Отказ за изплащане на застраховка Каско при кражба на автомобил и GPS устройство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр.София, 06.02. 2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2213 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС - София, с което е е отхвърлен иск по чл. 405, вр.408 КЗ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: подлежи ли на съдебна преценка обстоятелството дали неизпълнение на конкретно задължение на страна по застрахованото лице за предпазване на застрахованото имущество е значително с оглед интереса на застрахователя и е в причинно следствена връзка с възникването на застрахователното събитие.

Жалбоподателят - „Еф Джи Финанс“ ЕАД, чрез процесуалния си представител излага съображения за неправилност на въззивно решение поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Ответникът - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез процесуалния си представител , излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С въззивното решение е отхвърлен предявения от „Еф Джи Финанс“ ЕАД иск срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп, предявен на основание чл.405 КЗ, за сумата 65000 лева, застрахователно обезщетение за имуществена вреда от кражба на л.а. „Тойота“,модел Ланд Крузер“,с ДК [рег.номер на МПС] , както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ за настъпил застрахователен риск „кражба на автомобила в периода 17.01.2020г. 21.30ч.-18.01.2020г. в 9.45 ч. по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252.

Установено е, че на 26.01.2019г. е сключен договор за застраховка по риска „Каско на МПС“ относно лек автомобил „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК [рег.номер на МПС] . Не е спорно, че договорът е сключен от В. В. З., а с добавък № 4704190200001252 от 02.08.2019г. в полицата са въведени промени относно собственика на автомобила - дружеството ищец в производството. В полицата и в добавъка е записано, че ползвател (лизингополучател) на автомобила е лицето А. Г. М.. По делото е представен и договор за лизинг от 01.08.2019 г., от който е видно, че собственикът на автомобила „Еф Джи Финанс“ ЕАД е отдал същия на лизинг на това лице. Прието е, че застрахователното покритие по застрахователния договор е в размер на 76 500 лв., а плащането на премията е разсрочено, но по делото не са релевирани възражения за неплащане на вноските.

Констатирано е, че ползващия автомобила е подал сигнал за настъпил застрахователен риск „кражба на автомобила в периода 17.01.2020г.- 21.30ч. до18.01.2020г. в 9.45 ч. в [населено място], по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 470419020000125.Установено е, че по сигнал на ползващия лизинговата вещ е издадено удостоверение от ОД на МВР –П. на 07.08.2020г. и постановление за спиране на наказателно производство от 25.09.2020г.на РП-П. от 25.09.2020г. за кражба на застрахования автомобил, до откриване на извършителя.

По делото от заключение на вещо лице се установява, че действителната стойност на автомобила е 66500лв.

Установено е, че в подраздел IХ „Предохранителни мерки“ на РАЗДЕЛ „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, т.2 е предвидено, задължението на застрахования да поддържа в техническа изправност алармената система, имобилайзера на МПС, системата за активно проследяване, ако има изискване за такива, като последната трябва да е в активен режим на проследяване. Ответникът е въвел възражение, че е налице договорно неизпълнение именно на тази клауза от договора, както и на т.4 от същия подраздел, съгласно която не се покриват щети по МПС, настъпили в следствие осъществено събитие по риска „кражба“ в случай, че автомобилът е бил с неизправна, невключена , неактива или демонтирана система за активно проследяване ( GPS ). Констатирано е, че възможността застрахователя да изисква снабдяването на М. с алармена система, имобилайзер или система за активно проследяване е предвидена в подраздел II Допълнителни изисквания на РАЗДЕЛ ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. Записано е, че ако има такова изискване, то същото е следва да бъде посочено в полицата.

От писмо с изх.№6834/19.11.2021г., изпратено от „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД до ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ е установено, че устройството, монтирано на застрахования автомобил е било изправно, активно и подаващо GPS координати, като са отазени са и координатите, при които устройството е излъчило сигнали. Взет е предвид факта, че в писмото е посочено, че координатите са излъчвани от 01.11.2019г. до 18.01.2020 г., а след полученото уведомление от застрахователя, че автомобилът е откраднат, на 18.01.2020г. устройството било въведено в „алармен режим“, при което започват непрекъснати свързвания на същото със системата за наблюдение като в периода от 18.30ч. до 22:50 ч. са осъществени приблизително 60 свързвания, като след 22.50 вече няма регистрирани свързвания. Отразените в този документ факти не са били оспорени от ищеца.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с оглед отразеното в приложената към писмото на А. справка от камерите на системата от автоматични устройства за записване на пътния трафик и показанията на свидетеля М. се установява, че на 17.01.2020г. застрахованият автомобил се е намирал на територията на Република България и че към 19:20-19:30 ч. на посочената дата същият е влязъл в [населено място]. Прието е, че към момента на кражбата проследяващото устройство на автомобила е излъчвало сигнали от точка с координати, които сочат, че същото се намира в Република С., което обстоятелство наред с установеното, че автомобилът на 17.01.2020г. е влязъл в [населено място] води на извода, че устройството е било демонтирано или е било неизправно. Решаващият съд е приел, че застрахованият не е изпълнил задължението си по т.2 от подраздел IХ Предохранителни мерки на РАЗДЕЛ „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, да поддържа в техническа изправност алармената система, имобилайзера на МПС и системата за активно проследяване. Прието е, че е налице хипотезата на т.4 от подраздел IV „Изключения“ на ГЛАВА ПЕТА- „Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби в следствие на пожар и кражба“. Съгласно този текст, в случай, че автомобилът е бил с неизправна, невключена, неактива или демонтирана система за активно проследяване (GPS), застрахователят има право да откаже да изплати обезщетение.

Съдът е приел, че допускането системата за активно проследяване да е неизправна или нейното демонтиране е нарушение на задължението, предвидено в договора, което е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като е свързано със сигурността на МПС и установяне на неговото местоположение.

По тези съображения е счел за неоснователен и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.405 КЗ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса подлежи ли на съдебна преценка обстоятелството дали неизпълнение на конкретно задължение на страна по застрахованото лице за предпазване на застрахованото имущество е значително с оглед интереса на застрахователя и е в причинно следствена връзка с възникването на застрахователното събитие

Настоящият състав намира, че въззивният съд е дал отговор на поставения за разглеждане въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че застрахователят може да откаже да плати само когато застрахования не е изпълнил свое уговорено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Приема се, че застрахованият трябва не само да не изпълнява задълженията си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до неговото реализиране и ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Посочва се, че застрахователят носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е адекватната причина за настъпването на застрахователното събитие. Тези разбирания са застъпени в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 155 от 05.12.2016 г. по търг.д. № 1092/2015 г., решение от 13.01.2017г. по т. д. № 3394/2015 година, второ т.о. и решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., , с които е прието, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл.211 КЗ/отм/, сега чл.408 КЗ, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Посочва се, че наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

С оглед отговора на поставения въпрос, клаузите в Общите условия към договора, предвиждащи като санкция за неизпълнението на задължението на застрахования да поддържа в техническа изправност алармената система, имобилайзера на МПС, системата за активно проследяван имат силата на закон за страните, само ако неизпълненото задължение е значително за интереса на застрахователя. Ето защо в случая е неправилен изводът на решаващия състав, че при липса на доказателства твърдяното от застрахователя неизпълнение да е способствало настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него, или пък именно това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито, застрахователят не дължи заплащане на обезщетението. Въззивният съд се е отклонил от цитираната задължителна практика, като е решил спора в противоречие с дадените в нея отговори на релевантните за делото въпроси. От събраните по делото доказателства не се установява липсата на проследяващо устройство да е в резултат от виновно поведение на застрахования и да е в пряка причинна връзка с кражбата на МПС, а лицето, под чийто надзор се е намирал застрахования автомобил, е уведомило в предвидените от закона срокове застрахователя и МВР за извършената кражба. Решаващият състав не е отчел обстоятелството, че автомобилът е бил снабден с допълнителна охранителна система съобразно изискванията на застрахователя и при технически преглед, в предвидения за това срок, е установена нейната наличност и техническа годност. В случая не е доказана причинна връзка между конкретното застрахователно събитие, за вредите от което се претендира обезщетението и евентуалната липса на проследяващо устройство в откраднатия автомобил, тъй като и последната не е установена по безспорен начин по делото.

Ето защо отказът на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение не може да бъде обоснован с разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ. Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск „кражба“ и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките по чл. 405 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.

От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, се установява, че действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 65 500 лева . Обезщетението следва да се присъди обаче в поискания размер от 65 000лева и в този размер е основателен предявеният иск по чл.405 КЗ.

Поради уважаване на главния иск, основателна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. В случая забавата е настъпила на 24.11.2020г. , когато е отказано плащане на застрахователното обезщетение.

На основание чл.78, ал.1 и чл.80 ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 9341,53 лева.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, четвърто г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 39 от 24.01.2023 г. по в.търг. д. № 902/2022 г. на АС - София,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на „ЕфДжи Финанс“ ЕАД сумата 65 000 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704190200001252., за кражба на лек автомобил Тойота“, модел Ланд Крузер“,с ДК [рег.номер на МПС] както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.11.2020г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2021г., както и сумата 9341,53лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: