Отговорност на държавата при незаконосъобразен отказ за приспадане на данъчен кредит по ДДС

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е № 530

гр. София, 16.08.2024 г.

|

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр. д. № 4521 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД чрез пълномощника му адв. Б. от ПАК, срещу въззивно решение № 118 от 11.07.2022г. на Апелативен съд-Пловдив, постановено по в. гр. д. № 212/2022г., с което е потвърдено решение № 21065 от 26.11.2021г. на Окръжен съд-Смолян, постановено по гр. д. № 20/2017г. С решението на Окръжен съд-Смолян са отхвърлени предявените от „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД, [населено място] срещу Национална агенция по приходите и Върховния административен съд искове с правно основание чл.4, пар.3 от Договора за Европейски съюз, във вр. със ЗОДОВ за заплащане на сумата от 42 895,92 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството ищец имуществени вреди, от които ДДС по ревизионен акт (РА) №211200507/17.04.2012г. в размер на 33 600лв., заплатен към датата на подаване на исковата молба 22.07.2017г.; заплатени адвокатски възнаграждения в административното и съдебното производство по обжалване на РА и 9 295,92 лв. лихви, които вреди са причинени от дейността на НАП и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС /чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-22.03.2017г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание не се явява представител и е представено писмено становище по делото, в което се поддържа касационната жалба и се иска да се уважат предявените искове.

Ответниците по касация ВАС и НАП са подали писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които заявяват становища да не се уважава касационната жалба и предявените искове. За ответника ВАС юрисконсулт Д. в съдебно заседание поддържа отговора на касационната жалба и смята, че следва да се отхвърли същата, като се потвърди обжалваното решение.

За Прокуратурата, представителят прокурор С. в открито съдебно заседание заявява становище за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на въззивното решение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 2383 от 07.08.2023г. за проверка с практиката на ВКС, цитирана в изложението, по обобщения въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото.

По поставения въпрос в трайната практика на ВКС (решение № 77/17.03.2015 г. по гр.д. № 2040/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 217/ 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/ 2010 г., IV г. о.; решение № 403/23.01.2015 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на ВКС, І г.о.) е прието, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът следва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Също така съгласно разясненията, дадени в т.19 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и препотвърдени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че въззивната инстанция, чиято правораздавателна дейност е тъждествена на тази на първоинстанционния съд и представлява нейно продължение е задължена да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички допустими и относими доказателства, обсъди защитните тези на страните, доводите и възраженията им. Това задължение произтича от характера на въззивното производство и качеството на въззивната инстанция на съд по съществото на материалноправния спор, изискващи извършване в същата последователност на всички онези процесуални действия, насочени към постановяване на решение за основателност или неоснователност на предявения иск. При това положение мотивите на въззивното решение не следва да се изчерпват единствено с преповтаряне на възприетото от първата инстанция и констатации относно правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, а следва да съдържат и изложение относно приетата за установена от въззивната инстанция фактическа обстановка по делото и изградените въз основа на преценка на ангажираните доказателства, доводите и възраженията на страните, собствени правни изводи.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид оплакванията на касатора в касационната жалба, приема следното:

На първо място, не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като поставените въпроси са намерили своето разрешение в практиката на Съда. Въпросите са израз на несъгласието на страната с изводите на въззивния съд и са формулирани в съответствие с многократно изложените доводи за неправилност на решението поради превратното тълкуване на разпоредбите на Директивата.

На следващо място, доводите за недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Това е така, защото въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, в рамките на търсената от ищеца защита. Съдът е посочил кои са основанията за ангажиране на отговорността по чл. 4, § 3 ДЕС и е изследвал наличието им, като е приел, че едно от тях липсва. Дали изводите на съда са достатъчно ясно и пълно мотивирани, е въпрос, относим към правилността на решението, а не към допустимостта му.

С оглед отговора на правния въпрос и горецитираната съдебна практика основателни са възраженията на касатора за неправилност на въззивното решение. Въззивният състав подробно е пресъздал възприетото от първата инстанция и от Върховния административен съд по административното дело по обжалване на ревизионния акт и твърде лаконично е мотивирал собствените си фактически и правни изводи. Липсва обсъждане на изложените във въззивната жалба доводи и възражения относно пороците на първоинстанционното решение, а вместо това твърденията на страната са преразказани, без съдът да вземе конкретно становище по тях. Съдът единствено е констатирал съгласие с изводите на ВАС, без да изложи самостоятелни мотиви, а също така и не е обсъдил оплакванията на въззивника във връзка с приложимата практика на СЕС. Необсъждането на въведените с въззивната жалба доводи и възражения на страните и липсата на самостоятелен анализ на доказателствата представлява съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на въззивното решение. При това положение въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налагат нови съдопроизводствени действия, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по същество по заявената претенция.

Спорът по делото има за предмет задължението на държавата да обезщети вредите, претърпени от неправилно прилагане (неприлагане) на правото на ЕС. С решението на СЕС по делото K цbler (C-224/01) това задължение е изведено като принцип, приложим във всяка хипотеза на нарушение, независимо кой национален орган е в основата му (включително съдилища, действащи като последна инстанция). За възникване на задължение за плащане на обезщетение за настъпилите вреди е необходимо кумулативното наличие на следните условия: нарушената съюзна норма да предоставя права на лицата, нарушението да е достатъчно сериозно и да е налице пряка причинна връзка между нарушението на задълженията на държавата във връзка с прилагане на общностното право и претърпените от засегнатите лица вреди (решение на СЕС по дело С-46/93). Принципът за отговорност на държавата, присъщ и на съюзния правен ред, изисква поправяне на вредите, а не ревизиране на съдебното решение, което ги е причинило, и не влиза в противоречие с принципа на правна сигурност (не се поставя под въпрос силата на пресъдено нещо). По отношение на съдебни актове от последна инстанция следва да се отчитат спецификата на юрисдикционната функция и изискванията за правна сигурност, при което отговорността на държавата може да бъде ангажирана само в изключителен случай, когато при разглеждане на правния спор явно е пренебрегнато приложимото право. За да се прецени дали нарушението на правото на ЕС е очевидно, съществено и сериозно, следва да се обсъдят всички факти, характеризиращи случая: степента на яснота и конкретност на нарушената норма; умишления характер на нарушението; дали грешната преценка е извинима или не, както и неизпълнението от страна на националната юрисдикция на задължението за отправяне на преюдициално запитване. Във всеки случай нарушението ще бъде достатъчно сериозно, когато съдебното решение е постановено при очевидно незачитане на релевантната практика на СЕС (т. 55 и т. 56 от решението на СЕС по делото K цbler ).

Съгласно чл. 19, пар. 1 и пар. 3, б. б) ДЕС СЕС осигурява спазването на правото на ЕС и се произнася с преюдициални заключения за тълкуването на това право. Именно поради тълкувателния си характер решенията на СЕС са приложими и за периоди, предхождащи постановяването им. Те са задължителни не само за национални юрисдикции, които са отправили преюдициалното запитване, но и за всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването на който изисква прилагане на общностна норма, тълкувана с тези решения, а също така и за националните административни органи. Затова принципът на отговорност на държава членка за вреди, причинени на частноправни субекти в резултат на нарушения на общностното право, за които отговаря държавата, е приложим за всеки случай, в който държава членка нарушава общностното право, независимо от това кой е органът, чието действие или бездействие е отговорно за нарушението (орган на законодателна, съдебна или изпълнителна власт) според т. 31 и т. 32 от решението на СЕС по делото K цbler и цитираната там съдебна практика.

При съобразяване с практиката на СЕС, посочена по-горе, следва да се приеме, че държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Положението на ВАС като национална юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор, не изключва възможността иск за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС да бъде предявен против него като процесуален субституент на държавата с твърдения, че това нарушение е допуснато в правораздавателната й дейност. Изложеното обуславя извод за допустимост на иска предявен против НАП и ВАС за ангажиране на солидарната им отговорност. Този въпрос е разрешен и в постановеното от ВКС, решение № 14 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г. IV ГО.

С оглед тези принципни положения най-напред следва да се посочи, че съставът на ВКС не пререшава спора, който е бил отправен пред административния съд, нито поставя под съмнение силата на пресъдено нещо на решението на ВАС. В конкретния случай по настоящия казус следва да се прецени дали административният орган, издал административния акт, и ВАС като съд от последна инстанция са извършили нарушение, което би могло да ангажира отговорността на държавата за вреди съобразно дадените от СЕС критерии. В тази връзка се дължи анализ на релевантните за случая данъчноправни норми от Директива 2006/112 и решения на СЕС, дадени във връзка с тълкуването на приложимите норми от директивата.

В настоящия случай, пред гражданския съд ищцовото дружество претендира вреди поради незаконосъобразен отказ за приспадане на данъчен кредит. Мотивите на ВАС в решение №8424 от 19.06.2014 г., постановено по адм.дело №13946/2013 г., за да потвърди този отказ като последна инстанция са, че дружеството „Електро-соларни системи“ ООД, издало 11 бр. фактури с предмет на доставките проектиране и изграждане на фотоволтаична електроцентрала, не е доставчик по смисъла на ЗДДС, тъй като то е съдружник в Консорциум „Ф. системи“, който е реалният доставчик, извършил строителството. Затова „Електро-соларни системи“ ООД незаконосъобразно е начислил ДДС и за получателя на доставките „Пи Джи Ел Системи“ ООД не възниква право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Съдът е посочил, че във всички представени документи като строител е вписан консорциумът „Ф. системи“, който е самостоятелно данъчнозадължено лице, така че е безспорно установено, че това е действителният доставчик на строителните услуги, който е задължен и да издаде фактурите към получателя на услугите „Пи Джи Ел Системи“ ООД. За последния това обстоятелство е било известно, т. е. и двете страни по издадените фактури са знаели, че същите са неправомерно издадени от един от съдружниците в консорциума вместо от името на консорциума.

За да се прецени дали са налице предпоставките за присъждане на търсеното обезщетение, е необходимо на първо място да се изяснят взаимоотношенията между дружествата в процесния случай, респективно кои съюзни правни норми ги регулират. Установено е, че на 03.04.2009 г. ищецът „Пи Джи Ел Системи“ ООД е сключил договор за изработване на проект за фотоволтаична система с „Електро-соларни системи“ ООД. След изготвяне на проекта възложителят е заплатил договорената сума на доставчика, за което му е издадена фактура. На 01.06.2009 г. „Електро-соларни системи“ ООД е сключило с „Монолитно строителство“ ЕООД договор за образуване на консорциум „Ф. системи“. Целта на договора е да се осигури възможност на „Електро-соларни системи“ ООД да използва регистрацията на „Монолитно строителство“ ЕООД в К. на строителите в България, за да може да участва в изграждането на фотоволтаичната централа на ищеца. Такъв начин на създаване на консорциум е разрешен от Закона за камарата на строителите в България. На 10.06.2009 г. е сключен договор между „Пи Джи Ел Системи“ ООД и „Електро-соларни системи“ ООД за окомплектоване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на проектираната фотоволтаична система. За плащанията по този договор „Електро-соларни системи“ ООД издава десет броя фактури. Ползването на фотоволтаичната централа е разрешено с разрешение за ползване от 30.07.2010 г.

През 2011 г. е извършена ревизия на „Пи Джи Ел Системи“ ООД за периода от 17.10.2008 г. до 31.07.2011 г. Данъчните власти установяват, че консорциумът е създаден, за да се ползва регистрацията на „Монолитно строителство“ ЕООД в К. на строителите в България и не е извършвал стопанска дейност от създаването си. Самото „Монолитно строителство“ ЕООД не е имало участие при строителството на фотоволтаичната централа, не разполага с документи за това и е нямало необходимата кадрова обезпеченост за извършване на договорената дейност. Данъчните органи анализират уговорките в договора от 01.06.2009 г. и предоставените строителни книжа и приемат, че ангажиментите за изграждането на фотоволтаичната електроцентрала следва да са на консорциума. Извършването на проектантска услуга, както и изграждането на централата от страна на фирмата доставчик „Електро-соларни системи“ ООД е прието за недоказано.

От правна страна най-напред следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на СЕС правото на приспадане на данъчен кредит представлява основен принцип на общата система на ДДС. В националното законодателство това право е определено в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, дефинирана съгласно препращащата норма на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то има право да приспадне данъка за тези стоки и услуги, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик – регистрирано по този закон лице. Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 2 от националния закон точно транспонират чл. 168 а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 178 а) от Директива 2006/112/ЕО, за да упражни правото си на приспадане получателят по облагаема доставка следва да притежава фактура с регламентираното в закона съдържание.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението на материалноправни и на формални условия. Материалноправните условия са регламентирани в чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, транспониран в националния закон, изискват заинтересованото лице да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. Освен това същото лице да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице и да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки ( в този смисъл е т. 28 от Решение на СЕС от 22 октомври 2015 г. по дело C-277/14 и цитираната там съдебна практика). Като формално изискване чл.178a) от директивата предвижда данъчнозадълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл. 220-236 и с чл. 238-240 от нея. Следователно посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право, макар качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите да е материалноправно изискване ( Решение на СЕС от 11 ноември 2021 г. по дело С-281/20).

Многократно СЕС постановява в своите решения, че правото на приспадане на ДДС има основополагащо значение и по принцип не може да бъде ограничавано, когато данъчно задълженото лице е доказало наличието на материалноправните предпоставки (в този смисъл са решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 37 и т. 38, С-329/18, т. 27, С-189/18, т. 33 и др.). Изключение от този принцип, според трайно възприетото от СЕС разбиране, би било налице, когато данъчнозадълженото лице извършва данъчна измама или когато то е знаело или е било длъжно да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от неговия доставчик или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки ( в този смисъл решенията на СЕС по: дело С-285/12, т. 38 и т. 40, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 45, С-18/13, т. 27). Тъй като отказът да се признае правото на приспадане на ДДС представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи посочените по-горе факти въз основа на обективни данни, а националните юрисдикции следва да проверят дали това е така (в този смисъл Решение по дело С-285/12, посочено по-горе, точки 43 и 44 и Решение по С-18/13, също посочено по-горе, т. 27). В т. 38 от решението си по дело С-18/13 СЕС посочва, че чл. 70, ал. 5 ЗДДС е нормата от националния закон, която позволява на националния съд да установи наличието на измама като изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация.

В конкретния случай безспорно е установено, че доставките са реално осъществени от доставчика, посочен във фактурата, както и че са използвани от получателя им във връзка с неговите следващи облагаеми доставки, свързани с изграждането на фотоволтаичната електроцентрала във връзка с независимата му икономическа дейност. Приходните органи не са установили в ревизионното производство обективни данни за извършена от ищеца, който е и получател по доставките, данъчна измама или злоупотреба с ДДС. Предоставените от тях данни по отношение на доставчика също не обосновават извод за извършена от него злоупотреба с ДДС, за която получателят е знаел или е трябвало да знае. Напротив, те установяват, че другото дружество в консорциума - „Монолитно строителство“ ЕООД не е имало участие в строителството на фотоволтаичната централа, тъй като не разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост, т. е. не оспорват, че доставките са предоставени от издателя на фактурите. Вътрешните отношения между съдружниците в дружеството по ЗЗД не могат да влияят на правото на приспадане на ДДС на получателя, т. е. обстоятелството, че в някои от строителните книжа е вписан като изпълнител именно дружеството по ЗЗД, наред и с дружествата съдружници, не изключва осъществяването на конкретните доставки от единия от съдружниците в него, който е регистрирано по ЗДДС лице, осчетоводил е фактурите в своето счетоводство и е получил заплащането му заедно с цената на стоките и услугите, а след това е разчел този косвен данък с бюджета. Установено е, че ищецът е знаел, че в изпълнение на сключения от него договор за проектиране и изграждане на фотоволтаичната централа строителството й се осъществява от единия от съдружниците в него, който му издава и фактурите за тези проектантски и строителни услуги, но както беше посочено по-горе злоупотреба с ДДС не се установява да е осъществена нито от доставчика, нито от дружеството по ЗЗД.

В настоящия случай нито данъчните власти, нито административните съдилища са установили въз основа на обективни обстоятелства, че от страна на „Пи Джи Ел Системи“ ООД е налице умишлено участие в данъчна измама или знание за осъществяването на такава. В ревизионния акт липсват дори твърдения за осъществена данъчна измама. Издателят на процесните фактури „Електро-соларни системи“ ООД е именно дружеството, с което ищецът е сключил договорите за проектиране и изграждане на фотоволтаичната централа. Доказано е със съответната документация, че централата е построена, т.е. доставките са реално осъществени. Констатацията, че в строителните документи като строител е посочен консорциум „Ф. системи“, е неточна. Консорциумът фигурира като строител само в част от строителната документация, а на други места е посочен „Електро-соларни системи“ ООД в консорциум с „Монолитно строителство“ ЕООД. По отношение на самия консорциум следва да се подчертае, че не се установява той да е създаден за неправомерни цели – напротив, целта е била да се изпълнят изискванията на чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите и именно „Електро-соларни системи“ ООД е пристъпил към създаването на такова обединение, за да може да изпълни задълженията си по договора с „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД. Освен това според практиката на Съда данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест (решение по дело C-419/14, т. 42 и цитираната в него съдебна практика). Принципът на недопускане на злоупотребата с право, който намира приложение в областта на ДДС, води до забрана само на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваните с Директива 2006/112 цели (в този смисъл решение по дело C-419/14, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика) . На следващо място е необходимо да се посочи и че в строителната документация като проектанти са вписани инж. К. К., инж. Д. Д. и инж. Т. Т.. С първите двама „Електро-соларни системи“ ООД е сключило договори за поръчка, с които изпълнителите са се задължили да изготвят конструктивни проекти, заснемане на обекти и други дейности, свързани с проектирането и изготвянето на идейната и техническата документация за нуждите на фирмата. Обстоятелството, че възнаграждението им по договорите е определено в нарушение на приложимото законодателство в тази област, е довело данъчните органи до извода, че със споменатите договори не се доказва извършването от посочените лица на дейности по проектирането на фотоволтаичната централа. Това е и един от аргументите в полза на заключението, че не е доказана доставка на услуги от „Електро-соларни системи“ ООД. От цитираната по-горе практика на СЕС обаче може да се направи извод, че на лицето, искащо приспадане на данъчен кредит, не може да се вменява задължение да проверява дали наетите от издателя на фактурата лица действително са ползвани за подизпълнители, или е извършен опит за данъчна измама. Безспорно в случая ищецът е бил в договорни отношения с „Електро-соларни системи“ ООД, от когото е получил фактури за извършените строителни дейности. Не би могло да се изисква от ищеца да извършва задълбочена проверка на това как неговият съконтрагент изпълнява поетите по договора задължения – в съдружие с друго лице, чрез назначаване на подизпълнители, тъй като това би разширило прекомерно отговорността му, както се сочи в цитираните по-горе решения на СЕС.

Изводите, които се налагат, са, че ищецът е доказал материалноправните предпоставки за признаване правото му на приспадане на ДДС, а приходните органи не са установили в ревизионното производство обективни данни за извършена от ищеца, който е и получател по доставките, данъчна измама или злоупотреба с ДДС. Предоставените от тях данни на административните съдилища по отношение на доставчика също не обосновават извод за извършена от него злоупотреба с ДДС, за която получателят е знаел или е трябвало да знае. Напротив, те установяват, че другото дружество в консорциума - „Монолитно строителство“ ЕООД не е имало участие в строителството на фотоволтаичната централа, тъй като не разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост, което потвърждава тезата на ищеца, че доставките са осъществени от издателя на фактурите. Вътрешните отношения между съдружниците в дружеството по ЗЗД не могат да влияят на правото на приспадане на ДДС на получателя, т. е. обстоятелството, че в някои от строителните книжа е вписан като изпълнител именно дружеството по ЗЗД не изключва осъществяването на конкретните доставки от единия от съдружниците в него, който е регистрирано по ЗДДС лице, осчетоводил е фактурите в своето счетоводство и е получил заплащането му заедно с цената на стоките и услугите, а след това е разчел този косвен данък с бюджета. Ищецът е знаел, че в изпълнение на сключения от него договор за проектиране и изграждане на фотоволтаичната централа строителството й се осъществява от единия от съдружниците, който му издава и фактурите за тези проектантски и строителни услуги, но както беше посочено по-горе злоупотреба с ДДС не се установява да е осъществена нито от доставчика, нито от консорциума.

Съвкупната преценка на изброените обстоятелства води до извода, че е налице нарушение на съюзна норма от Директива 2006/112, която предоставя права на лицата и нарушението е достатъчно сериозно, тъй като ВАС не е съобразил приложимата към случая практика на СЕС, посочена по-горе, според която данъчният орган въз основа на обективни обстоятелства следва да установи, че е налице участие в данъчна измама или знание за такава, за да откаже приспадането на данъчен кредит. Като пряка последица от извършеното нарушение на „Пи Джи Ел Системи“ ООД не е признат данъчен кредит за доставените му услуги и с обжалвания ревизионен акт №211200507/17.04.2012г. са установени задължения за ДДС. Имуществените вреди се изразяват в платената сума по ревизионния акт и заплатените адвокатски възнаграждения за обжалването му, лихвите върху направените плащания до исковата молба, които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в размер, съобразен с констатациите на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. В нея вещото лице е посочило, че до датата на подаването на исковата молба погасената част от задължението по ревизионния акт е в размер на 28 403,38 лв. и р азмерът на платените адвокатски възнаграждения, заплатени от ищеца с проведената ревизия и обжалването на издадения ревизионен акт по административен и съдебен ред е 2130 лв. или общо е заплатена сумата от 30 533,38лв . До тази сума претенцията за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважена, а в останалата част до пълния претендиран размер от 33 600лв. е неоснователна. Основателна се явява и претенцията за обезщетение за имуществени вреди, представляващи лихвите върху отделните суми, формирани върху платените суми по ревизионния акт и върху заплатените адвокатски възнаграждения до исковата молба-22.03.2017 г. и общо от 5 379,99лв. , като останалата част до пълния претендиран размер от 9 295,92лв. е неоснователна .

С оглед изхода на спора на касатора се дължат разноски за трите инстанции, и от общо направените разноски от 3060лв. с оглед на уважената част се дължат разноски от 2562лв. На ответниците с оглед на отхвърлената част от исковете следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от общо по 100лв. за трите инстанции, както и следва да заплатят по 175лв. за ССЕ.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 118 от 11.07.2022г., постановено по в. гр. д. № 212/2022г. на Апелативен съд-Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 21065 от 26.11.2021г. на Окръжен съд-Смолян, постановено по гр. д. № 20/2017г., като са отхвърлени предявените от „Пи Джи Ел Системи“ ООД срещу Върховен административен съд на РБ и Национална агенция за приходите искове за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС за сумата от 30 533,38лв.-главница и за сумата от 5379,99лв- лихви, както и в частта за разноските по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Върховния административен съд на Република България, [населено място], бул.“Ал. С. №18 и Национална агенция за приходите, [населено място], да заплатят солидарно на „Пи Джи Ел Системи“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 4, пар. 3 ДЕС обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС / чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО /, в размер на сумата от 30533,38лв., включваща заплатена сума по р евизионния акт №211200507/17.04.2012 г. в размер на 28 403,38 лв. и заплатени адвокатски възнаграждения за обжалване на издадения ревизионен акт по административен и съдебен ред от 2130 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 22.03.2017 г. до окончателното й заплащане и сумата от 5 379,99лв., представляваща лихвите върху заплатените суми по ревизионния акт и върху заплатените адвокатски възнаграждения до датата на исковата молба-22.03.2017 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Върховния административен съд но РБ и Национална агенция за приходите да заплатят на „Пи Джи Ел Системи“ ООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2562 лв., представляваща разноски за трите инстанции, както и по сметка на ОС- Смолян сумата от по 175лв. всеки –за счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА „Пи Джи Ел Системи“ ООД да заплати на Върховния административен съд на РБ и Национална агенция за приходите по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените въпроси.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1