Оправдаване за хулиганство при пътен конфликт с пневматичен пистолет

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на хулиганство * хулиганство * хулигански действия * несъставомерно деяние * нова присъда във въззивното производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60123

гр. София, 22 юни 2021 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 423/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурора с доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Атакува се присъда от 18.02.21г., постановена по ВНОХД № 2632/20 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда на Софийски районен съд (включително и относно разноските и веществените доказателства), постановена по нохд № 15094/2019г. и вместо нея :

- подс. Я. С. С. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по чл.325, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК;

- е върнато вещественото доказателство – пневматичен пистолет, марка „ Norica” на подсъдимия С.;

- в останалата част присъдата е потвърдена.

Протестът се поддържа в съдебно заседание.

Подсъдимият Я. С. и неговият защитник поддържат становище за неоснователност на протеста. Във възражение се развиват конкретни съображения в подкрепа на изразената позиция.

Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, сочените основания и доводите на страните, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Оплакванията за пороци в процесуалната дейност на съда по установяване на правнозначимите факти не могат да се споделят.

Въззивният съд не е допуснал претендираните в касационния протест процесуални нарушения.

В мотивите на въззивната присъда по категоричен начин са изложени фактите, които са приети за установени от доказателствените източници. Обжалваният съдебен акт отговаря на стандартите, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 3 от НПК, като настоящият съдебен състав не намира, че при решаване на делото и постановяване на присъдата СГС е игнорирал или изопачил доказателства. Възприетата от него фактическа обстановка се основава на собствения му доказателствен анализ, осъществен при спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му за това, че подсъдимия С. не е извършил престъплението, за което е обвинен. Освен това, въззивният съд е положил допълнителни усилия за установяване на правно-релевантните факти, извършвайки въззивно съдебно следствие, в хода на което е събрал допълнителни доказателства – допълнителен разпит на св. Н. С., на св. Д. Н., разпит на св. Н. Н..

Прокурорът е развил възраженията си на основата на твърдения за неправилна аналитична дейност на решаващия съд, довела до погрешни изводи относно достоверността на доказателствените материали, а като резултат – и до неправилен извод, че подс. С. не е извършил инкриминираното деяние. Формулировката на доводите обаче, указва по -скоро на оплаквания за необоснованост, доколкото се поставя въпроса за доказаност/недоказаността на обвинението, предвид констатираните от решаващия съд сериозни противоречия в доказателствените източници. А това основание (необосноваността) не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на очертаните в разпоредбата на чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК касационни основания. В значителна част от решенията на касационния съд нееднократно е пояснявано, че когато се оспорва доказателствената дейност на решаващия съд, основания за отмяна на атакувания съдебен акт представляват такава категория процесуални нарушения, които сериозно се отразяват на правилността на формиране на заключенията по фактите – или поради избирателното събиране на доказателствата; или поради липсата на източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване (т.е. основани на предположения); или ако доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; или при придаването им на значение, каквото те нямат; или ако са изградени на базата на недопустими доказателствени средства.

Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Възприемането или не възприемането на една група от гласните доказателствени средства относно факта на престъплението, неговия механизъм и автор, не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Заключенията, основани на доказателствения процес, са обективирани ясно и аргументирано, по такъв начин, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си градският съд изчерпателно се е спрял на значимите за правилното решаване в доказателствен аспект въпроси и убедително е защитил заключението си на кои от двете групи доказателствени източници се доверява. В противовес на заявеното в протеста, касационният съд не установи, контролираната инстанция да е придала на оправдаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат.

Невярно се сочи, че въззивният съд не е дал аргументиран отговор защо е оставил без доверие показанията на св. С. и св. Д. Н.. Прочитът на мотивите към съдебния акт съвсем не води на подобен извод. Напротив, решаващият съд подробно се е спрял (вж. л. 60 – л.62 от внохд № 2632/20г. на СГС) на посочените показания и пунктуално е посочил всяко едно от съдържащите се в тях противоречия и несъответствия. Разпитани неколкократно (на досъдебно производство, пред първоинстанционни и пред въззивния съд), св. С. и Н. са депозирали вътрешно и взаимно противоречащи си показания по отношение на решаващи за въпросите по чл. 301 от НПК (деяние, автор, механизъм) обстоятелства. Въззивният съд с основание е констатирал, че тези противоречия се отнасят до фактите относно в какво се е изразило поведението на св. С.; съдържало ли е елементи на вербална и физическа агресия; имало ли е размяна на реплики с грубо и цинично съдържание; от кого, с каква насоченост; с какви изразни средства; подсъдимият употребил ли е носеният от него пневматичен пистолет; ако го е употребил – колко изстрела е произвел, нанесено ли е нараняване на св. С., в какво се е изразило то, присъствали ли са на конфликта други лица и кои са били те. Паралелно с констатацията за наличието на съществени противоречия, съдът правилно е установил, че показанията на коментираните свидетели в определени части се опровергават от други, при това от обективни (незаинтересовани) източници на информация - заключението на балистичната експертиза и показанията на св. Н. Н..

Сочената от св. Н. като очевидец на конфликта св. Н., категорично отрича да е присъствала на него, а съгласно заключението на балистичните експертизи предаденият от подсъдимия пистолет: а) е негоден да произведе изстрел към момента на изследването; б) след монтиране на нова бутилка газ, от разстояние 5 метра, сачмата има ефективно, поразяващо действие, което би оставило следи по човешкото тяло и би разкъсало дреха. Информация за последното се заявява за първи път едва в последния разпит на св. С., като липсват обективни данни от сочените от него изстрели да е причинено разкъсване на дрехи. Доколкото, нито в съдебно заседание, нито като част от касационните доводи, прокурорът е оспорил компетентността и обосноваността на обсъжданите заключения, не са налице основания, на базата на които да се отхвърлят научните им изводи и с основание те са залегнали в основата на фактическите заключения на въззивния съд.

Неоснователно се сочи, че липсвали мотиви в „насока възможността за подмяна на оръжието до момента на предаването му на органите на рнеда”. Съдът дължи произнасяне по възможности, които произтичат от доказателствата по делото и са в обхвата на предмета на доказване, а не по всякакви хипотетични възможности в житейски план, предлагани от страните в зависимост от необходимостта за обосноваване на застъпената от тях теза. Съображенията относно това, при нов пълнител с каква сила и звук ще бъдат изстрелите, не са обезпечени доказателствено, поради което следва да се оставят без коментар.

Правилно съдът е предпочел да се довери на другата група гласни доказателствени средства - показанията на св. И., М. и Р.. В противовес на констатациите относно логичността и последователността на показанията на св. С. и Н., по отношение на тази група свидетели, градският съд е установил, че те се отличават с вътрешна яснота и безпротиворечивост – както вътрешно, така и помежду си. Взаимната им корелация е изведена в резултат на детайлното им съвкупно съпоставяне (л. 62 от внохд № 2632/20г. по описа на СГС) и при отчитане на обстоятелството, че са в служебни взаимоотношения с подсъдимия. Поставянето на акцент на това обстоятелство в протеста не може да постигне търсения ефект, доколкото сам по себе си фактът на служебното им познанство, не води задължително до извод за заинтересованост на свидетелките, а оттам и за недостоверност на изнесеното от тях. Освен това, съдът е проследил и съответствието на коментираните показания с обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св. В. и писмо с изх. № 638/17.06.2019г. на управителя на „Дуеър“ ООД.

В обобщение - анализът на процесуалната дейност на въззивния съд дава основание за извод, че релевираните в касационния протест възражения за превратно интерпретиране на доказателствения материал, за сметка на игнориране на част от него и при липса на мотиви относно действителното съдържание на доказателствените източници, са неоснователни. От фактическа страна, установени по надлежния ред, са били единствено обстоятелствата за конфликт между подс. С. и св. С., поради това че подсъдимият му е отнел предимството при движението си с управлявания от него автомобил, както и че (докато св. С. се е приближил до автомобила и с гневен тон е искал обяснение и е ударил колата), подсъдимият, без да слиза от нея, е извадил от чантичката си, намираща се до него на седалката, пневматичния пистолет, изследван по делото.

След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване, законосъобразно е било прието, че липсват доказателства за осъществени от подс. С. действия, които да съставляват обективни съставомерни признаци на престъплението „хулиганство”, поради което правилно е бил признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението, за което е бил предаден на съд и осъден от първата инстанция. В касационния протест не се съдържат доводи в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон, поради което то не може да получи задълбочен отговор. Достатъчно е да се посочи, че при правилно установената фактология относно реализираното от подсъдимия поведение, СГС законосъобразно е отрекъл то да е престъпно, предвид което с основание изцяло е оправдал подсъдимия.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице сочените в протеста касационни основания, поради което въззивната оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила.

С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 18.02.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2632/2020г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: