Отказ за отмяна на влязло в сила решение за задължения към топлофикация

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 644

София, 31.10.2024година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 905/2024година

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.

Делото е образувано по молба с вх.№ 25079487 от 14.12.2022г. по описа на СРС, уточнена с молба вх.№[ЕИК] от 13.03.2023г. по описа на СРС. Същата е подадена от Д. Б. Г., представляван от своята майка В. В. К., съгласно пълномощно от 20.12.12г. с нот.заверка на подписа, приподписана от адв. В. Я. от САК, с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд № 3390/10.05.2019г., постановено по в.гр. д. № 13597/2018г. , с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в частта, с която са уважени предявени от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Г. дължи на ищцовото дружество сумата от 1286.25 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот , подробно описан в решението, както и сумата от 124,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 03.02.2017г., както и сумата от 47.83 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 3,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 8344/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав.

Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК - ново доказателство. Като такова сочи писмо с изх.№ АО – 1399-04-304 от 09.09.2022г., издадено от ДНСК, което твърди да е получил на 13.09.22г. по пощата. Обосновава отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че това ново доказателство е от съществено значение за изхода на спора, тъй като установява факт, който е твърдял още с отговора на исковата молба - че процесната сграда не е топлофицирана, а той не е клиент на „Топлофикация София“ЕАД. Като ново доказателство молителят сочи и писмо изх.№ 94-Д-870#3/11.10.2022г., издадено от изп. директор на НАП, от което се установява, че в счетоводството на „Топлофикация София“ЕАД няма фактури, издадени с неговите лични данни. Излага и много доводи по същество на правния спор. Искането е за отмяна на решението на поддържаното основание и връщането му за ново разглеждане и произнасяне по същество след съобразяване и на новите доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание молителят не се явява, но се представляват от адв. Я., който поддържа молбата. В пледоарията по същество адвокат Я. развива доводите си за наличието на „принципен проблем с правосъдието по делата с Топлофикация“, излага критични бележки относно порочни процесуални практики на съдилищата по тези производства, порочни практики на ответното по молбата дружество при осъществяване на дейността си, поддържайки, че „тези принципни проблеми важат и по настоящото дело“.

Ответната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, не е подала писмен отговор на молбата за отмяна. В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД не взема становище, в това число и в открито съдебно заседание.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 10.07.2024г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното :

„Топлофикация София“ ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3009857/10.02.2017г. срещу Д. Б. Г., по което е образувано гр.д. №8344/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав. В заявлението е посочено, че претендираното вземане е за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. в размер на 1286,25лв. главница за ТЕ топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], вх.Б ет.1 ап.46, с аб. №254062, сумата от 129,17лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2015год. до 03.02.2017год., сумата от 39,77лв.-главница за дялово разпределение и сумата от 8,06лв. върху главницата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 13.02.2017год.-датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №29988/2017г. СРС, 156-ти състав. В отговора на исковата молба ответникът, чрез своите пълномощници по делото, е оспорил исковете като неоснователни с доводите, че исковете са процесуално недопустими поради нищожност на претенцията на ищеца, самообявил се за фиктивен кредитор; че исковете са неоснователни поради противоречие на заповедното производство и свързания с него установителен иск с правото на ЕС, а също и поради неизпълнение от ищеца на Трети енергиен пакет - да раздели производството на топлинна енергия от неговата доставка, както и поради противоречие на разпоредбите на Закона за енергетиката с правото на Европейския съюз относно начина на възникване облигационна връзка за доставка на топлинна енергия-общи условия, вместо индивидуални договори.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1286,25лв.- главница, представляваща цена за доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014г. – м.04.2016 г. и сумата от 124,24лв. лихва за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015г. –03.02.2017г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, сумата от 47,83лв., главница за услугата дялово разпределение за периода 05.2014год. до 04.2016год. и сумата от 3,83лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Отхвърлил е претенциите за сумата над 124,24лв. до пълния предявен размер за лихва за забава върху главницата за ТЕ и за сумата над 3,83лв. до пълния претендиран размер на лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение . За да постанови този резултат е приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и съответен аб.номер с оглед на приложения на негово име нотариален акт; че от приетата СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота, за което има и представен главен отчет, който не е оспорен; че липсват доказателства ответникът да е заплатил цената на доставена и потребена топлинна енергия.

Решението в отхвърлителните части за сумата над 124,24лв. до пълния предявен размер за лихва за забава върху главницата за ТЕ и за сумата над 3,83лв. до пълния претендиран размер на лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Решението в останалата част е обжалвано от ответника. По подадената въззивна жалба е образувано в.гр. д. № 13597/2018г. по описа на СГС. С решението на въззивната инстанция, което е предмет на молбата за отмяна, е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове.

Въззивната инстанция, за да обоснове решаващите си изводи е посочила, че ищецът е установил в процеса,че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника, има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия. Като се е позовал на разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, която предвижда, че „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и като е съобразил, че ответникът е собственик на процесния апартамент, видно от приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, *** г., от който се установява, че ответникът чрез неговата майка е закупил същия недвижим имот, е приел, че последният е потребител на ТЕ за собственото му жилище. Позовал се е и на изразеното изрично в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 26.02.2018год. изявление на представителите на ответника, че апартаментът, собственост на ответника, е обитаем, в него се ползва топла вода, от три радиатора работи един, един е премахнат, а другият не е пускан. Счел е за неоснователни доводите на ответника срещу приложимостта на разпоредбите на Закона за енергетиката, които установяват, че собствениците на жилища в сграда в режим на етажна собственост дължат заплащане на доставената до имота им топлоенергия и които, според последния, засягат принципи на правото, както и са в противоречие на норми от правото на ЕС, както и засягат и ограничават правото на собственост, поради което следвало ЗЕ да не се прилага. В тази връзка съдът е посочил, че разпоредбите на ЗЕ относно задължението на собствениците да заплащат доставената до имотите им топлинна енергия и да спазват общите условия на топлоснабдителните предприятия, които са приети от държавен орган (чл. 150 и 153 ЗЕ) не ограничават правото на собственост след като основните права, уредени в Конституцията, включително и правото на собственост са гарантирани на гражданите в определени граници, посочени в чл. 57 от Конституцията – това са правата на останалите правни субекти и нормите, установени в защита на обществени интереси. В случая разпоредбите на чл. 150 и 153 ЗЕ уреждат баланса между правото на собственост и имплицитно заложения в чл. 19, ал. 1 от Конституцията (чрез гарантирането на стопанската инициатива) принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Собствениците на топлоснабдени имоти са свободни да ги ползват както лично, така и чрез други лица – като ги отдават под наем. Законът единствено предвижда, че титуляр на задълженията за сметките на имота за топлоснабдяване е собственикът, а той следва да уреди отношенията си с другите ползватели на имота на основание сключен с него договор и собственикът е отговорен за заплащането на определени доставени до имота му блага, включително топлинна енергия, включително и за сградна инсталация в сградата в режим на етажна собственост. Още повече, че в конкретния случай в процесния имот е имало реално потребление на ТЕ за БГВ и за топла вода, отчитано по индивидуален водомер и ползване на един радиатор, също с отчитане на ТЕ по монтирания уред за измерване ; годишните отчетни сметки за 2014-2016год., приложени в първоинстанционното производство,са подписани от потребителя и са неоспорени от него ; с тях е признато потребление на ТЕ в имота и наличие на облигационно отношение с дружеството ищец при общи условия. За неоснователни е приел и оплакванията в тази връзка, че ОУ съдържат неравноправни клаузи относно задължението за заплащане на ТЕ без да има сключен писмен договор с потребителя след като задължението произтича от закона при осъществяване на доставка на ТЕ по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Съдът е посочил също, че ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил, че е собственик на процесния имот; че по делото няма спор, че сградата, в която се намира жилището, е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер; че ответникът, като собственик на процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост, има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ . С оглед на това е обосновал извод, че между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия , но за такава хипотеза няма и твърдения и доказателства по делото.

За неоснователни е приел и останалите възражения на ответника - 1/ че не дължи стойност на топлинна енергия, тъй като при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда - етажна собственост, купувачът е длъжен да понесе разноските за общите инсталации, включително топлоснабдителната, доколкото няма твърдение, нито доказателства да е било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на процедурата по чл. 153, ал. 2 ЗЕ ; 2/ че измерванията на топлинна енергия през процесния период, не били точни, че не е доставяна ТЕ в нужните параметри - доколкото няма доказателства по делото, а и твърдения в тази връзка, ответникът да е направил своите възражения по качеството и количеството ТЕ след изготвяне на изравнителните сметки и в сроковете на предвиденото рекламационно производство.

Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, посочени по-горе, и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните:

В процесния случай молителят представя като ново писмено доказателство – писмо с изх.№ АО – 1399-04-304 от 09.09.2022г., издадено от ДНСК. Видно от последното , писмото е изпратено в отговор на запитване на майката на молителя, направено на 08.09.2022г. Със същото се удостоверява, че в публичния регистър на издадените разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК, няма данни за издаване на разрешение за ползване от ДНСК на абонатна станция и сградна инсталация за топлофициране на процесната сграда, в която се намира апартамента на молителя.

Молителят счита, че с това доказателство се установява обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на делото, а именно, че процесната сграда не е топлофицирана, а той не е клиент на „Топлофикация София“ЕАД.

Като ново писмено доказателство молителят сочи и писмо изх.№ 94-Д-870#3/11.10.2022г., издадено от изп. директор на НАП, от което според него се установява, че в счетоводството на „Топлофикация София“ЕАД няма фактури, издадени с неговите лични данни, следователно не е потребител на топлинна енергия. Видно от съдържанието на това доказателство същото е изпратено в отговор на запитване на молителя, направено 16.09.2022г. . В отговор на запитването е отговорено, че в дневниците за продажби на Топлофикация София за периода от 1.04.2012г. до момента не са открити декларирани от задълженото лице изрично индивидуализирани данни за фактури, дебитни и кредитни известия , съдържащи лични данни на молителя. Посочено е, че НАП не се явява първичен администратор на лични данни, разполага само с определени данни, подавани на основание ЗДДС, а екземпляри от първични документи не се предоставят в НАП.

Според настоящия състав представените писма нямат характеристиката на доказателство, което е ново по смисъла на закона. На първо място те са новосъздадени документи, но не са относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. В отговора на исковата молба, а и в хода на цялото инстанционно производство, молителят не е оспорил, че сградата е топлофицирана, нито е твърдял липсата на фактури, издадени на негово име или за абонатния му номер. Нещо повече – неговите процесуални представители са заявили изрично, че апартаментът му е обитаем, ползва се топла вода, както и топлинна енергия от един , от общо трите, намиращи се в него, радиатора. На следващо място, както вече бе посочено по-горе, поддържаното от молителя основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. При проявена добра грижа за водене на делото молителят е могъл да се снабди с това доказателства още в първоинстанционното производство, след получаване на препис от исковата молба, но не е сторил това. Искането за предоставяне на информация е отправено до ДНСК едва на 08.09.2022г., а до НАП – 16.09.2022г. – повече от три години след влизане в сила на въззивното решение.

Така представените от молителя доказателства нямат и характеристиката на доказателства с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице. Фактът, че в публичния регистър на издадените разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК, няма данни за издаване на разрешение за ползване от ДНСК на абонатна станция и сградна инсталация за топлофициране на процесната сграда, в която се намира апартамента на молителя, както и че, в дневниците за продажби на Топлофикация София за периода от 1.04.2012г. до момента не са открити декларирани от задълженото лице изрично индивидуализирани данни за фактури, дебитни и кредитни известия , съдържащи лични данни на молителя, сам по себе си не е достатъчен да обоснове различен краен резултат по спора, тъй като няма претендираното от молителя значение за обосноваване на извод по въпросите дали имотът е топлоснабден и дали молителят има качеството на потребител на топлинна енергия, както и за основателността на иска.

Останалите представени доказателства са извън предмета на настоящото производство - не са посочени от молителя като такива, обосноваващи отмяна по реда на чл.303, ал.1, пр.2 ГПК; липсва обосновка във връзка с представянето им, а и касаят съществото на спора. Поради това настоящата инстанция не ги обсъжда. По същите съображения съдът не обсъжда и останалите доводи и съображения, изложени от процесуалния представител на молителя.

Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителя не се следват, а ответникът не е претендирал такива.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 25079487 от 14.12.2022г., уточнена с молба вх.№[ЕИК] от 13.03.2023г., двете по описа на СРС, подадена от Д. Б. Г., представляван от своята майка В. В. К., съгласно пълномощно от 20.12.12г. с нот.заверка на подписа, приподписана от адв. В. Я. от САК, с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд № 3390/10.05.2019г., постановено по в.гр. д. № 13597/2018г. , с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№29988/ 2017г., в частта, с която са уважени предявени от „Топлофикация София“ЕАД положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Г. дължи на ищцовото дружество сумата от 1286.25 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот , подробно описан в решението, както и сумата от 124,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 03.02.2017г., както и сумата от 47.83 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и сумата от 3,83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 8344/2017г. по описа на СРС, 156-ти състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: