Дезинтересирането от забавено дело намалява размера на обезщетението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 277

гр.София, 07.05.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4055 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийския районен съд против решение № 234 от 9.5.2025 г., постановено по в.гр. д. № 126 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 424 от 3.12.2024 г. по гр. д. № 411 по описа за 2023 г. на Костинбродския районен съд в обжалваната му част. С тази част Софийският районен съд е осъден да заплати на Е. Д. М. 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 4.03.2015 г. до 3.04.2023 г. от забавено разглеждане на н.ч.х.д. 3274 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. М. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 20 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №413 от 29.1.2026 г. по настоящото дело по въпроса относно задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство. Отговорът на този въпрос се съдържа в решение № 320 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на IV ГО на ВКС. Този отговор е в смисъл, че пострадалият извежда вредите си именно от неразумно дълго продължилият процес – това е причинило страданията, чието обезщетяване иска в производството по чл.2б от ЗОДОВ. Затова неговото поведение е индикатор до каква степен това производство е имало значение в личностната му сфера, защото колкото по-важен е резултатът от него за пострадалия, толкова вредите са по-големи. И обратно – ако резултатът от производството не е бил значим фактор в интимните му преживявания, вредите от забавянето му са по-малки. Поради това негативните му емоционални преживявания от забавянето не могат да бъдат считани за твърде интензивни.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Ищецът Е. Д. М. е поискал да бъде осъден Софийският районен съд да заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са му били причинени от неоправдано забавяне на н.ч.х.д. №3274 по описа за 2015 на СРС за периода от 4.03.2015 г. до 3.4.2023 г. Това дело е образувано по частна тъжба с вх. № 14475 от 4.3.2015 г. от Е. Д. М. против С. М.. С разпореждане от 17.09.2015 г. на тъжителя са били дадени указания, получени на 18.04.2016 г., след което той е поискал да бъде освободен от държавна такса и да му бъде назначен служебен адвокат. След внесена държавна такса с молба от 15.08.2016 г. частният тъжител е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания. На 22.03.2023 г. съдията-докладчик е прекратил делото. За този период от 15.08.2016 г., когато е постъпила последната молба на Е. М., до прекратяването на производството на 22.03.2023 г. Костинбродският районен съд е приел, че е налице неоправдано забавяне, поради което е осъдил Софийския районен съд да заплати на ищеца 2 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди.

За да потвърди първоинстанционното решение в тази част, Софийският окръжен съд е проследил последователността и продължителността на производството. Констатирал е, че подадената от Е. М. тъжба е постъпила на 4.3.2015 г., оставена е била без движение с разпореждане от 17.09.2015 г., което е било съобщено на тъжителя на 4.4.2016 г. След поредица от процесуални действия на 25.07.2016 г. съдията докладчик с разпореждане е дал указания на М., които са му били съобщени на 4.8.2016 г. На 15.08.2016 г. тъжителят е поискал продължаване на определения му срок с двадесет дни, както и предоставяне на правна помощ. По тази молба съдът не се е произнесъл и не е предприел каквито и да било действия по движението на делото до 22.03.2023 г., когато е прекратил делото с разпореждане поради изтекла абсолютна давност за инкриминираното деяние. Затова в крайна сметка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че е допуснато необосновано забавяне на наказателното дело от частен характер. Счел е, че ищецът е претърпял обичайните вреди от това забавяне, които не е нужно да доказва, защото се презумират съобразно практиката на ВКС и ЕСПЧ. Според въззивния съд жалбоподателят не може да черпи аргументи от липсата на активност на тъжителя по забавеното съдебно производство, доколкото той не е длъжен да проявява активност във връзка с действия, чието извършване е служебно задължение на съда. Ето защо, след като ищецът по никакъв начин не е допринесъл за забавянето на делото, въззивният съд е счел за основателен иска за обичайните неимуществени вреди до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 2 000 лв. Изводът на съда, че ищецът не е допринесъл за забавянето на делото, безспорно е правилен. Неговото бездействие в продължение на шест години обаче следва да рефлектира върху размера на дължимото обезщетение, както се посочи в отговора на поставения въпрос. Това поведение е индикатор до каква степен частното наказателно производство е имало значение в личностната му сфера. След като е завел делото и е подал последната си молба през 2016 г., той е престанал да се интересува от резултата в продължение на близо шест години. Следователно неимуществените вреди от забавеното производство по наказателното от частен характер дело са крайно незначителни, поради което настоящата инстанция определя размера на обезщетението на 1000 лв./511,30 евро/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от забавено правораздаване над 1 000 лв. до 2 000 лв. трябва да бъдат отменени, като вместо това следва да се постанови друго решение, с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен.

При този изход на спора касаторът дължи 51,13 лв. юрисконсулско възнаграждение на Софийския районен съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 234 от 9.5.2025 г., постановено по в.гр. д. № 126 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, както и потвърденото с него решение № 424 от 3.12.2024 г. по гр. д. № 411 по описа за 2023 г. на Костинбродския районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО Софийският районен съд е осъден да заплати на Е. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди от неоправдано забавяне на н.ч.х.д. №3274 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд за периода от 4.03.2015 г. до 3.4.2023 г. над 1 000 лв. до 2 000 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М. против Софийския районен съд иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неоправдано забавяне на н.ч.х.д. №3274 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд за периода от 4.03.2015 г. до 3.4.2023 г. над сумата от 1000 лв. до размера от 2 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 234 от 9.5.2025 г., постановено по в.гр. д. № 126 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Е. Д. М.-[ЕГН], да заплати на Софийския районен съд 51,13/петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ евро юрисконсултско възнаграждение .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: