Отговорност на съдебен изпълнител при неуведомяване на кредитор с възбрана

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр.София, 17 юни 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3992/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 288/ 18.04.2022 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Оливет“ ЕООД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 487 от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 3379/ 2020 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против В. А. Л., частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег.№ ***, иск, квалифициран по чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД вр чл.441 ГПК, за заплащане на сумата 20 037,06 лв – обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, прекратено е производството по претенцията за сумата 10 777 лв - законна лихва върху главницата за период 24.01.2014 г. – 16.10.2018 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, за да се даде отговор на въпросите явява ли се присъединен по право взискател по смисъла на чл.459 ГПК този, който е наложил изпълнителна възбрана върху недвижим имот, който имот е изнесен на публична продан по искане на взискател с последващо наложена, но преди приемането на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС възбрана; длъжен ли е съдебният изпълнител, осъществил публичната продан на възбранения имот, да уведоми взискателя с първоначално наложена възбрана за разпределението и да го включи в него; или е необходимо подаване на молба от този взискател, за да участва в разпределението.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС е изяснено, че държавата, кредиторите с наложени запори или възбрани върху вещта и ипотекарните кредитори се считат присъединени по право в изпълнителното производство и по отношение на тях се прилага различен правен режим в сравнение с кредиторите, присъединени в това производство по тяхна молба. По отношение на кредиторите с наложени възбрани върху имота, за разлика от ипотекарните кредитори, които се уведомяват за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението, но не и за насочването на изпълнението, кредиторите с наложени запори и възбрани трябва да бъдат уведомени от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението. Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана. Тълкувателните решения на ВКС изясняват съдържанието на тълкуваната разпоредба такова, каквото то е било още към момента на приемането, респективно изменението й. Затова задължението на съдебния изпълнител, осъществяващ публична продан на възбранен имот, да уведоми взискателите с предходни наложени възбрани за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението /без да е необходимо подаване на молба от тези взискатели/ съществува от момента на влизане в сила на ГПК, независимо кога е подложена на задължително тълкуване разпоредбата на чл.459 ГПК.

С оглед този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение поради липса на противоправно поведение на ответницата, като е приел, че ЧСИ нямал задължение да присъединява служебно взискател с предходно наложена възбрана върху имота, върху който насочва принудителното изпълнение, нито да го уведомява за предстоящо разпределение. Такова задължение обаче ЧСИ е имал, съгласно задължителното тълкуване в горепосоченото Тълкувателно решение, а неизпълнението му съставлява противоправно поведение. С оглед това въззивното решение в отхвърлящата иска за обезщетение част следва да бъде отменено. Спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия - чл.293 ал.3 ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че по искане на „Флайм тайм мобиле“ ЕООД при ответницата Л., в качеството й на ЧСИ, било образувано изп.д.№ 20137800400479 въз основа на изпълнителен лист в полза на искателя срещу Д. С. Н. за сумите 25 000 лв – главница, 1 065,69 лв – лихва за период 05.01.2013 г. – 06.06.2013 г. и 542,30 лв - разноски. Поискано било изпълнението да бъде насочено върху недвижими имоти, съпружеска имуществена общност на Д. Н. и съпруга й Т. Г., находящи се в [населено място] и [населено място]. На 13.11.2013 г. ЧСИ съставил искане за вписване на възбрана върху имота в [населено място], а на 15.11.2013 г. описал имота. На 22.11.2013 г. по делото постъпило удостоверение от Служба по вписванията – София, в което било посочено, че върху имота има наложени предходни възбрани от други кредитори, включително от ищеца в настоящето производство „Оливет“ ЕООД. ЧСИ изпратил на това дружество уведомление за насрочената публична продан и датите на провеждането й. Уведомлението било получено от А. - представителя на ищцовото дружество - на 04.12.2013 г. Насрочената публична продан била извършена и имотът бил възложен на купувача Б. М. за сумата 52 700 лв. На 24.01.2014 г. ответницата извършила разпределение на получената при проданта сума, за което не уведомила предварително ищеца като взискател с предходно наложена възбрана върху имота. Посочила, че същият не е представил по делото изпълнителен лист или удостоверение от друг съдебен изпълнител за размера на вземането си и то не може да бъде установено по размер от ЧСИ. Получената от проданта сума за притежаваната от Д. Н. 1/2 от продадения имот била разпределена за дължими такси и разноски по изпълнението – 2 829 лв и за погасяване на вземането на взискателя „Флайм тайм мобиле“ ЕООД – 26 350 лв.

При тези фактически установявания предявеният иск е доказан по основание. Налице е противоправно поведение на ответницата – в качеството си на ЧСИ тя не е изпълнила задължението си, когато е насочила принудителното изпълнение върху недвижим имот, върху който други кредитори са наложили предходна възбрана, да ги уведоми за разпределението и да ги включи в него. Неизпълнението стои в причинна връзка с търпените от ищеца вреди – невъзможност да удовлетвори вземането си, обезпечено с възбраната. За размера на тези вреди обаче по делото няма доказателства. Те се съизмеряват със сумата, която „Оливет“ ЕООД би получило в резултат на разпределението на постигнатата на публичната продан на възбранения имот цена. Този размер не би могло да бъде изчислен, тъй като ищецът не е представил своевременно удостоверение за размера на вземането, обезпечено с възбраната. Представеното в съдебно заседание от 07.10.2019 г. пред първоинстанционния съд удостоверение по изпълнително дело № 20157690400750 на ЧСИ рег.№ *** не е приложено към исковата молба, нито в първото съдебно заседание, така че възможността за приемането му като доказателство по делото е преклудирана. Налице е хипотезата на чл.162 ГПК – искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер. Такъв иск не може да бъде отхвърлен – съдът следва да го уважи като определи размера на вредите по свое усмотрение или като вземе заключение на вещо лице. Първата алтернатива е подходяща в случаите, когато и при вземане на експертно заключение размерът на вредата би бил определен ориентировъчно. Тя е неподходяща в конкретния казус, когато със заключение на вещо лице този размер може да бъде определен с пълна точност. Затова след отмяна на обжалваното решение в частта, в която искът за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение е отхвърлен, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане в тази част от друг състав, който да назначи експертиза на разноски на ищеца за определяне на размера на вредата.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, в която е прекратено производството по претенцията за сумата 10 777 лв - законна лихва върху главницата за период 24.01.2014 г. – 16.10.2018 г., е неоснователна. Петитумът на исковата молба, по която производството е образувано, е формулиран така:

„С оглед на гореизложеното и след като се убедите в истинността на твърденията, изложени в настоящата искова молба моля да постановите Решение, с което:

1. На основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ да осъдите ЧСИ В. А. Л. с рег. № *** в КЧСИ да заплати на „Оливет“ ЕООД, ЕИК 130006348 сумата от 100 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с дължимата законна лихва считано от подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на претендираната сума.

2. На основание чл. 78 ГПК да осъдите ЧСИ В. А. Л. с рег. № *** в КЧСИ да заплати на „Оливет“ ЕООД, ЕИК 130006348, всички такси и разноски, сторени във връзка с настоящето производство.“

При така формулирания петитум е очевидно, че иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главницата за времето преди подаване на исковата молба в съда /тя е постъпила на 16.10.2018 г./ не е предявен. Затова правилно въззивният съд е приел, че не е надлежно сезиран с такъв иск и е прекратил производството в тази част.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде частично оставено в сила и частично отменено, като в отменената част делото бъде върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде разпределена отговорността за разноските по делото във всички инстанции, включително за тези, направени в настоящето касационно производство /чл.294 ал.2 ГПК/.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 487 от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 3379/ 2020 г. в частта му, в която е прекратено производството по предявения от „Оливет“ ЕООД, ЕИК 130006348, гр.София, ул."Спас Вацов" № 28 А, ап.69, срещу В. А. Л., частен съдебен изпълнител с рег.№ ***, [населено място], пл.“М.“ № 1 ет.17, иск за сумата 10 777 лв.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 487 от 13.05.2021 г. по гр.д.№ 3379/ 2020 г. в останалата част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: