Допустимост на видеозапис за доказване на дисциплинарно нарушение

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50192

гр. София, 19.06.2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 28 септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 4325 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Лукойл България” ЕООД, [населено място], чрез адв. А. В. срещу решение № 126/23.06.2021 г. по в.гр.дело № 1216/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 260876/17.03.2021 г. по гр.дело № 4360/2020 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. А. Д. от [населено място] срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, в размер на сумата 310.64 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от време от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и за сумата от 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и вместо отменената част предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ за сумата 310.64 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и за сумата 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. са уважени. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се уважат.

Ответницата по касационната жалба А. А. Д., чрез адв. В. Б. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 446/02.06.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в посочената част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на А. А. Д. от [населено място], извършено със заповед № 011-ЧР/17.03.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г. в размер на 310.64 лв., както и обезщетение в размер на 1175 лв. за периода от 26.03.2020 г. до 13.05.2020 г., представляващо разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение по последващ трудов договор и това, което е получавала до уволнението с посочената заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира за установено следното:

По делото е безспорно между страните и установено от събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства, че ищцата А. Д. е работила по трудов договор с „Лукойл България” ЕООД на длъжността ”касиер“, с място на работа бензиностанция, находяща се в [населено място], на [улица]/К. шосе/.

Със заповед № 011-ЧР/17.03.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.8 КТ, пр.1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. В мотивите на заповедта е отразено, че при извършена проверка на 04.02.2020г. за злоупотреби от служители на бензиностанция Б 018 Пловдив К. шосе, [населено място] управителят на обект Б-59 Пловдив изток П. Ж. /и към момента на проверката съвместяващ ролята на управител на Б018/ установява, че в периода от 26.11.2019 г. до 16.01.2020 г. служителят неправомерно е отмаркирал стоки, вече заплатени от клиента, без да издаде касова бележка за покупката. Посочено е, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя, с цел присвояване на средствата, получени от клиента, като цена на отмаркираната стока е на обща стойност приблизително 174. В заповедта е посочено, че е извършена проверка на системата за видеонаблюдение, при която безспорно е установено, че служителят не издава касова бележка на клиента за направената от него покупка, а при тръгването му отмаркира стоката и поставя парите в чаша, находяща се близо до касата. Поради това работодателят е изискал обяснения от служителя относно посоченото по-горе, които са приети и обсъдени. В заповедта се сочи, че служителят признава, че е отмаркирал стоки, по-конкретно кафе 3 в 1, като твърди, че е правил това с цел да покрие други липси на обекта и със знанието на управителя, че служителят признава, че не е изпълнявал трудовите си задължения според писмените инструкции и документи на работодателя Лукойл Стандарти, т.2 и т.3 от Длъжностната характеристика/. В заповедта е посочено, че дисциплинарното уволнение по чл.330,ал.2,т.6 КТ се налага като са взети предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителя. Посочено е, че служителят е извършил установената злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в отмаркиране на стоки, вече заплатени от клиента, без да издаде касова бележка за покупката, като след напускане на бензиностанцията от клиента е поставял парите, заплатени за отмаркираната стока в чаша, находяща се близо до касата, като с това е ощетил работодателя със сума приблизително равна на 174 лв., а с неиздаването на касова бележка създава опасност от затваряне на съответната бензиностанция при евентуална проверка от служителите на НАП.

В обясненията по чл.193 от КТ, дадени от ищцата пред работодателя й, тя признала за отмаркирани кафета „три в едно“, тъй като физически те били в повече на обекта спрямо счетоводно заведените. Парите от продажбите им не били присвоени, а били предназначени за покриване стойността на липсващи стоки в бензиностанцията. В обяснението се сочи също така, че отмаркиране се налагало след бърза справка за проверка на цената на стоката. Имало и случаи, в които клиентите не знаели на коя колонка са заредили гориво и в резултат от това се допускали грешки, които следвало да бъдат коригирани.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели Н. П., Г. М., П. С., М. Й., Д. В. и П. Ж..

Посочил е, че по първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от инж.Атанас К.. СТЕ е допусната със следните задачи, да се изследва видеозапис, приет по делото на външен оптичен носител / СиДи/, и да се даде заключение относно това: 1. Дали има манипулация на записа; 2. Дали сцените, които се наблюдават на записа, съответстват на описаните в исковата молба обстоятелства относно снемането на обяснения на 12.03.2020г.; 3. Вещото лице да разкаже какво се съдържа в записите и дали съответства на констатациите в протокола. Прието е, че съгласно заключението на вещото лице, записите са от три камери от системата за видео- наблюдение в бензиностанцията на [улица]. Същите не са манипулирани, а и софтуерът за възпроизвеждането им не позволява нанасяне на промени. По вторите два въпроса в заключението е отразено, че вещото лице не може да отговори, дали сцените в записите съответстват на твърденията в исковата молба. Към заключението са приложени кадри от записите с коментар на вещото лице относно това, какво се вижда на тях.

Съдът е приел, че заключението на в.л.К. по вторите две задачи въобще не може да се възприеме като доказателство от съответния вид „заключение по съдебна експертиза“ дори и само поради това, че за изпълнението на тези задачи не се изискват специални знания. Според съда приложението на специални знания при гледане на видеозапис е възможно, когато на записа е заснето специфично природно явление или специфична човешка дейност, но при това следа да се има предвид, че самите видео- записи не са уредени като доказателствено средство в ГПК. Приел е също, че те не могат да се разглеждат като електронни документи, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ следва да може да бъде представен на хартиен носител. Прието е, че по причина на негодността на видеозаписите като доказателства не може да се възприеме като пряко и категорично доказателство за извършени нарушения от ищцата и съставения от регионалния мениджър Г. М. и управителя на бензиностанцията П. Ж. констативен протокол от 16.03.2020г., тъй като в същия са преразказани наблюденията на съставителите от прегледа на видео- камерите в обекта.

Въззивният съд не е възприел като годно доказателство представената по делото справка за отмаркирани стоки от 24.11.2019 до 27.11.2020 г., като е мотивирал извода, че в справката не се съдържат данни за нейния автор, за това на какъв носител се съдържат отразените в нея данни и как са въведени тези данни. Изводът е обоснован и с разпоредбите на т.12 от Приложение № 29 към Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, според която при анулиране /пълно или частично/ на открита, но неприключена продажба, софтуерът задължително съхранява в базата данни пълна информация за анулираната продажба- анулирани стоки/услуги, количество, стойност, оператор и др.. Прието е, че нито в самата справка, нито в отговора на исковата молба не се сочи, дали същата съставлява разпечатка на съдържащата се в софтуера на фискалното устройство, с което е работила ищцата, информация относно анулирани продажби.

Прието е, че в мотивната част на заповедта за дисциплинарно уволнение - т.1 и т.2, е записано, че през периода 26.11.2019г.- 16.01.2020г. А. А. неправомерно е отмаркирала стоки, вече заплатени от клиентите, без да издаде касова бележка и с цел присвояване на средства, като е ощетила работодателя си със сума в размер от около 174 лева. Посочено е, че с неиздаването на касови бележки е създала предпоставки за затваряне на бензиностанцията от НАП. Прието е още, че тези констатации се базират на проверка на системата за видео- наблюдение. Приел е, че посоченият период на извършване на нарушенията съвпада с този по справката, но според съда не е ясно как този период е формиран в самата справка. Съдът е приел, че остават недоказани както посоченият период, така и броят и датите на отразените в справката отмаркирания на продажби, както и сочената в заповедта причина за отмаркиранията- „присвояване на средства, получени от клиента като цена за отмаркирани стоки“. Приел е, че се установява единствено- както на база на свидетелските показания, така и на база на обясненията, дадени от жалбоподателката пред работодателя й, че тя е извършвала такива операции- отмаркиране или анулиране, но липсват преки и категорични доказателства за това колко са случаите, в които отмаркирането е извършено след приключване на продажбата, какви стоки са били продадени, какви пари са получени и дали същите са присвоени.

Съдът е приел, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ, поради допуснато дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“. Позовал се е на трайната съдебна практика, според която „злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице“. Посочил е, че според съдебната практика „не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент/юридически факт/, но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл.189 КТ“. Според съда при положение, че в конкретния случай не се установяват конкретни по дати и съдържание умишлени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, мотивирани от намерение за облагодетелстване за сметка на работодателя, не може дори най- общо да се приеме, че е налице злоупотреба с доверието му. Приел е, че злоупотребата с доверие следва да се изразява в конкретни, ясно определени и доказани нарушения на трудовите задължения. Приел е още, че отмаркирането на продажби, само по себе си, не е неправоремно действие. Посочено е, че са налице нормативни изисквания за софтуера на фискалните устройства именно с оглед на този вид операция. Неправомерно е отмаркирането на продажби след приключването им и след получаване на цената на стоката, защото в този случай получените пари се явяват безотчетни и могат да бъдат присвоени. Прието е, че точно тези обстоятелства обаче не се установяват от събраните по първоинстанционното дело доказателства. Посочено е, че по делото е прието заверено копие от заповед, в която са отразени резултатите от извършената в бензиностанцията ревизия за периода 14.11.2019г.- 16.03.2020г.. Констатираните липси са на стойност 1904,34 лева. Констатираните излишъци са на стойност 1090,16 лева, а липсата над търговския риск- 354,02 лева, от които 21,35 лева, припадащи се на ищцата за възстановяване. Посочил е, че на база на този документ не може да се приеме за установено, че тя е присвоила някакви средства, нито, че присвоените средства са в размер от само 21,35 лева. Приел е, че посочената в заповедта за дисциплинарното уволнение сума от около 774 лева остава категорично недоказана. Формиран е извод, че при липса на данни за извършени конкретни нарушения и тяхната тежест не може да се направи обоснована преценка по чл.189 от КТ и съответно не може да се приеме, че, ако и от жалбоподателката да са допуснати нарушения на трудовата дисциплина, то те обосновават налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. С оглед на това е изведен краен извод за отмяна на обжалваното решение и за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 от КТ.

По отношение на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е прието, че между страните не е налице спор относно обстоятелството, че ищцата е останала без работа през периода 18.03.2020г. до 25.03.2020г.. От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ е установено, че на 26.03.2020г. ищцата е постъпила на работа в „Лоял консулт“ЕООД на длъжността „технически секретар“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 610 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер от 0,6% за всяка година трудов стаж. Прието е за установено от заключението, че дължимото обезщетение за периода 18.03.2020г.- 25.03.2020г. е в размер от 384 лева, а това за периода 26.03.2020г.-13.05.2020г. е в размер от 1175 лева, поради което решението на ПдРС следва да бъде потвърдено само в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата между пълния претендиран размер от 1210,25 лева за втория период и дължимите 1175 лева.

По правния въпрос:

С решение № 136/11.04.2011 г. по гр.дело № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК по поставения правен въпрос е прието следното: Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.

Съдебният състав е приел, че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение.

Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.

Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че въззивното решение на Окръжен съд Пловдив в обжалваната част е неправилно. Касационната жалба е основателна.

Изводите на въззивния съд, че видеозаписите не са уредени като доказателствено средство в ГПК са в противоречие с цитираната практика на ВКС, която настоящият съдебен състав възприема. Според същата практика независимо от липсата в закона на изрично посочване на видеоносителите като веществени доказателства, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение.

В настоящият случай от ответника по делото с молба вх. № 48147/11.08.2020 г. е представен видеоносител - компакт диск със записите от видеокамерите на обект Б 18 за дати и часове, посочени в констативен протокол от 16.03.2020 г., приобщен като доказателство по делото – от 03.01.2020 г., 07.01.2020 г., 08.01.2020 г., 09.01.2020 г., както и записът от 12.03.2020 г. В молбата е посочено, че видеоносителят съдържа и програмата Pillar, необходима за възпроизвеждане на записите. Видеозаписът от видеокамерите на обект Б 18 подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си видеозаписът следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно. Огледът се извършва по реда на чл.204 ГПК с участието на двете страни и това действие може да бъде предприето и служебно от съда. Резултатите от възпроизведения видеозапис, чрез огледа съдът следва да прецени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото.

Като не е спазил посочените разпоредби съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши оглед по реда на чл.204 ГПК на видеозаписа на представения с молба вх. № 48147/11.08.2020 г. от ответника „Лукойл България” ЕООД видеоносител – компакт диск със записите от видеокамерите на обект Б 18 за дати и часове, посочени в Констативен протокол от 16.03.2020 г., приложен по делото, както и записът от 12.03.2020 г. Резултатите от възпроизведения видеозапис, чрез огледа съдът следва да прецени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото.

По исканията за разноски следва да се произнесе въззивният съд при условията на чл.294,ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

Отменя решение №126/23.06.2021 г. по в.гр.дело № 1216/2021 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отменено решение № 260876/17.03.2021 г. по гр.дело № 4360/2020 г. на Районен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. А. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу „Лукойл България” ЕООД, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ, в размер на сумата 310.64 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от време от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и за сумата от 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и вместо отменената част е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № ЧР/17.03.2020 г., с която на А. А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповедта е отменена, и е осъден „Лукойл България” ЕООД да заплати на А. А. Д. сумата от 310.64 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за оставането й без работа за периода от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г., както и сумата 1175 лв. обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за получено по-ниско трудово възнаграждение през периода от 26.03.2020 г. до 13.05.2020 г., и е осъден „Лукойл България” ЕООД да заплати на А. А. Д. сумата 1200 лв. разноски за първоинстанционното дело и 1200 лв. разноски за въззивното дело, и е осъден „Лукойл България” ЕООД да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата 119.44 лв. държавна такса и 150 лв. платени от бюджета на съда за ССЕ, а в полза на Окръжен съд Пловдив да заплати 59.72 лв. държавна такса

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: