Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение за такси за етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50075

гр. София, 31.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Найденова гр.д. № 1987/2022 г. по описа на ВКС, ГК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Л. К. К. на 29.11.2021 г., за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 16684/2016 г. на РС-Пловдив, потвърдено с решение по в.гр.д. № 199/2018 г. на ОС-Пловдив.

Твърди се с молбата наличието на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят твърди, че е узнал за ново обстоятелство и ново доказателство от съществено значение за спора, през м.10.2021 г. – от постановление на РП-Пловдив по преписка № 6600/2021 г., както и че е бил лишен от възможността да участва в горепосочените дела и че не е бил надлежно представляван в тях. Твърди, съобразно и уточнителната молба от 04.04.2022 г. за отстраняване нередовност на молбата за отмяна, че от посоченото постановление на РП-Пловдив, е узнал за наличие на застраховка и изплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение на етажната собственост, както и размера на това обезщетение, като обстоятелство от значение за делото, уточнено значението с молба от 07.07.2022 г. като относимо към факта, че неговото жилище спрямо други, било най-пострадало от причинени щети, за които е изплатено застрахователно обезщетение. Прилага соченото постановление от 11.10.2021 г. по пр.пр.№ 6600/212г. на РП-Пловдив, и постановление от 8.11.2021 г. на ОП-Пловдив по пр.пр. № 7976/21 г. , с което то е потвърдено. Твърди още, че не бил надлежно представляван по делото, защото е останал недоволен от действията/бездействията на назначения му пред районния съд служебен защитник, който не осъществявал с него необходимата комуникация по водене на делото, вкл. и по обжалване на решението на СРС, поради което молителят сам подал въззивна жалба, не бил уведомяван за хода на делото пред въззивната инстанция и така бил лишен от възможността да участва в делото. С други молби, подавани след иницииращата молба за отмяна, молителя Л. К. излага и други оплаквания във връзка с предмета на спора по приключилото с влязло в сила решение на РС-Пловдив, чиято отмяна иска, относими към провеждани събрания на ЕС и решения за разходи по ЕС, такива, свързани с управител на ЕС и с фирма, която е обслужвала ЕС, приложени са и документи, свързани с тези други оплаквания. В процедурата по чл.306 ГПК за отстраняване нередовност на подадената от Л. К. К. молба за отмяна на влязло в сила решение, развила се пред РС-Пловдив, по искане на молителя, му е предоставена правна помощ чрез процесуално представителство в производството за отмяна, и назначен адв.В. П. за това.

Насрещната страна - Етажна собственост на ул.Кукуш № 21, гр.Пловдив, не е подала отговор по молбата в срока по чл.306, ал.2 ГПК. С последващи молби-становища след този срок, подадени чрез пълномощника адв.Е. А., се моли молбата за отмяна да се остави без уважение, тъй като соченото ново обстоятелство и доказателство нямат отношение към предмета на спора, който е за вземания на ЕС към молителя за периода м.12.2013 г. до м.август 2016 г., а соченото ново доказателство, дори и да е доказано наличие на застраховка, е за обстоятелство, което няма връзка с предмета на делото. Оспорва твърдението за ненадлежно представителство на молителя, защото назначения на молителя представител е участвал активно, присъствал е в съдебните заседания, а доводът за липса на комуникация между страна и процесуален представител била ирелевантна.

В откритото съдебно заседание в настоящето производство, молителят поддържа молбите си, насрещната страна оспорва искането за отмяна на влязло в сила решение.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 98 от 13.06.2022 г.

По преценка основателността на молбата за отмяна, се приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Етажната собственост/ЕС/ в сграда с адм. адрес Етажна собственост на ул.Кукуш № 21, гр.Пловдив, с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът Л. К. К. дължи на ЕС сума в размер на 230,95лв., представляваща месечни такси за стопанисване и управление на общите части в сградата на горния адрес, за период от м. декември 2013г. до м. август 2016г. вкл., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 135254/2016 г. на ПРС, V бр. състав.

Първоинстанционният съд, с решение № 4009 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 16684/2016 г. на ПРС, ІІІ гр.състав, е уважил иска, въз основа на приетото за установено по делото, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – жилище ап.14 в ЕС на Етажна собственост на ул.Кукуш № 21, гр.Пловдив, и че събраните по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза установявали наличие на задължение на ответника към ЕС в размер на 230.95 лв. за просрочени задължения за периода от месец декември 2013г. до месец август 2016 г. Прието е, че доколкото липсват данни по делото, а и не се твърди, описаните решения на ОСЕС да са отменени по предвидения в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС специален ред, същите обвързват етажните собственици и са задължителни за тях, в т.ч. и за ответника, и в производство по делото по иск по чл.422 ГПК е недопустимо да се извършва проверка на тяхната законосъобразност. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че отказът да се ползва общите части го освобождава от законовото му задължение да заплаща разходите за тях. В първоинстанционното производство, по искане на ответника К., на същия е предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото, и е назначен по реда на ЗПП за негов процесуален представител адв.П. Р. от АК-Пловдив. Данните по делото сочат, че адв.Р. е осъществявал процесуални действия по делото пред първоинстанционния съд, също е участвал и в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.

Въззвивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като правилно със свое решение № 345 от 14.03.2018 г. по в.гр.д.№ 199/2018 г. на ОС-Пловдив, ГО, ХІV състав. Въззивното решение, респ. потвърденото с него първоинстанционно решение, са влезли в сила на датата на постановяване на въззивното решение - 14.03.2018 г., доколкото въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е посочено в него. Подадената от Л. К. касационна жалба срещу въззивното решение, е върната с определение № 774 от 13.04.2018 г. по в.гр.д.№ 199/2018 г. на ОС - Пловдив, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт - решение по иск с цена под 5000 лв. Подаваните от Л. К. поредица от частни жалби срещу определения/разпореждания за връщане на частните му жалби по повод връщане на касационната му жалба, не са довели до различен извод, и тези частни производства са приключили окончателно с определение № 593 от 18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4666/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с което е прието, че правилно е върната подадената касационна частна жалба срещу разпореждане на АС-Пловдив за връщане на касационната жалба на К. срещу въззивното решение. Подадената от К. частна жалба срещу последното определение на ВКС, е върната с определение на ВКС № 97 от 07.03.2019 г., което е потвърдено с окончателно определение № 278 от 06.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 1905/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Така спорът за окончателния характер на въззивното решение по № 345 от 14.03.2018 г. по в.гр.д.№ 199/2018 г. на ОС-Пловдив, е приключен, и доколкото същото се счита влязло в сила на 14.03.2018 г., молбата за отмяна се явява допустима.

Изложените съображения във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска от Л. К. като ответник, обосновават извод за неоснователност на молбата за неговата отмяна, по следните съображения :

Основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение, в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – новооткрито обстоятелство, предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство , т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното й поведение, т.е не се дължи на нейна небрежност, съгласно разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, се има предвид документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. И по отношение на тях съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.

В настоящия случай следва да се приеме, че представените с молбата за отмяна документи - постановление от 11.10.2021 г. по пр.пр.№ 6600/212г. на РП-Пловдив, и постановление от 8.11.2021 г. на ОП-Пловдив по пр.пр. № 7976/21 г., с което то е потвърдено, се явяват новооткрити документи, доколкото са съставени след приключване на устните прения пред въззивния съд, следователно, непредставянето им по делото пред въззивния съд не се дължи на неполагане на дължимата от молителя грижа при водене на делото.

Тези постановления, обаче, не отговаря на изискването да установяват обстоятелства от съществено значение за изхода на спора, защото се отнасят до обстоятелства, които са извън предмета на делото. От тези постановления на прокуратурата се установяват факти за настъпила авария през пролетта на 2017 г. в жилище на друг етажен собственик в сградата на [улица], Пловдив- в ап.18, от която авария (спукана водопроводна тръба) е пострадало и жилището на Л. К., за сключена застраховка между този друг етажен собственик и застрахователно дружество в полза на трети лица, за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на част от етажните собственици, без К.- факти, които обстоятелства са били твърдени от ответника преди приключване на делото пред въззивния съд, също и за изчерпване на застрахователния лимит от 1000 лв. по тази застраховка - само размерът на застрахователния лимит се явява новооткрито обстоятелство. Тези всички обстоятелства, обаче, първо, са настъпили по време след края на периода, за който период е предявен иска за установяване задължения на К. към ЕС- задължения за период месец декември 2013г. до месец август 2016 г., и второ, спуканата тръба, застраховката на друг етажен собственик, застрахователния лимит по тази застраховка, нямат никакво отношение към задължението на К. като етажен собственик, към самата ЕС за поддръжка и управление на общите части на ЕС. Претенциите на К. към друг етажен собственик за причинени на жилището на К. вреди от чужда вещ или от действия/бездействия на собственик на чужда вещ в същата ЕС, се уреждат по друг предвиден от закона ред, и не стоят на плоскостта на отношенията между ЕС и отделен етажен собственик, за задълженията на етажния собственик, произтичащи от ЗУЕС по повод управлението и поддържането на общите части на сградата. Ето защо, тези две постановления на прокуратурата, на които се основава молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, дори и да бяха представени по делото до приключване на устните прения пред въззивния съд, не биха имали значение за промяна на решаващия извод по влязлото в сила решение по иска по чл.422 ГПК за установяване задължение на К. към ЕС за управление и поддържане на общи части на ЕС, които са и такива задължения, възникнали за минал период.

Изложените от молителя Л. К. други доводи в подаваните молби в хода на производството по отмяна, изразяващи несъгласието му с изводи по влязлото в сила решение по делото, относими към наличието или липсата на негово задължение към ЕС, са неотносими към предмета на настоящето производство по отмяна. В производството по отмяна не се разрешава по същество спорът между страните, предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което и не се обсъждат събраните доказателства при разглеждане на делото. Ето защо и другите представени от молителя Л. К. документи (някои от които вече се намират в кориците на делото по чл.422 ГПК), приложени както към молбата за отмяна, така и към другите подавани след нея молби, вкл. и искането му за разпит на управителя на ЕС по чл.156 ГПК, се явяват неотносими доказателства в производството по отмяна, защото с тях се цели преразглеждане на правния спор по иска по чл.422 ГПК, което е недопустимо в настоящето производство по отмяна. Ето защо не е налице соченото от молителя отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в двете й хипотези.

Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят сочи две от тези хипотези: ненадлежно представляване поради недобра комуникация с назначения му особен представител и неактивност на последния, както и нарушаване правото на участие поради непризоваване на самата страна за въззивното производство.

Данните по делото сочат, че от момента, в който е поискана от ответника по иска К. правна помощ, такава е била надлежно осигурена от първоинстанционния съд. Назначеният от съда процесуален представител на ответника – адв.Р., е посочен съгласно Закона за правната помощ /ЗПП/ от АК-Пловдив, този адвокат е процесуален представител на ответника до приключване разглеждане на делото във всички съдебни инстанции с влязло в сила решение. В чл. 26, ал. 5 ЗПП се съдържа възможност органът, който е предоставил правна помощ (в случая съдът) да замени назначеният адвокат с друг, но това е преценка на съда според конкретните обстоятелства, а не задължение. Назначения от съда адвокат по реда на ЗПП сам преценява как да защити правата на представляваната страна. Съдът нито в исковото производство, решението по което се иска да бъде отменено по реда на чл.303 и сл.ГПК, нито в настоящето производство по отмяна, може да преценява дали назначеният на страна по делото по реда на ЗПП адвокатът осъществява защитата пълноценно, нито може да поиска адвокатския съвет да го замени с друг адвокат, поради недоволство на страната от него, защото в противен случай би нарушил равнопоставеността на страните, прогласена в чл.9 от ГПК (в този смисъл и определение на ВКС № 626 от 7.11.2014 г. по ч.г.д.№ 6005/2014 г. , ГК, № г.о. ). По делото няма данни адв.Р. да е бил заменен с друг адвокат. По повод подавани молби от К. след приключване на устните прения пред въззивния съд- след 20.02.2018 г., са постановени две определения на въззивния съд по в.гр.д.№ 199/2018 г., с които искането на К. за предоставяне на правна помощ, са оставени без уважение - с първото от 03.08.2018 г. по мотив, че на страната вече е предоставена правна помощ и е назначен адв.Р. за процесуален представител, и второ с № 774 от 13.04.2018 г., по мотив, че ново предоставяне на правна помощ или заменяне на назначения адвокат с друг, в случая не е оправдано от гледна точка на ползата за лицето, искащо правна помощ съгласно чл.24, т.1 и т.2 ЗПП, защото подадената от това лице касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Това определение на въззивния съд, с което освен че не е уважаване искането за правна помощ, е била върната и касационната жалба на К. срещу въззивното решение, е потвърдено с окончателно определение № 390 от 20.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 486/2018 г. на АС-Пловдив. Данните по делото сочат, че адв.Р. е и осъществявал процесуално представителство на ответника по делото. На адв.Р. е връчено съобшението за насроченото съдебно заседание пред въззивния съд, на което заседание адв.Р. е участвал, поради което оплакването на молителя, че е било нарушено правото му на участие във въззивното производство, е неоснователно. За съда няма задължение да призовава за открито съдебно заседание едновременно особения представител, назначен по реда на ЗПП, и страната, която се представлява от такъв (по аргумент от чл.39, ал.1 ГПК ), при което призоваване за открито съдебно заседание пред въззивния съд само на представителя на страната, е надлежно действие, и това призоваване се счита и като лично призоваване на самата страна, съгласно чл.45, изр.второ ГПК. Ето защо правото на страната да участва в делото не се счита за нарушено. Изложеното сочи, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 т.5 ГПК.

С оглед горните съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, и Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. К. К. от 29.11.2021 г., за отмяна на влязло в сила решение № 4009 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 16684/2016 г. на ПРС, ІІІ гр.състав, потвърдено с решение № 345 от 14.03.2018 г. по в.гр.д.№ 199/2018 г. на ОС-Пловдив, ГО, ХІV състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: