Намаляване на обезщетение за незаконно повдигнато обвинение по ЗОДОВ

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 597

гр.София, 17.10.2024 година

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Кристина Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Максимова гр.д. № 362 по описа за 2024 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано по повод касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 202 от 31.10.2023 г. на АС - Велико Търново, постановено по гр. д. № 317/2023 г. по описа на съда, в частта му, в която след частична отмяна в отхвърлителната част на решение № 40/13.02.2023 г. по гр. дело № 356/2022 г. по описа на ОС – Русе, като краен резултат на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 6, ап. 12, сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение за престъпления, за които е оправдан с влязла в сила на 19.01.2022 г. присъда по НОХД № 505/2017 г. по описа на ОС - Русе, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението на ВтАС в тази част е неправилно. Твърди се, че неправилно и в нарушение на принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД, Великотърновският апелативен съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, тъй като по делото не са събрани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Излагат се съображения, че някои от относимите и установени по делото обстоятелства са ценени от въззивния съд превратно, а други от тях са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, както и на обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на проявление на вредите. Касаторът моли съда да отмени частично решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част и да намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца и с оглед принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.

В отговора си по касационната жалба П. С. А. чрез своя процесуален представител адвокат Н.М. от АК – Русе, оспорва касационната жалба. Излага съображения, че претърпените от ищеца вреди са в много по-голям от обичайния за едно наказателно производство вид и размер. Наказателното производство срещу него не само е продължило извън разумния срок - 5 години и седем месеца, но същото е било съпътствано и с най-тежките мерки за неотклонение, взети по отношение на него - „3адържане под стража” и „Домашен арест”, последвани от „Парична гаранция”. Излагат се подробни съображения, касаещи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението да бъде оставено в сила в така обжалваната от Прокуратурата на Република България част.

По делото е постъпила касационна жалба и от П. С. А., с която се обжалва постановеното от АС - Велико Търново решение № 202/31.10.2023 г. по гр.д. № 317/2023 г., в частта, с която претенцията му чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлена за сумата над 60 000 лв. до пълния размер от 300 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди. По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България по тази касационна жалба.

С определение № 3060 от 17.06.2024 г. на ВКС, IV г. о., е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 202 от 31.10.2023 г. на АС - Велико Търново, постановено по гр.д. № 317/2023г., по касационната жалба на Прокуратурата на Република България. По касационната жалба на П. С. А. касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато.

Касационното обжалване е допуснато по обобщения правен въпрос за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички обстоятелства, релевантни за конкретния случай.

В съдебно заседание жалбоподателят Прокуратурата на Република България, процесуален субституент на държавата, чрез процесуалния си представител прокурор А., поддържа касационната жалба и излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение и моли за неговата частична отмяна.

Ответната по касационната жалба страна в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение приема следното:

В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установена задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

В ТР № 1/2022 година на ОСГК на ВКС по поставения правен въпрос се отбелязва още, че обезщетението за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство, каквото твърдение има в настоящата искова молба, може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право като съдът е длъжен изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.

В практиката на ВКС по обсъждания правен въпрос е прието също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

С оглед отговора на поставения въпрос и по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното:

С решение № 202 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 317/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, към които мотиви на основание чл. 272 ГПК е препратил. Посочил е, че спорът пред въззивната инстанция е сведен до справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и наличието на претърпени от него имуществени вреди. По иска за обезщетение на причинените неимуществени вреди е приел, че за да определи размера на неимуществените вреди съдът следва да извърши съвкупна преценка на всички конкретни обстоятелства. Посочил е, че ищецът не следва да доказва обичайните вреди, настъпващи като закономерна последица от упражнената наказателна репресия, по отношение на която е нормално да се приеме, че създава сериозен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес. Само ако се твърди, че са причинени вреди, различни по характер или интензивност от присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая обстоятелства като напр. личността на увредения, обичайната му среда, общественото му положение, последиците за личния му и социален живот и пр., ищецът е длъжен да ги докаже, за да бъдат съобразени от съда при преценка за справедливия размер на дължимото обезщетение. В случая, при определяне размера на дължимото обезщетение в съответствие с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид, че ищецът е неосъждано лице, на което са били повдигнати четири обвинения в извършване на тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления, и едно обвинение в леко престъпление. Отчел е, че престъпленията „блудство“, за които е обвинен ищецът, са изключително тежко укорими от морала и обществото, тъй като тяхна жертва са малолетни лица - в случая четири, при което общественият имидж на А. е бил напълно сринат в малкото населено място, в което е живял, както и в много по-широк обществен кръг предвид доказаното медийно разгласяване на случая. Посочил е, че наказателното производство е продължило 5 г. и 7 м., който срок е приел за разумен по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС предвид естеството на престъпленията, за които са повдигнати обвинения, извършването на процесуални действия спрямо малолетни лица, сочени като пострадали от деянията, необходимостта от изготвяне на множество психологични експертизи и сложни технически експертизи, разглеждането на спора от три съдебни инстанции. Взел е предвид и че по отношение на ищеца са извършвани значителен обем процесуални действия, съдебната фаза е протекла с множество съдебни заседания в това число и във връзка с множество искания за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение и обжалване на отказите на съда да допусне такова изменение, както и че предвид регистрацията му в полицията е разпитван и спрямо него са извършвани криминалистични действия и във връзка с други престъпления, разследвани от органите на полицията - убийството и палеж. Отчел е, че в рамките на наказателното производство гражданските права на ищеца са били сериозно ограничени с налагането на най-тежките мерки на процесуална принуда „задържане под стража“ за периода от 1 г., 1 м. и 4 дни, която е изменена в „домашен арест“ за период от 1 г., 3 м. и 16 дни, след което мярката е изменена в „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Това налагало извода, че личната му свобода, правото му на свободно придвижване, правото му на труд, социалния му живот са били ограничени за изключително продължителен период от време, като мярката „задържане под стража“ била изпълнена при крайно неприемливи и унизителни за личността хигиенно-битови условия, за които ответникът не носи отговорност, но при които ищецът изобщо не би бил поставен, ако не е било незаконното обвинение срещу него. Като увеличаващо отговорността на Държавата съдът е отчел и обстоятелството, че ищецът е бил признат за виновен в извършването на тежките престъпления на две инстанции, като оправдателна присъда е произнесена близо четири години след привличането му като обвиняем, като наказателното производство го е засегнало физически и се е отразило на психическото му състояние. След оправдателната присъда обаче ищецът се върнал и установил да живее в същото малко населено място, където живеят всички семейства, инициирали разследването срещу него и където несъмнено за цялата общност казусът е бил най-обсъжданото нещо години наред, което е аргументирало съдът да приеме, че оправдателната присъда се е отразила позитивно на А., който се е върнал към нормалния начин на живот, включително си е намерил работа, сходна с тази, която е изпълнявал към 2016 г. При съобразяване на всички тези обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и съдебната практика по сходни казуси, въззивният съд е заключил, че дължимото обезщетение е в размер на 60 000 лв., поради което и е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв. и е осъдил Прокуратурата на Р.България да заплати допълнително обезщетение от 20 000 лв.

Съдът, като разгледа касационната жалба на Прокуратурата срещу допуснатата до обжалване осъдителна част на въззивното решение според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за частично основателна. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд не е изложил необходимите мотиви и не е изяснил значението на установените по делото релевантни обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищеца.

Изводът, че искът за обезщетение на неимуществените вреди е доказан по основание, произтича от задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищецът е оправдан по всички обвинения (чл. 300 ГПК). Всяко незаконно обвинение засяга неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице, но понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на онези конкретно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение и които съдът следва да определи обезщетението по справедливост.

По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението:

Първо, спрямо ищеца са били повдигнати пет обвинения, четири от които по чл. 149 НК за блудство (двете по ал. 1, едното по ал. 5 - по отношение на повече от две малолетни лица и другото по ал. 2 - извършено чрез употреба на сила) – т.е. четири от обвиненията са за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;

Второ, за продължителен период от време спрямо ищеца са били взети най-тежките мерки за процесуална принуда. Ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на 1 г., 1 м. и 4 дни за времето от 31.05.2017 г. до 04.07.2018 г. и мярка „домашен арест“ за времето от 05.07.2018 г. до 27.10.2019 г. , т.е. в продължение на 1 г., 3 м. и 22 дни. През този период е бил в невъзможност да осъществява трудова дейност и да получава доходи от нея.

Трето, обвинението срещу ищеца е било разгласено чрез прессъобщения на Прокуратурата на Република България и на Окръжна прокуратурата – Русе;

Четвърто, престъпленията „блудство“, за които е обвинен ищецът, са тежко укорими от морала и обществото, тъй като тяхна жертва са малолетни лица.

По делото са установени и следните обстоятелства, налагащи по-нисък размер на обезщетението:

Първо, едно от обвиненията спрямо ищеца е по чл. 159, ал. 6, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за държане на компютърни системи на порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, изглеждащи като ненавършили 18 години – т.е. не е тежко по смисъла на НК.

Второ, наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен срок. В двете си фази то е продължило 5 г. и 7 м. В настоящото производство ищецът е претендирал неимуществени вреди от бавно правосъдие – твърди, че наказателното производство е било продължително и извън рамките на разумния срок. С оглед посоченото по горе разрешение, дадено от ОСГК на ВКС в ТР № 1/2022 година, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ, включва и неимуществените вреди при нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, то установеният по настоящото делото факт за разумна продължителност на наказателното производство, проведено спрямо ищеца, обуславя и извода за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Трето, периодът след постановяване на оправдателната присъда до влизането й в сила (19.04.2021 г. - 19.01.2022 г.) е период от 9 месеца, през който ищецът не е бил ангажиран с процесуални действия; бил е вече оправдан от въззивната инстанция и несъмнено през този период силата и интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е в по-ниска степен отколкото преди постановяване на оправдателната присъда.

Четвърто, незаконното обвинение не е рефлектирало върху семейните отношения на ищеца със съпругата му и сина му.

Пето, след оправдаването му ищецът се е завърнал в малкото населено място, в което е живеел и в което живеят семействата, подали сигнал за негови действия, послужил и като основание за разследване и обвинение – т.е. незаконното обвинение не му се е отразило на плановете му да живее и работи в това населено място.

Недоказани в производството са твърдените от ищеца обстоятелства:

- че повдигнатото обвинение се е отразило трайно на здравословното му състояние. Няма данни и доказателства, че незаконното обвинение е довело до заболяване или обостряне на заболяване у ищеца;

- че след замяна на мярката за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ не е могъл да си намери работа в рамките на близо 3 години заради повдигнатото обвинение

Неотносими като основание за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са твърдените от ищеца обстоятелства за лоши условия в следствения арест и в затвора, както и това, че спрямо него е извършвана предварителна проверка по други престъпления, извършени след задържането му. За лоши хигиенно-битови условия в ареста Прокуратурата не носи отговорност, същата е за ГДИН. Такива вреди произтичат от административна дейност на административен орган и могат да бъдат репарирани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Извършваната предварителна проверка по други престъпления, извършени след задържането му, е част от дейността на разследващите органи. На такава проверка подлежат широк кръг от лица като ищецът е претърпял неудобство от тази проверка както всяко друго лице в такава ситуация.

При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите към влязлата в сила оправдателна присъда), настоящият състав определя сумата от 15 000 лв. за справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2022 г., до окончателното й плащане. С оглед крайния изход от делото касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение в посочения по-горе смисъл.

По таксите и разноските.

При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в тези части. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът дължи да възстанови на ищеца сумата от 10 лв. – таксата по първоинстанционното разглеждане на делото. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ на адвокат Н. М. от АК - Русе следва да се присъди адвокатското възнаграждение за представителството пред първата и въззивната инстанция според размера на присъденото от съда обезщетение. Поради обстоятелството, че касационната жалба на П. С. А. не е допусната до касационен контрол, разноски в касационната инстанция не се присъждат.

С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 202 от 31.10.2023 г. на АС - Велико Търново, постановено по гр. д. № 317/2023 г. по описа на съда, в частта му, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., както и в частта по таксите и разноските в производството.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 6, ап. 12, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правна квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ само за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е оправдан от съда с влязла в сила на 19.01.2022 г. присъда в производството по НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която този иск е уважен до сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 6, ап. 12, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 лв. такси в производството.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Н. М. от АК – Русе адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 500 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.