Придобиване по давност на идеална част от парцел чрез владение на реална част

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60154/2021 г.

гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 1313 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 60339 от 09.09.2021 г. подадената от Р. С. К. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 260 052 от 20.11.2020 г. по в.гр.д.№ 282/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, г.о.

Касаторката Р. С. К., представлявана в процеса от адвокат Ю. С. от АК - К., поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноските за трите инстанции.

Ответниците по касация Е. Й. И. и К. Й. И., представлявани от адвокат И. И. от АК – К., са подали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, с който оспорват касационната жалба. Считат, че въззивното решение е правилно. Ответникът К. Й. И. претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 145 от 04.03.2020 г. на Районен съд - Дупница по гр.д.№ 1460/2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Р. С. К. срещу Е. Й. И. и К. Й. И. за признаването й за собственик на основание давностно владение, установено през 1994 г. и продължило 25 години по отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху: (1) имот с планоснимачен номер *, за който е отреден парцел * , попадащ в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944 г. с площ за целия имот от 849 кв.м., от който се отчуждават за [улица] 15,00 кв.м., към парцел УПИ * - 94 кв.м., към парцел УПИ * кв.м., към който се придават от двора пл.№ * кв.м., от река 114 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: имот пл.№ *, имот пл.№ *, за който е отреден парцел * от кв. 5 по плана на [населено място], [улица] и [улица], 31 и 32; (2) имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. Д., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация, утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944 г., с площ за целия имот от 2 276 кв.м., от който се отчуждават за [улица] 168 кв.м., за [улица] 14 кв.м., придава се към УПИ * кв.м., към парцел УПИ * кв.м., към който се придават от двора пл.№ * кв.м., от двора пл.№ * кв.м., от път - 35 кв.м. при съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, в квартал 5, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел * в квартал 5, по плана на [населено място], [улица], 18 и 19 и [улица] и (3) имот с планоснимачен № *, за който е отреден парцел *, попадащ в квартал 4 по регулационния план на [населено място], общ. Д., обл. К., утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944 г. и улична регулация № 7298 от 30.09.1944 г., с площ от 429 кв.м., от който 106 кв.м. се отчуждават за [улица] - 34, придава се към парцел * кв.м., и към който се придават от двора пл.№ * кв.м., от двора пл.№ * кв.м. при настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], имот с пл.№ *, за който е отреден парцел *, квартал 4, по плана на [населено място], [улица], 35, 36.

Въззивното производство е прекратено в частта по искането на Р. С. К. да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови решение за признаването й за собственик по отношение на 1/2 идеална част от намиращите се в УПИ * и УПИ * паянтови сгради, като (съгласно отразеното в мотивите) в тази й част въззивната жалба е преценена като молба по чл. 250 ГПК, компетентен по която е първоинстанционния съд, на когото делото да се върне за постановяване на допълнително решение.

В мотивите на въззивното решение, в частта, обективираща произнасяне по исковете за собственост върху процесните три недвижими имота, е прието, че с в полза на ответниците по иска Е. Й. И. и К. Й. И. са съставени три констативни нотариални акта за собственост на недвижими имоти на основание наследство и присъединено давностно владение, както следва: н.а.№ 79 от 23.11.2018 г., том II, рег.№ 3953, д.№ 261 на нотариус с рег.№ 397, н.а.№ 88 от 16.07.2018 г., том II, рег.№ 5458, д.№ 261 от 16.07.2018 г. на нотариус с рег.№ 518 и н.а.№ 87 от 16.07.2018 г., том II, рег.№ 5456, д.№ 260 на нотариус с рег.№ 518.

В полза на ищцата са съставени два констативни нотариални акта за собственост върху по 1/2 от процесните недвижими имоти на основание давностно владение, както следва: н.а.№ 88 от 2019 г., том I, рег.№ 926, д.№ 83 на нотариус с рег.№ 293 и н.а.№ 89 от 2019 г., том I, рег.№ 929, д.№ 84 на нотариус с рег.№ 293.

Съгласно удостоверения за наследници И. К. Х. (починал на 06.06.1998 г.) е оставил за наследници синовете си Й. И. К. и С. И. К.. След смъртта на С. И. К. негов единствен наследник е останал брат му Й. И. К., а последният е наследен от ответниците в производството (негови деца). Установено е, че съпругът на ищцата – П. С. К., е първи братовчед на Й. И. К. и С. И. К.. Свекърът на ищцата – С. К. Х., и дядото на ответниците – И. К. Х. били братя. Общ наследодател е К. Х. С..

Въззивният съд е описал установеното с показанията на разпитаните по делото (както пред РС, така и пред ОС) свидетели - Й. А. С. и С. Г. Р., както и установеното с писмените доказателства извън посочените по-горе.

Пристъпвайки към произнасянето от правна страна, окръжният съд е изложил, че съгласно исковата молба по отношение на 1/2 от процесните имоти е установено владение през 1965 г., което е упражнявано от ищцата съвместно с нейния съпруг до смъртта му през 1994 г., а след това - само от нея. Смъртта на съпруга си ищцата сочи като начало на период от 25 години на упражнявано давностно владение и придобиване на половината от имотите лично от нея. В хода на процеса, без да е въведено искане за признаването на собственически права на основание наследяване, е заявено, че се касае за имот, който се води на общ наследодател, като нейния свекър С. М. и дядото на ответниците (И. К. Х.) били братя.

Преди да се произнесе по наличието на предпоставките на чл. 79 ЗС, въззивният съд е приел, че следва да разгледа преюдициалния въпрос дали е възможно придобиване на идеални части от процесните имоти, чрез владение на реални части от същите. В тази връзка е цитирана практика на ВКС (Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г.о, Решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 691/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 4131/2008 г. на ВКС, III г. о.), съгласно която разпоредбите на чл. 181 ЗТСУ (отм) и чл. 200 ЗУТ не допускат такава възможност. Изложено е също, че съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, но това представлява основание за изменение на дворищно-регулационните планове при условията и по реда на ЗУТ. Дори сроковете по § 6 ЗУТ да са изтекли, необходимо е да се извърши изменение на дворищно-регулационния план, за да се приеме, че имотът вече има друг статут. Доколкото в случая се претендира настъпила придобивна давност върху идеални части от парцели чрез осъществено давностно владение на реални части от същите, която е била установена през 1994 г. лично за ищцата, то дори и да е осъществявано владение върху реална част от процесните парцели в продължение на 10 години с намерения за своене, явно и непрекъснато, което да не е било установено с насилие, то това не е основание за придобиване на собственост върху 1/2 идеална част от тези парцели. Дори и да се приеме, че са ползвани от 1965 г. насетне, то искът пак следва да се отхвърли като неоснователен, съобразявайки се с чл. 181 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ и константната съдебна практика, доколкото към 1973 г. не е бил изтекъл необходимия съгласно чл. 79 ЗС срок за придобиване на имотите по давност. По тези съображения въззивният съд е намерил за ненужно да обсъжда въпроса владяла ли е ищцата непрекъснато, явно и с намерение да свои процесните имоти.

С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК поради констатирано противоречие между приетото в мотивите на въззивния акт по приложението на § 8, ал. 2 ЗУТ и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д.№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно посочената задължителна практика, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично. В тези случаи не е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел. Предвидената в § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Съгласно § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ непровеждането на тази административна процедура е пречка само за застрояването на бившия парцел.

Независимо от така констатираното несъответствие между произнасянето на въззивния съд и задължителната практика, като краен резултат въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая се поддържа, че решението е неправилно, като е изразено несъгласие с изложените от окръжния съд мотиви по приложението на чл. 181 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ. Касаторката счита, че забраната за придобиване по давност на реално определена част от поземлени имоти в границите на населените места е неотносима към случая, тъй като е упражнявано съвладение на две лица – касаторката и чичото на ответниците С. И. К., по отношение на което намират приложение постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК.

Това становище на касаторката не може да бъде споделено.

На първо място – в производството по делото липсва въведено по надлежния ред твърдение за упражнявано съвладение от касаторката и С. И. К.. С исковата молба, очертаваща предмета на делото и съответно – обхвата на произнасяне от съда, ищцата е заявила че е собственик на по 1/2 ид.част от всеки от процесните имоти, за което е снабдена с два констативни нотариални акта. При условията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК претенциите си за собственост е основала на твърденията, че ползва половината от всеки един от процесните имоти от 1965 г. – първоначално със съпруга си П. С. К., а след смъртта му през 1994 г. – лично за себе си. Така заявените обстоятелства не включват твърдение за осъществявано съвладение. Не е допустимо нито с въззивната, нито с касационната жалба да се въвеждат нови твърдения за обстоятелствата, на които се основава иска, поради което такива твърдения не подлежат на обсъждане по същество от въззивния съд, респ. – не могат да ангажират касационната инстанция с проверка в обхвата на чл. 290, ал. 2 ГПК.

С оглед търсения с исковата молба предмет на защита, съдилищата са били длъжни, преди да пристъпят към обсъждане на въпроса дали ищцата е упражнявала фактическа власт с белезите на владение (по отношение на което да са приложими постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК), най-напред да изследват въпроса дали фактическата власт върху реални части от имоти от вида на процесните, дори и да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобиване на собственост върху идеални части, съответни на завладените реални части. Отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва дали ищцата е упражнявала владение върху реални части от имотите с продължителност повече от 10 години.

Касационната инстанция намира, че произнасянето на въззивния съд по приложението на чл. 181 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ е съответно на закона и практиката по приложението му и не дава основание за касиране на решението. Възможността за придобиване на идеална част от урегулиран недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС, в хипотеза на осъществено владение на реална част от целия имот, е регламентирана с чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ (отм.). Изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност върху реално определени части от парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до влизането в сила на ЗТСУ или съгласно този закон и правилника за неговото приложение . Когато не е допустимо да бъдат обособени самостоятелни парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално определената част от парцела. В практиката на ВКС се приема (Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г.о.), че на основание чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.), може да бъде придобита идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, но само в случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, както в разпоредбите на ЗТСУ (отм.), така и в последващия благоустройствен закон (действащият ЗУТ ), няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Аналогично разрешение на въпроса дават и Решение № 301 от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 5576/2007 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 999 от 11.01.2010 г. по гр.д.№ 3141/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр.д.№ 4131/2008 г. на ВКС, III г.о., Решение № 470 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 691/2009 г. на ВКС, I г.о. С разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм .) законодателят е създал една фикция, според която владението върху реална част от парцел се счита за владение върху идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел. Фикцията не може да има разширително тълкуване, поради което не може да се приеме, че хипотезата обхваща и случаи извън посочения от законодателя времеви период. Правилото представлява едно изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ (отм .) за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото действие е ограничено само до давността, изтекла до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) към 1973 г.

Разясненията на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК по въпросите на придобивната давност относно начина на отчитане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, не променят горните изводи, доколкото срокът, дори началото му да е поставено през 1965 г., изтича след 1973 г. Други изводи не следват и от практиката на ВКС, релевирана в изложението към касационната жалба и формирана по проблема за т.н. правна конверсия (Решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 766/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 532/2010 г. на ВКС, I г.о.), тъй като тя дава разрешение на въпроса за възможността да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част. В настоящия случай се касае не за жилища като обекти на правото на собственост, а за урегулирани поземлени имоти в границите на населено място, по отношение на които не съществува правна възможност владението върху реално определена част да доведе до придобиване на право на собственост върху идеална част, съответна на владяната реална част.

Изложеното мотивира извод, че въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е и по отношение на него не се констатира основание от предвидените с чл. 281 ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК с настоящото решение касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация К. Й. И. сумата 600 лева за защита пред ВКС.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 260 052 от 20.11.2020 г. по в.гр.д.№ 282/2020 г. на Окръжен съд – Кюстендил, г.о.

ОСЪЖДА Р. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. И. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, той дължи да се произнесе по реда на чл. 250 ГПК по искането за признаването на ищцата за собственик на по 1/2 идеална част от намиращите се в УПИ * и УПИ * паянтови сгради.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: