Обезщетение при трудова злополука и принос при нелекувано хронично заболяване

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е № 391

гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3858 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г., с което Окръжен съд – Сливен, потвърждавайки решение № 260004/03.04.2024 г. по гр.д. № 287/2021 г. на Районен съд - Сливен, е осъдил „Е. М.“ ЕАД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. С. С. сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от датата на злополуката, като искът е отхвърлен до предявения размер за сумата 50 000 лв.

Решението е допуснато до касационен контрол по въпросите за обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, и за задължението на съда да оцени значението и тежестта им , както и по въпроса, следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато тя е настъпила поради проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал?

По поставените въпроси:

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, е уредена в глава X-та, раздел I-ви на КТ. Тя се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, основания за изключване и намаляване и т. нат. Обективна е - работодателят отговаря независимо дали негов работник или орган има вина за настъпване на вредите – ал. 1, и непреодолимата сила не я изключва – ал. 2. Ал. 3 и ал. 4 поясняват, че в обективните й предели са всички имуществени и неимуществени вреди на работника/служителя по причина на трудова злополука или професионална болест - ал. 3 и ал. 4. Умисълът на пострадалия за увреждането я изключва – чл. 201, ал. 1 КТ, но тя може да се намали, когато той е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност – чл. 201, ал. 2 КТ. Обяснението за тези характеристики на отговорността е в това, че законът поставя риска върху икономически по-силната страна в трудовото правоотношението и я задължава да понесе последиците от увреденото здраве на работника/служителя в пряка или косвена връзка с трудовата дейност, доколкото работната сила се престира в интерес на работодателя. Затова дължимото обезщетение се намалява или погасява, когато същият риск вече е понесен от общественото осигуряване или застрахователя според размера на плащането - ал. 3 и 4 КТ. В своята практика Върховният касационен съд провежда и развива разясненията по прилагането на чл. 200 КТ в ТР № 45/19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВС, включително при следващите изменения на разпоредбата, а отговорите следва да се основат на очертаната по-горе изходна тълкувателна позиция.

КТ не урежда как се определя обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука. Съгласно чл. 212 КТ, прилага се чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г., р. ІІ е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При телесните увреждания – трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето на работника/служителя с пряка или косвена връзка с неговата дейност (чл. 55 КСО), такива обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Решенията на ВКС доразвиват тези постановки. Приема се, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на понесените вреди съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания от увредения работник/служител. При определяне на обезщетението съдът взема предвид тези обстоятелства, които имат за причина трудовата злополука включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след травматичните увреждания и проведеното лечение и по този начин съчетано прилага критериите продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. Вземат се предвид продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната и всички обстоятелства, които са настъпили в резултат на трудовата злополука и имат отношение към понесените морални страдания. Затова съдът по иска за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно релевантни факти и да оцени тяхното значение и тежест, за да определи размера на обезщетението по справедливост.

Чл. 201, ал. 2 КТ е разпоредба със самостоятелен регулативен потенциал, а не специална спрямо чл. 51, ал. 2 ЗЗД. И двете разпоредби изискват принос на пострадалия за вредоносния резултат – необходимо е да е настъпил по причина на лично действие или бездействие на увредения. За разлика от чл. 51, ал. 2 ЗЗД – разпоредба, която се прилага при деликтна по характер отговорност и не предпоставя противоправност и вина на увредения, чл. 201, ал. 2 КТ предпоставя противоправност и вина на увредения работник/служител. Кодексът на труда използва, но не дефинира понятието „груба небрежност“. В своята практика Върховният касационен съд го изяснява. Приема се, че по юридическа природа „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ се родее със самонадеяността (чл. 11, ал. 3, пр. 2 НК), но доколкото според терминологията на наказателното право кредиторът не е виновен за действието или бездействието, с което се е увредил – то е негово, различните граждански закони предвиждат неговият принос като основание, което изключва или намалява гражданската отговорност. Така използваното в теорията и практиката понятие „компенсация на вини“ е условно. Приема се, че „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ е изява на субективното отношение на пострадалия работник/служител към неговото поведение, причинило вредоносния резултат, и се прилага един абстрактен модел. Приема се, че работникът/служителят е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, когато не е положил грижата, която би положил и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че за да се намали отговорността на работодателя съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, е необходимо работникът/служителят при липса на елементарно старание и внимание в дейността си да е пренебрегнал техническите и технологичните правила и правилата за безопасност. Те са част от основните му задължения по трудовото правоотношение – чл. 126, т. 5 и 6 КТ. При дейност, регламентирана в нормативните актове, работодателят не дължи инструктаж – всеки е длъжен да знае законите и да съобрази поведението си с тях, но за дейност, регламентирана с вътрешни актове, работодателят дължи да запознае работника/служителя с тях. Приема се, че отговорността на работодателя може да се намали, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, когато е предоставил необходимите за дейността предпазни средства и облекло, а неизпълнението на това задължение изключва грубата небрежност на пострадалия работник/служител за трудовата злополука. Обобщението налага да се приеме, че при трудова злополука, настъпила вследствие проява на хронично заболяване, за което работникът/служителят е знаел, но не е лекувал, отговорността на работодателя се намалява, ако при извършваната дейност работникът/служителят е разпознал симптомите на предстоящата здравословна криза, каквато е имал и преди и която ще го направи непригоден да удовлетвори изискванията на технологичните и техническите правила и правилата за безопасност, но се е надявал, че няма да настъпи или ще успее да я избегне или овладее. Само в такава хипотеза следва да се приеме, че като не е преустановил дейността си, работникът/служителят не е положил грижата, която би положил и най-небрежният, зает със съответната дейност при подобни условия. Доказателствената тежест за обстоятелствата по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя.

По касационните жалби:

Въззивният съд е приел, че според оплакванията в жалбите срещу първоинстанционното решение за частичното уважаване на иска по чл. 200 КТ до размер на сумата 15 000 лв., пред него спорът по иска по чл. 200 КТ е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 23.02.2018 г. и установена с разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ ТП – Сливен, и за това следва ли да се намали отговорността на работодателя, т.е. дали ищцата е допринесла за злополуката, като е допуснала груба небрежност (по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ).

Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка, включително препращайки към мотивите на първоинстанционното решение: Трудовото правоотношение между страните е възникнало с договор от 30.10.2017 г., а след изменение от 08.12.2017 г. ищцата заема длъжността „предпредач“. На 23.02.2018 г. около 21.50 ч., в края на работната смяна, при почистване по график на предпредачна машина – авторегулатор 1, тя пада по гръб от най-горното стъпало/от площадката на мобилна стълбищна площадка, долепена до машината. Съоръжението, с помощта не което е извършвано почистването, отговаря на нормативните изисквания – обща дължина 1.66 метра, широчина на стъпалата 30 см. и дължина 0.74 метра, най-горното стъпало/площадка с широчина 40 см. и дължина 0.92 м., стъпалата са с релефни повърхности срещу подхлъзвания. Ищцата е с предпазните обувки, предоставени от работодателя, които са със специални бомбета и подметки срещу подхлъзвания. При почистването за момент изгубва съзнание и пада от най-горната площадка на съоръжението по гръб върху циментовия под на помещението. Припадъкът е обяснението за липсващата рефлекторна защитна реакция – при падането от височина 0.66 м. ищцата не се е подпряла с ръце, а пада на гръб с цялата си тежест. Свестява се, когато други работници й се притичат на помощ. Ударът уврежда 12-тия гръден прешлен на гръбначния стълб, вследствие на което по причина на злополуката, призната за трудова с разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ – ТП Сливен, с решение на ТЕЛК й е определена 50 % трайно намалена работоспособност.

Въззивният съд е приел, че следните установени по делото обстоятелства са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението: Към трудовата злополука ищцата е на 47 години. Травмата е тежка – счупен е 12-тия гръден прешлен на ищцата, което представлява фрактура от компресионен тип на гръбначния стълб. Инцидентът е в края на работната смяна в късната вечер, при насъбрана умора и във възможно най-късния момент от смяната. След падането ищцата се свестява на циментовия под, обградена от колеги, усеща силни болки в гърба, неспособна е сама да се изправи и да се придвижи до съблекалнята, т.е. преживява шок. През първите 6 месеца по лекарско предписание носи специален реклинационен корсет, затруднявал всяко движение на снагата, създавал неудобства при елементарни действия и осуетявал спокойния й сън. Първоначално е в невъзможност, а след това с използването на корсета е затруднена в самообслужването и се е нуждае от помощ, оказвана от нейния съпруг. Препоръчаното оперативно лечение за възстановяване височината и обема на увреденото прешлено тяло, за декомпресия и стабилизиране на гръбначния стълб, макар останало неизпълнено поради липса на средства, също установява тежестта на травмата. При консервативното лечение тялото на 12-тия прешлен, което е клиновидно деформирано, е причинена компресия на гръбначномозъчния канал – първоначално на епидуралното, а по-късно и на субарахноидното пространство. Възстановителният период е дълъг – година, като през първите шест месеца ищцата носи корсета. В 180-те дни, през които е в разрешен отпуск поради трудовата злополука, тя почти не излиза от дома си и изпада в социална изолация. Понастоящем състоянието й е облекчено, но не възстановено – тя продължава да изпитва силни болки и страдания. Въззивният съд е приел, че при тези обективно проявени обстоятелства, които имат за причина трудовата злополука, ищцата е изнервена, изпитва душевен дискомфорт, болки и страдания, продължава да търпи болки и неудобства от счупването на 12-тия гръден прешлен на гръбначния стълб и не се очаква пълното й възстановяване с или без операция. Заключил е, че сумата 15 000 лв. е справедливият размер на дължимото обезщетение.

По възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, свързано със здравословното състояние на ищцата към трудовата злополука, ответникът е твърдял, че при почистването на машината тя е припаднала, защото е имала диагностирано хронично заболяване – анемия, което не е лекувала, и така е нарушила вътрешните правилата за безопасност, за които е инструктирана и които изискват да извършва дейността на предпредач с концентрация и в добра физическа и психическа кондиция. Въззивният съд е намерил, че правилно и обосновано първата инстанция е приела, че по възражението по чл. 201, ал. 2 КТ не са събрани доказателства какво е било поведението на ищцата преди инцидента и конкретно – да липсват данни, отговарящи на релевираното възражение. По делото било установено хронично заболяване на ищцата – анемия, диагностирано през 2014 г., но не било установено от сключването на трудовия договор до злополуката да е имало други инциденти, свързани със здравословното й състояние. Добавил е, че съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ не може да почива на предположения, нито да се обоснове с допуснати от работника/служителя нарушения на правилата за безопасност. Обобщил е, че работникът допуска груба небрежност само когато поведението му съставлява грубо нарушение на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. С тези мотиви въззивният съд е отказал да намали отговорността на работодателя. Заключил е, че двете въззивни жалби са неоснователни: на ищцата - за по-висок размер на обезщетението, на ответника – за принос на ищцата за трудовата злополука.

Настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е установил върху какво се концентрира спорът, пренесен пред него, и правилно е очертал кръга на релевантните обстоятелства, които са установени по делото и имат за причина трудовата злополука от 23.02.2018 г. Основателно обаче е оплакването в касационната жалба на ищцата, че с решението в нарушение на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението е занижен. При мотивите, с които въззивният съд е отхвърлил възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, основателно е и оплакването в касационната жалба на ответника, че решението е необосновано. Въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди значението на доказаните по делото обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука, като ги свърже с конкретните твърдения, с които е обосновано възражението, а не да се ограничи до извода, че първоинстанционното решение е „правилно и обосновано“ и повърхностно да се позове на неблагоприятните последици на доказателствената тежест за работодателя. Решението следва да се касира, а спорът да се реши по същество. Не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Касационният състав като отчете комплексното значение на всички релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука, настъпила с ищцата на 23.02.2018 г., така както са описани в решението, съобрази особеностите на конкретния случай, неблагоприятните прогнози, изключващи пълното й възстановяване, и икономическата обстановка към момента на увреждането, намира, че справедливият размер е за сумата 40 000 лв..

По възражението по чл. 201, ал. 2 КТ настоящият състав намира, че в инструкцията за безопасна работа с предпредачни машини – вътрешен акт на работодателя (чл. 181 КТ), с който ищцата е запозната, са изискванията всеки предпредач да е в добро физическо и психическо здраве, да не е под въздействието на алкохол или други упойващи вещества или лекарства, които намаляват концентрацията му. Изискването се отнася за ищцата, която в края на работната смяна на 23.02.2020 г., около 21.50 ч., е почиствала предпредачната машина – авторегулатор 1, качена на площадката на мобилното съоръжение. От заключенията на вещото лице – хематолог и на вещите лица – невролог и ортопед, изготвени въз основа на медицинската документация, обсъдени във връзка с извънсъдебното признание в обясненията на ищцата при разследваната от работодателя злополука и с показанията на свидетеля И., се установява, че причината ищцата да падне от височината 0.66 м. по гръб на циментовия под на помещението с цяла тежест без рефлекторна защитна реакция е в това, че за момент е загубила съзнание. От заключението на хематолога и от медицинската документация се установява, че има хронична анемия, диагностирана през 2014 г., с усложнения поради лейомиом на матката, диагностирани през 2015 г., и че не се е лекувала. Установява се, че клинична изява на заболяването са безсилие, световъртеж, краткотрайна загуба на съзнание. Установява се, че на ищцата е било предписано медикаментозно лечение, което ако бе провела, би изключило клиничните изяви на заболяването. Въпреки тези доказателства настоящият състав не намира, че тя е допринесла за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ. Както с отговора бе изяснено, за да се намали отговорността на работодателя в конкретния случай означава, ищцата не само да е знаела за заболяването си и да не го е лекувала – това е доказано, но е необходимо припадъкът на 23.02.2018 г. в 21.50 ч. да е по причина на заболяването и ищцата да е разпознала симптоматиката на предстоящата здравословна криза, тъй като е имала и други припадъци от нелекуваното заболяване. По делото не е установено какво е било състоянието й преди инцидента. Критично ниските стойности на хемоглобин - 80 грама на литър, при които според вещото лице-хематолог припадъкът е очакван, са установени в епикриза от 26.02.2018 г., т.е. дни след трудовата злополука. Разнообразни са възможните причини за припадъка – насъбрана преумора в края на работната смяна, приключваща в късната вечер, продължително стоене права, рязка промяна в положението на тялото на височината от 0.66 м., обезводняване и т.нат. Очевидци на инцидента няма. При неблагоприятни последици на доказателствената тежест настоящият състав намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно. Инцидентът с ищцата е резултат на случайно събитие, за което отговорността на работодателя не се намалява.

Искът по чл. 200 КТ е частично основателен до размер на сумата 40 000 лв. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен над размера 15 000 лв. до 40 000 лв. и дължимото да се пресъди. Решението следва да се потвърди в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 40 000 лв. до предявения размер.

Въззивното решение следва да се отмени в частта по разноските. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се постави сумата 327.31 лв. Такова е съотношението на неоснователната част от иска (1/5 от предявения размер) към разноските, направени от ответника в първоинстанционното производство (за сумата 1 636.56 лв.). Разноските пред втората и третата инстанция остават за така както ги е извършил. Ответникът е обжалвал първоинстанционното и въззивното решение, обосновавайки интереса си на възражението по чл. 201, ал. 2 КТ, което е неоснователно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, на адв. Е. П., осъществила безплатното процесуално представителство на ищцата, настоящият състав определя възнаграждение по 1 500.00 лв. за всяка от трите инстанции. Възнаграждението е съобразено с обема и спецификата на предоставената защита, произтичащи от фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с пазара на труда на адвокатите по подобни дела.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати чрез бюджета на Върховния касационен съд държавни такси, както следва: 1 600 лв. – за разгледаното дело от първата инстанция, 500.00 лв. – от втората инстанция и според основателната част на въззивната жалба на ищцата и 530.00 лв. – за третата инстанция и според основателната част на касационната й жалба.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която искът по чл. 200 КТ е отхвърлен над размера 15 000 лв. до размера 40 000 лв. и по разноските и таксите.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на М. С. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200 КТ сумата 25 000 лв., т.е. да заплати общо сумата 40 000 лв. - обезщетение на неимуществените вреди от трудовата злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законните лихви от 23.02.2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/03.07.2024 г. по гр.д. № 287/2024 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 40 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.

ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на „Е. М.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 327.31 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД да заплати на адв. Е. П., [населено място], [улица] на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 4 500 лв. – възнаграждение за представителството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД да заплати чрез бюджета на Върховния касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 2 630.00 лв. – държавни такси.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

2

Особено мнение на съдия В.Райчева по гр.д.№3858/2024г.
На въпроса:
„Следва ли да се приеме, че работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, когато злополуката е настъпила вследствие проява на хронично заболяване, за което работникът е знаел, но не е лекувал“,
намирам, че следва да се даде положителен отговор по следните съображения:
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за иззвършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към увреждането /, а по степен , тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Формираната / основно по искове за обезщетяване от трудова злополука / съдебна практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но и поведение съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност съставлява груба небрежност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, което в зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба небрежност / така в решенията по гр.д.№ 387/2010 г. , гр.д.№ 4075/2013 г. , гр.д.№ 951/2011 г., гр.д.№ 2798/14 г., гр.д.№ 4417/2015 г., гр.д.№ 1577/2010 г. – всички на ІV г.о.на ВКС и др./. Осигуряването на съобразима с нормалните човешки възможности за концентрация и работоспособност продължителност на работа съответстваща на рисковете , произтичащи включително и от налично хронично заболяване, нелекувано от работника, е основна гаранция за безопасността на извършваната дейност, респ. спазването й – основно правило за същата. Несъобразяването с такова състояние от страна на работника обективира неполагането на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния , зает с такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Касае се за неполагане на елементарна грижа за избягването на многократно завишен риск за живота и здравето на страдащия от съответното хронично заболяване работник. Неспазването на основи правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като груба небрежност , какво е и изискването за явяване на работа в добро психическо и физическо здраве ( да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи - чл. 126, т. 2 КТ). Той трябва да се грижи както за своята безопасност, така и за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговото действие или бездействие. Тези задължения се отнасят за целия период на работното време. При преценка на това кое „явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“, е от значение и констатацията, че работникът или служителят, неполагайки грижа за овладяване на хроничното си заболяване, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. Проявата на „груба небрежност“ следва да се преценява при конкретните условия на работа и тази небрежност е налице и тогава, която и най-невнимателният работник би взел мерки да овладее хроничното си заболяване, за да се избегне настъпването на злополуката.

В конкретния случай съгласно заключението на вещото лице хематолог се установява, че работничката е диагностицирана през 2015г. с хронична анемия, която предизвиква безсилие, световъртеж и краткотрайна загуба на съзнание, като и е предписано медикаментозно лечение, което тя не е провеждала. Следователно конкретното поведение на М. С., което не е резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия, следва да се характеризира като проявена груба небрежност, тъй като непосредствено след трудовата злополука, в болничното заведение, са констатирани критично ниски стойности на хемоглобин, при които според вещото лице припадък е очакван. Отговорността на работодателя в случая следва да се намали, тъй като е налице липса на елементарно старание и внимание от страна на работника, както и пренебрегване на основни правила за безопасност. Пострадала лекомислено се е надявала, че заболяването и няма да се прояви по време на работа или , че ще успее да предотврати неблагоприятните му и рискови за извършаваната от нея работа проявни форми, независимо от факта, че не е приемала никакви медикаменти, позволяващи това състояние да се овладее трайно.

ПОДПИС: