Законност на дисциплинарно уволнение на главен архитект за неявяване на работа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 636
София, 28.10. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 24.09.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 601/2025 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 2118/28.04.2025 г. по касационна жалба на [община] e допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д. № 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Маданския районен съд, с което са уважени предявените от Е. Д. М. срещу [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по съмнение за неговата очевидна неправилност във връзка с доводите и поставените правни въпроси за това как се осъществява и при оспорване как се установява изпълнението на конкретните трудови функции на главен архитект на общината на територията на отделни населени места на общината.
Ответникът по касационната жалба Е. Д. М. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и оспорва основателността на касационната жалба.
Въззивният съд е изложил своите изводи за релевантните за спора факти.
Между тях е молба на ищцата, с която на 01.02.2023 г. е поискала от кмета на [община], предвид факта, че не и е предоставен служебен компютър, да работи два дни от седмицата от вкъщи, за да изготвя необходимите документи на личния си компютър. Съдът е установил, че липсват доказателства кметът да е извършил проверка по молбата и. Въззивният съд не е посочил каква е връзката на тази молба с неявяването на ищцата на работното и място на 23.11.2023 г. и 24.11.2023 г., тъй като тя не твърди да е работила в къщи по документи на общината.
Въззивният съд е описал показанията на свидетелите И. К., председател на Административен съд – Смолян, И. З., Т. Г., които твърдят, че са срещнали ищцата на 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък) по пътищата до посочени села на територията на [община] и че са научили от нея, че изпълнява свои служебни задължения. Въззивният съд е описал и показанията на свидетеля К. А. И., който живее във фактическо съжителство с ищцата, който твърди, че на 23 или 24.11.2023 г. ищцата ходила на уговорена на 19.11.2023 г. среща на обект с неин колега геодезист.
Въззивният съд е обсъдил и събрани по искането на ответника по делото доказателства за това, че ищцата е отсъствала от работното си място на 23.11.2023 г. (четвъртък) и на 24.11.2023 г. (петък), за което са съставени констативни протоколи от служители при ответника, които свидетелстват за установеното и написано от тях пред съда, както и свидетелските показания на кметовете на [населено място] и [населено място] за това, че на посочените дати не са виждали ищцата в тези села. Била е в [населено място] на 21.11.2023 г.
Въззивният съд е обсъдил писма от кметовете на селата В., С., Б., Л. и Л.,, в които са отговорили на кмета на [община], че нямат информация на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата да е била на територията на кметствата им. Била е в [населено място] на 21.11.2023 г.
Въззивният съд е обсъдил писмо от директора на Дирекция „Специализирана администрация“ на [община] за това, че има данни ищцата да е посетила обект в [населено място] на 21.11.2023 г. и че няма данни ищцата да е посетила други обекти в общинната на 23.11.2023 г., 24.11.2023 г. и 30.11.2023 г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Ищцата е работила на длъжността „Главен архитект“ на [община].
На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неявяване на работа в два последователни работни дни – 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък), което е установено с констативни протоколи, съставени от служители в [община] и от свидетелските показания на тези служители, една от които е главен специалист устройство на територията и архитектурно строителен контрол в Общината, която е подчинена на ищцата и в непрекъсната комуникация с нея. Тя не твърди да е знаела за служебната заетост на ищцата на посочените дати извън сградата на общината.
Ищцата е дала писмени обяснения на 05.12.2023 г., че на посочените дати, както и на следващите – 25, 26 и 30.11.2023 г. е обикаляла обекти в [населено място] - улици, които се асфалтират, [населено място] – жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост, [населено място] – терени за промяна на предназначение, [населено място] – улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището на [населено място], които нямат достъп до пътища, в землището на [населено място] и [населено място] до границата с [община] - асфалтирани пътища. Обикалянето на обектите ставало с личния й автомобил или с автомобилите на собствениците. (За) всеки документ, който подписва, проверявала на място как изглежда обектът и се отнасяла към неговото описание. Огледът на обектите на терен при всеки случай е задължителен, тъй като (главният архитект на общината, ищцата) носи отговорност за подписаните документи.
Въззивният съд е приел, че видно от трудовия договор длъжността „главен архитект“ е ръководна.
Съгласно чл.5, ал.3 ЗУТ Главният архитект ръководи, координира и и контролира дейността по устройственото паниране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал.6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон.
Въззивният съд е приел, че съгласно длъжностната характеристика Главният архитект провежда и контролира действията по устройство на територията на [община], контролира и координира цялостната дейност по изпълнение функциите и задачите по териториалното и селищно устройство, осъществява контрол по прилагане на устройствените планове, одобрените инвестиционни проекти, разрешенията за строеж, спазването на действащите нормативни актове за устройство на територията, изпълнява функциите и задачите по устройство на територията, регламентирани в ЗУТ, упражнява контрол за спазване и прилагане на общите и устройствени планове, одобрените проекти и строителни книжа (това е повторение на написаното по-горе), съгласно правомощията си в ЗУТ…. Заемащият длъжността в голяма степен планира самостоятелно работата си и носи отговорност за законосъобразността и целесъобразността на предложените от него решения и за достоверността на информацията, която изготвя и подписва.
Следователно, след като длъжността „главен архитект“ е ръководна, след като в предвидените в ЗУТ правомощия са включени контролни функции (изброени са отново описаните по-горе), то независимо, че ищцата не е била в кабинета си на 23 и 24.11.2023 г., тя е изпълнявала служебните си задължения, като е осъществявала посочените контролни функции, които са пряко свързани с естеството на работата и.
Въззивният съд е приел, че неоснователно се твърди във въззивната жалба, че от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К., И. З. и Т. Г. не се установява по категоричен начин, че на 23 и 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверка на обекти на територията на [община] и в участъка [населено място] – [населено място] и с Л. на разклона за [населено място].
Въззивният съд е изложил извода си, че обстоятелството, че на посочените дати ищцата е работила, не се опровергава от събраните по делото доказателства – от писмата на кметовете на посочените (в обяснението) села и на директора на дирекция Специализирана администрация до кмета на [община], с които отговарят на въпроси на кмета на [община], че на посочените дати не са виждали ищцата в селата, на които са кметове, не им се е обаждала, за да посещават заедно обекти и нямат информация да е посещавала обекти на територията на кметствата им.
Така въззивният съд е формирал извода, че по делото не се установява ищцата в течение на два посочени работни дни да не е изпълнявала задълженията си (чл.190, ал.1, т.2 КТ).
Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че ищцата не е уведомила работодателя си, че ще извършва огледи извън сградата на общинската администрация, не би могло да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина., което да е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че според длъжностната си характеристика главният архитект организира и планира самостоятелно работата си.
По основателността на касационната жалба:
Основателен е доводът, че макар главният архитект самостоятелно да организира и планира работата си и длъжността му да е ръководна, той я заема по трудово правоотношение и е длъжен да я изпълнява през работното си време, като осъществява необходимата координация с кмета на общината и останалите служители в общинската администрация, с които трябва да взаимодейства, поради което, той трябва да съгласува с кмета времето и мястото, когато изпълнява трудовите си задължения извън работното си място. Съгласуването изисква посочване на конкретната работа и времето, планирано за извършването и по дни и часове.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя (на л.6 от жалбата), че изводът на въззивният съд, че ръководната длъжност на ищцата и нейната длъжностна характеристика и позволяват самоволно да отсъства от работното си място, без да е необходимо разрешение за това от кмета на общината, е неправилен.
Правилен е изводът на въззивния съд, че задълженията на главния архитект са установени с нормативни актове и са свързани с прилагането на устройствените планове, одобрените инвестиционни проекти, разрешенията за строеж, спазването на действащите нормативни актове по устройство на територията, регламентирани в ЗУТ и с упражняване контрол по прилагане и спазване на изброените нормативни актове, устройствени планове, одобрените проекти и строителни книжа (описани са в мотивите на въззивното решение).
Това във всички случаи означава, че работата на главния архитект е винаги конкретна, прилагането и контрол на документи, свежда се до конкретни обекти, проектни и строителни работи и се извършва чрез съставяне на документи.
С други думи, работата на главния архитект винаги се свежда до конкретни документи, обекти (които са индивидуализирани по плановете), собственици и изпълнители. Огледите и проверките, които главният архитект извършва, винаги са на конкретен обект.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд, че щом от събрани по делото гласни доказателства е установено, че в двата работни дни (23.11. и 24.11.2023 г.) ищцата се е намирала на територията на конкретни села в [община], то в тези дни тя е изпълнявала трудовите си задължения, също е неправилен. Той би бил правилен, ако по делото е установено пълно и главно, че по това време ищцата е изпълнявала конкретни трудови функции на конкретни обекти на територията на тези населени места. За това обектите, както и конкретните действия на главния архитект трябва да са достатъчно индивидуализирани.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд, че от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К., И. З. и Т. Г. се установява по категоричен начин, че на 23 и 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е извършвала проверка на обекти на територията на [община] и в участъка [населено място] – [населено място] и с Л. на разклона за [населено място], е необоснован и неправилен.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че от събраните по делото показания на свидетелите К., З. и Г. не се установява на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата да е изпълнявала именно служебните си задължения, като е извършвала проверки на обекти на територията на [община]. Жалбоподателят навежда конкретни доводи във връзка с показанията на всеки от тримата свидетели, за това, че нито един от тях тримата не излага пред съда твърдения за свои непосредствени впечатления за изпълнението на конкретни служебни задължения на ищцата в тези дни и че изводите на въззивния съд за обратното са необосновани, тъй като показанията на свидетелите са лишени от ясно съдържание, не съдържат никакви конкретни твърдения за определени обекти и пресъздават казаното на свидетелите от ищцата (доводите са изложени последователно на л.6-9 от касационната жалба):
Основателен е доводът на жалбоподателя (на л.7 от жалбата), че свидетелят К. не твърди да има самостоятелни непосредствени впечатления за това какво е правила ищцата на 24.11.2023 г. около обяд в ранния след обяд в [населено място] (Л.) на разклона за [населено място]. Тя била с личния си автомобил и му казала, че е служебно там. Двамата са разговаряли за работата и в Административния съд – Смолян като вещо лице, която тя извършвала много често.
Основателен е доводът на жалбоподателя (на л.7 от жалбата) за доказателственото значение на показанията на свидетеля З., който има архитектурно бюро и е геодезист и твърди, че се е срещнал с ищцата на 23.11.2023 г., за да проверят един пътен обект дали е изпълнен на място. Той твърди, че се срещнал с ищцата от около 9 – 9.30 до около 1.30 – 2 часа обходили една отсечка в участъка [населено място] – [населено място] и направили замерване, за да проверят дали пътят си е на място. Двамата проверявали чертеж, върху който липсвали номерата на имотите. По-късно свидетелят бил готов с обработката, но ищцата му казала, че вече не и трябва. Свидетелят не уточнява нищо повече. От ищцата свидетелят научил, че тя трябвало да ходи на други обекти, но той няма спомен за кои обекти става въпрос, казала му, че има служебни задължения. Като има предвид, че свидетелят е геодезист и твърди, че е правил замервания на място, настоящият съдебен състав намира за основателен довода, че показанията на този свидетел също са доста общи и не съдържат никакви конкретни данни за местата на замерванията (за които той твърди, че по-късно е направил обработка). Отделно от това, те не съответстват на дадените от самата ищца обяснения (на л.13), обсъдени от въззивния съд, в които тя не твърди на 23. и на 24.11.2023 г. да е проверявала в участъка [населено място] – [населено място] как е изпълняван пътен обект.
Основателен е доводът на жалбоподателя (на л.7 и 8 от жалбата) за доказателственото значение на показанията на свидетеля Г., който твърди, че се е срещнал с ищцата на 24.11.2023 г. между 15 и 15.30 часа на разклона между [населено място] и [населено място], за да проведе с нея консултация, тъй като трябвало да подаде едни документи в едно ведомство (не твърди това ведомство да е [община], нито консултацията да е във връзка с работата на ищцата като главен архитект на [община]) и разбрал от нея, че се намира там служебно и бърза за обект в [населено място], също няма никакви непосредствени впечатления за служебните и ангажименти.
Основателен е доводът на жалбоподателя (на л.9 от жалбата), че дори да се приеме за установено, че на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата се е намирала на съответните пътища между посочените села, то не може да се приеме за установено, че това е било пряко свързано, нито дори в каквато и да е връзка с изпълнение на служебните и задължения като главен архитект на [община].
Основателен е доводът на жалбоподателя, че ищцата не е посочила и представила нито едно писмено доказателство, от което да се направи извод за реално изпълнение на нейно конкретно трудово задължение на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г..
От изложеното дотук настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че от мотивите на въззивното решение е видно, че изводите на въззивния съд за релевантните за спора факти противоречат на описаните от него гласни доказателства, т.е., че въззивното решение е явно необосновано.
Тази необоснованост се е отразила на правните изводи на въззивния съд и на правилността на постановеното от него решение, довела е до неговата неправилност.
Поради изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата съдебна инстанция.
По същество:
По делото е безспорно, че на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. (както и в други дни, например на 30.11.2023 г., за което също са и искани обяснения) ищцата не се е явила на работното си място в [община] без да съгласува отсъствието си с кмета на общината и дори без да го уведомява за това.
В писмените си обяснения, дадени на 05.12.2023 г. (един ден след като са поискани) и няколко дни след отсъствията и ищцата твърди, че обикаляла обекти в няколко посочени от нея села. Обясненията и са пределно общи.
В тях тя твърди, че е посещавала жилищна сграда, земеделски имоти, терени за промяна на предназначението и че ги посещавала с автомобили на собствениците, т.е. на посещенията и са присъствали самите собственици. Както и че е правила това във връзка с подписване на документи.
В обясненията и нито един обект не е индивидуализиран по действащите устройствени планове, чрез посочване на инвестиционен или друг проект за него, строителни книжа, вид и номер на преписка, адрес, име на собственика, име на изпълнител на работи и въобще чрез посочване на някакъв документ, който се намира в общината или чието издаване се иска. Ищцата твърди, че е извършила огледите във връзка с документи, които подписва, но не е представила, нито посочила нито един такъв документ, относим към конкретен обект.
Ищцата не твърди да е съгласувала огледите си, нито да е съобщила за тях не само на кмета и на служителите в неговия кабинет, но и на когото и да било от служителите по териториалното и селищното устройство в [община].
От събраните по делото гласни показания чрез разпит на доведените от ищцата свидетели също не се установява през посочените два дни ищцата да е изпълнявала конкретни свои трудови задължения на конкретен обект в землището на посочените от нея села. Установява се единствено, че тя се е намирала на пътищата в близост до някои от споменатите от нея села, от което не следва извод, че се е намирала там в изпълнение на трудовите си задължения. Двама от свидетелите изобщо не знаят какво е правила там, а третият, който е геодезист и твърди, че е правил замервания (измервания), които е обработвал по-късно (т.е. че разполага с точни данни за местоположение на обекти), също не може да ситуира точното местоположение на огледа, който твърди да е извършил заедно с ищцата. Четвъртият свидетел, който живее с нея на семейни начала, не твърди да има непосредствени впечатления за работата на ищцата на двете дати (да е придружавал ищцата).
От изложеното следва, че ищцата не е доказала твърденията си, че през двата дни, в които е отсъствала от работното си място, е изпълнявала трудовите си задължения.
Ответникът (работодателят) е провел насрещно доказване на твърденията си чрез представяне на писма от кметовете на споменатите от ищцата населени места и от директора на дирекция Специализирана администрация, с които отговарят на въпроси на кмета на [община], че на посочените дати не са виждали ищцата в селата, на които са кметове, не им се е обаждала, за да посещават заедно обекти и нямат информация да е посещавала обекти на територията на кметствата им. Не е необходимо насрещното доказване да е пълно, а е достатъчно да разколебае доказването от страна на ищцата.
При преценка на написаното в тези писма следва да се има предвид, че селата Л. и Б. са с малко повече от 200 жители, а [населено място] – с малко повече от 300 жители (според данните в интернет), от което може да се направи извод за достоверността на твърденията на тези кметове. Вероятността кметовете на малките села да не забележат ищцата, придружена от собственици и инвеститори, не е голяма. Кметът на доста по-населеното [населено място] (с повече от 800 жители) например я е забелязал на 21.11.2023 г.
Към това следва да се добави и установеното от самия въззивен съд, че освен трудовите си задължения ищцата работи често и като вещо лице в [населено място], което разколебава твърденията и, че всяка работа извън работното и място в [община] е била свързана с трудовите и задължения като главен архитект на [община]. В този смисъл може да се тълкува и искането и до кмета на [община], възпроизведено от въззивния съд, без да е обсъдено във връзка с конкретните и отсъствия, да работи два дни дистанционно.
Цялостното поведение на ищцата, включително и становищата и по делото във връзка с правото и да отсъства от работното и място в последователни дни единствено по нейна преценка, създават впечатление, че тя не счита, че следва да се съобразява с естеството на трудовото си правоотношение, което е основано на изисквания за взаимодействие и субординация, а по-скоро с естеството на свободна професия.
Настоящият съдебен състав намира също, че тежестта на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатите от нея нарушения на трудовата дисциплина.
От изложеното следва, че исковете са неоснователни, въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени, а вместо тях следва да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 240.83 лева за държавни такси и 2 500 лева адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноски (л.93), чието заплащане е удостоверено с платежни документи и представен договор за правна защита и съдействие, е основателно. Процесуалният представител на насрещната страна не прави възражение по размера на претендираните разноски. С оглед изхода от спора искането на ответника в касационното производство за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д. № 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 151/18.07.2024 г. по гр.д. № 90/2024 г. на Маданския районен съд. Вместо това постановява:
Отхвърля предявените от Е. Д. М. срещу [община] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-2012/28.12.2023 г. на кмета на [община], с която и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ считано от 28.12.2023 г. и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект“ в [община] и за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 8 041.58 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа и за времето, през което е работила на по-ниско платена работа за периода от 28.12.2023 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2024 г. до окончателното и заплащане, както и искането за заплащане на разноски по делото.
Осъжда Е. Д. М. да заплати на [община] сумата 2 740.83 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.