Определяне на дялове от общите части в етажна собственост при делба

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 31.05. 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2743/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 12/14.01.2022 г. по касационна жалба на К. И. А. е допуснато касационно обжалване на решение № 260446/26.03.2021 г. по в. гр. д. № 3101/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260659/30.09.2020 г. по гр. д. № 17733/2017 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която делбата на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........., находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, представляваща имот с идентификатор ...............по кадастралната карта на [населено място], е допусната ведно с 10/26 ид. ч. от общите части на сградата.

Ответникът по касация - ищецът И. И. А., счита касационната жалба за неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК по въпроса: възможно ли е да се определят по реда на чл. 40 ЗС припадащите се към самостоятелните обекти в сграда - етажна собственост, идеални части от общите части на сградата, без участието на всички притежатели на самостоятелни обекти.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

Когато етажи или части от етажи от една сграда принадлежат на различни собственици, отделните обекти /жилища, офиси, магазини и др. / са част от единната постройка, но не я обхващат изцяло. За да се гарантира на притежателите на тези обекти пълноценно упражняване на собственическите им правомощия, възниква необходимост отделните собственици да ползват общо определени части от сградата, които чл. 38 ЗС определя като общи части. Съпритежанието на общите части възниква по право в момента на учредяване на етажната собственост, като те се определят по правилото на чл. 40 ЗС - съразмерни са на съотношението между стойностите на отделните помещения, които етажните собственици притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост /решение № 103/20.01.2021 г. по гр. д. № 4703/2019 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 138/09.01.2019 г. по гр. д. № 36/2018 г. на ВКС, I-во г. о./.

Когато при учредяване на етажната собственост размерът на дяловете в общите части на отделните собственици не е бил определен или е определен неправилно, всеки собственик може да предяви иск за определянето му по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС. Легитимирани ответници по този иск са всички останали етажни собственици, които имат качеството на задължителни необходими другари, тъй като поради естеството на спорното правоотношение решението трябва да бъде еднакво за всички етажни собственици - аргумент от чл. 216, ал. 2 ГПК вр. чл. 40, ал. 1 ЗС /решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 2759/2016 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 138/09.01.2019 г. по гр. д. № 36/2018 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 43/06.07.2018 г. по гр. д. № 1406/2017 г. на ВКС, II-ро г. о./. След като определянето на припадащите се идеални части може да стане в отделно производство, то може да се извърши и в делбеното производство, когато съществува съсобственост върху самостоятелни обекти в сграда с учредена етажна собственост, за които не са определени преди делбата припадащите се идеални части от общите части /решение № 138/09.01.2019 г. по гр. д. № 36/2018 г. на ВКС, I-во г. о./.

Данните по настоящото дело сочат и това е прието за установено, че първият жилищен етаж се състои от делбеното жилище, съсобствено между съделителите, и магазин, собственост на майката на съделителите, а на втория етаж е разположено жилище, собственост на Л. Н. С. и З. Н. С.. Така сградата се притежава в режим на етажна собственост. При възникването ѝ през 1976 г., когато И. М. С. и А. Н. С. продали с н. а. № ..../30.06.1976 г. по реда на чл. 19 ЗСГ /отм./ на Н. И. С. и Л. Н. С. втория етаж от двуетажната жилищна сграда, размерът на дяловете в общите части, принадлежащи на отделните самостоятелни обекти, не е определен.

Собствениците на магазина и на жилището на втория етаж не участват в настоящото делбено производство.

Според депозираното в първоинстанционното производство заключение на вещото лице арх. Д. Д. припадащи към делбеното жилище са 10/26 ид. ч. от общите части на сградата, а към жилището на втория етаж - 16/26 ид. ч. Не са определени припадащите се към търговския обект идеални части от общите части на сградата. Това заключение е възприето от съда в двете инстанции и делбата на спорното жилище, находящо се на първия етаж, е допусната ведно с 10/26 ид. ч. от общите части на сградата.

Основателно е оплакването на неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част. В тази част решението противоречи на трайната съдебна практика на ВКС, според която размерът на припадащите се идеални части следва да бъде определен по правилото на чл. 40, ал. 1, изр. 1-во ЗС с участието на всички собственици на самостоятелни обекти в сграда, притежавана в режим на етажна собственост. В случая припадащите се идеални части са определени без участието на собствениците на два от трите самостоятелни обекта. Решението е неправилно и поради това, че размерът на идеалните части е определен съобразно площта на два от обектите, а не според съотношението между стойностите на отделните помещения, които отделните собственици притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. То е неправилно и поради това, че сборът от процентите на идеалните части от общите части на сградата за всички самостоятелни обекти в една етажна собственост следва да бъде равен на 100, а в случая сборът е 100, но определен само за два от отделните обекти.

Като неправилно, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени в обжалваната част съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като участието на собствениците на останалите самостоятелни обекти в сградата не е необходимо в настоящото производство, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като се постанови, че делбата на жилището на първия етаж се допуска ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, всеки собственик на самостоятелен обект може да предяви иск за определяне по реда на чл. 40 ЗС на размера на дяловете в общите части на отделните обекти, като това може да стане и след приключване на делбеното производство, но с участието на всички етажни собственици.

По разноските:

С определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК съдът не се е произнесъл по разноските за водене на делото в касационната инстанция. Не се е произнесъл и след подаване от ответника по касация И. И. А. на молба вх.№ 1410/14.02.2022 г. /п. кл. от 11.02.2022 г./ за изменение по реда на чл. 248 ГПК на определението в частта за разноските. След получаване на отговор от касатора К. И. А., който е оспорил молбата като преждевременно подадена, съответно - като неоснователна, съдът, с оглед особеностите на делбеното производство, е отложил произнасянето по молбата с решението по чл. 290 ГПК.

Касационното производство е образувано по жалба на К. И. А..

С определение № 12/14.01.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е допусната делбата на 11/12 ид. ч. от поземлен имот, апартамент, находящ се на първия етаж от двуетажна жилищната сграда, и построената в поземления имот лятна кухня. Касационното обжалване е допуснато в частта, с която делбата на апартамента е допусната ведно с 10/26 ид. ч. от общите части на сградата.

С решението по чл. 290 ГПК въззивното решение е отменено в частта, с която касационното обжалване е допуснато, и вместо него е постановено, че делбата се допуска ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

В отговора на касационната жалба, подаден от адв. Р. Р. П. - процесуален представител на ответника по касация И. И. А., е поискано присъждане на разноските, сторени по водене на делото във Върховния касационен съд. Видно от договора за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г., разноските възлизат на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че разноските по делбеното производство във въззивната и касационна инстанции се заплащат в зависимост от основателността на въззивната, съответно - на касационната жалба. В разглеждания случай касационното обжалване не е допуснато в по-голямата част на въззивното решение, а в частта, с която същото е допуснато, касационната жалба е уважена. С оглед изхода на спора в касационната инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева /5/6 от сторените разноски/.

Същевременно съдът следва да се произнесе и по искането за разноски, направено от касатора К. И. А., съдържащо се в касационната жалба и в представените писмени бележки. Видно от договора за правна защита и съдействие от 07.05.2021 г., представен заедно с касационната жалба, и от договора за правна защита и съдействие № 15591 от 06.04.2022 г., представен с писмените бележки, сторените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител адв. Н. Св. А., възлизат на 1 000 лева. Този размер е под минималния размер от 1 810.17 лева, определен по правилото на чл. 7, ал. 4, изр. 1-во вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по аргумент за обратното от чл. 9, ал. 2 от наредбата, при данъчна оценка на делбените имоти 42 672.50 лева /23 508.20 лева + 5 759.50 лева + 13 404.80 лева/ според удостоверението за данъчна оценка на л. 27 от първоинстанционното дело. Това прави възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 000 лева неоснователно. Заплатената държавна такса за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба по същество възлиза на 70 лева. Или общият размер на разноските, сторени от касатора, е 1 070 лева. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 178.34 лева /1/6 от сторените разноски/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 260446/26.03.2021 г. по в. гр. д. № 3101/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260659/30.09.2020 г. по гр. д. № 17733/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която делбата на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, представляваща имот с идентификатор ................по кадастралната карта на [населено място], е допусната ведно с 10/26 ид. ч. от общите части на сградата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Делбата на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, представляваща имот с идентификатор ...............по кадастралната карта на [населено място], се допуска ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.

ОСЪЖДА И. И. А. да заплати на К. И. А. разноски за касационното производство в размер на 178.34 /сто седемдесет и осем лв. и 34 ст./ лева.

ОСЪЖДА К. И. А. да заплати на И. И. А. разноски за касационното производство в размер на 500 /петстотин лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: