Определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 25 септември , две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2739/24 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение № 876/24.07.2024г. по в.гр.д. № 3126/2023г. по описа на САС, 10-ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 80 000 лева предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ и в частта, с която се потвърждава същото решение в отхвърлителната му част над сумата от 80 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно и в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва.
В касационната жалба се навеждат оплаквания, че така постановеното въззивно решение е неправилно в обжалваната част, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано .

Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев Инс“АД с[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

При постановяване на въззивното решение , съдебният състав на САС е изложил следното:

Установява се, че на 08.07.2019 г. в [населено място] поле, [община], на вътрешния паркинг на Логистичен център „Лидъл“, база „Лидъл“ - Централен склад е настъпило ПТП, при което като ищцата, като пешеходец, е била ударена от товарен автомобил „ДАФ“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]. С решение №140 от 06.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 290/2022 г. от Районен съд Елин Пелин, влязло в сила на 22.12.2022 г., водачът на товарния автомобил „ДАФ“ А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 116 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ - престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. Не е било проведено оперативно лечение, тъй като ищцата е отказала да постъпи в болнично заведение, а последното е могло да доведе до по - добър резултат и по кратък период на лечение. Вместо това е проведено продължително домашно амбулаторно лечение с постелен режим, външна имобилизация на гръбначния стълб с лумбостат и медикаментозна терапия. Интензивните болки са продължили за период до 3 месеца, значителни болки до 6 месеца и умерени такива до 12 месеца след инцидента. Ищцата е била неработоспособна за срок от 12 месеца. С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е призната ТНР 50 % за срок от три години, считано до 01.01.2025 г. Преди настъпване на ПТП ищцата е страдала от: спондилоартроза, при което заболяване междупрешленните дискове се дехидратират и се намалява тяхната еластичност; остеохондроза, при което заболяване с времето височината на дисковете намалява, а натискът върху ставите се увеличава и води до възпаление и износване на хрущялната тъкан на дисковете; - сколиоза и установена с рентгенологични данни остеопороза.
Установява се и че, водачът на товарния автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
Ищцата е подала писмената претенция за обезщетяване на 23.07.2020 г., по която е образувана щета, но не е изплатено обезщетение.
Въз основа на така изложените като възприети от съда на база приетите писмени доказателства, заключението на в.л. по СМЕ и свидетелски показания, факти са изложени следните правни изводи:
В случая товарният автомобил „ДАФ“, управляван от А. К. Й., ЕГН [ЕГН]“ е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на А. К. Й., ЕГН [ЕГН] е осъществена с влязъл в сила съдебен акт, постановен от наказателния съд и с последиците на осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поведението на застрахования при ответника водач осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Според съставът на САС размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на ищцата; получените телесни увреждания - счупване на бодилестия израстък на единадесети гръден прешлен /Тн 11/ и счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен /Тн 12/ без притискане на гръбначния канал и без увреждане на неврални елементи; продължителността на общия лечебен и възстановителен период, който според съда е бил повлиян и от отказа на ищцата да се проведе оперативно лечение, и предхождащите ПТП увреди на гръбначния стълб; периода от време, в който болките са били интензивни; прогнозата за лечение; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП - 08.07.2019 г. Ето защо и прекият иск е намерен за основателен до размер на сумата от 50 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 100 000 лева. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,САС е приел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.10.2020 г., съобразно петитума на исковата молба.
С определение №1222/16.04.2025 г. по т.д. 2739/24 на настоящия състав на ВКС,ТК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен за разликата от 50 000 лева до 80 000 лева предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ и в частта, с която се потвърждава същото решение в отхвърлителната му част над сумата от 80 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно и в частта, в която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва. Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК относно въпроса за критериите при на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД във връзка проверка за съответствие със задължителните постановки в ППВС4/68 и решения на ВКС по чл.290 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е определен в несъответствие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения в т.11 на ППВС 4/68 . Съдът не е взел в предвид детайли от съдържанието на заключението на СМЕ, досежно констатирани усложнения , които са се проявили два и повече месеца след самото ПТП : задълбочаващи се деформации на гръбначния стълб водещи до ограничени и болезнени движения в гръдно-поясния отдел, на движенията на долните крайници, затруднен седеж и клек и определената от ТЕЛК трайна неработоспособност за срок от три години, както и продължителния характер на търпените болки и страдания и неблагоприятните прогнози за бъдещото поправяне на здравословното състояние на ищцата. Същото становище се развива подържа от страна процесуалния представител в открито съдебно заседание.
По отговора на въпроса, по който е допусната касационно обжалване и по правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. на ВКС намира така наведените от касатора оплаквания относно несъобразяване на размера на обезщетението за претърпени болки и страдания от страна на ищцата с критериите за справедливост за частично основателни. В действителност съдът в несъответствие със задължителните разяснения в т.11 на ППВС 4/68 не е взел в предвид някои данни от съдържанието на заключението на СМЕ: констатирани усложнения , които са се проявили два и повече месеца след самото ПТП , а именно задълбочаващи се деформации на гръбначния стълб , водещи до ограничени и болезнени движения в гръдно-поясния отдел, на движенията на долните крайници, наличен затруднен седеж и клек и определената от ТЕЛК трайна неработоспособност за срок от три години, както и продължителния и интензивен в първите три до шест месеца характер на търпените болки и страдания и недостатъчно благоприятните прогнози за бъдещото поправяне на здравословното състояние на ищцата. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на тази ищца възлиза на 65 000 лева , поради което и частично за разликата до този размер решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи, като се присъдят още 15 000 лева, с оглед отчитане на присъдения размер от 50 000 лева. Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 23.10.2020 г., до окончателното плащане на обезщетението, според датата, от която страната я е претендирала в ИМ.
С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в съответната част от обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.
Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 876/24.07.2024г. по в.гр.д. № 3126/2023г. по описа на САС, 10-ти състав, в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част, съответно е бил отхвърлен искът по чл.432, ал.1 от КЗ на Е. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу ЗК“Лев Инс“АД с[ЕИК] за разликата от 50 000 лева до 65 000 лева , вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД с[ЕИК] да заплати на Е. Г. Д. ЕГН: [ЕГН] допълнително сумата от 15 000-петнадесет хиляди лева-застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08.07.2019 г. г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса върху уважената част от исковете от ВКС в размер на 300-триста лева по сметка на ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.