предвид обстоятелството, че в исковата молба е посочено изрично прилагането на процесния договор, и доколкото същият е открит, закачен на корицата на първоинстанционното дело и липсват данни по делото да са добавяни книжа , следва да се приеме, че е налице пропуск от съда да вземе предвид и да бъде надлежно администриран представения договор за правна защита и съдействие, който обосновава наличието на съществено процесуално нарушение на постановения акт.

Предвид изложеното, определението следва да се отмени, като молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 136477/07.06.2019г. по гр.д. № 68884/2017г. на Софийски районен съд следва да бъде уважена.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260453 от 21.01.2021 г. по възз.гр.д. № 16589/2019 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ,,Юробанк България" АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. С. А., ЕГН [ЕГН] и А. В. А., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 000, 00 /три хиляди/ лв. - разноски за производството пред ВКС.

ОТМЕНЯ решение № 260453 от 21.01.2021 г. по възз.гр.д. № 16589/2019 г. на Софийски градски съд в частта, в частта имаща характер на определение по чл. 248 ГПК, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ,,Юробанк България" АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. С. А., ЕГН [ЕГН] и А. В. А., ЕГН [ЕГН], сумата от 3 000, 00 /три хиляди/ лв.- разноски за производството пред Софийски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.