Определяне на обезщетение по справедливост при трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№189

гр.София, 16.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Валентина Илиева

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 517 по описа за 2020 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българско национално радио, представлявано от и.д. генерален директор М., приподписана от ст.юрисконсулт П., срещу въззивно решение от 21.11.2019г., постановено по в.гр.д.№3119/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2018г. по гр.д.№72253/2015г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. М. П. иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 46 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата в размер на 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 471 от 27.05.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, по който касационното обжалване е допуснато за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Представя писмена защита.

Ответника по жалбата Д. М. П., чрез процесуален представител адв.П., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Българско национално радио зацаплати на Д. М. П. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 46 000лв., претърпени в резултат на трудова злаполука, станала на 04.12.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата в размер на 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба.

Установено е, че Д. М. П. е изпълнявала длъжността редактор в Българско национално радио по силата сключен между тях трудов договор. На 4.12.2012 към 11:30 часа в рамките на работното време и при придвижване в сградата на БНР на 6-тия етаж ищцата се подхлъзнала на мокри стъпала, паднала и от това получила фрактура на дясната бедрена кост при ябълката и на дясната раменна кост. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на НОИ-СУСО №15217/28.12.2012 г. В протокол за трудова злополука №4/11.12.2012г. е посочено, че Д. П. при влизане на терасата се подхлъзва, пада на дясната си страна и се контузва; стъпалото било мокро и хлъзгаво, поради наваления сняг. От медицинската документация по делото и приетите неоспорени заключения по делото на съдебно-медицинска екпертиза, се установява, че Д. П. е постъпила по спешност на лечение в болнично заведение; установено е счупване на главичката на шийката на дясната бедрена кост и счупване на големия израстък /туберкул/ в раменната става на дясната раменна кост; по повод счупването на дясната раменна кост е направена мануална репозиция и имобилизация с мека превръзка тип „Дезо“; по повод счупването на бедрената кост на десния долен крайник е поставен първоначално на директна скелетна тракция, като след клинично обсъждане е преценено, че пострадалата се нуждае от оперативно лечение по повод счупването на бедрената кост и такова е извършено на 6.12.2012 г.; операцията е протекла без усложнения; назначено й е медикаментозно лечение; на по-късен етап при повторно постъпване в болничното заведение от 12.12.2012 г. – до 19.12.2012 г., в Пирогов, й е проведено лечение с рехабилитационни процедури; въпреки проведеното лечение се е получило втвърдяване на ставите и непълно възстановяване, периодично е възможно да възникват болки, възможно е болки да възникнат и при рязка промяна на времето, което налага използването на медикаменти. С решение на ТЕЛК за общи заболявания на I МБАЛ №1867/24.9.2013 г. при водеща диагноза: „Счупване на бедрената шийка“, общо заболяване: „Деформираща спондилоза. Лека лявоконвексна лумбална сколиоза. К. увреда на Л4 Л5 двустранно“ и трудова злополука: „състояние след фрактура на дясна бедрена кост. Състояние след алопрастика на дясна кокса. Състояние след фрактура на десен хумерус“ на Д. П. е определен краен процент на трайна неработоспособност – 54% степен на увреждане, с пожизнен срок /за общо заболяване: за коренчева увреда Л4 Л5 двустранно повече в дясно, при лумбална спондилоза -20%, за дегенеративни промени гръбначния стълб в лумбалния отдел, лека лявоконвексна сколиоза в лумбалния отдел, трайни функционални нарушения – 20%, общо 22% за общото заболяване; за заболяването с призната причинна връзка – трудова злополука с разпореждането на НОИ-СУСО /алопластика на дясна тазабедрена става след фрактура на бедрената кост/ е определена 50% степен на увреждане/. Обективно при прегледи е била в добро общо състояние. Установена е ограничена подвижност в дясна тазобедрена става, както и ограничена подвижност в раменната става, болки при активни движения в поясната област. Според заключението на вещото лице състоянието може да се подобри или влоши, но не и да настъпи съществено подобрение в движенията и именно затова комисия от лекари е дала оценка за пожизнено намалена работоспособност на базата на травмите, като за тазобедрената става е 50%. Според вещото в резултат на трудовата злополука ищцата е получила и допълнителни увреждания – деформираща спондилоартроза, което представлява хронично дегенеративно заболяване на гръбначните стави, като развитието на тази болест е свързано с изтъняване ни изместване на междупрешленните дискове, загуба на еластичните свойства на халиановия хрущял, образуване на костни израстъци. В ежедневието си ищцата изпитва затруднения. След проведена операция за ендопротезиране на тазобедрена става болните трябва да ходят с две патерици 2 до 3 месеци, като обикновено след контролен преглед се препоръчва да ходят още един месец с една патерица в срещуположната ръка с постепенно натоварване на увредения карк. В рамките на 3 месеца на пациентите им се препоръчва да спят само по гръб на твърдо легло и им се забранява сядане в дълбок, мек фотьойл, сядане на нисък стол или легло, кръстосване на крака и др. Така вещото лице стига до извода, че в рамките на цитираните срокове пострадалата е изпитвала затруднения в ежедневното си самообслужване. От травмата на дясната ръка е било налице необходимост от имобилизация за 4-5 седмици, като трудова дейност с ръката с е разрешава след 6-10 седмици. Възникналото посттравматично усложнение с ограничаване движенията в тазобедрената става и дясната раменна става водят също до практически намалена двигателна активност и леки затруднения в ежедневието. Според вещото лице в резултат на проведеното лечение и рехабилитация, както и при изпълнение на препоръчваните рехабилитационни упражнения здравословно й състояние може да се очаква да остане в статично положение, но не и съществено да подобри движенията си. При извършения актуален преглед обективно вещото лице установява, че движенията на ищцата при отвеждането на дясната ръка са ограничени; ограничени и болезнени са и активните и пасивните движения в дясната тазобедрена става; констатира промени в мускулатурата на раменния пояс и тазобеднерата става в дясно, установява и данни за поясно-кръстен радикулит, както и придвижване с помощно средство. Според вещото лице периодичната изява на болки и схващания в крайниците, за които съобщава лицето, може да се отдаде на получените от пострадалата травми от 04.12.2012 г. Сочи, че изкуствената става води до по-лесна умора и болки при натоварване; поясно-кръстната находка – изменения начин на придвижване след операцията. В насоката на констатациите на вещото лице за обективното състояние на ищцата са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които заявяват пред съда, че преди трудовата злополука ищцата е била много енергичен човек, но трудовата злополука я е поставила в ситуация да промени навиците си да живее много по-ограничено отколкото преди това. Описват се от свидетелите битовите затруднения и начина на живот на ищцата по време на лечението й; необходимостта да стои в дома си продължителен период от време, да ползва помощта на близките си за да се обслужва дори и за най-елементарните битови занимания; движенията й са били ограничени, налагало се е да ходи „на четири крака“; описват и преживяваната от ищцата психологическа травма във връзка с промененото й битие от злополуката; че изпитва панически страх от повторно подхлъзване и падане, не излиза от дома си при дъждовно или снежно време; че отражение на това нейно състояние е и промяната в социалния й живот, което се е изразило в преустановяване на разходки и срещи с приятели, културни събития, не излиза.

Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай се установява от представените медицински документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в резултат от трудовата злополука ищцата е получи счупване на дясна бедрена кост и счупване на големия израстък в дясна раменна става; на ръката е направена имобилизация с мека превръзка, а на крака - ендопротезиране като е сменена ставата с изкуствена; че в резултат на травмата ищцата е получила ограничена подвижност на раменна става при отвеждане до 130 градуса, при норма до 180 градуса и ограничена подвижност в дясна тазобедрена става, като съществено са нарушение движенията на крака напред, извеждане настрани на крака, вътрешната и външната ротация. Търпяла е болки и страдания, като според вещото лице са били по-интензивни в началото и са намалявали по интензитет, като не може да се изключи наличие на болки и страдания и при натоварване и при рязка промяна на времето. Въззивният съд неправилно е приел, че в резултат на увреждане на ставата и нарушената походка са и констатираните от ТЕЛК - деформираща спондилоартроза и сколиозна болест, като не е съобразил, че според чл.74, ал.1 Наредба за медицинската експертиза /приложимата към момента на издаване на решението на ТЕЛК, а и при сега действащата НМЕ/ причинна връзка се признава от ТЕЛК и НЕЛК не само за увреждането и заболяването, но и за последствията и усложненията, обусловени от тях, а в случая в решението на органа по оценка на работоспособността, който е компетентен да се произнесе по причинната връзка, за тези общи заболявания в решението на ТЕЛК не е призната причинна връзка. Съобразено е от въззивния съд установеното с доказателствата по делото, че за период от три месеца от операцията на ставата се ползвали две патерици за придвижване, а и още един месец движение с една патерица; че в рамките на 3 до 4 месеца ищцата е изпитвала затруднения в ежедневното самообслужване и дискомфорт; че възникналото посттравматично усложнение в резултат на ограничаване движенията в тазобедрената става и дясна раменна става, довели до практическо намалена двигателна активност и затруднения в движенията; че тези ограничения ще останат и за в бъдеще, като провеждане на рехабилитация може да доведе до стациониране на състоянието на ставния апарат, но не и съществено подобрение на движенията. Не е отчетена като обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ възрастта на ищцата при настъпване на трудовата злополука, която е била на 59 години към този момент и след проведеното лечение и рехабилитация се е върнала на работа в БНР и продължила да изпълнява длъжността си „редактор“ докато придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото й правоотношение е прекратено, по взаимно съгласие. Не отчетено също така, че сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от увреждането – през 2012г., като лихвата има компенсаторен характер.

Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на по 46000лв.

С оглед характера и степента на увреждането на здравето на Д. П. и търпените от нея болки и страдания в резултат от трудовата злополука, възрастта й, медицинската прогноза, както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането на здравето на П., настоящият съдебен състав определя размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., който размер намира, че удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, а в останалата част до обжалвания размер от 46 000лв. претенцията е завишена.

Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.1 ГПК за присъдения размер над 35 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, до присъдения размер от 46 000лв. и за

присъдения размер по чл.86 ЗЗД над 10 575лв. за периода от увреждането до подаване на исковата молба, а в останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 21.11.2019г., постановено по в.гр.д.№3119/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.07.2018г. по гр.д.№72253/2015г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от Д. М. П. срещу Българско национално радио иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 35 000лв. до 46 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата за размера над сумата 10 575,30лв. до 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. П. срещу Българско национално радио иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 35 000лв. до 46 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване исковата молба до окончателното й изплащане и същата за размера над сумата 10 575,30лв. до 13 898,97лв. – за периода 04.12.2012г.-23.11.2015г - от увреждането до подаване на исковата молба.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 21.11.2019г., постановено по в.гр.д.№3119/2019г. на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: