Отмяна на оправдателна присъда за палеж на автомобил заради непълно разследване

Текстът на акта

Ключови фрази

Умишлен палеж в това число и квалифицираните състави, палеж чрез взрив * система от косвени доказателства * пожаро-техническа експертиза * противоречие на експертни заключения * непълнота на доказателства * неизяснени обстоятелства от предмета на доказване * отмяна на въззивна оправдателна присъда

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

гр. София, 01.10.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Пламен Дацов

в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 582 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура – Русе, срещу присъда № 15 от 11.04.2024г., постановена по ВНОХД № 963/23г. по описа на Русенския окръжен съд, с която е отменена присъда № 119 от 26.10.2023г. по НОХД № 1607 на Русенския районен съд и подсъдимият М. С. Г. е признат за невиновен в това на 06.11.2020г. в гр. Русе да е запалил имущество собственост на К. С. Д. със значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № * **** ** с детска седалка „Спарко“, общо на стойност 8 785лв., и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.330, ал.1 от НК. Предявеният от Д. граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 000лв. е отхвърлен изяло.

В протеста се твърди, че постановената нова присъда е неправилна, тъй като е нарушен законът и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правил - чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Според прокурора по делото е установен комплекс от косвени доказателства, от които може да се направи единствено възможния извод, че е налице палеж и негов автор е подсъдимият М. С. Г.. Конкретните оплаквания са, че съдът не е съобразил заключенията на двете пожаротехнически експертизи, които не изключват версията за умишлен палеж, както и незаконосъобразно е игнорирал показанията на свидетелите С. И. и К. Д.. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия, който намира протеста за неоснователен.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че не поддържа касационния протест. Намира за правилна преценката на въззивния съд, че не е налице категоричност относно причините за запалването на лекия автомобил, а в случай че се касае за палеж, и относно авторството на деянието. Моли присъдата да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия счита, че липсват обективни находки, за това, че е извършен умишлен палеж и че М. Г. има някаква съпричастност към него. Изтъква, че към момента на възпламеняване на автомобила подсъдимият е бил на километър разстояние, което е видно от трафичните данни на мобилния му телефон.

Самият подсъдим моли присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Съдът е постановил атакуваната присъда, без да е изчерпал процесуалните възможности за събиране на всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства.

Констатацията, че по делото са събрани само косвени доказателства е точна, но тя не представлява достатъчно основание за оправдаване на подсъдимия. Безспорно е, че косвените доказателства също са годни да обосноват изводи по въпросите, включени в предмета на доказване. Съпоставка на системата от косвени доказателства дава отговор на въпроса дали изводът, че деянието е извършено виновно от подсъдимия, е единственият логичен, или съществува и друго възможно обяснение на установените факти. При осъществяване на аналитичната си дейност, за да достигане до обективната истина, съдът следва да използва и метода на изключването, което в конкретния случай не е сторено.

При установяване на обстоятелството, дали автомобилът на св.Д. е изгорял в резултат на умишлен палеж, въззивният съд е срещнал обективни затруднения поради факта, че работата по случая е започнала със закъснение. Първоначалното мнение на инспектора от службата по пожарна безопасност, формирано на база впечатленията от вече напълно изгорелия автомобил и споделеното от собствениците, че не подозират злоумишлени действия, е било, че пожарът е възникнал от късо съединение в електрическата инсталация. Едва четири дни по-късно полицията е била уведомена за наличието на записи от охранителни камери в близост. В резултат не е извършен оглед и местопроизшествието не е запазено.

Наличните по делото доказателствени средства са показанията на свидетелите Д. С. и К. И., които могат да бъдат ползвани за установяване на времето на възникване на пожара, кои части на автомобила са започнали да горят първи и с каква интензивност. Достъпни са показанията на лицата, ползвали автомобила, съдържащи информация за техническото му състояние /допълнена и от писмени доказателства за преминати технически прегледи/, и за това преди колко време е бил паркиран пред блока. Достъпни са видеозаписите от разположени в близост охранителни камери, които е възможно да се ползват за преценка дали възпламеняването е рязко или постепенно, което също е от значение. Съдът е кредитирал показанията на собствениците на автомобила, че на записите видели от спрял пред складовата база на „Е.“ ООД автомобил, да излиза лице, носещо в ръцете си предмет, а след избухването на пожара и човешка фигура, която се отдалечава бягайки. Приел е за установено и че при проверката на записите, кварталният инспектор В. И. установил, че непосредствено преди възникване на пожара в близост до оградата на „Е.“ ООД паркирал автомобил, след което от него излязло лице от мъжки пол и се насочило към колата на Д.. Няколко минути по-късно се видели блясък и отражение на пламъци, и непосредствено след това автомобилът минал с висока скорост и изгасени светлини покрай главния вход на предприятието. Достъпна, но несъбрана, е останала информацията за влажността на въздуха, която според свидетеля св.Д. К. има отношение към възможността да се получи късо съединение в неработещ автомобил.

Наличните данни са проверени от две пожаротехнически експертизи. Първата е изготвена на досъдебното производство и според заключението й пожарът се дължи или на късо съединение, или на умишлен палеж. Втората експертиза, назначена в хода на въззивното съдебно следствие е възложена на три вещи лица. Именно към нейното заключение съдът не е подходил достатъчно критично. В мотивите към присъдата неоправдано е упрекнал вещите лица, че приемат версията умишлен палеж, само поради това, че на видеозаписите се наблюдавало лице, което се придвижва в района, както и защото Г. има мотив за извършване на деянието. По този повод преди всичко следва да се изтъкне, че съобразно чл.145, ал.1 от НПК съдът, а не вещите лица определят кои материали да се ползват при изготвяне на експертизата, т.е. било е възможно да им укаже да не съобразяват изводите си с данните за миналите отношения между Г. и И.. Освен това, внимателният прочит на заключението разкрива друга причина за посочване на палежа като най-вероятен. Избраният от експертите подход е да изследват последователно възможните причини за възникване на пожара. След като аргументирано са изключили късо съединение, тлееща цигара, самозапалване и техническа неизправност, са направили извод, че причината вероятно е умишлен палеж, с уговорката, че това не може да се установи точно. Очевидно е вътрешното противоречие и неяснотата в така депозираното заключение. Съдът е следвало да изясни защо вещите лица се колебаят да отговорят категорично, след като са отхвърлили другите версии. Ако причината е, че това не са всички възможности, че съществува и шеста, неизследвана хипотеза, тя е следвало да бъде проверена чрез възлагане на допълнителна задача.

В мотивите към присъдата липсва коректен анализ и на доказателствените средства, съдържащи данни за евентуално лице в близост до автомобила в момента на запалването му. Разсъжденията, че дори и да има такова лице, не е ясно дали е Г., че дори и то да носи нещо, не е ясно дали е запалителна течност, че дори и да е запалителна течност, не е ясно дали не е поставена до автомобила, че дори и някой да е избягал при възпламеняването, не е ясно дали това е същият човек, който преди това се е приближил до колата и т.н., не спомагат за изясняване на фактическата обстановка. Окръжният съд е длъжен да изясни дали на мястото действително е присъствало друго лице и какво е било неговото поведение. След като установи този факт, да го съпостави с получените по експертен път сведения, и въз основа на така формираната съвкупност от доказателства да направи извод дали автомобилът е запален от някого или съществува и друга възможна причина за пожара.

Въззивната инстанция се е занимала и с въпроса за авторството, въпреки че не е установила с положителност самото извършване на престъпното деяние. Първоинстанционната присъда е отменена с мотива, че почива на предположението, че след като подсъдимият Г. се намирал по същото време на мястото на пожара и имал мотив да отмъсти на С. И., то той е отговорен и за запалването на автомобила на св.Д.. Този извод е неточен, тъй като наред с посочените две обстоятелства, по делото са събрани и други доказателства за връзка между подсъдимия и деянието, които не са обсъдени. Не е използвана възможността за допълнително изясняване на възникналите спорни въпроси, включително чрез събиране на доказателства, които са били достъпни.

Преди всичко следва да се отбележи липсата на ясна позиция по съществения въпрос дали Г. се е намирал в близост до местопроизшествието в момента на запалване на автомобила. Пред настоящата инстанция защитникът оспорва тази теза. Самият подсъдим в обясненията е допуснал, че е възможно да е бил наблизо, но не е потвърдил категорично.

Съдът е пропуснал да извлече всичката възможна относима информация от видеозаписите от охранителни камери в близост до местопроизшествието и по маршрута на автомобила. Приобщените по делото оптични носители са били обект на техническа експертиза, чиято единствена задача е била да възпроизведе на хартиен носител съдържанието на кадрите. Вещите лица са се задоволили да копират некачествено отделни кадри на страниците от заключението, с което изследването е приключило. В тази ситуация основен източник на данни за съдържанието на записите са били показанията на свидетелите, които са ги възприели извънпроцесуално. Те обаче не разполагат със специални знания за добиване на подробна информация от кадрите, нито с оборудване, годно да възпроизведе изображението с максимална яснота. Евентуалният анализ, възложен на специалисти, би улеснил разкриването на обективната истина чрез извличането на допълнителни детайли. Дори и те да не са достатъчни за лицева идентификация, биха помогнали на съда да преодолее изразените съмнения дали лицето на всички кадри е едно и също, както и да добие представа за някои негови белези като облекло, ръст, тегло и др. Експертизата би отговорила и на въпроса дали автомобилът, спрял в близост до пожара и този с ясно видим регистрационен номер, заснет на добре осветения бул. "Л." са едни и същи. Би могла да допринесе за изясняването на цвят, марка и модел на превозното средство, което от своя страна би послужило за оценка на възможността регистрационните номера да са свалени от автомобила на св.Д. Г. и да са монтирани на друг автомобил.

На следващо място, съдържащата се в мотивите интерпретация на писменото доказателство – справка от мобилния оператор, не е достатъчно точна и убедителна. Въз основа на нея съдът правилно е изяснил, че регистрирането на даден абонат в кратък времеви интервал от две значително отдалечени клетки е принципно възможно, но е пропуснал да отбележи, че това се случва само при определено условие. Двете клетки, прихванали ползвания от подсъдимия телефонен номер, са разположени в Източна промишлена зона на гр. Русе и в кв. "Д. 3". Към справката от мобилния оператор е приложена карта на целия град и околностите с отбелязани зони, в които абонатът би трябвало да се е намирал, за да бъде регистриран и от двете клетки. Съдът не е дал отговор на въпроса дали местопроизшествието попада в такава зона, а и трудно би могъл да го направи, разполагайки само с картата по делото със силно умален мащаб.

Въззивната инстанция не е положила дължимите процесуални усилия за изясняване на обстоятелството, дали е възможно друго лице, освен подсъдимия да е управлявало лекия автомобил „Мерцедес“ вечерта на 06.11.2020г. Самият той в обясненията си е посочил две конкретни лица, на които го е преотстъпвал. Майка му също е давала двукратно показания по този въпрос. Въпреки това, нито брата, нито приятеля на Г. са издирени и разпитани по делото.

Не е установено и разпитано и лицето, което според подсъдимия е възможно да го е взело от дома му в същата вечер и да го е откарало в близост до запаления автомобил, за да пият кафе.

Едва след като делото бъде попълнено с достатъчно доказателствен материал, позволяващ да се изясни безспорно дали Г., телефонът му и/или автомобилът му са били в близост до изгорялото превозно средство в момента на запалването му, съдът ще може да анализира установените обстоятелства в съвкупност с останалите данни и да се произнесе законосъобразно по въпроса за вината.

За отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 15 от 11.04.2024г. по ВНОХД № 963/23г. на Русенския окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.