Недопустимост на служебно превръщане на недействителен договор в друг от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50010

гр. София, 15.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1717 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. С. и В. В. С. против решение №608/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2153/2021 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представил е писмени бележки по съществото на спора.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50831/16.11.2022 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно възможността въззивния съд да извърши конверсия на един договор в друг, без на това да има позоваване от страна по делото, без да е изразено съгласие от страните по договора да се извърши конверсия и поради тази причина и същото да не е отразено в доклада по делото както от първата инстанция, така и от въззивната.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Конверсията - превръщане в нов тип сделка - не е законодателно уредена, но е призната в правната доктрина и практиката в случаите, в които недействителна сделка съдържа съществените признаци на действителна сделка, годна е да породи правното й действие по волята на двете страни, които искат недействителната сделка да произведе действието на действителната, защото правните й последици са съвместими с намерението им и са целени от тях. Това е възприето в ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. От това следва, че за да е налице конверсия, страните следва да са направили волеизявления, от които да е видно по несъмнен начин, че желаят настъпването на последиците на конвертираната сделка. Необходимо е съгласие за новото действие на сделката, поради което не следва да се приеме, че конверсията настъпва по право, още по-малко че се прилага служебно от съда. В случай, че страните са изявили съгласие за конвертирането на недействителната сделка в друга, това следва да бъде отразено в доклада на съда със съответните указания относно доказателствена тежест във връзка с последиците от конвертираната сделка и необходимите за доказване факти и обстоятелства.

По касационната жалба, съдът приема следното:

Съдът е приел, че договорът за поръчка макар да е подписан от страните на 16.01.2004 г., е породил действие към датата на изпълване на законовото изискване за форма – 09.02.2004 г. Този извод обаче не лишава от смисъл приетата по – горе дата на подписването му, а именно 16.01.2004 г. Посочено е, че това е така доколкото в периода от 16.01.2004 г. до 09.02.2004 г. доверениците са предприели реални действия по изпълнение на поръчката като на 16.01.2004 г., когато са удостоверили с подписите си в договора за мандат, че са получили пълната продажна цена за имота, е сключен и предварителен договор за покупко – продажба на недвижимия имот, описан в договора за мандат, а на 30.01.2004 г. е сключен и окончателен договор за неговото закупуване му от посочения в договора за мандат продавач.

Съдът е посочил, че към датата на привеждане на договора за поръчка в изискуемата му форма няма как да се изпълни повторно задължението за придобиване на имота, доколкото той вече е придобит от доверениците. Прието е, че е напълно възможна обаче частта от договора, с която е поето задължение за прехвърлянето собствеността върху него в полза на доверителите в срок до 01.01.2019 г. Съдът е приел, че това налага приложение на института на конверсията. В този смисъл доколкото страните са имали посочената по – горе действителна воля и съгласие недвижимият имот да бъде закупен с цел прехвърлянето му в последствие в полза на доверителите съдът е приел,че следва да бъде зачетено помежду им действието на съглашение, съдържащо съдържанието на предварителен договор за покупко - продажба.

Съдът е приложил института на конверсията по отношение на недействителния договор за поръчка, като е разгледал поето задължение за прехвърляне на недвижим имот по предварителен договор за покупка на недвижим имот, като предвид неизпълнението му е приел, че се дължи договорна неустойка по предварителен договор. По този начин, съдът е приложил конверсията служебно, без да е налице както съгласие на страните по недействителния договор за поръчка, така и позоваване на това от страна както на ищеца по делото, така и на ответниците. С оглед отговора на правния въпрос, съдът не разполага с правомощия да прилага конверсия по отношение на недействителен договор служебно, без да е налице от една страна съгласие на страните по договора за това, от друга страна, без това да се твърди от страните по делото в хода на процеса, с оглед осъществената от страните процесуална защита.

Правното основание на предявения иск се определя от фактическите твърдения на ищеца по исковата молба. В исковата молба, както и в хода на производството по делото липсва позоваване от страна на ищеца, че претенцията му се основава на предварителен договор за продажба на недвижим имот и неизпълнение от страна на продавача по този договор, както и свързано с това задължение за заплащане на договорна неустойка. Фактическите твърдения на ищеца са свързани с неизпълнение на задължение по договор за поръчка и поето в тази връзка задължение за заплащане на неустойка, което води до правна квалификация на предявените обективно и субективно съединени искове като такива с правно основание чл.280 вр. чл.79 , чл.92 и чл.86 ЗЗД. Сумата, която се претендира като неустойка по договора за поръчка е във връзка с неизпълнение на отчетната сделка по същия договор, а не като неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е разгледал предявените искове на заявеното основание, а е разгледал последици от неизпълнен предварителен договор за продажба на недвижим имот, каквито обстоятелства не са наведени от ищец с исковата молба. Във въззивната жалба е налице позоваване от страна на въззивника – ищец за конвертиране на нищожния договор за поръчка, поради липса на предписаната в закона форма за действителност, но липсва съгласие от страна на другата страна по договора, като това са твърдения и навеждане на ново основание, извън заявеното в исковата молба. Макар в диспозитива на съдебното решение да е посочено като основание „договор за поръчка“, видно от мотивите, съдът не е разгледал исковете на заявеното основание, прилагайки служебно института на конверсията, поради което е разгледал непредявени искове, без да посочи на какво основание присъжда сумите по нищожен договор на договорно основание. Това налага обезсилването на постановеното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе по действителността на договора за поръчка, дължи ли се при недействителен договор неустойка във връзка с неизпълнение на отчетна сделка и на какво основание следва да се дължи даденото по недействителен договор.

Разноски за производството не следва да се присъждат, като същите следва да се определят от съда при новото разглеждане на спора, в т.ч. и разноските за производството пред ВКС

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №608/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2153/2021 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.