Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр.София, 08.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2658/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 611/ 10.02.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М. Г. Я. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 80 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 133/ 2024 г. в частта му, в която предявеният от М. Я. против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2022 г. присъда № 260048/ 18.05.2021 г. по НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, е отхвърлен за разликата над 10 000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв.

В частта, в която същият иск е уважен до размер 10 000 лв, въззивното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос как се прилага критерия „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и кои обстоятелства съдът е длъжен да съобрази при прилагането на този критерий.

Съгласно константната практика на ВКС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Конкретно във връзка с дела за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно обвинение, практиката на ВКС е обобщена в решение № 40/ 13.05.2020 г. по гр.д.№ 2683/ 2019 г., ІV г.о., с тълкуването в което този съдебен състав се солидаризира. Съдът по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл.4 ЗОДОВ препраща към чл.52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало, обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на престъплението, особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/или изпълняваната работа е в публичен интерес. Когато като основание на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, а съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ установи допуснато нарушение на правото по чл.6 § 1 КЗПЧОС, това предполага по-висок размер на глобалното обезщетение, като в мотивите следва да се посочи каква част от него се определя за забавянето. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и средностатистически стандарт на живот.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.

Постановеното по делото въззивно решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът е уважен до размер 10 000 лв, поради което е влязло в сила в тази част. По този начин по основанието на иска е формирана сила на пресъдено нещо – установено е, че ищцата е била обект на незаконно наказателно преследване, в причинна връзка от което е търпяла неимуществени вреди, за които държавата, чрез процесуалния субституент ПРБ, й дължи обезщетение. Спорът е висящ само за размера на дължимото обезщетение.

За определяне на този размер релевантни са следните обстоятелства:

Досъдебно производство № 9/ 2020 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив било образувано с постановление от 11.12.2019 г. по преписка № 6592/ 2019 г. за престъпление по чл.254б ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК - затова, че в периода 01.01.2012 г.- 31.12.2016 г. от „Хрими як“ ООД били използвани не по предназначение получени финансови средства от ДФ “Земеделие“, предоставени от Европейския съюз във връзка с построена къща за гости „Асти“ в град Батак. По това досъдебно производство на 26.02.2020 г. ищцата Я. била привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК - за това че в периода от 16.07.2009 г., до 03.12.2012 г., в гр. Пазарджик и в гр. Пловдив, в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество „Хрими як” ООД, представила неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие”- Областна дирекция „Земеделие” гр.Пазарджик и пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, отдел РРА, гр. Пловдив към ДФ „Земеделие”, вследствие на което е получила 371 520,84 лв. - средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от фондове, принадлежащи на ЕС - „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони”. Била й взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лв. Въз основа на определение № 303/ 06.03.2020 г. по НЧД № 465/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд била наложена възбрана върху недвижим имот на представляваното от ищцата дружество „Хрими як“ ООД. Досъдебното производство приключило на 02.04.2020 г., а на 04.06.2020 г. срещу ищцата бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд. С постановена по това дело присъда № 260048/ 18.05.2021 г. М. Я. била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, а мярката й за неотклонение била заменена с „подписка“. По протест на ПРБ срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД № 328/ 2021 г. на Пловдивски апелативен съд, по което с решение № 29/ 21.02.2022 г. присъдата била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не било обжалвано и влязло в сила на 02.04.2022 г. С определение от 30.05.2023 г. по НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд било е отменено допуснатото с определението от 06.03.2020 г. обезпечение чрез възбрана върху имот, собственост на „Хрими як“ ООД. Ищцата приела много тежко повдигнатото срещу нея обвинение. Тя била дългогодишен лекар в [населено място] с безупречна репутация, а медийното отразяване на обвинението срещу нея, за което била съпричастна и ПРБ, й причинило допълнителни душевни терзания. Ищцата се притеснявала не само за моралните вреди от наказателното производство срещу нея, но и материалните щети и затруднения, които могат да настъпят за нея и семейството й. Вследствие на повдигнатото обвинение ищцата загубила част от контактите, връзките и познатите си, капсулирала се вътре в семейната среда, започнала да отклонява вниманието единствено и само в тази посока. Станала по-напрегната, нервна, започнала да се съмнява в собствените си диагнози и терапия, имала пристъпи на повишено кръвно налягане.

Видно от изложеното, ищцата е била привлечена като обвиняем за тежко умишлено престъпление - такова, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 г. Продължителността на наказателното производство срещу нея била 2 години, 1 месец и 7 дни, което съставлява разумен срок за осъществявано в две фази /досъдебна и съдебна с възможни три инстанции/ наказателно преследване, налагащо разпит на множество свидетели и изслушване на експертни заключения. Затова съдът не споделя доводите на ищцата за приключване на наказателното производство срещу нея извън рамките на разумния срок. Спрямо ищцата била взета мярка за неотклонение парична гаранция, заменена на 18.05.2021 г. с подписка, т.е. свободата й не е била ограничена, но и гаранцията от 10 000 лв била е в сравнително голям размер. Душевните терзания на ищцата обаче, като се има предвид безупречната й дългогодишна репутация като лекар в неголям град като Хасково, когото много хора са познавали, обуславят присъждане на по-голям размер на обезщетението в сравнение с обичайния. Въпреки че при нея не е настъпило трайно или продължително влошаване на здравето й, медийното отразяване на обвинението срещу ищцата силно засегнало нейното добро име. Както е видно от свидетелските показания по делото, ищцата е била дълбоко „ … омерзена, смачкана и в шок от тези публикации, които категорично, включително и от нашата журналистика бяха достатъчно поукрасени и цветни …“. И двамата разпитани по делото свидетели акцентират върху обстоятелството, че ищцата е била разпознаваема личност в града, като и че след обвинението по отношение на нея в градското общество е имало коментари, недомлъвки и съмнения. Съобщават и за засилени негативни емоционални преживявания у ищцата, дължащи се на това отношение към нея и на опасенията й как би се отразила една осъдителна присъда на репутацията й и на бита на семейството й. Тези засилени негативни емоционални изживявания не са оценени достатъчно от въззивния съд. Не е оценен достатъчно и фактът, че макар обвинението да не е за деяние извършено в сферата на професионалната реализация на ищцата, то е засегнало в някаква степен и репутацията й на лекар – професия, към която очакванията на обществото за почтеност и спазване на законите са повишени.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че като неосъждано лице и с добри характеристични данни ищцата е могла да очаква при евентуална осъдителна присъда отлагане на изпълнението на наложеното наказание по реда на чл.66 НК, което обуславяло по-нисък интензитет на търпените от нея вреди. Както основателно се сочи в касационната жалба, при наличие на влязла в сила оправдателна присъда, да се предполага какво наказание би било наложено, в случай, че присъдата би била осъдителна, е спекулация. Основателен е и доводът, че ако се следва тази логика, то би се стигнало до извод, че неосъжданите и с добри характеристични данни незаконно обвинени лица страдат от по-малко от тези, които са осъждани и с лоша репутация.

Основателно е възражението на ищцата, че въззивният съд неправилно е игнорирал като обстоятелство, обуславящо завишен размер на обезщетението, наложената възбрана върху имот на управляваното от нея търговско дружество. Макар дружеството с ограничена отговорност да е от вида на капиталовите, личността на съдружниците в него е от по-голямо значение в сравнение с останалите дружества от този вид. Когато един от съдружниците е и управител на такова дружество и носи отговорност за дружествените дела, всички актове, засягащи неблагоприятно правната сфера на дружеството, са от естество да причинят неимуществени вреди на управляващия съдружник. В случая налагането на възбрана върху дружествен имот и то във връзка с повдигнато обвинение за извършено престъпление от управляващия съдружник се е отразило негативно на ищцата и допълнително е засегнало неблагоприятно психичното й състояние. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на дължимото обезщетение.

Неоснователен обаче е доводът на ищцата, че завишаване на размера на обезщетението се налага и поради това, че тя се е опасявала освен от осъждане и от прилагане на санкционната разпоредба на чл.53 НК. Твърдения за такива опасения в исковата молба не са изложени, а това са твърдения за факти. Факти, които не са въведени надлежно в процеса като основание на претенцията, съдилищата нямат право да обсъждат и да отчитат значението им за спорното право.

Според този съдебен състав при съвкупното обсъждане на посочените по-горе релевантни обстоятелства и съобразяване на обществено - икономическите условия в страната в периода, в който ищцата е била обект на незаконно наказателно преследване, справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 20 000 лв. В този размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли, като съобразно крайния резултат от спора се разпредели и отговорността за сторените във всички инстанции разноски по делото. Възражението за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв за всички инстанции е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 80 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 133/ 2024 г. в частта му, в която предявеният от М. Г. Я. против Прокуратура на Република България иск за обезщетяване на неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 20 000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 80 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 133/ 2024 г. в останалата обжалвана част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на М. Г. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, ап.*, още 10 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2022 г. присъда № 260048/ 18.05.2021 г. по НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, със законната лихва върху тази сума, считано от 02.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 820 лв /осемстотин и двадесет лева/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: